Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Варна, 14.10.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГР.ВАРНА, пети състав в открито
съдебно заседание, проведено на двадесет и осми септември две хиляди двадесет и
втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на секретаря Нина
Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Димитър Михов административно
дело №1556/2022г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.186,
ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, във връзка с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по жалба вх. № 10750/08.07.2022г.
на „СК БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ж.к.
„Вл. Варненчик“ бл.408, вх.21, ет.2, ап.5, представлявано от П С Г , против
Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 104-ФК/24.06.2022г.,
издадена от Началника на отдел „Оперативни дейности“ Варна в Главна дирекция
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
С обжалваната заповед на дружеството е наложена
принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – офисна
част в апартамент №5, находящ се на адрес гр. Варна, ж.к. „Вл. Варненчик“ бл.
408, вх. 21, ет. 2, стопанисван от дружеството, и забрана за достъп до него за
срок от 14 /четиринадесет/ дни на основание чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на
оспорения административен акт, по съображения за издаването му в противоречие и
при неправилно приложение на материалния закон и при съществено нарушение на
процесуалните правила.
Твърди се, че в хода на административното производство
от органите по приходите не е бил обсъден представения договор с куриерска
фирма „Спиди“ АД, според който сумите по наложени платежи по товарителници, ще
бъдат изплащани от "Спиди" АД в качеството му на пощенски оператор,
по банков път по посочена от клиента банкова сметка, ***, че събраните суми постъпват
по банковата сметка на дружеството и за него не е налице задължение за
издаването на фискална касова бележка. Счита, че липсват категорични
доказателства, че на 05.05.2022г. доставчикът на стоката „СК БГ“ ЕООД е получил
сумата от 15.73 лв., което изключва привръзката между дружеството -
жалбоподател, като подател/доставчик на стоката, и задължението му по чл. 3,
ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. да регистрира и отчита извършваните от него
продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД. Твърди, че
жилището-обект на запечатване не отговаря на изискванията за търговски обект по
смисъла на ЗДДС. Сочи, че предвид наличието на специфики при отчитането на
продажбите, които се осъществяват чрез електронен магазин съгласно чл.52п вр.
чл.52о от Наредбата, последните не са били обсъдени от административния орган. Твърди,
че определената продължителност на срока на приложената ПАМ е необоснована,
като изложените в оспорената заповед мотиви са бланкетни и не кореспондират
нито с тежестта на конкретно установеното нарушение, нито са основани на други
релевантни обстоятелства. Счита, че обжалваният административен акт се явява
постановен при несъобразяване с принципа за съразмерност по чл.6 от АПК, като липсата
на конкретни и относими фактически основания за определената продължителност на
срока на ПАМ, представлява нарушение на изискването за мотивираност по чл. 186,
ал. 3 от ЗДДС във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и е самостоятелно основание за
отмяна на заповедта като незаконосъобразна. По подробно изложени в жалбата
съображения е направено искане оспорената Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 104-ФК/24.06.2022г. да бъде отменена, като се
претендира и присъждане на заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне на
жалбата без процесуално представителство.
Ответникът по жалбата – Началникът на отдел
„Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, в
писмени бележки с.д. 13737/15.09.2022г. изразява становище за неоснователност
на жалбата, претендира възнаграждение за юрисконсулт и моли на жалбоподателя да
не се присъжда адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди
доказателствата по делото, доводите на страните и след преценка на законосъобразността
и обосноваността на оспорения административен акт, приема за установено
следното:
На 04.05.2022 г. в 09:00ч. в ТД на НАП-Варна, бул.
“Осми Приморски полк“ №128 чрез интернет сайт: www.mikmagazin.com от органи по приходите е направена контролна поръчка
за покупка на стока - 1 бр. колоездачен бидон
„Долчени“, бял – 50 мл, на стойност 11,73 лв., която следва да бъде доставена
до адрес: офис на „Еконт Експрес“ ЕООД в гр.Варна 9000, ул. „Д-р Борис Окс“ №6
при цена за куриерската услуга - 4,00 лв. т.е. с обща стойност на поръчката
15,73 лв. Като начин на плащане на поръчката в сайта е посочен „наложен
платеж“. Посочени са още име, ел. адрес и мобилен номер на поръчващия. На ел.
