Решение по дело №2408/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 260290
Дата: 27 октомври 2020 г. (в сила от 27 октомври 2020 г.)
Съдия: Борис Димитров Илиев
Дело: 20205300502408
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 15 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

       Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 260290

 

                                               гр. Пловдив,27.10.2020г.

 

                                     В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

         ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VІІ с-в, в закрито   заседание   в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА  МИХОВА

                                                        ЧЛЕНОВЕ: БОРИС  ИЛИЕВ

                                                                           МИРЕЛА  ЧИПОВА

разгледа  докладваното  от  съдията  Илиев  гр.д.  №2408  по описа за 2020г., като  за  да  се  произнесе  взе  предвид  следното:

 

         Производството  е  по  чл.435 и  сл.  от  ГПК.

         Делото  е образувано  по жалба на  В.  П.  Д.,  ЕГН **********,  чрез пълномощника  му  адв. М.  Х.,  в  качеството  му  на  длъжник  по  изпълнително  дело  №20207580400454  по описа  на  ЧСИ  Мариана  Обретенова,  рег.  №758,  против  разпореждане  на  съдебния  изпълнител  от 12.08.2020г.,   с което  е оставил  без уважение  молбата  му  вх. №4919/29.07.2020г.  за прекратяване  на  изпълнителното производство. В жалбата  се  излагат  съображения  за незаконосъобразност  на обжалвания отказ  на  съдебния  изпълнител,  като  се  иска  отмяната  му  и прекратяване на изпълнителното дело. 

         Ответната  страна  по  жалбата-  Етажната собственост  на  сграда  с адрес  гр. Пловдив,  ЖК  „Тракия****,  със законен  представител  „Сиенит  инвест“  АД,  ЕИК  *********,  чрез  пълномощника  си  по  делото адв. Е.  А.,  в  писмено  възражение  изразява  становище, че жалбата  е  неоснователна.   

         В  писмените  си  мотиви  по  обжалваните  действия  съдебният  изпълнител  изразява  становище,  че  жалбата  е  неоснователна.      

Пловдивският окръжен съд,  за  да  се произнесе  намери  за  установено следното:

Изпълнително  дело  №20207580400454  по описа  на  ЧСИ  Мариана  Обретенова,  рег.  №758,  е  образувано  на  22.07.2020г. по  молба на взискателя Етажната собственост  на  сграда  с адрес  гр. Пловдив,  ЖК  „Тракия“,   ****, със законен  представител  „Сиенит  инвест“  АД,  ЕИК  *********,  чрез  пълномощника  си  по  делото адв. Е.  А.,  въз основа  на  изпълнителен  лист,  съгласно  който  длъжникът В.П.  Д.   е  бил  осъден  да заплати сумата от 1588,78  лв.-  режийни разноски  за стопанисване  и управление  на общите части за  периода  м. юни  2015г.-м. май  2018г.   С писмена  молба  по  делото вх. №4919/29.07.2020г.   длъжникът  е  поискал  прекратяване  на изпълнителното  производство на основание  чл.433, ал.1, т.1 от ГПК по съображения,  че  преди образуване на  делото-  на 09.07.2020г.,  е заплатил  по банков път на  взискателя, чрез законния  му представител  „Сиенит инвест“  АД, претендираните  суми.  Към молбата  е  представено  платежно нареждане от 09.07.2020г. за извършения  превод.    С обжалваното  в настоящото  производство  разпореждане  съдебният  изпълнител  е  оставил  искането  на  длъжника  без  уважение  по съображения,  че  извършеното  в полза  на  „Сиенит  инвест“  АД  плащане  не  е довело до  погасяване  на задължението му,  тъй  като  съгласно  решение  на  Общото събрание  на етажната собственост  дължимите суми  за  поддържането  и  управлението  на общите части  следва  да  се  заплащат  на  „Тракия-  2002“ ООД,  с което дружество  е  бил  сключен договор  за  управление  на първия  етаж на сградата.   

Жалбата  срещу  така  постановеното  разпореждане  е  процесуално  допустима. Съгласно  разпоредбата  на  чл.435, ал.2, т.6  от  ГПК  длъжникът може да  обжалва отказът  на  съдебния  изпълнител  да  спре,  прекрати  или  приключи  принудителното  изпълнение. Жалбата  е  подадена  в  срока  по  чл.436, ал.1  от  ГПК. 

Разгледана  по  същество,  жалбата  е  основателна.

Съгласно разпоредбата  на  чл.433, ал.1, т.1  от  ГПК изпълнителното  производство  се  прекратява,  когато  длъжникът  представи разписка  от взискателя,  надлежно заверена,  или  квитанция  от  пощенска  станция,   или  писмо от  банка, от  които  се  вижда,  че сумата  по  изпълнителния  лист  е  платена  или  внесена  за взискателя  преди  образуване на  делото. От фактическа страна по делото няма спор  между страните,  а  и се установява  от приложеното платежно нареждане,  че  на 09.07.2020г.,  т.е. преди  образуване  на процесното изпълнително  дело,  длъжникът  е  заплатил  по  банков път  на  „Сиенит  инвест“  АД,  в качеството  му  на  управител на  етажната собственост,  присъдената  в полза на последната  сума от  1588,78  лв.,  за  събирането  на която  е  образувано  процесното  изпълнително дело.  Спорът по делото между страните  е  доколко  така извършеното  плащане  е  редовно  и дали е  довело до погасяване  на задължението на длъжника.  От страна на етажната собственост  са  наведени  доводи,  че  плащането  няма погасителен ефект,  тъй  като съгласно решение  на  Общото  събрание  на етажната собственост  от  10.06.2010г.  и  сключен договор за управление  от 21.06.2010г. управлението  на първия  етаж на ТК  „Форум“ и  събирането на дължимите от  собствениците вноски  за  управление  и поддържане  на общите части е  било възложено на  „Тракия-2002“  ООД,  на  което  дружество  е  следвало  да бъде извършено  плащането. Тези доводи са  неоснователни.  Действително  от приложените  по делото  писмени  доказателства се  установява,  че  на 10.06.2010г.  ОС  на  ЕС е взело  решение  за  сключване  на  договор за  управление  на  първия  етаж на  ТК  „Форум“  с  „Тракия-2002“  ООД,  като  всички  суми  във връзка с управлението  на  първия  етаж се заплащат  от собствениците  на  „Тракия-2002“  ООД,  както  и  че в изпълнение  на решението  на  21.06.2010г.  между  етажната собственост,  представлявана  от  управителя  „Сиенит  инвест“  ООД,  като възложител,  и  „Тракия-2002“  ООД,  като  изпълнител,  е  бил сключен договор  за  управление,  съгласно  който  изпълнителят  е  оправомощен  да събира  от  собствениците  на първия  етаж  разходите за  поддържане  и  консумативните  разходи  за  общите части.  Договорът  е  сключен за срок  от две  години  /чл.3/,  като  е  предвидено  автоматичното  му  подновяване. Съгласно  разпоредбата  на  чл.19, ал.8  от  ЗУЕС по решение  на ОС  на  ЕС  правомощия  на управителния  съвет  /управителя/  могат да бъдат възлагани на физически  или  юридически лица,  които  не  са собственици,  като договорът за  възлагане  се  одобрява  от Общото  събрание  и се  сключва за срок до две години,  а  клауза,  предвиждаща  автоматичното  му подновяване или  превръщането  му  в  безсрочен, се  смята  за  недействителна.  В срока  на  договора  избраното  физическо  или юридическо лице има  правата, задълженията  и  отговорността  на  управителния  съвет  /управителя/ по ЗУЕС. С оглед  на  така  цитираната императивна  разпоредба  на  ЗУЕС  се налага изводът,  че  към настоящия  момент  действието  на  сключения  на  21.06.2010г. с  „Тракия-2002“  ООД договор  за  управление  на  първия  етаж  от ТК  „Форум“, на който  се позовава  ответната  етажна собственост,  е  прекратено  поради  изтичане  на срока  му  и  „Тракия-2002“  ООД  няма качеството  на лице,  на което по установения  в закона  ред са  възложени  правомощия  на  управителя  на  ЕС,  вкл.  правото  да  събира  дължимите  от  собствениците  месечни вноски  за  управление  и поддържане  на общите части.  При това положение  следва  да се приеме,  че  единственото  оправомощено  от закона  лице  да приема  извършени  плащания  на  суми в полза  на етажната  собственост  е  законният  представител  на последната  съгласно  ЗУЕС-  управителят  „Сиенит инвест“ АД,  на  когото  жалбоподателят  в случая  е  заплатил  дължимата суми  и  който  не  може да отказва  приемането  й.  Ето  защо  и  съгласно  разпоредбата  на  чл.75, ал.3  от ЗЗД  с постъпването  на   сумата  по  банковата сметка  на  дружеството  на 09.07.2020г.  задължението се  смята  за погасено.  Без  значение  за настъпване  на  погасителния  ефект  на  плащането  в случая  е  обстоятелството,  че  на  следващия  ден  след  извършването  му-  10.07.2020г.  „Сиенит  инвест“  АД  е  превел  обратно    получената  сума,  тъй  като  това  са  действия  на разпореждане  със  същата,  извършени  по  волята  на дружеството,  които  не  се  отразяват  на  наличието на  редовно  изпълнение от страна на  длъжника.  По така  изложените  съображения следва  да  се  приеме,  че  е  налице основанието  по  чл.433, ал.1, т.1  от ГПК  за прекратяване на изпълнителното  производство,  тъй  като преди  образуването  му длъжникът  е  заплатил  по банков път  на кредитора  сумата  по изпълнителния  лист,  поради което  обжалваното  разпореждане  на съдебния  изпълнител  следва  да  бъде отменено,  като  вместо  него  се постанови  прекратяване  на  изпълнителното  производство.

         По  изложените  съображение  Пловдивският окръжен съд

 

 

                            Р  Е  Ш  И    :

 

ОТМЕНЯ  разпореждане  на  съдебния  изпълнител  от 12.08.2020г.  по  изпълнително  дело  №20207580400454  по описа  на  ЧСИ  Мариана  Обретенова,  рег.  №758,   с което  е оставил  без уважение  молбата на  В.  П.  Д.,  ЕГН **********,  чрез пълномощника  му  адв. М.  Х.,    вх. №4919/29.07.2020г.  за прекратяване  на  изпълнителното производство,  като  вместо това  ПОСТАНОВЯВА:

ПРЕКРАТЯВА  на основание  чл.433, ал.1, т.1  от  ГПК  изпълнителното  производство  по  изпълнително  дело  №20207580400454  по описа  на  ЧСИ  Мариана  Обретенова,  рег.  №758. 

Решението  е  окончателно и не подлежи на обжалване. 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :       

                                     

 

          ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                         

 2.