№ 2022
гр. София, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Иванка Иванова
Членове:Петър Люб. Сантиров
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело №
20211100509829 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 20207546 от 25.09.2020 г., постановено по гр. д. №
41765/2016 г. по описа на СРС, І ГО, 38 състав, е осъден К.ПО М., Т.И М. да
заплати на С.Д.Ц.., СП. К. ЦВ. и Д. ИВ. Г., сумата от 12 586, 87 лв., ведно със
законната лихва, считано от 25.07.2016 г. до окончателното изплащане, както
и сумата от 2 212 лв. –разноски по делото, като исковете са отхвърлени за
разликата до пълния предявен размер от 12 775, 50 лв.
С решение № 20065705 от 12.03.2021 г., постановено по
горепосоченото дело, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в
постановеното съдебно решение от 25.09.2020 г., като в мотивите и
диспозитива на решението вместо 12 686, 87 лв., да се чете 12 609, 91 лв.
Срещу постановеното съдебно решение от 25.09.2020 г. в частта, с
която е уважен предявеният иск, е депозирана въззивна жалба от ответника
К.ПО М., Т. И М. Излага съображения, че обжалваното решение е
необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон. С отговора на исковата молба изрично е оспорено
твърдението на ищците, че е нанесъл описаните в исковата молба вреди в
наетия имот, като е оспорил и съставения приемо – предавателен протокол от
23.10.2015 г. В тази връзка е поискал представянето му в оригинал, заедно с
изрично посочени документи. В нарушение на чл.183 ГПК решаващият съд не
е уважил това доказателствено искане. Съдът е достигнал до необоснования
извод, че състоянието на наетия имот съответства на описаното в протокола.
Счита, че по делото е установено, че претендираните вреди не се дължат на
действия на ответника, а се касае за строително – ремонтни дейности, които
1
ищците са решили да извършат в имота, като прехвърлят финансовата
отговорност за това върху ответника. По делото не са ангажирани
доказателства, че имотът се е намирал в описаното в протокола от 23.10.2015
г. състояние. Ответникът е ползвал наетия имот в продължение на 6 години.
През този период от време той е използвал активно като учебно заведение и е
настъпило обичайното изхабяване. Неправилно решаващият съд е уважил
иска за заплащане на неустойка без да са събрани доказателства за периодите
на забавата. Неправилно върху неустойката е присъдена и законна лихва за
забава от момента на завеждане а делото до окончателното изплащане. Така
се е достигнало до начисляване на лихва върху лихва – анатоцизъм. Моли
съда да отмени решението в обжалваната част, като отхвърли изцяло
предявения иск. Претендира сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на
въззивната жалба от ищците С.Д.Ц.., С.К. Ц. и Д. ИВ. Г., с който я оспорва.
Излагат съображения, че решението в обжалваната част е правилно и
законосъобразно. Поддържат, че решаващият съд е обсъдил относимите за
спора доказателства и е достигнал до обосновани правни изводи. При
оспорване верността на частен документ, не е необходимо откриване на
производство по чл.193 ГПК. Представените по делото документи, по
отношение на които ответникът е отправил искане по реда на чл.183п ГПК са
заверени по реда на чл.32 ЗАдв. от процесуалния представител на ищците,
поради което съставляват официално заверени преписи. За отстраняване
щетите по имота е сключен договор на 16.05.2015 г. с „М.-М“ ЕООД на
стойност 10 381, 60 лв. Тъй като ищецът не е платил в срок дължимия наем,
същият дължи неустойка за забава. Нейният размер е доказан по делото с
приетото заключение на вещото лице ММ.В. по изслушаната съдебно –
счетоводна експертиза. Моли съда да потвърди решението в обжалваната
част. Претендират сторените по делото разноски.
Срещу постановеното на 12.03.2021 г. съдебно решение е депозирана
въззивна жалба от ответника, с която го обжалва изцяло. Излагат
съображения, че в решението от 25.09.2020 г. не е допусната очевидна
фактическа грешка. В противоречие с приетата експертиза съдът е приел, че
действителният размер на дължимата неустойка възлиза на 2 228, 30 лв. С
решението от 25.09.2020 г. съдът правилно е приел, че общият размер на
неустойката възлиза на 2 302, 01 лв.. в проведеното на 26.06.2020 г. уточнение
този размер следва да се намали със сумата от 96, 74 лв., представляваща
неустойка за м.10.2015 г. така общо приетата от съда за доказана неустойка в
първоначалното съдебно решение е 2 205, 27 лв. В решението от 25.09.2020 г.
съдът е посочил сумата от 2 325, 03 лв. като претендирана от ищците, а не че
това е установеният по делото размер. Решаващият съд не е разгледал
заявените възражения срещу молбата за поправка на очевидна фактическа
грешка. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли молбата за
допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното на
25.09.2020 г. съдебно решение.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от ищците, с който я оспорват. Излагат съображения, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Съдът е приел, че
дължимата неустойка възлиза на 2 228, 29 лв., съгласно експертното
заключение по изслушаната съдебно – счетоводна експертиза. Така разликата
2
до пълния предявен размер на тази искова претенция възлиза на 96, 72 лв. (
2 325, 03 лв. – 2 228, 29 лв. = 96, 72 лв.). Решаващият съд е допуснал грешка в
пресмятането, която правилно е отстранена по реда на чл.247 ГПК.
Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и
обсади доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235,
ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
Предявен е иск с правно основание чл.233, ал.1, изр. ЗЗД вр. с чл.79,
ал.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД. Ищците твърдят, че с договор за наем от 23.07.2009 г. с
нотариална заверка на подписите ответникът е наел от тях сграда по
предназначение семеен хотел, без последния етаж, заедно с магазина с
принадлежащото му складово помещение, намиращ се в същата сграда. В
чл.3.2 от договора е предвиден срок до 01.08.2012 г. с анекс от 14.05.2012 г.
страните са уговорили неопределен срок на договора за наем. По силата на
чл.2.1 от договора наемателят се е задължил да заплаща месечен наем в
размер на 2 000 евро до 10-то число на всеки месец. При забава в плащането
на наемните вноски страните по наемния договор са уговорили изрично
заплащането на неустойка върху незаплатената сума в размер на 0, 05 % за
всеки просрочен ден – чл.2.4 то договора. Твърдят, че дължимия наем за м.11,
м.12.2014 г., както и за м.01.2015 г. са платени на 27.02.2015 г., за м.03, и
м.04.2015 г. – на 28.07.2015 г., за м.05, м.06 и м.07.2015 г. – на 02.11.2015 г. В
исковата молба са посочени периодите на забава върху всеки един от
заявените наеми. Общият размер на неустойката възлиза на 2 393, 50 лв. На
23.09.2015 г. са получили от ответника писмо, с което ги уведомява, че
дейността му е преустановена. Същото съставлявало предизвестие за
прекратяване на договора за наем. Срокът на предизвестието изтекъл на
23.10.2015 г., когато договорът е прекратен. На същата дата бил съставен
протокол в присъствието на свидетел, в който било описано състоянието а
имота. Твърдят, че ответникът не изпълнил задължението си по чл.5.1, б.“л“
от договора за наем за връщане на имота в добро състояние след
прекратяване на договора, като е нанесъл описаните в исковата молба щети за
отстраняването им ищците сключили договор с „М.М“ ООД от 16.05.2015 г.
за отстраняване на тези щети. Стойността на договора възлиза на 10 381, 60
лв. , от която: 5 122, 8 лв. за труд и 5 258, 80 лв. – за материали. Молят съда
да постанови решение, с което да осъди ответника да им заплати сумата от
2 393, 0 лв. – неустойка за забава по чл.2.4 от договор за наем от 23.07.2009 г.
да в.11.2014 г. – м.10.2015 г., сумата от 10 381, 60 лв. – обезщетение за
причинените вреди върху наетия имот, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от момента на завеждане на делото до окончателното
изплащане претендират сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът
оспорва предявеният иск. Позовава се на висящ спор по гр. д. № 23212/2016 г.
по описа на СРС, І ГО, 29 състав относно претендираните суми за наем и
заедно възражение за прихващане за сумата от 1 000 евро – депозит. Оспорва
твърдението, че е нанесъл щети по наетия имот. Оспорва истинността на
съставения на 23.10.2015 г. приемо – предавателен протокол, който поддържа,
че е с невярно съдържание и не е съставен на посочената в него дата. Твърди,
че протоколът е съставен за целите на процеса. Твърди, че на 31.07.2015 г. е
прекратен сключения договор за охрана на обекта със „ЗС СОЛ“ АД, за което
е отправено предизвестие от същата дата. На 05.08.2015 г. е съставена
3
фактура № 34030 и е закрита партидата към „В и К Й.“ ООД. Моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли предявения иск.
На 23.07.2009 г. между страните в производството е сключен договор
за наем на недвижим имот, с нотариална заверка на подписите, по силата на
който ищците – наемодатели, са се съгласили са отдадат на ответника –
наемател, за възмездно ползване следния свой недвижим имот, находящ се в
гр. Велико Търново, пл. „*******, а именно: града по предназначение „семеен
хотел“, без последния етаж на сградата, заедно с магазина с принадлежащото
му складово помещение, намиращо се в същата сграда. Ответникът се е
задължил да заплаща месечен наем в размер на 2 000 евро, платими в евро
или левовата им равностойност, съгласно фиксинга на БНБ в деня на
извършване на плащането. По силата на чл.2.2 от договора наемната цена за
съответния месец се заплаща до 10-то число на същия месец, а ако този ден е
неработен, в първия работен ден след тази дата. В чл.2.4 от страните са се
съгласили, че при забавяне на плащането наемателят дължи неустойка за
забава в размер на 0, 05 % на ден от дължимата сума за всеки просрочен ден.
Страните са уговорили срок от 3 години, считано от 01.08.2009 г. до 01.08.12
г. В чл.4.1 от договора е предвидено задължение за наемодателя да освободи
наемателя от плащането на наемна цена за първите три месеца от датата на
сключване на договора, да предаде наетия имот в състоянието, в което се
намира към момента на сключване на договора, заедно с движими вещи и
обзавеждане, дадени в опис – приложение № 1, неразделна част от договора.