адрес е получено потвърждение, че поръчката е приета с № 1913. В проведен
телефонен разговор мястото на доставка е променено на: офис на „Спиди“ гр.
Варна, Търговски център, ул. „Никола Вапцаров“№5. За горното е съставен
Протокол №1656271/04.05.2022г., сер. АА, №1656271.
На 05.05.2022г. поръчаната стока е получена от
органите по приходи в посочения офис, като е заплатена дължимата сума от 15,73
лв. Плащането е извършено в брой с банкнота от 20 лв., прието е от служител на
куриера - Р И И и е предоставена товарителница за движение на пратката.
Съгласно товарителница №1-00061748345486-0040002020516/04.05.2022 г., като
начин на плащане е посочен „наложен платеж", а като лице, изпратило
пратката е посочена С А.. Пратката е
отворена на място и е констатирано, че в същата не се съдържа фискална касова
бележка, придружаваща продадената стока. Съставен е Протокол
№1656272/05.05.2022г. сер. АА, №1656272, подписан и от служителката на „Спиди“
ЕАД Ралица Иванова.
На 31.05.2022г. е посетен адрес в гр. Варна, ж.к. „Вл.
Варненчик“ бл. 408, вх. 21, ап. 5, ет. 2, до който няма осигурен достъп, като
резултата е обективиран в ПИП в обект сер. АА, №0059733. На 03.06.2022г. е
посетен адрес за кореспонденция в с. Горица, общ. Бяла, обл. Варна, УПИ VI, квартал 28, парцел 258, като е установено, че на
мястото има започнат строеж, който е спрян и мястото е обраснало с трева. Резултата
е обективиран в ПИП в обект сер. АА, №0059734.
При извършена проверка в публичния регистър на НАП за
електронни магазини е установено, че към дата 04.05.2022 г. липсва регистрация
за сайт www.mikmagazin.com, чрез който е направена поръчката. Предвид извършена
на 22.06.2022 г. от органи по приходите проверка в информационна база данни на
НАП е установено, че за задълженото лице не е налице монтирано, въведено в
експлоатация и регистрирано в НАП фискално устройство за регистриране и
отчитане на извършваните продажби, от датата на започване на дейността на
обекта - 04.05.2022 г. (датата на направената поръчка през сайта www.mikmagazin.com), което е обективирано в Протокол за извършена
проверка серия АА, № 0059736, ведно с приложените към него справки и извлечение
от сайта.
С оспорената в настоящото производство Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № 041-ФК/24.06.2022г., издадена
от Началника на отдел „Оперативни дейности“ Варна в Главна дирекция „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП на „СК БГ“ ЕООД, ЕИК ********* е наложена принудителна
административна мярка – запечатване на търговски обект – офисна част в
апартамент №5, находящ се на адрес гр. Варна, ж.к. „Вл. Варненчик“ бл. 408, вх.
