№ 470
гр. Перник, 22.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Петя Й. Котева
при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно
дело № 20221720200474 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-1158-004394 от
31.01.2022г. (НП), издадено от началник сектор „Пътна полиция” („ПП”) към
ОД МВР-Перник, с което на ЕЛ. АЛ. П., ЕГН ********** са наложени
административни наказания както следва:
1. кумулативно глоба в размер на 1000 лв (хиляда лева) и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 12 (дванадесет) месеца на основание
чл.174, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушаване
на чл.5, ал.3, т.1 от същия закон;
2. глоба в размер на 10 лв (десет лева) на основание чл. 183, ал.1, т.1,
пр.3-то от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал.1, т.2 от същия закон.
Жалбоподателят ЕЛ. АЛ. П. по изложени в жалбата бланкетни доводи,
моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. В хода на
съдебното производство участва лично и с пълномощника си адв. П.В. от
ВАК, който поддържа подадената жалба. Иска присъждане на направени по
делото разноски.
Административнонаказващият орган ОД на МВР – Перник, сектор
„ПП” – редовно призован, не изпраща представител за участие в съдебното
производство. В придружителното писмо е направено възражение за
прекомерност на претендираните разноски
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира
1
за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена от легитимен субект по чл. 59, ал.2 от ЗАНН при
спазване на предвидения в закона преклузивен срок за обжалване и пред
компетентния съд, поради което е процесуално допустима.
Разгледа по същество е неоснователна.
От фактическа страна:
На 29.12.2021г. постъпил сигнал във Второ РУ при ОД на МВР Перник
за семеен скандал в с. Рударци, общ. Перник, след който жена, която е
употребила алкохол, е потеглила с управлявания от нея лек автомобил „БМВ
Х 3” с рег. № ********. Района бил посетен от полицейските служители Д.
АС. М. и ОГН. Г. М., които към 04:45 часа след като забелязали движещото
се „БМВ”, по ул. „Христо Смирненски” го спрели за проверка. Установили,
че автомобилът се управлява от ЕЛ. АЛ. П.. На място пристигнал автопатрул
на сектор „ПП”, в чийто състав бил св. М. Р. З., който изпълнявал служебните
си задължения като мл.автоконтрольор. Водачът не представил на
контролните органи свидетелството за регистрация на моторното превозно
средство, което управлявал. При извършената в 05:11 часа проверка с
техническото средство „Дрегер 7510” с фабр. № ARDN-0100 било
констатирано, че водачът е употребил алкохол, тъй като същото отчело 1,06
промила. Резултатът бил показан на П.. Тя не възразила срещу отчетената
стойност, като заявила че е изпила две чаши вино. Отговорността на
жалбоподателя била ангажирана за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 и на чл. 100,
ал.1, т.2 от ЗДвП, като за тази противоправна деятелност св. М.З. съставил акт
за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 425795
от 29.12.2021г. Същият бил предявен на Е.П., която не възразила срещу
отразените в него констатации. На водача бил издаден талон за изследване
бл. № 0037181, в който жалбоподателят удостоверил с подписа си, че приема
показанията на техническото средство, като екземпляр от документа й бил
лично връчен.
В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН от П. били депозирани писмени
възражения с рег. № 115800-19897 от 30.12.2021г., с които поискала при
налагане на наказание да се прояви снизхождение, тъй като е управлявала
автомобила до УМБАЛСМ „Пирогов“, където й е била оказана медицинска
помощ за получена от нея битова травма. Към възражението приложила лист
за преглед на пациент № 399354, удостоверяващ, че на 29.12.2021г. между
03:31 часа и 04:16 часа жалбоподателят е бил прегледан в болничното
заведение.
В законоустановения срок и в рамките на правомощията си началник
сектор „ПП” към ОД МВР-Перник, въз основа на съставения АУАН издал
атакуваното НП № 21-1158-004394 от 31.01.2022г., видно от
обстоятелствената част на което фактическата обстановка, установена и
описана в акта е възприета изцяло, като наложил на Е.П. следните наказания:
1. кумулативно глоба в размер на 1000 лв (хиляда лева) и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 12 (дванадесет) месеца на основание
чл.174, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушаване
2
на чл.5, ал.3, т.1 от същия закон;
2. глоба в размер на 10 лв (десет лева) на основание чл. 183, ал.1, т.1,
пр.3-то от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал.1, т.2 от същия закон.