По силата на чл.5.1, б.“а“ и б.“д“ наемателят се е задължил да извърши за своя
сметка ремонт и подобрения в имота; да ползва наетия имот с грижата на
добър стопанин и да го върне добро състояние след прекратяване на
договора, като се отчете обичайното изхабяване на база съставения приемо –
предавателен протокол.
С анекс от 14.05.2012 г. към договора за наем страните са уговорили,
че договорът за наем преминава от срочен с краен срок до 01.08.2012 г., в
безсрочен.
С нотариална покана от 06.06.2015 г., връчена на 11.06.2015 г.
ищците са напомнили на ответника, че е в неизпълнение на договорните си
задължения по договора за наем от 23.06.2009 г., тъй като не е заплатил
дължимия наем за м.03.2015 г. – м.07.2015 г. Отправена е покана за
доброволно изпълнение, като е указано, че ако ответникът има намерение да
напусне наетия имот, следва да уведоми ищците, като отправи едномесечно
предизвестие, съгласно чл.238 ЗЗД.
Ищците са изпратили покана до ответниците за заплащане на сумата
от 11 533, 33 лв. – наем за периода 01.05.2015 г. – 23.10.2015 г., когато
договорът за наем е погасен. Поканата е връчена чрез куриер на 30.09.2015 г.
По делото е представен приемо – предавателен протокол към
договор за наем от 23.07.2009 г. и анекс от 14.05.2012 г., съставен от ищците,
в присъствието на С. П.С., съгласно който в коридорите и стълбищата е
нарушена целостта на стените – изкъртена мазилка 2 кв. м.; изтръгнато
осветление – кабели 5 метра и осветителни тела – 9 бр.; първи етаж –
нарушена цялост на стените – изкъртена мазилка 10 кв. м.; нарушена цялост
на подовата настилка – счупени гранитогресни плочки 3 кв. м. ; нарушена
цялост на окачения таван; втори етаж – нарушена цялост на стените –
изкъртена мазилка 4 кв. м.; нарушена цялост на подова настилка – счупени
4
гранитогресни плочи – 4 кв. ; нарушена цялост на тавата – 100 кв. м.;
изтръгнато осветление – кабели 50 м. и осветителни тела – 18 броя; повреди
по В и К инсталацията в санитарните помещения, повредено казанче в едната
тоалетна, повреден смесител на мивката; на третия етаж – нарушена цялост на
стените – изкъртена мазилка 3 кв. м., нарушена цялост на подовата настилка –
счупени гранигресни плочки – 3 кв. м.; нарушена цялост на тавана – 80 кв. м.;
изтръгнато осветление – кабели 30 м. и 10 броя осветителни тела. Протоколът
е подписан от СП. К. ЦВ. за наемател, както и от горепосочения свидетел.
Съгласно представената оферта за отстраняване на щети в сграда с
адрес гр. Велико Търново, пл. „П. ******* по приемо – предавателен
протокол от 23.10.2015 г. към договор за наем от 23.07.2009 г. и анекс от
14.05.2012 г., стойността на ремонта за отстраняване на констатираните щети
по посочения протокол възлиза на 5 122, 80 лв. без ДДС за труд.
По силата на договор за отстраняване на щети в сграда с адрес гр.
Велико Търново, пл. „П. ******* по оферта от 25.04.2016 г. СП. К. ЦВ. е
възложил на „М.М“ ЕООД да извърши описаните в офертата услуги, срещу
заплащане на възнаграждение в размер на 5 122, 80 лв. без ДДС.
Съставена е фактура № 153 от 23.06.2016 г. на същата стойност,
платима по банков път. С платежно нареждане от 23.06.2016 г. СП. К. ЦВ. е
наредели извършване на плащане в полза на „М.М“ ЕООД на сумата от 5 122,
80 лв.
Представени са фактури съответно от 23.05.2016 г. и 27.05.2016 г. на
стойност съответно от 2 158, 79 лв. и 3 100, 10 лв., ведно с касови бонове, за
закупени строителни материали.
С решение № 61656 от 14.03.2017 г., постановено по гр. д. №
34212/2017 г. по описа на СРС, І ГО, 29 състав, е признато за установено по
иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.124, ал.1 ГПК вр. с чл.232,
ал.2 ЗЗД, предявен от С.Д.Ц.., СП. К. ЦВ. и Д. ИВ. Г. против Колеж по Т. и М.
че последният дължи на ищците сумата от 8 765, 71 лв., представляваща
непогасена наемна цена по договор за наем за периода 01.08.2015 г. –
23.10.2015 г., и сумата от 366, 16 лв. – непогасена такса смет за 2015 г.,
съгласно договор за наем от 23.07.2009 г. сключен с нотариална заверка на
подписите, ведно със законната лихва, считано 11.12.2015 г. до окончателното
изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда и
условията на чл.417 ГПК по гр. д. № 76700/2015 г. по описа на СРС, 29 състав,
като искът е отхвърлен за разликата о 10 725, 71 лв., като погасен през
прихващане със сумата от 1 960 лв., представляваща внесен на 05.08.2009 г. в
изпълнение на т.2.5 от договора депозит, обезпечаващ изпълнение на
задължения за заплащане на наемна цена, консумативни разходи,
обезщетяване на повреди от обичайното ползване на наетия имот, като искът
е отхвърлен за разликата над 10 725, 71 лв. до предявения размер от 10 822,
25 лв., като неоснователен. Ответникът е осъден за заплати на ищците, на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 1 712, 90 лв., представляваща разноски
по делото
С решение № 6064/26.09.2018 г., постановено по гр. д. № 12258/2017
г. по описа на СГС, ІV В въззивен състав, е потвърдено горепосоченото
съдебно решение.
