МОТИВИ към НОХД №912/2009 г.:

Обвинението е против подсъдимата С.Й.А. *** за престъпление по чл.210, ал.1, т.1, пр.1 във връзка с чл.209, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК.

Подсъдимата се обвинява в това, че в периода от началото на м.декември 2008 г. до 20.02.2009 г. в гр.Пазарджик и в с.Звъничево, обл.Пазарджик, при условията на продължавано престъпление с цел да набави за себе си имотна облага в размер на 1198 лева е възбудила заблуждение у Д.Б.К. ***, И.Г.П. ***, В.А. ***, П.А.В. ***, Г.И.П. ***, И.С.С. *** и И.К.Г. *** и с това им е причинила имотна вреда в размер общо на 1198  лева, като се е представила за длъжностно лице – митнически служител.

Против подсъдимата С.Й.А. е предявен от И.Г.П. граждански иск за сумата от 400 лева, представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди.

Граждански иск за сумата от 25 лева, представляваща обезщетение за нанесени имуществен вреди е предявен и от Г.И.П. против подсъдимата С.Й.А..

Гражданските искове, като своевременно предявени са приети за съвместно разглеждане и И.Г.П. и Г.И.П. са конституирани, като граждански ищци.

На основание чл.76 от НПК пострадалите И.Г.П., В.А. Т.–С. и Г.И.П. бяха конституирани в качеството на честни обвинители.

Производството по делото се провежда при условията на чл.269, ал.3, т.1, пр.1 от НПК в отсъствие на подсъдимата. Служебният защитник поддържа становище, че наказанието на подсъдимата следва да бъде определено при превес на смекчаващите вината обстоятелства.

Районният съд обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства и при съобразяване разпоредбите на чл.301 от НПК прие за установено следното:

В периода от месец декември 2008 г. до 20.02.2009 г. подсъдимата С.А. не работела. Поради това, че нямала доходи, тя решила да обикаля из  магазините в гр.П. и околните села и да заблуждава продавачите или намиращи се там граждани, че е митнически служител и като такава може да им достави различна стока на преференциални цени, като им взема капаро или предварително договорената цена. Това бил начинът, по който подсъдимата А. възнамерявала да си набавя парични средства. В изпълнение на замисъла си в периода от началото на м. декември 2008 г. до 20.02.2009 г. успяла да измами седем лица по начина, описан в следващите пунктове:

ПУНКТ І-ВИ:

В началото на м.декември 2008 г. подсъдимата С.А. посетила магазин „Принчипило”, находящ се в централната част на гр.П.. Там тя срещнала сидетелката Д.К., която заговорила. Представила й се за служител в митница гр.Пловдив, след което започнала да й предлага различни стоки на сравнително ниски цени. Свидетелката К. проявила интерес към цената на цигари „Карелия”, за които подсъдимата А. предложила цена по 15 лева на стек.

Свидетелката К. повярвала на подсъдимата и й дала 120 лева общо за 8 стека цигари. Уговорили се подсъдимата да изпрати цигарите с камион на „Дерби” , експедиран от митницата и стоката да бъде доставена в град в Република Италия, където живеела майката на свидетелката К.. Подсъдимата продиктувала на свидетелката К. измислен от нея номер на мобилен телефон, който доставила за връзка.

Свидетелката К. позвънила на обвиняемата още същия ден и установила, че телефонът е изключен. Така тя разбрала , че е станала обект на измама. След описаната горе случка подсъдимата А. и свидетелката К. не са се срещали, нито подсъдимата доставила обещаната стока.

ПУНКТ ІІ-РИ:

На 13.02.2009 г. около 17,00 часа подсъдимата А. посетила книжарница, находяща се на ул.”Кн.БорисІ” №1 в гр.Пазарджик. В книжарницата била собственичката – свидетелката И.П., на която подсъдимата се представила с името Е. Х.. Казала й, че работи  в митница гр.Пазарджик и че може да й достави различни стоки на преференциални цени. Успяла да я убеди, че като митнически служител е в състояние да стори това.

Свидетелката П. повярвала и поръчала цигари и телевизор. Договорили се за цена от 400 лева, които свидетелката П. платила на подсъдимата. Подсъдимата продиктувала на свидетелката П. измислен от нея номер на мобилен телефон, който доставила за връзка. Уговорката между свидетелката П. и подсъдимата била стоката да бъде доставена в книжарницата още същия ден около 18,15 часа. Тъй като подсъдимата не пристигнала в уговорения час, свидетелката П. й позвънила и установила, че телефонът е изключен. Така тя разбрала, че е станала обект на измама. След описаната горе случка подсъдимата А. и свидетелката П. не са се срещали.