Процесното НП било връчено на жалбоподателя на 23.02.2022г.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена
по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно:
АУАН серия GA № 425795 от 29.12.2021г., GA № 335085 от 22.01.2021г.,
талон за изследване бл. № 0037181, списък с рег. № 3286р-55549 от
20.11.2021г. за успешно преминала на 17.11.2021г. проверка в лаборатория
при ГД „НП” при МВР на средството за измерване „Дрегер 7510” с фабр. №
ARDN-0100, с което е била установена концентрацията на алкохол, заповед №
8121з-1632 от 02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи, които
кореспондират и със свидетелските показания на Д. АС. М., ОГН. Г. М. и М.
Р. З., които разпитани в хода на съдебното следствие, потвърждава изцяло
отразените в обстоятелствената част на АУАН фактически обстоятелства.
По искане на защитника на жалбоподателя е допуснат и разпитан като
свидетел ЕМ. Г. Й., който е разказал, че е във фактическо съжителство с П.,
която на процесната дата е предприела управление на автомобила след като
между тях е възникнал битов скандал, при който при затваряне на врата й е
била ударена ръката, за което е приложен по делото и лист за преглед на
пациент № 399354, издаден от УМБАЛСМ „Пирогов“.
От правна страна:
Не се оспорва компетентността на органа, издал НП и на лицето
съставило АУАН, предвид кредитираната по делото заповед № 8121з-1632 от
02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи.
По отношение на нарушението по чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП:
С чл. 5, ал.3, т.1, пр.1-во от ЗДвП законодателят е вменил на водачите
на пътни превозни средства да не управляват такива с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. При безспорно установеното, че
жалбоподателят е управлявал лек автомобил „БМВ Х 3” с рег. № ******** с
концентрация на алкохол 1,06 на хиляда, която е установена с надлежно
техническо средство, което своевременно е преминало като средство за
измерване последваща проверка за годност, извършена на 17.11.2021г., АНО
правилно е квалифицирал нарушението като такова по чл. 5, ал.3, т.1 от
ЗДвП. От приложения по делото талон за изследване бл. № 0037181 е видно,
че такава концентрация на алкохол е била вписана и в него (освен в АУАН),
като и този документ П. е подписала, приемайки показанията на техническото
средство, с което й е била извършена проверката за употреба на алкохол. При
това положение и с оглед разпоредбата на чл.6, ал.4, изр.2-ро от Наредба № 1
от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози правилно е
приет за установен отчетения резултат от техническото средство.
Жалбоподателят сам се е поставил в положение да не се възползва от
дадената възможност да провери точността на отчетения резултат
посредством изследване с доказателствен анализатор или извършването на
3
медицинско и химическо лабораторно изследване, тъй като не е оспорил
процесните показания по надлежния ред, каквато процедура не е иницирал,
тъй като не се е явил в съответното медицинско заведение за даване на кръвна
проба.
Предвид изложеното съдът намира, че измерената с „Дрегер 7510” с
фабр. № ARDN-0100 концентрация на алкохол 1,06 на хиляда е достоверна, в
резултат на което законосъобразно АНО е издал процесното НП срещу
жалбоподателя, вменявайки му осъществяване на
административнонаказателния състав по чл.174, ал.1, т.2, вр. чл. 5, ал.3, т.1 от
ЗДвП.
За пълнота на решението съдът счита за необходимо да отбележи, че
конкретните факти и обстоятелства, при които жалбоподателят е предприел
управление на моторното превозно средство след употреба на алкохол не
могат да обосноват наличие на крайна необходимост. Вярно е, че в чл. 8 от
ЗАНН е посочено, че не са административни нарушения деянията, извършени
при условията на неизбежна отбрана или крайна необходимост, но предвид
чл. 11 от ЗАНН, вр. чл.13 от НК в конкретния случай предприетото
управление не е било единствено възможния начин П. да потърси медицинска
помощ, при положение, че с това си поведение – управлявайки автомобил
след употреба на съществено количество алкохол, тя сериозно е застрашила
живота и здравето на останалите участници в движението.
Същевременно от показанията на св. ЕМ. Г. Й. за възникналия семеен
скандал между него и П. не може да се направи извод, че е била налице
непосредствена опасност за живота и здравето на П., която да не е могла да се
избегне по друг начин, още повече, че няма крайна необходимост когато
самото отбягване на опасността съставлява нарушение. Самото здравословно
състояние на жалбоподателя не е изисквало оказване на спешна медицинска
помощ, тъй като в приетия като писмено доказателство лист за преглед на
пациент № 399354 от 29.12.2021г. са вписани като анамнеза и характер на
констатирано увреждане - рана на малкия пръст на лявата ръка в резултат на
прищипване с врата, което със сигурност не представлява непосредствена
опасност за живота и здравето на дееца, поради което и за процесното
нарушение правилно е била ангажирана административнонаказателната
отговорност на П..
По вида и размера на наказанието:
За нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП законодателя е предвидил в чл.
174, ал.1, т.2 от същия закон точно определени по вид и размер наказания –
глоба в размер на 1000 лв и лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 12 месеца, тъй като се касае за управление на
моторно превозно средство след употреба на алкохол с концентрация над 0,8
на хиляда до 1,2 на хиляда включително, в които граници попада и
установената на жалбоподателя такава от 1,06 на хиляда. Визираната законова
норма обвързва наказващия орган при реализиране отговорността на
нарушителя и изключва възможността му за преценка на обстоятелствата по
чл.27, ал.2 от ЗАНН, поради което и законосъобразно са наложени на П.
кумулативните наказания, тъй като са определени именно в посочените
конкретни размери.
4
Предвид изложеното обжалваното НП в тази му част следва да бъде
потвърдено.
По отношение на нарушението по чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДвП:
Съдът приема за доказано, че при извършената на жалбоподателя
полицейска проверка същият не е носел и не е представил на контролните
органи свидетелството за регистрация на моторното превозно средство, което
е управлявал. Като водач, П. е била длъжна да носи този документ, съгласно
разпоредбата на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, поради което и при неизпълнение
на това й задължение законосъобразно и обосновано е привлечена към
административнонаказателна отговорност за нарушение на посочената
правна норма.
АНО е наложил на жалбоподателката за това нарушение
административно наказание глоба в размер от 10 лева, съобразно
разпоредбата на чл.183, ал.1, т.1, пр.3-то от ЗДвП, в която именно е
предвидена санкцията за неизпълнение на визираното законово задължение.
Наказанието е определено от закона в абсолютен размер, поради което съдът
не може да извършва преценка досежно неговия размер, който не може да
бъде редуциран, което води до потвърждаване на НП в тази му част.
Относно маловажност на нарушенията по смисъла на §1, т.4 от
Допълнителните разпоредби на ЗАНН:
Съдът намира, че не са налице доказателства, установяващи
маловажност по смисъла на §1, т.4 от Допълнителните разпоредби на ЗАНН
(относима към датата на извършване на процесните две нарушения), тъй като
всяко едно от деянията разкрива типичната степен на обществена опасност на
нарушение от съответния вид. Нещо повече: законодателят с разпоредбата на
чл. 189з от ЗДвП изрично е изключил приложението на чл. 28 от ЗАНН по
отношение на нарушенията по ЗДвП, поради което и същата е неприложима
съгласно чл. 28, ал.7 от ЗАНН.
Съобразявайки изложеното, съдът счита, че обжалвано НП подлежи
изцяло на потвърждаване.
По разноските:
Предвид изхода на делото, при който се прие, че нарушенията са
осъществени, претендираните от страна на процесуалния представител на
жалбоподателя разноски за възнаграждение са неоснователни.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.2, т.5, вр. ал.9
от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1158-004394 от
31.01.2022г., издадено от началник сектор „Пътна полиция” към ОД МВР-
Перник, с което на ЕЛ. АЛ. П., ЕГН ********** са наложени
административни наказания както следва:
1. кумулативно глоба в размер на 1000 лв (хиляда лева) и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 12 (дванадесет) месеца на основание
5
чл.174, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата за нарушаване на чл.5,
ал.3, т.1 от същия закон;
2. глоба в размер на 10 лв (десет лева) на основание чл. 183, ал.1, т.1,
пр.3-то от Закона за движението по пътищата за нарушение на чл. 100, ал.1,
т.2 от същия закон.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6