На 31.07.2015 г. ответникът е отправил предизвестие до „ЗС СОТ“
АД за обект, надохядщ се в гр. Велико Търново, пл. „П. *******.
5
От заключението на вещото лице М.В.В. по изслушаната пред СРС
съдебно – счетоводна експертиза се установява, че неустойката за забава,
изчислена върху дължимата сума за всеки просрочен ден за периода
11.11.2014 г. до датите, посочени в исковата молба, възлиза общо на 2 302, 01
лв.
При изслушването му вещото лице е пояснило, че ако се съобрази
постановеното влязло в сила съдебно решение, то дължимата неустойка за
м.10.2015 г. би била по – малко с 49, 41 евро.
Пред СРС е изслушана съдебно – техническа експертиза. От
заключението на вещото лице инж. Б.И.Т. се установява, че общата стойност
на СМР за отстраняване на нанесените щети, описани в протокол от
23.10.2015 г., възлиза на 12 030, 31 лв. Извършените и описани СМР в оферта
от 28.04.2016 г. и договор от 16.05.2016 г. от „М.М“ ЕООД, както и
закупените видове и количества материали, посочени в представените по
делото фактури съответно от 23.05.2016 г. и 27.05.2016 г. съответства на
констатираните в протокола от 23.10.2015 г. щети. Всички извършени СМР
са необходими за отстраняването на тези щети. Вещото лице приема, че от
представената оферта от 28.04.2016 г. с посочени единични цени за труд се
установява, че същите отговарят на пазарните.
От показанията на разпитания пред СРС свидетел Е.И.Е. се
установява, че познава имота, находящ се на пл. „*******, до Къщата с
маймунката, в гр. Велико Търново. Имотът бил на 4 етажа. Първият бил
построен по – рано, а следващите били ново строителство. Трите нови етажа
били построени през 2008 г. Били с предназначение за хотел. Свидетелят бил
технически ръководител на този обект. Ответникът наел имота през 2009 г.
Към момента на сключване на договора настилките били положени с
гранитогрес. Стените били измазани и боядисани с латекс, таваните били
измазани също с латекс. Стълбищата били завършени с гранитогрес, както и
сервизните помещения. Сервизните помещения били обзаведени с всичко
необходимо и можели да се използват. Свидетелят не знаел докога
ответникът е бил наемател в имота. Повече ремонти не бил извършвал там.
След напускане на обекта свидетелят съдействал на С.Ц. и посредничел с „М.
М“ ЕООД за извършване на ремонт на имота. Имало нужда да се направят
кърпежи по стените, боядисване на първи, втори и трети етажи, подмяна на
счупени плочки, гранитогрес. Нямало осветителни тела. Трябвало да се
възстанови осветлението на цялата сграда. Ел. системата била открита,
липсвали ПВЦ канали и кабелите на втория и третия етаж и в стълбището
нямало кабели и осветителни тела. В санитарните помещения имало счупена
батерия и счупен моноблок на втория етаж. Посоченото от свидетеля се
отнасяло за ползваната от ответника част от сградата. Свидетелят помагал на
С.Ц. да закупят нужните материали за ремонта. След завършване на ремонта
през 2009 г. имало влага само в мазето. Всички помещения били изпълнени с
латексова боя, включително сервизните помещения, където били монтирани
окачени тавани с изключение на целия първи етаж. Свидетелят ходил в имота
през есента на 2015 г.
От показанията на разпитания свидетел С. П.С. се установява, че
познавал ищците от 2004 г. – 2005 г. живеел в гр. Велико Търново. Живеел
под наем в съседен имот за периода 2010 г. – 2016 г. знаел, че ответниците са
наеми имота на ищците. Сградата била на 4 етажа, като три от тях били на пл.
6
„*******. Ответникът наел тези три етажа. Четвъртият етаж бил с отделен
вход от ул. „Въстаническа“. Участвал в съставянето на описа за състоянието
на имота след прекратяване на договора за наем. След предявяване на приемо
– предавателния протокол от 23.10.2015 г. свидетелят е заявил, че същият е
бил съставен на посочената в него дата. В този ден бил на работа и Ц. го
помолил да стане свидетел на предаването на имота от наемателя. Нямало
представител на наемателя. Чакали от 11.00 до 11.30 ч. по съвет на адвоката
на Ц. повикали ключар, тъй като имотът бил заключен, а той нямал ключ.
Съставили протокол за нанесените щети. Свидетелят не знаел кога
ответникът се е изнесъл от имота. Подписал приемо – предавателния
протокол относно състоянието на имота към момента на съставянето му.