21, ет. 2, стопанисван от дружеството и забрана за достъп до него за срок от 14
/четиринадесет/ дни на основание чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС. От
фактическа страна обжалваната заповед и наложената със заповедта принудителна
административна мярка се основават на констатациите от извършените проверки,
обективирани в Протоколи за извършена проверка сер. АА, № 1656271/04.05.2022г.,
сер. АА, № 0059734/03.06.2022год., сер. АА, № 0059733/31.05.2022год., сер. АА,
№ 0059736/22.06.2022год., сер. АА, № 0059398/05.05.2022год. Именно въз основа
на констатациите е направен извод, че поради липсата на въведено в експлоатация
или нерегистрирано в НАП ФУ или ИАСУТД, от страна на „СК БГ“ ЕООД е извършено
нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС във връзка с чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. на МФ, и е възприето като основание за прилагане на принудителна
административна мярка със заповед по чл.186, ал.3 от ЗДДС.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от
жалбата, становищата на страните и представените и приети от съда писмени
доказателства и административната преписка.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът приема от правна страна следното:
Оспорването е направено от легитимирано лице – адресат
на наложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка, в
законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно
обжалване и контрол за законосъобразност, поради което е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съгласно чл.186, ал.3 във връзка с ал.1 от ЗДДС,
принудителната административна мярка „запечатване на обект“ се прилага с
мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него
длъжностно лице. В настоящия случай заповедта е издадена от компетентен орган с
оглед нормата на чл. 186, ал.3 от ЗДДС, във вр. с чл. 7, ал.1, т.2 от ЗНАП и
правомощията предоставени му със Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 година на Изпълнителния
директор на Националната агенция по приходите. Оспорената заповед е постановена
в писмена форма и съдържа изискуемите се реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Съдът
не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на
проведеното административно производство. Съгласно чл.186, ал.1 от ЗДДС,
принудителната административна мярка „запечатване на обект“ се прилага
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции. Налагането на ПАМ по
чл.186, ал.1 от ЗДДС е самостоятелна и отделна процедура от тази по
реализирането на административнонаказателната отговорност на нарушителя чрез
налагане на административна санкция по реда на ЗАНН.
В случая на дружеството-жалбоподател е наложена
принудителна административна мярка по чл.186, ал.1, т.1, б.“б“ от ЗДДС, според
която норма принудителната административна мярка запечатване на обект за срок
от 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага
на лице, което не въведе в експлоатация или не регистрира в НАП фискално
устройство или интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност. По силата на чл.187, ал.1 от ЗДДС при прилагането на ПАМ по чл.186,
ал.1 от ЗДДС се забранява и достъпа до обекта или обектите на лицето. Редът и
начинът за монтирането, въвеждането в експлоатация и използването на регистрирани
в НАП ФУ и ИАСУТД, са регламентирани в
издадената въз основа на законовата делегация по чл.118, ал.4 от ЗДДС Наредба №
Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства
на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението
им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.
Съобразно разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредбата, всяко лице е длъжно да
регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или
от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен
паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона
за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод,
извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични
преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
По делото не се оспорва факта, че
дружеството-жалбоподател не е въвело в експлоатация и не е регистрирало в
Националната агенция за приходите фискално устройство или интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност. Спорно е дали
дружеството-жалбоподател е имало такова задължение с оглед разпоредбите на Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006г. на МФ.
На първо място безспорно е
установено, че в публичния регистър на НАП за електронни магазини към дата
04.05.2022 г. липсва регистрация за сайт www.mikmagazin.com, чрез който е направена
поръчката.
Неоснователно жалбоподателят
излага в жалбата си твърдение, че такава регистрация не е задължителна. Съгласно
§1, т. 87 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС „електронен магазин“ е софтуер,
достъпът до който се осъществява през интернет при използване на уеб-браузер
или мобилно приложение, и чрез който се извършва продажба на стоки/услуги
посредством сключване на договор от разстояние по чл. 45 от Закона за защита на
потребителите, като се предоставя възможност за избор от клиента на
стоки/услуги чрез потребителска кошница или по друг начин, както и за
предоставяне на информация за контакт с купувача, адреса на доставка и метода
за плащане.
Договор от разстояние е всеки
договор, сключен между търговец и потребител като част от организирана система
за продажби от разстояние или предоставяне на услуги от разстояние без
едновременното физическо присъствие на търговеца и потребителя, чрез
изключителното използване на едно или повече средства за комуникация от
разстояние до сключването на договора, включително в момента на сключване на
договора.
В този смисъл, разпоредбата на чл. 52м, ал. 1
от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. задължава лице по чл. 3, което извършва
продажба на стоки или услуги чрез електронен магазин, независимо дали използва
собствен домейн, нает домейн или домейн на друго лице, предоставящо платформа
за извършване на продажби в интернет, преди започване на дейност по продажби на
стоки/услуги чрез електронен магазин да подаде информация по електронен път с
квалифициран електронен подпис по реда на Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс чрез електронна услуга в Портала за е-услуги на НАП, достъпен на
интернет страницата на НАП, съгласно приложение № 33. В посоченото Приложение №
33 на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. изчерпателно е посочена информацията,
която следва да подадат лицата, извършващи продажби на стоки/услуги чрез
електронен магазин.
Само ако използваната онлайн
платформа притежава гореописаната функционалност, същата може да разглежда като
„електронен магазин“, което в настоящия случай не е налице.
Същевременно съгласно подадена по
електронен път декларация от П С Г в качеството му на управител на „СК БГ“
ЕООД, обработката на заявки за доставка на поръчки от онлайн магазин
www.mikmagazin.com се извършва от офисна част в апартамент находящ се на адрес:
гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“ бл. 408, вх. 21, ап. 5. Същото
обстоятелство е декларирано и в Приложение №4 към Договор №99695, където горния
адрес е посочен и като адрес на изпращане, а като потребител е посочена С А.. Следователно и предвид легалното
определение за „търговски обект“ дадено в §1, т. 41 от ДР на ЗДДС от органа
издал обжалваната заповед правилно е прието, че търговският обект, от който се
извършват продажбите се помещава именно на посочения административен адрес,
поради което развитите в жалбата доводи в противната насока не следва да се
приемат.
Във връзка с горното цитираните в
жалбата Разяснения, издадени от органи в НАП не следва да бъдат обсъждани, тъй
като същите не са източник на правото и съответно нямат задължителен характер,
включително по отношение на структурите в НАП. Освен това разясненията, на
които се позовава жалбоподателят са изготвени въз основа на конкретно изложена в
запитването фактическа обстановка, различна от процесния спор.
На второ място по отношение на
конкретната доставка не е спорно и че при поръчката на стоката от получателя е
заявено плащане чрез „наложен платеж“, което е осъществено при получаването й
от лицензирания пощенски куриер, на който е възложено събирането на дължимата
престация. По смисъла на §1, т. 12 от ЗПУ „наложен платеж“ е допълнителна
услуга, при която пощенската пратка се доставя на получателя срещу заплащане на
определена от подателя сума. Доставчикът на стоката я предава на куриера, който
от своя страна я доставя на получателя срещу заплащане на определена от
подателя сума (стойността на стоката с или без таксата за услугата наложен
платеж, в зависимост от договореното между страните по доставката). Куриерът
събира определената от подателя сума и след това, в зависимост от
договореностите им, я превежда по банкова сметка ***. Следователно услугата „наложен
платеж“ се състои от два елемента: доставка на стока и заплащане на
определената за нея цена, като нито един от тези елементи не може да се прояви
самостоятелно. Така се изпълнява гаранционната функция на услугата, като
получателят е сигурен, че ще получи поръчаната стока преди да я плати, а
продавачът е сигурен, че ще получи плащане за стоката си в момента на
получаването й.
Предвид гореизложеното, при
доставки, които са заявени онлайн следва, че дейността е съотносима с даденото
в § 1, т. 1 от ДР на Наредба №Н-18/13.12.2006 г. определение за понятието
разносна търговия, а именно „разносна
търговия“ е продажба на стоки или услуги извън търговския обект по
предварителна заявка. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г.,
задължително се издава фискална касова бележка за всяко плащане, с изключение
на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по
платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод
или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. Съгласно чл. 25, ал. 2 от същата Наредба,
при разносна търговия фискалната касова бележка се издава от лицето по чл. 3 и
се предава на разносвача, който от своя страна я предоставя на купувача при
плащането, освен когато плащането по продажбата се регистрира и отчита чрез
фискално устройство на мястото на предаване на стоката или услугата.
От събраните по делото
доказателства – заверени преписи от договор №99695/19.03.2020г. (чл. 2.10 от
договора) и анекси към него, справка за изплатени наложени платежи, отчет по банкова
сметка ***, се установява по несъмнен и безпротиворечив начин, че при предаването
на стоката от жалбоподателя на куриерска фирма „Спиди“ АД не е извършено
плащане на цената от получателя на доставката, а такова плащане е регистрирано
и отчетено чрез фискално устройство на мястото на предаване на стоката или услугата,
а именно в офиса на куриерската фирма. Следователно плащането е извършено чрез
куриерската фирма в качеството й на лицензиран пощенски оператор (видно от поддържания
по чл. 50, ал. 3 от ЗПУ от Комисията за регулиране на съобщенията, Публичен
регистър на оператори, лицензирани за извършване на услугите по чл. 39 от ЗПУ), който
впоследствие е привел по банков път сумата на дружеството-жалбоподател. В
подкрепа на предходния извод е и факта, че на 05.05.2022 г. доставчикът на
стоката “СК БГ“ ЕООД не е получил заплащането на сумата от 15.73 лв., като
видно от справка за изплатени наложени платежи последната е платена на
жалбоподателя на 09.05.2022г., т.е. четири дни след извършената продажба. Предвид
на това следва да бъде прието, че е налице изключението по смисъла на чл. 3,
ал. 1, чл. 25, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. и за адресата на заповедта "СК БГ“ ЕООД
не е съществувало задължение за въвеждане в експлоатация или за регистрация в НАП
на фискално устройство или интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност за издаване на фискален бон от работещо в обекта фискално
устройство. Следователно от дружеството не е допуснато нарушение на нормата на
чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗДДС, даващо основание за издаване на
заповед за налагане на принудителна административна мярка и като е приел друго,
административният орган е приложил неправилно материалния закон.
Предвид липсата на основание за
издаване на заповед за налагане на ПАМ, останалите направени възражения в жалбата
за необоснованост на срока на наложената ПАМ не следва да бъдат обсъждани.
При посочения изход на спора, на основание чл. 143,
ал.1 от АПК, във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК, Националната агенция за приходите
– юридическото лице на бюджетна издръжка, към което организационно и
функционално принадлежи органът, издал оспорения акт, следва бъде осъдена да
заплати на жалбоподателя сторените в процеса разноски. Съдът присъжда направените
по делото разноски, само когато същите са поискани, доказани са с надлежен
документ, че са направени и това е станало до приключване на устните
състезания. В случая жалбоподателят е поискал присъждане на направените от него
разноски по делото в размер на 600 лв. – адвокатски хонорар за изготвяне на
жалбата и 50 лв. – заплатена държавна такса. От ответника е оспорен размера на
адвокатския хонорар. Това възражение се споделя като основателно от състава на
съда, като се отчита факта, че по делото не е представена фактура за изплатения
хонорар, а представената такава /л. 41 от делото/ е от дата 25.11.2020г. и
касае гражданско дело. При това положение и като се съобрази фактическата и
правна сложност на казуса, съдът приема че уговорения и изплатен адвокатски
хонорар за изготвяне на жалбата, неподписана от адвокат, се явява прекомерен и
същият следва да бъде редуциран до минимума по чл. 9, ал. 1, вр. §1, вр. чл. 8,
ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а именно 375 лева. Или в
обобщение на дружеството-жалбоподател следва да бъдат присъдени разноски по
делото в размер общо на 425 лева.
По тези съображения и на основание чл.
172, ал.2 от АПК, Административен съд гр. Варна, пети състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед
за налагане на принудителна административна мярка № 104-ФК/24.06.2022г.,
издадена от Началника на отдел „Оперативни дейности“ Варна в Главна дирекция
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на „СК БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ж.к. „Вл. Варненчик“ бл.408, вх.21,
ет.2, ап.5, представлявано от П С Г , е наложена принудителна административна
мярка – запечатване на търговски обект – офисна част в апартамент №5, находящ
се на адрес гр. Варна, ж.к. „Вл. Варненчик“ бл. 408, вх. 21, ет. 2, стопанисван
от дружеството, и забрана за достъп до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни
на основание чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите - гр. София да
заплати на „СК БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, ж.к. „Вл. Варненчик“ бл.408, вх.21, ет.2, ап.5, представлявано от П С Г сумата
от 425 /четиристотин двадесет и пет/ лева, представляващи разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд на Република България в 14 дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия: