М О Т И В И:
Производството е по реда на
чл.375 и следващите от НПК, във връзка с чл.78а НК.
Постъпило е Постановление от 13.03.2020 година на прокурор при Районна прокуратура - Хасково, в което се сочи, че срещу
обвиняемия С.М.Ж. от е образувано досъдебно производство № 39/2018г. по описа на РУ на МВР -
Хасково за извършено престъпление по чл.313 ал.1 от НК. Събраните в хода на досъдебното производство
доказателства установявали по категоричен и безспорен начин извършването на
престъплението от обвиняемия. Последния не бил осъждан за престъпление от общ
характер, не бил освобождаван от наказателна отговорност по раздел ІV на глава VІІІ от НК, а от
деянието нямало причинени имуществени вреди, поради което целите на наказанието
можели да се постигнат и с налагане на административно наказание. И тъй като в
случая били налице предпоставките на чл.78а от НК, прокурорът предлага
обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност, като му се наложи
административно наказание.
В хода
на воденото досъдебно производство обвиняемият признава вината си и
дава обяснения относно извършеното деяние. В съдебното
производство ,редовно призован не се явява.
В тази връзка договорния защитник
на обвиняемия адв.Д.С. в хода на съдебното производство не оспорва отразените в
постановлението фактически положения и не желае събирането на нови
доказателства.В хода на съдебните прения пледира за налагане на глоба в минимален размер.
Съдът, като се запозна
със събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Обвиняемият С.М.Ж. е роден на *** г. ************.
От 01.01.2016 г. до настоящия момент, обв.Ж.
постоянно живеел със семейството си във Ф. Р. Г. на адрес - Ф.Р.Г., ***********, където работел като журналист.В РБ се завръщал веднъж в годината,заедно със
семейството си по време на лятната си отпуска за няколко
седмици. Въпреки това, и в разрез с разпоредбата на чл.151, ал.5 на Закона за
движение по пътищата, която гласи, че свидетелство за управление на моторно
превозно средство се издава на лица, които са установили обичайното си
пребиваване в РБ, за което обстоятелство подписват декларация (която разпоредба
възпроизвежда изискването за „обичайно пребиваване" на Директива 2006/126/ЕС),
на 01.09.2017 г., обв.Ж. се явил в сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР -Хасково и подал заявление от същата дата за издаване
на СУМПС, към което приложил и изискуемата по чл.151, ал.5 от ЗДвП декларация,
в която посочил обстоятелство, че е установил обичайното си
пребиваване в Република България, гр.Х, ул. *********,
по смисъла на § 6, т.46 от допълнителните разпоредби на Закона за движение по
пътищата, която дефинитивна разпоредба била възпроизведена и в самата
декларация (л.25 от
ДП ) с оглед яснота на
декларатора за значението на термина „обичайно пребиваване в Република
България" и коректно (вярно) попълване на самата декларация, а именно:
„Обичайно пребиваване в Република България" е мястото, където дадено лице
обикновено живее повече от 185 дни през последните 12 последователни месеца
поради лични или трудови връзки, или ако лицето няма трудови връзки - поради
лични връзки, които сочат тясна обвързаност на лицето с мястото, където то
живее. За обичайно пребиваване на лице, чиито трудови връзки са на различно
място от личните му връзки и което вследствие на това последователно пребивава
на различни места в две или повече държави членки, се смята мястото, където са
личните му връзки, при условие че лицето редовно се връща там. Спазването на
последното условие не е необходимо, ако лицето пребивава в дадена държава
членка за изпълнение на задача с определена продължителност. Следването в
университет или в друго учебно заведение не се смята за смяна на обичайно
пребиваване.". Това обстоятелство не било вярно, тъй като обвиняемият живеел във ФРГ. Тези документи той предал на свидетелката А.В.Г., която този ден била на работа като системен оператор
в сектор "Пътна полиция" при ОДМВР- Хасково .
След
това на обвиняемия Ж.
било издадено българско СУМПС с №*********/15.09.2017 г., получено лично от
обвиняемия на 17.10.2017 г. Вече в Ф.Р.Г.,
при опит да му бъде легализирано и признато въпросното СУМПС от Германските
власти, същите предвид наличието на „обичайно пребиваване" от обв.Ж. в
Ф.Р.Г., с писмо с вх.№328600-11288/16.02.2018 г. по описа на ГД „Национална полиция", уведомили
Българските власти, че горепосоченото СУМПС е издадено в противоречие с
изискването за „обичайно пребиваване" на Директива 2006/126/ЕС, което писмо
станало повод за образуване на проверка, а впоследствие и на настоящето
досъдебно производство.
Видно
от извършената на досъдебното производство експертиза и заключението на вещото
лице, подписът в графа "декларатор" в декларация по чл. 151, ал. 5 от ЗДвП е изпълнен от обвиняемия.
Така
описаната фактическа обстановка и извършеното престъпление се доказват по
безспорен и категоричен начин, както от обясненията на обвиняемото лице, така и
от показанията на разпитаните по делото свидетели и писмените доказателства по
делото.
Въз основа на обсъдените по-горе доказателствени
средства съдът прие за доказано участието на обвиняемия в престъплението ,предмет на обвинението Всъщност по
въпроса за авторството на
обвиняемия са събрани преки доказателствени
източници, каквито се явяват показанията на св. С. И.Ц., Е. Д. С.-В., Б. А. Д., А. В.Г.,. Съдът цени и приложените по делото писмени
доказателства като обективни, достоверни, кореспондиращи с гласните
доказателства и неоспорени от страните.
При
така установената фактическа обстановка, от обективна страна обвиняемият е
осъществил състава на престъплението по чл.313 ал.1 от НК, а
именно на 01.09.2017 г. в гр.Х.,
пред А. В. Г.- системен оператор в
сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР-гр.Хасково, потвърдил неистина в
писмена декларация, която се дава по силата на закон - на основание чл.151,
ал.5 от Закона за движение по пътищата, пред орган на властта за удостоверяване
на истинността на някои обстоятелства, а именно че обичайното му пребиваване е
в Република България по смисъла на § 6, т.46 от ДР на Закона за движение по
пътищата. Инкриминирано е
лъжливо документиране, обективирано в
писмена декларация,подадена по
силата на чл.151 ал.5 от ЗДвП .Липсва какъвто и да е спор по
фактологията и доказателствения
материал, въз основа на който прокурора
е стигнал до извода за
престъпната дейност на обвиняемия . Документите са налични по досъдебното производство и тяхното съдържание не е предмет на спор
между страните. Безспорен е и фактът, че обвиняемия, в качеството си на декларатор е поискал подмяна на
свидетелството за управление на
МПС,попълвайки и подавайки инкриминираната декларация такова . Върху тази доказателствена база обвинението
правилно е
изградило правни изводи за
съставомерност на действията на
обвиняемия по чл. 313, ал. 1 от НК.
От
субективна страна обвиняемия е осъществил престъплението с пряк умисъл .
След като прецени тежестта на деянието и данните за
обвиняемия, съдът счита, че са налице всички материалноправни предпоставки за
освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, визирани в императивната разпоредба на чл. 78а, ал.
1 от НК. За извършеното престъпление по чл.313 ал.1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или с
глоба от 100 до 300 лв.Видно от приложената справка за съдимост обвиняемият не е осъждан за
престъпление от общ характер,както и не
е освобождаван по реда на чл.78а от НК.Престъплението по чл.313 ал.1 от НК е на просто извършване и не са причинени
имуществени вреди. В този смисъл, съдът счита, че на
обвиняемия следва да бъде наложено административно наказание глоба.
При определяне размера на наказанието, съдът се съобрази с
материалното и имотно състояние на обвиняемия, както и с наличието
на смекчаващи вината обстоятелства - чисто съдебно
минало и добри характеристични данни. Съдът се съобрази и с липсата
на отегчаващи отговорността обстоятелства. Имайки предвид тежестта
на деянието, съдът счита, че наказанието “глоба” следва
да бъде определено, според предвиденото от разпоредбата
на чл.78 а от НК, в минимален размер
на 1000 лв . С така наложеното по вид и
размер наказание съдът счита, че целите на личната и генерална
превенция ще бъдат
постигнати.
На
основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди обвиняемия С.М.Ж. да заплати в полза на държавата по сметка на
ОД на МВР-Хасково направените на досъдебното
производство разноски в размер на
218.99 лв.за възнаграждение за вещо
лице.
Мотивиран така,съдът
постанови решението си.
Съдия:
/п/ не се чете
Вярно с
оригинала!
Секретар: Е.Д.