Нямал впечатления от предходен и последващ момент.
От показанията на свидетеля Д.В.Р. се установява, че ответникът му
възложил да изработи, оразмери и достави вътрешни алуминиеви прегради,
врати и прозорци, с цел разделяне на помещенията на по – малки. Монтирал
ги през 2009 г. Тези прегради били демонтирани през лятото на 2015 г., тъй
като напускали сградата. Свидетелят бил виждал имота преди и след
монтажа. Имали уговорка със С., която да им осигури достъп до имота.
Имало частично поставени окачени тавани, нямало осветителни тела.
Впоследствие ответникът монтирал такива, както и ключове. В санитарните
помещения монтирали врати. При вземане на размери през 2009 г. на
свидетеля му направило впечатление, че в задната част на сградата има влага
и мухъл. Свидетелят работел на трите етажа. Влага имало на първия и на
втория етаж. Третият етаж бил по – високо от нивото на улицата и там нямало
влага. Входът за Колежа бил откъм площада. Сградата била на три етажа.
Първия етаж бил приемна и свидетелят не го броил като етаж. Ответникът
напуснал имота през първите дни на м.08.2015 г. На 01.-02.08.2015 г. изнесли
последните дограми. Свидетелят не присъствал на демонтажа. Обадил се на
негов приятел, който на 28-29 юли извършил демонтажа. Видял помещенията
на първия и втория етаж, когато демонтирали последните прозорци. Подовите
настилки били с гранитогрес и теракот. От демонтираната дограма имало
останали дупки по окачения таван и по стените. Дограмите се прикрепяли
към подовите настилки, към окачения таван и по стените. След демонтажа
оставал отвор от 8 мм. Имало окачени тавани. През 2009 г. осветителните
тела били монтирани от ответника - през 2015 г. имало на няколко места
осветителни тела. Не стърчали кабели. С. присъствала на 2 -3 дни при
монтажа. Тя казвала къде може да се пробива и къде – не.
Свидетелят Е. е заявил, че познавал свидетеля Р. – работели заедно
по проекта през 2009 г. Не са се виждали през 2015 г.
Свидетелят Р. не е обиколил всички етажи през 2015 г., тъй като С.
искала да върне ключа в някакъв срок. Колегата му И. бил демонтирал
преградните стени и ги бил оставил във фоайето. Свидетелят трябвало да ги
качи и да приберат дограмата. Качвали се до третия етаж. Там било разделено
на две големи зали. Ответникът ги използвал за конферентни зали. Там имало
окачен таван, както и осветление.
От показанията на свидетеля И. Т.П. се установява, че неговият
колега свидетеля Р. по помолил да демонтират дограмата в гр. Велико
Търново. Работели заедно в Рол Пласт. Той отговарял за Велико Търново и
Горна Оряховица. Свидетелят Р. искал да направи деномнаж на имота, тъй
7
като те излизали в отпуск и нямало възможност за демонтаж. Това се случило
в края на м.07 – началото на м.08.2015 г. Не можел да посочи точния адрес на
имота, знаел го като местоположение – до Централните хали в гр. Велико
Търново, от дясната страна, до Къщата с маймунките. Демонтирали
вътрешната преградна дограма на двата етажа. Когато демонтирали
дограмата, не присъствали собствениците. Свидетелят не ги познавал. Достъп
до имота им осигурила служителка при ответника. На свидетеля му
направило впечатление миризмата на мухъл и влага. В старата част всичко
било в мухъл. Нямало разрушения при демонтажа. След демонтажа
почистили. Всички преградни стени били демонтирани. Голяма част от
демонтираната дограма натоварили в автомобила на свидетеля, а останалата
част била натоварена впоследствие от свидетеля Р..
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК,
изхождат от легитимирана страна, като същите са процесуално допустими.
Разгледани по същество, жалбата срещу основното съдебно решение е
неоснователна, а срещу решението, постановено по реда на чл.247 ГПК, е
основателна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че
обжалваните съдебни решения са валидни и процесуално допустими.
Липсва спор между страните, а и от ангажираните по делото
доказателства се установи, че са били обвързани от облигационна връзка,
възникнала по силата на договор за наем, сключен на 23.07.2009 г. с
нотариална заверка на подписите. По силата на договора ищците –
наемодатели, са предоставили на ответника – наемател, за временно и
възмездно ползване недвижим имот, находящ се в гр. Велико Търново, пл.
„*******, представляващ сграда, по предназначение „семеен хотел“, без
последния етаж на сградата, заедно с магазина, с принадлежащото му
складово помещение, намиращ се в същата сграда. Наемателя от своя страна
се е задължил да заплаща сумата от 2 000 евро, платими в евро или в тяхната
левова равностойност до 10-то число на месеца.
Страните не спорят, че наемателят не е изпълнил своевременно
задължението си да заплати дължимия наем за м. 11.2014 г. – м.07.2015 г.
В чл.2.4 от договора за наем страните са постигнали съгласие, че при
забава на плащането се начислява неустойка в размер на 0, 05 % на ден.
Вземането за неустойка става изискуемо при виновно неизпълнение
на договорно задължение. В този смисъл на база договорното
правоотношение се развива вторично санкционно правоотношение. За да
бъде основателна претенцията за заплащане на неустойка, кредиторът следва
да докаже само фактът на неизпълнението. Той не е длъжен да доказва, че е
претърпял вреди, нито техния размер, като такава се дължи и без да са
настъпили вреди. Това е така, защото посредством неустойката страните по
договора предварително определят размера на обезщетението за
предполагаемите вреди, които съобразно разпоредбата на чл.92 ЗЗД не е
нужно да се доказват.
8
Липсва спор между страните относно валидността и действието на
уговорената мораторна неустойка. Жалбоподателят поддържа, че не е
установен периодът на забава. Такова възражение не е било своевременно
заявено от ответника с депозирания по делото писмен отговор на исковата
молба, а се заявява за първи път в настоящото производство. Ето защо и на
основание чл.266, ал.1 ГПК същото е преклудирано. Размерът на мораторната
неустойка възлиза на 2 302, 01 лв., съгласно експертното заключение,
възприето от решаващия съд. С обжалваното решение съдът е счел, че
неустойката следва да се намали с 49, 41 евро. Във въззивното производство
не са заявени оплаквания срещу извода на решаващия съд в тази насока,
поради което и на основание чл.269 ГПК този въпрос стои извън пределите на
въззивния контрол и не следва да се обсъжда по същество. Тъй като левовата
равностойност на 49, 41 евро, изчислена по фиксинга на БНБ, възлиза на 96,
63 лв., то дължимата неустойка е в размер на 2 205, 38 лв. (2 302, 01 лв. – 96,
63 лв. = 2 205, 38 лв.). С обжалваното съдебно решение съдът е приел, че
дължимата неустойка е в по – нисък размер, а именно: 2 205, 27 лв. На
основание чл.271, ал.1, изр.2 ГПК и доколкото решението не е обжалвано от
ищците, положението на жалбоподателя не може да бъде влошено с новото
решение. Ето защо следва да се приеме, че дължимата от ответника неустойка
е в размер на 2 205, 27 лв.
При липса на друга уговорка между страните и на основание чл.230,
ал.1 ЗЗД наемодателят е длъжен да предаде вещта в състояние, което отговаря
на ползването, за което е наета, а наемателят е длъжен да върне вещта, както
и да заплати обезщетение за вредите, причинени през време на ползването от
вещта, освен ако докаже, че те се дължат на причина, за която той не
отговаря, предвид нормата на чл.233, ал.1, изр.1 и 2 ЗЗД. По силата на чл.233,
ал.1, изр. последно ЗЗД до доказване на противното се предполага, че вещта е
била приета в добро състояние. Посочената правна норма предвижда оборима
презумпция по отношение доказване на състоянието на вещта при
предаването от наемодателя на наемателя по договора за наем. Ако
страните по наемното правоотношение не са подписали двустранно приемо -
предавателен протокол, установяващ състоянието на отдадената под наем
вещ, приложение намира оборимата презумпция на чл.233, ал.1, изр.
последно ЗЗД. Ако наемателят твърди, че вещта е предадена в лошо
състояние, с недостатъци или в състояние, което не отговаря на ползването, за
което е наета, т. е. в ненадлежно състояние, доказателствената тежест за
установяване на съответното състояние е негова. В тази насока са
разясненията, дадени с решение № 307 от 17.01.2019 г. по т. д. № 255/2018 г.
на ВКС, ТК, ІІ ТО , постановено по реда на чл.290 ГПК.
В разглеждания случай страните са предвидили съставянето на
приемо – предавателен протокол, какъвто не е представен по делото. Ето защо
и на основание чл.233, ал.1, изр. последно ЗЗД, следва да се приеме, че вещта
е приета в добро състояние. Жалбоподателят не е заявил оспорвания, че
имотът не е предаден в добро състояние. Независимо от това за
изчерпателност следва да се отбележи, че от показанията на свидетеля Е. се
установи, че е имало влага в мазетата. Свидетелят Р. е дали показания, че на
първи и втори етаж е имало влага и мухъл, а свидетелят П. е дал показания, че
имало миризма на мухъл в имота. Това обстоятелство не може да освободи
ответника от отговорността му за вреди, причинени на наетата вещ. По силата
9
на чл.4.1 от договора наемодателят се е задължил да предаде наетия имот в
състоянието, в което се намира към момента на сключване на договора, като
наемателят е бил освободен от плащането на наемна цена за първите три
месеца. Обичайната цел на такива уговорки е тези средства да се вложат в
наетия имот, за подобряване състоянието на имота, във връзка с обичайното
или уговореното ползване на същия. Следва да се отбележи също така, че
сред претендираните от ищците вреди не са включени такива за отстраняване
на мухъл в имота.
Жалбоподателят поддържа, че претендираните от ищците вреди не
се дължат на негови действия, тъй като още в началото на м.08.2015 г. е
напуснал имота.
Правно релевантно за отговорността на наемателя е обстоятелството
до кой момент е съществувала облигационната връзка между страните и не е
обусловен от фактическото ползване на наетия имот. В случая договорът за
наем е прекратен на 23.10.2015 г. Изнасянето на вещите на жалбоподателя от
наетия имот в предходен момент не може да го освободи от отговорност за
вредите, причинени на наетия имот в предходен момент. Не е налице и
изискване да се установи, че именно служител на ответника е причинил
същите. Правно релевантно е обстоятелството вредите да са причинени през
време на действие на договора за наем, какъвто е разглеждания случай.
За установяване състоянието на наетия имот към момента на
прекратяване на договора за наем е представен протокол от 23.10.2015 г.
Съдържанието на същия е своевременно оспорено от ответника. Ето защо и
доколкото оспореният документ е частен по смисъла на чл.180 ГПК, не е
необходимо откриване на производство по оспорване истинността му, а
доказателствената му стойност се цени в съответствие с останалите
ангажирани по делото доказателства.
По делото не са ангажирани доказателства от ответника, че
протоколът е антидатиран и съставен за целите на процеса. Същевременно по
искане на ищците пред СРС е разпитан свидетеля С. С.ов, присъствал при
предаване на процесния имот след прекратяване на договора за наем.
Показанията на свидетеля изцяло кореспондират с удостоверените в приемо –
предавателния протокол обстоятелства. Същите кореспондират и с
показанията на свидетеля Е., който има преки впечатления относно
състоянието на имота към момента на прекратяване на договора за наем,
както и с изготвената оферта и договор за отстраняване на щети от 16.05.2016
г.
Удостоверените в протокола от 23.10.2015 г. щети по наетия имот не
се опровергават от показанията на свидетеля Р.. Същият е пояснил, че не е
обиколил всички етажи, поради което няма преки и непосредствени
впечатления относно състоянието на целия нает имот. Също така от
показанията му се установява, че след демонтажа на алуминиевите прегради в
наетия имот са останали дупки в стените с размер на отвора от 8 мм.
Показанията на свидетеля П. са свързани с извършените демонтажни
дейности и нямат конкретика относно състоянието на имота към момента на
прекратяване на договора за наем.
По изложените съображения въззивният съд счита, че ищците са
изпълнили доказателствената си тежест да установят причинените щети на
наетия имот. Техният размер възлиза на 10 381, 60 лв. – стойността на
10
извършения ремонт на наетия имот за възстановяване на причинените щети.
Тази стойност е в рамките на средните пазарни цени, които съгласно
експертното заключение на вещото лице инж. Б.Т. по изслушаната пред СРС
съдебно – техническа експертиза възлизат на 12 030, 31 лв. Ето защо
предявеният иск с правно основание чл.233, ал.1, изр.2 ЗЗД се явява изцяло
основателен.
С обжалваното решение съдът е посочил общо размера на
дължимите от ответника суми по двата обективно съединени иска. Общият
им размер възлиза на 12 586, 87 лв., в каквато насока са изводите на
решаващия съд.
Жалбоподателят поддържа, че неправилно върху неустойката е
присъдена мораторна лихва, което води до анатоцизъм.
Задължението на ответника за заплащане на мораторна неустойка е
парично. Същевременно на основание чл.86 ЗЗД при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забавата. При наличие на паричен дълг, включително и под
формата на неустойка, не е налице основание да се отрече законоустановената
възможност при неизпълнението му на падежа да се търси обезщетение и под
формата на законната лихва. Неустойката е предвидена в сключения между
страните договор, поради което същата съставлява договорно задължение за
ответника по делото. След като е уговорена като парична сума,
неизпълнението на задължението за заплащане на неустойка съставлява
неизпълнение на парично задължение по смисъла на чл.86, ал.1 ЗЗД и
поражда санкция за присъждане на обезщетение в размер на законната лихва.
Задължението за заплащане на неустойка е самостоятелно и независимо от
задължението за обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД и не препятства
приложимостта на тази норма. Задължението за заплащане на неустойка се
поражда от факта на неизпълнение на договорно задължение, чието
изпълнение тя обезпечава и обезщетява, а задължението за присъждане на
обезщетение в размер на законната лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД се поражда от
неизпълнението на вече породено и неизпълнено задължение за неустойка.
Противното разбиране би поставило изпълнението на задължението за
неустойка на волята на длъжника и забавеното му изпълнение във времето да
не получи никаква санкция. В този смисъл е и съдебната практика - решение
№ 73/29.06.2011 г. по т. д. № 683/2010 г. на ВКС, ТК, I ТО, постановено по
реда на чл.290 ГПК; решение № 65 от 16.07.2012 г. по т. д. № 333/2011 г. на
ВКС, ТК, II ТО; решение № 1418/03.10.2002 г. по гр. д. № 2313/2001 г. на
ВКС, V ГО; решение № 597/06.06.2005 г. по т. д. № 914/2004 г. на ВКС, ТК, ІІ
ТО и др. Не би могло да се приеме, че в разглеждания случай се касае за
анатоцизъм, тъй като уговорената неустойка като метод на изчисление и
определяне няма изключително характер на лихвоносно изчислими
задължения.
По изложените съображения и доколкото крайните изводи на двете
инстанции съвпадат решението от 25.09.2020 г. следва да се потвърди в
обжалваната част.
Жалбоподателят поддържа, че не е допусната очевидна фактическа
грешка в решението от 25.09.2020 г., поради което постановеното по реда на
чл.247 ГПК решение е неправилно.
Нормата на чл.247, ал.1 ГПК предоставя възможност на съда да
11
поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки. По смисъла
на горната разпоредба очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие
между действително формираната истинска воля на съда и нейното външно
изразяване в писмения текст на решението. Очевидна фактическа грешка
съставлява и грешката в пресмятането.
В производството по чл.247, ал.1 ГПК не е налице възможност за
съда, постановил решението, да променя крайните си изводи, включително и
относно размера, за който искът е основателен.
В случая в мотивите на решението от 25.09.2020 г. съдът изрично е
посочил, че предявеният иск за заплащане на неустойка, формиран като
разлика между посочения размер от вещото лице ММ.В. и 49, 41 евро,
възлиза на 2 205, 27 лв. Съдът е сборувал тази сума с дължимото обезщетение
за причинени щети на наетия имот в размер на 10 381, 60 лв. и е достигнал до
извода, че исковете са основателни за сумата от 12 586, 87 лв. Съдът не е
посочил, че сумата от 49, 41 евро следва да се приспадне от претендирания от
ищците размер на неустойката, а се е позовал на експертното заключение на
вещото лице В.. По този начин решаващият съд не е допуснал грешка в
пресмятането, която да бъде отстранена по реда на чл.247 ГПК. Ето защо
молбата на ищците за отстраняване на очевидна фактическа грешка в
решението от 25.09.2020 г. е неоснователна.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции не съвпадат,
обжалваното решение от 12.03.2021 г. следва да се отмени, като молбата на
ищците за изменение на постановеното съдебно решение в частта за
разноските следва да се остави без уважение.
По разноските по производството:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на
жалбоподателя следва да се присъди сумата от 25 лв. - сторени разноски във
въззивното производство.
На основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответниците по жалбата
следва да се присъди сумата от 980 лв. – заплатено възнаграждение за един
адвокат за осъществяване на процесуално представителство във въззивното
производство
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20207546 от 25.09.2020 г.,
постановено по гр. д. № 41765/2016 г. по описа на СРС, І ГО, 38 състав, В
ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ , с която К.ПО М., Т.И М., БУЛСТАТ *******, с
адрес гр. София, бул. „*******, е осъден да заплати на С.Д.Ц.., ЕГН
**********, СП. К. ЦВ., ЕГН ********** и Д. ИВ. Г., ЕГН **********,
сумата от 12 586, 87 (дванадесет хиляди петстотин осемдесет и шест лева и
осемдесет и седем стотинки) лв., от която: 2 205, 27 лв. – неустойка за забава
по чл.2.4 от договор за наем на недвижим имот от 23.07.2009 г. с нотариална
заверка на подписите, на основание чл.92 ЗЗД, както и 10 831, 60 лв. –
обезщетение за вреди, причинени през време на ползване на вещта, по
договор за наем на недвижим имот от 23.07.2009 г. с нотариална заверка на
подписите, на основание чл.233, ал.1, изр.2, ведно със законната лихва,
12
считано от 25.07.2016 г. до окончателното изплащане.
ОТМЕНЯ решение № 20065705 от 12.03.2021 г., постановено по гр.
д. № 41765/2016 г. по описа на СРС, І ГО, 38 състав, по реда на чл.247 ГПК,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на С.Д.Ц.., ЕГН **********,
СП. К. ЦВ., ЕГН ********** и Д. ИВ. Г., ЕГН **********, всички с адрес гр.
Велико Търново, пл. „******* и съдебен адрес гр. Пловдив, бул. „******* –
адв. А. Й., за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в
решение № 20207546 от 25.09.2020 г., постановено по гр. д. № 41765/2016 г.
по описа на СРС, І ГО, 38 състав, като неоснователна.
ОСЪЖДА С.Д.Ц.., ЕГН **********, СП. К. ЦВ., ЕГН ********** и
Д. ИВ. Г., ЕГН **********, всички с адрес гр. Велико Търново, пл. „*******
и съдебен адрес гр. Пловдив, бул. „******* – адв. А. Й., да заплати на К.ПО
М., Т.И М., БУЛСТАТ *******, с адрес гр. София, бул. „*******, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 25 (двадесет и пет) лв., представляваща
сторени разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА К.ПО М., Т.И М., БУЛСТАТ *******, с адрес гр. София,
бул. „*******, да заплати на С.Д.Ц.., ЕГН **********, СП. К. ЦВ., ЕГН
********** и Д. ИВ. Г., ЕГН **********, всички с адрес гр. Велико Търново,
пл. „******* и съдебен адрес гр. Пловдив, бул. „******* – адв. А. Й., на
основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 980 (деветстотин и осемдесет) лв.,
представляваща заплатено възнаграждение за един адвокат, за осъществяване
на процесуално представителство във въззивното производство.
Решението в частта, с която са отхвърлени предявените искове, е
влязло в сила, като необжалвано.
Решението подлежи на обжалване в частта на иска с правно
основание чл.233, ал.1, изр.2 ЗЗД пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните, при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13