ПУНКТ ІІІ-ТИ:

На 17.02.2009 г.  около 13,00 часа подсъдимата А. посетила кафене, находящо се в централната част на с.Звъничево. В кафенето била собственичката – свидетелката В.Т., на която подсъдимата се представила с малкото име Е. Казала й, че работи в митница гр.Пазарджик и че може да й достави най–различна стока на преференциални цени. За по-голяма достоверност извадила тефтер, в който имало сведения за различен асортимент стоки и техните цени – значително по-ниски от реалните. В крайна сметка подсъдимата успяла да убеди свидетелката В.Т., че като митнически служител е в състояние да стори услугата, която й предлага. Така свидетелката Т. поръчала на подсъдимата А. кафе, захар, алкохол и друга предлагаща се в кафенето стока. Договорили се за цена от около 70  лева, като подсъдимата поискала от свидетелката Т. капаро 24 лева, като свидетелката й дала 24 лева. Подсъдимата продиктувала на свидетелката Т. измислен от нея номер на мобилен телефон, който доставила за връзка.

Уговорката между двете била стоката да бъде доставена в кафенето още същия ден. Тъй като подсъдимата не пристигнала в уговорения час, свидетелката  й позвънила и установила, че телефонът е изключен. Така тя разбрала , че е станала обект на измама. След описаната горе случка подсъдимата А. и свидтелката Тачева –Станоева не са се срещали.

ПУНКТ ІV-ТИ:

Разговорът проведен между подсъдимата А. и свидетелката В.Т. бил чут от свидетеля П.В. ***, който се намирал в кафенето. Той също проявил интерес към офертите на подсъдимата, която му предложила цигари „Мурати” и мобилен телефон , марка „Нокиа”, модел 5310. Това станало веднага, след като подсъдимата А. взела поръчката на свидетелката Т.. От свидетеля В. подсъдимата поискала капаро 80 лева, които свидетелят  й дал.

Уговорката между свидетеля В. и подсъдимата А. била цигарите и телефонът да бъдат  доставени в кафенето още същия ден, заедно със стоката на свидетелката Т..

Свидетелят В. разбрал, че е станал обект на измама заедно със свидетелката Т., когато последната след позвъняване установила, че дадения й от подсъдимата мобилен телефон е изключен. След описаната горе случка подсъдимата А. и свдетелят В. не са се срещали.

ПУНКТ V-ТИ:

Веднага след като измамила свидетелката Т. и свидетелят В., подсъдимата А. отишла в намиращ се наблизо магазин. Там била собственичката – св.Г.П., на която подсъдимата се представила отново с  малкото име Е.. Казала й, че работи в митница гр.Пловдив и че може да й достави различни стоки на преференциални цени. Подсъдимата извадила тефтера със сведения за различен асортимент стоки и техните цени – значително по-ниски от реалните. По този начин тя успяла да убеди свидетелката П., че като митнически служител е в състояние да стори услугата, която й предлага. Така свидетелката П. поръчала на подсъдимата А. цигари, перилни прахове и друга предлагаща се в магазина стока. От свидетелката П. подсъдимата поискала капаро 25 лева, които свидетелката й дала. Подсъдимата продиктувала на свидетелката П. измислен от нея номер на мобилен телефон, който доставила за връзка.

Уговорката между свидетелката П. и подсъдимата А. била стоката да бъде доставена в магазина още същия ден - 17.02.2009 г. Тъй като подсъдимата не пристигнала в уговорения час, свидетелката й позвънила и установила, че телефонът е изключен. Така тя разбрала, че е станала обект на измама. След описаната горе случка подсъдимата А. и свидетелката П. не са се срещали.

ПУНКТ VІ-ТИ:

На 19.02.2009 г. около 18,00 часа подсъдимата А. посетила хранителен магазин, находяща се на ул.”Бенковски” №67 в гр.Пазарджик. В магазина бил собственикът – свидетелят И.С., на който подсъдимата се представила с името Е. Х.. Казала му, че работи в митница гр.Пазарджик и че може да му достави най –различна стока на преференциални цени. Използвайки похватите, описани в горните пунктове, подсъдимата А. успяла да убеди свидетеля С., че като митнически служител е в състояние да извърши услугата, която му предлага.

Свидетелят С. повярвал на подсъдимата и й поръчал безалкохолни напитки, захарни изделия, перилни препарати и друга, предлагаща се в магазина стока. От свидетеля С. подсъдимата поискала капаро 200  лева, както и мобилния му телефон „Н.,  които свидетелят й дал.

В хода на разследването е назначена съдебна оценъчна експертиза, приета по делото, според чието заключение стойността на мобилния телефон „Н.” . даден от свидетеля С., като част от капаро за поръчаната стока, възлиза на 40 лева.

Подсъдимата продиктувала на свидетеля С. измислени от нея два номера  на мобилни  телефони, които доставила за връзка.

Уговорката между тях била стоката да бъде доставена в магазина  на следващия ден. Подсъдимата добре знаела, че не може да изпълни поетото задължение, а и нямала никакво намерение да стори това, но на следващия ден - 20.02.2009 г. действително посетила отново магазина, възнамерявайки да извърши още една измама, по начина, описан в следващия пункт.

ПУНКТ VІІ-МИ:

На следващия ден, 20.02.2009 г. около обяд подсъдимата А. отново посетила хранителния магазин на свидетеля И.С.. В магазина била продавачката – свидетелката И.Г. ***, на която подсъдимата се представила също с името Е. Х.а. Попитала я къде е собственикът, на който въпрос свидетелката Г. отговорила, че не знае. След това подсъдимата казала на свидетелката Г.,*** и че има уговорка със свидетеля С. да му достави стока за магазина, за която трябва да доплати 30 лева от оборотните пари. Успяла да я убеди, че така бил поръчал свидетелят С., което не отговаряло на истината.

Свидетелката Г. повярвала на подсъдимата и й дала 30 лева от оборотните пари. Веднага след това А. попитала свидетелката Г. от каква вещи има нужда, убеждавайки я че може да й ги достави на значително по-ниски цени от пазарните. Свидетелката Г. й казала, че би си купила определено количество  цигари, както и  лаптоп, за които вещи подсъдимата А. предложила цена общо 279  лева – 200 лева за лаптопа и 79 лева за цигарите. Свидетелката Г.  повярвала на подсъдимата и й дала свои лични  279 лева.

Уговорката между свидетелката Г. и подсъдимата А. била цигарите и лаптопът да бъдат доставени в магазина още същия ден, заедно със стоката на свидетеля С..

Свидетелката Г. разбрала, че е станала обект на измама заедно със свидетеля С., когато последният след позвъняване установил, че дадените му от подсъдимата номера на мобилни  телефони не съществуват. След описаната горе случка подсъдимата А. не се е срещала нито с свидетеля С., нито със свидетелката Г.. 

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на обясненията на подсъдимата дадени на досъдебното производство пред съдия и прочетени по реда на чл.279, ал.1, т.2 от НПК, показанията на свидетелите И.П., В. Т. – Ст., Г.П., И.Г., дадени на съдебното следствие, показанията на свидетелите Г.П., И.С., Д.К., П.В., депозерани на досъдебното производство и прочетени на основание чл.281, ал.3 във връзка с ал.1, т.2 и 5 от НПК, заключението на оценъчната експертиза, както и писмените доказателства приложени по делото.

За да е осъществен състава на престъплението измама е необходимо деецът да е действал с цел да набави за себе си имотна облага и то като възбуди или поддържа заблуждение у някого да го мотивира да се разпореди със имуществото си и с това да му причини имотна вреда. 

Безспорно се установи от показанията на всички разпитани свидетели и обясненията на подсъдимата, че последната е действала по един и същи начин, сключвайки устни договори за продажба на различни стоки. Подсъдимата се представяла на всички пострадали като митнически служител, който може да осигури доставката на стоките на цени по-ниски от продажните. Освен това подсъдимата била много убедителна, като споделяла със свидетелите за познанството си със техни познати, които вече били нейни клиенти.

По този начин тя е мотивирала пострадалите, свидетелите И.П., В. Т. – С., Г.П., И.Г., И.С., Д.К., П.В. да й платят парични суми, като капаро или цялата цена на стоките, като предоставяйки й тези средсва, същите са излезли от техния патримониум. В последствие подсъдимата не изпълнила задължението си за доставка на закупените стоки и не е върнала парите на свидетелите. В резултата на това на свидетелите е нанесена имуществена вреда, изразяваща се в стойността на платените пари.

Тези обстоятелства, установени от показанията на свидетелите и подкрепящи се в определена степен от обясненията на самата подсъдима, водят до извода, че деянието е осъществено от обективна страна.

От субективна страна престъплението измама се характеризира с пряк умисъл и специална цел.

Умисълът се изразява в представите на дееца за конкретни обстоятелства и факти, чрез които възбужда или поддържа заблуждение у друго лице, като съзнава, че това е основанието измаменото лице да вземе решение и да осъществи акт на имуществено разпореждане. Освен това по начало деецът, в случая подсъдимата, използвайки договорните отношения с измамлива цел е нямала намерение да изпълнява задълженията си по тях. Умисълът на дееца е обективиран с конкретните й действия.

На първо място подсъдимата не имала качеството на митнически служител и по никакъв начин не е могла и не имала намерение да достави предлаганите стоки, още повече на цената посочена от нея. Освен това подсъдимата е предоставила на всички свидетели измислен телефонен номер за връзка имайки ясната цел, че няма да бъде открита на него.

Авторството на подсъдимата за извършване на деянието се доказва и от протоколите за разпознаване, в които категорично всички свидетели са посочили подсъдимата, като лицето на което са платили парични средства за доставката на различни стоки.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че подсъдимата С.Й.А. е осъществила от обективна и субективна страна признаците престъпния състав на ч чл.210, ал.1, т.1, пр.1 във връзка с чл.209, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК, като в периода от началото на м.декември 2008 г. до 20.02.2009 г. в гр.Пазарджик и в с.Звъничево, обл.Пазарджик, при условията на продължавано престъпление с цел да набави за себе си имотна облага в размер на 1198 лева е възбудила заблуждение у Д.Б.К. ***, И.Г.П. ***, В.А. ***, П.А.В. ***, Г.И.П. ***, И.С.С. *** и И.К.Г. *** и с това им е причинила имотна вреда в размер общо на 1198  лева, като се е представила за длъжностно лице – митнически служител.

Подсъдимата е действала умишлено, като е съзнавала всички обективни и субективни елементи на състава на престъплението, в т.ч. и квалифициращите и е искала настъпването на общественоопасните последици на същото.

Налице е користна цел, а именно подсъдимата да набави за себе си на имотна облага получавайки паричните средства, които е използвала за собствени нужди.

Деяния, извършени от подсъдимата А. осъществяват поотделно един и същи състав на престъплението “измама”, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото. В този смисъл подсъдимата е осъществила едно продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, наказуемо съобразно включените в него деяния, взети в тяхната съвкупност, и с причинения от тях общ престъпен резултат.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимата А. за извършеното от него деяние, съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК относно целите на наказанието и чл.54 от НК при неговата индивидуализация.

Съдът отчете обществената опасност на измамата, която е висока. С престъплението се засягат обществените отношения, свързани с опазването на личната собственост. Съдът прецени и обществената опасност на конкретното деяние, като висока, като се има предвид користната цел и високата обща стойност на предмета на деянието.

Подбудите за извършване на деянията се коренят в незачитането частната собственост и на установения правов ред в страната. 

При преценката на обществената опасност на подсъдимата, съдът взе предвид характеристичните данни на същите, които са отрицателни. Същата е криминално регистрирана и срещу нея са заведени множество заявителски материали за извършени тежки умишлени престъпления в цялата страна.

Като смекчаващи вината обстоятелства за подсъдимия Г., съдът прецени направеното самопризнание и имотно състояние – безработна е и не притежава движимо или недвижимо имущество. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът взе предвид, негативните характеристични данни, множеството осъждания, установените престъпни навици и липсата каквото и да е критично отношение към извършеното, което личи от нейното неглижирано процесуално поведение.

При относителен превес на отегчаващите вината обстоятелства, съдът счете, че за постигането на целите на наказанието по чл.36 от НК – личната и генералната превенции, следва да се наложи наказание на подсъдимата С.Й.А. в размер на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

С оглед данните за личността на подсъдимия, съдът прие че за поправянето и превъзпитанието й е необходимо наложеното наказание лишаване от свобода да се изтърпи реално.

Затова на основание чл.61, т.2 от ЗИНЗП определи режим на изтърпяване на наказанието “СТРОГ”. Съдът постанови наказанието да изтърпи в затворническо заведение от закрит тип.

Предявените граждански искове против подсъдимата съдът счете за доказани по основание и размер, тъй като вредите, които са причинени на гражданските ищци са пряка и непосредствена последица от престъплението на подсъдимата и представляват нейно парично задължение към ищците. При съобразяване разпоредбите на чл.51 от ЗЗД и като взе предвид стойността на конкретните вреди на престъплението съдът прие, че същите следва да бъдат уважени изцяло в пълен размер.

В този смисъл подсъдимиата С.Й.А. бе осъдена да заплати на И.Г.П. сумата от 400 лева, представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди.

Подсъдимата С.Й.А. бе осъдена да заплати на Г.И.П. сума в размер на 25 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди.

С оглед разпоредбите на чл.189, ал.3 от НПК подсъдимата С.А. бе осъдена да заплати в полза на Държавата, по сметка на съдебната власт направените по делото разноски в размер на 85 лева, както и ДТ върху уважените граждански искове в размер на 100 лева.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си. 

 

 

                                           

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: