Решение по дело №189/2021 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 892
Дата: 18 юни 2021 г. (в сила от 24 март 2022 г.)
Съдия: Марина Христова Николова
Дело: 20217040700189
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 22 януари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 892

 

гр. Б., 18.06.2021 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Б., осемнадесети състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди двадесет и първа година, в състав:

СЪДИЯ: М. НИКОЛОВА

 

при секретаря Г. С., като разгледа докладваното от съдията Николова административно дело № 189 по описа за 2021 г. на Административен съд - гр. Б. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) ), във връзка с чл.54, ал.6 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР).

Образувано е по жалба на И.Д.К., с адрес: ***,  подадена чрез пълномощник, чийто действия впоследствие са препотвърдени /л.46/, против отказ, обективиран в писмо с изх. № 20-83279-15.12.2020г. на Началник Служба по геодезия, картография и кадастър - гр. Б. да бъде извършено изменение на кадастралната карта и регистъра към нея за гр.Б., одобрени със заповед № РД-18-9/30.01.2009г. на изпълнителния директор на АГКК, по отношение на сграда с идентификатор ***.2, поискано със заявление с вх.№ 01-437038-25.09.2020г. на СГКК – Б.. С жалбата си К. оспорва като незаконосъобразен отказа на началник СГКК-Б. за промяна на границите – контура и вписване на квадратурата на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.2.2, като твърди, че в квадратурата му се включват както всички помещения на втория етаж, така и стълбището, по отношение на което няма спор за материално право, тъй като със съдебен  протокол от 22.02.1957 г. и съдебен протокол от 16.05.1972 г. на Б.ки Народен съд целият втори етаж от сградата и стълбището са поставени в дял на Д.Я.Б. и Я.Я.Б..

В съдебно заседание жалбоподателят К., редовно призована се явява лично и се представлява от адв. К., която поддържа жалбата по изложените в нея основания и моли за отмяна на отказа. Ангажира доказателства. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът - Началник Служба по геодезия, картография и кадастър - гр. Б., представя административната преписка по издадения административен акт като изразява становище, че оспорва жалбата на всички изложени в нея основания и счита същата за недопустима, евентуално неоснователна. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Заинтересованата страна А.Д.Г. се явява лично и споделя становището на процесуалния представител на жалбоподателя.

Заинтересованата страна М.Д.Б., чрез пълномощника си, оспорва жалбата като неоснователна в съдебно заседание и моли съда да я остави без уважение. Счита, че липсват фактически и правни основания да бъде извършено поисканото изменение на КК, тъй като промяната на границите на самостоятелния обект представлява увеличаване по недопустим начин на обема на жилището, чрез включване на стълбищна клетка, която по своето естество е обща част, предназначена да обслужва цялата жилищна сграда, съгласно чл.38 от Закона за собствеността. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Административен съд - Б., осемнадесети състав, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателят И.Д.К. е наследник на Д.Я.Б. съгласно представеното с административната преписка удостоверение за наследници изх.№ 619/30.11.2015г. (л.41). Видно от протокол от проведено на 22.02.1957г. съдебно заседание по гр.д. № 1748/1956г. по описа на Б.ки Народен съд (л.39), съдът е одобрил постигната спогодба за доброволна делба, по силата на която Д.Б.и Я.Я.Б. са получили в дял втори етаж от сграда, застроена в парцел четвърти в квартал 22-ри по плана на гр.Б., състоящ се от две стаи, салон, кухня и килер, клозет с общ вход в партера и самостоятелно стълбище със самостоятелна електрическа инсталация и отделен водомер, а Д.Х., Б., С.Х.М., Х.К.Б., М.Х.Т.и Д.Х.Б. са получили в дял първият партерен етаж от сградата, застроена в парцел четвърти в квартал 22-ри по плана на гр.Б., състоящ се от две стаи, салон и кухня, клозет, общ вход с втори етаж и самостоятелен черен вход със самостоятелна електрическа инсталация и отделен водомер. Видно от протокол от проведено на 16.05.1972г. заседание по гр.д. №718/1972г. по описа на Б.ки Окръжен съд, съдът е одобрил допълнително постигнатата между страните спогодба във връзка с постигнатата помежду им спогодба за доброволна делба.

На 25.09.2020г. жалбоподателят И.Д.К. е подала чрез пълномощник заявление с вх.№ 01-437038/25.09.2020г. до СГКК-Б., с което е поискала изменение на кадастралната карта (КК) и кадастралния регистър (КР) на гр.Б., състоящо се в промяна границите, контура и площта на самостоятелен обект - жилище на етаж втори в сграда с идентификатор ***.2, чрез приобщаване към площта му на стълбище на основание приложените към заявлението документи за собственост - съдебен протокол от 22.02.1957г. на Б.ки народен съд и съдебен протокол от 16.05.1972г. на Б.ки окръжен съд. Представен е проект за промяна на кадастралната карта схеми на самостоятелни обекти в сграда с идентификатор ***.2, изработен от лицензирано по ЗКИР лице - геодезист, ведно с обяснителна записка и с приложени към него документи по опис.

Видно от удостоверение № 25-294768/20.11.2020г., проектът за изменение на КККР е приет от началника на СГКК-Б. на основание чл.55, ал.3 от ЗКИР, тъй като проектът и документите към него отговарят на изискванията на чл.75 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г.) и чл.14 и чл.16 от Наредба № РД-02-20-4/11.10.2016г. за предоставяне на услуги от КККР, и може да служи за процедиране на изменение по реда на чл.70, ал.1 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г., във връзка с чл.54 от ЗКИР.

Данните за новите граници и площта на самостоятелния обект с идентификатор ***.2.2, която след промяната е 84.40 кв.м, са показани в схема-проект № 15-1088571-20.11.2020г. (л.21)

До заинтересованите лица е изпратено уведомление изх. № 24-28860-20.11.2020г., на основание чл.26, във вр. с чл.34, ал.3 и чл.36, ал.2 от АПК, за започване на административното производство пред СГКК-Б. по подаденото от И.К. заявление за изменение с правно основание чл.51, ал.1, т.2 от ЗКИР с указан срок за изразяване на становище относно исканото изменение.

В предоставения срок заинтересованата страна М.Д.Б. е подал възражение с рег.№ 02-1293/04.12.2020г., в което е изразил своето несъгласие с поисканото изменение на КККР, като е изложил възражения идентични с релевираните пред настоящата съдебна инстанция, а именно, че стълбищната клетка, която се цели да бъде присъединена към втория жилищен етаж е обща част на сградата по смисъла на чл.38 от ЗС и като такава служи за ползване на всички собственици.

Административното производство е приключило с издаването на основание чл.51, ал.1, т.2 и чл.54, ал.2 от ЗКИР във вр.чл.59, ал.1 от АПК на оспорения в настоящото производство отказ на началник СГКК-Б. да извърши изменението на кадастралната карта и на регистъра към нея за гр.Б., одобрени със заповед № РД-18-9/30.01.2009г. на изпълнителния директор на АГКК, по отношение на сграда с идентификатор ***.2, поискано със заявление с вх.№ 01-437038-25.09.2020г.на СГКК – Б.. В мотивите на отказа е посочено, че съгласно представените документи между жалбоподателя К. и заинтересованата страна М.Б. е налице спор за материално право, свързан със собствеността върху стълбищната клетка на втория етаж в сградата.

Отказът е изпратен на пълномощника на жалбоподателя К. по електронна поща на 22.12.2020г. като по делото не са налице други данни за връчването му. Жалбата до съда против отказа е подадена на 04.01.2021г.

В хода на съдебното производство е допусната и извършена съдебно-техническа експертиза, заключението по която е прието без оспорване от страните. Според заключението на вещото лице, с проекта за изменение на кадастралната карта е извършено замерване на място на жилището на втория етаж и изчислената площта на жилището е 84.40 кв.м. Изготвената схема на самостоятелен обект  в сграда с идентификатор ***.2.2, съгласно проекта за изменението включва и част от стълбището на сградата и еркерна част на това второ ниво. След извършения оглед на място и направените контролни замервания с ръчна рулетка, вещото лице е установило, че в северната част на сградата се намира един застроен обем (стълбищна клетка) с размери в план ~5,00м. х 2,05м., в който обем се намират: 1) вход на сградата (стълбищна площадка на първо ниво) с размери ~0,90м.х 2,5 м. с двойна входна врата от запад за стълбищна клетка и врата от юг, входна за жилището на първия етаж и 2) дървена стълба, вита с широчина 1,10м. с 18 броя стъпала с размери 18/27см., която служи за преодоляването на височина между първо (партерно) ниво и второто ниво на сградата, където се намира жилището на К.. Стълбищното рамо е разположено в обема на стълбищната клетка, като просича в източната си част второто ниво на сградата с размери ~ 2,05м. х 1,65м. или с площ 3.38 кв.м. Заключението на вещото лице е, че тази площ е прибавена от проектанта, изготвил проекта за изменението на КК, към площта на жилището на втория етаж, съгласно изготвената схема № 2. Прибавил е към жилището и еркерно разширение на второ ниво (извън обхвата на стълбищната клетка) с размери  ~ 2,36м. х 0.30 м. или площ 0.71 кв.м. Вещото лице е направило извод, че процесното стълбище или само стълба обслужва самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.2.2 и че площта на втори жилищен етаж, заедно с площта на част от стълбището в участъка, където стълбищното рамо просича второто ниво на сградата, е 84.40 кв.м. (по геодезическо измерване), а площта на втори жилищен етаж без площта на частта от стълбището е 81 кв.м.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Обжалваният акт е издаден от компетентен орган и в законоустановената писмена форма, мотивиран е с посочване на фактическите и правните основания за неговото издаване и е постановен при спазване на административно-производствените правила. Проектът за изменение на КККР е изработен и представен в предвидения от закона вид и формат от правоспособно лице по кадастъра, в изискуемото по чл.51, ал.5 от ЗКИР и чл.75, ал.1 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г. съдържание. Проектът е проверен и приет от началник СГКК. Заинтересованите лица са уведомени за започване на административното производство по реда на чл.26, ал.1 от АПК, във вр. с чл.70, ал.1 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г., и за възможността да направят възражения в дадения срок. Депозирано е възражение в срок от М.Д.Б., в качеството му на собственик на първия жилищен етаж в сградата с идентификатор ***.2.2.

Оспореният отказ е постановен в нарушение на материалния закон.

Правното основание за издаването му е разпоредбата на чл.51, ал.1, т.2 и чл.54, ал.2 от ЗКИР, а фактическото – наличие на правен спор между М.Д.Б. и И.Д.К. относно собствеността върху стълбищната клетка на втория етаж в сградата.

Съдът намира, че този извод на административния орган е постановен в противоречие със събраните по делото доказателства и в противоречие с материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.1 от ЗС, на която се позовава заинтересованата страна М.Б., общи на собствениците на сгради в етажна собственост са стълбите, площадките и покривите. Изключение, обаче, от това правило, е предвидено в разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗС, съгласно която е допустимо да се уговори частите от сградата, които обслужват само някои от отделно притежаваните етажи или части от етажи, да бъдат общи само на лицата, чиито помещения обслужват.

В случая, доказателствата по делото сочат, че такава уговорка действително е постигната по отношение на стълбището, което обслужва втория жилищен етаж, съгласно заключението на вещото лице и приложените писмени доказателства. Спогодбата за доброволна делба между наследодателите на жалбоподателя К. - Д.Б.и Я.Я.Б., получили в дял целият втори жилищен етаж и самостоятелното стълбище, от една страна и лицата, получили в дял първия жилищен етаж от сградата, е одобрена от съда. Нещо повече в протокола от проведено на 22.02.1957г. съдебно заседание по гр.д. № 1748/1956г. по описа на Б.ки народен съд (л.39) изрично е посочено, че стълбището за втория етаж е изключено от общите части на сградата по смисъла на чл.38 от ЗС. Т.е., в случая, е налице хипотезата на чл.38, ал.2 от ЗОС - стълбището не представлява обща част на сградата, а е собственост на жалбоподателя К., поради което по отношение на същото не е налице спор за материално право между нея и заинтересованата страна М.Б.. Твърдението на процесуалния представител на Б., че стълбището обслужва цялата жилищна сграда и извежда до подпокривно пространство, което също е обща част, съдът намира за недоказано, тъй като видно от заявеното от вещото лице в съдебно заседание, същият при огледа на място не е установил подпокривно пространство в сградата.

По изложените съображения съдът намира, че не са налице предпоставките по чл.54, ал.2 от ЗКИР за отказ да бъде извършено исканото изменение на кадастралната карта.

Съдът намира за неотносимо към спора представеното по делото удостоверение изх.№ 9400-6851/02.04.2021г. на Националния институт за недвижимо културно наследство, съгласно което сградата, находяща се в УПИ IX-2149, кв.32, гр.Б. притежава статут на единична архитектурно-строителна недвижима културна ценност, обявена е за недвижим архитектурно-строителен паметник на културата и е включена в Обобщен актуализиран списък на архитектурните, исторически и художествени паметници на културата – гр.Б., както и че имотът попада в обхвата на територия с културно-историческо наследство със статут на групова недвижима културна ценност – Ансамбъл Д-р Нидер, гр.Б., деклариран с писмо № 284 от 26.02.1993г. на НИПК като „Ансамбъл ул. „Н.Вапцаров – групов паметник на културата. Сочените обстоятелства са неотносими тъй като в ЗКИР не са установени специални изисквания за провеждане на производството по отстраняване на непълноти по чл.51, ал.1, т.2 от ЗКИР по отношение на сгради с такъв статут.

В случая, по делото се установява, че се касае за визираната в разпоредбата на чл.51, ал.1, т.2 от ЗКИР непълнота в кадастралната карта и регистъра към нея по смисъла на § 1, т.16 от ДР на ЗКИР предвид несъответствието между отразените в КК граници и очертанията на самостоятелния обект на втория етаж в сградата и действителното положение и състояние, съгласно документите за собственост към момента на одобряване на КК със заповед № РД-18-36/29.04.2009г. на изпълнителния директор на АГКК, която следва да бъде отстранена чрез издаване на заповед за изменение на КККР.

По изложените мотиви, съдът приема, че жалбата е основателна, тъй като е налице основание по чл.146, т.4 от АПК за отмяна на оспорения отказ като незаконосъобразен.

При този изхода на спора и предвид своевременно направеното от жалбоподателя К. искане за присъждане на разноските по делото, съдът намира, че на основание чл.143, ал.1 от АПК ответникът следва да бъде осъден да й заплати сумата от 710 /седемстотин и десет/ лева, представляваща направени по делото разноски, от които 10,00 лева държавна такса /л.47/, 200 лева възнаграждение на вещото лице, изготвило заключение по приетата по делото съдебно-техническа експертиза /л.70/ и 500 лева договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно представен договор за правна защита и съдействие сер. БС № **********. Приложимите процесуални закони – АПК и чл.78, ал.1 от ГПК не уреждат правна възможност за присъждане на разноски на заинтересованата страна М.Б., когато резултатът от делото е отмяна на оспорения акт, поради което такива не му се дължат.

Воден от горното и на основание чл.173, ал.2, предложение последно от АПК, Административен съд – град Б., осемнадесети състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ отказ, обективиран в писмо с изх. № 20-83279-15.12.2020г. на Началник Служба по геодезия, картография и кадастър - гр. Б. да бъде извършено изменение на кадастралната карта и регистъра към нея за гр.Б., одобрени със заповед № РД-18-9/30.01.2009г. на изпълнителния директор на АГКК, по отношение на сграда с идентификатор ***.2, поискано със заявление с вх.№ 01-437038-25.09.2020г. на СГКК – Б..

 

ВРЪЩА преписката на началник Службата по геодезия, картография и кадастър – гр.Б. за ново произнасяне по заявление с вх.№ 01-437038-25.09.2020г. на СГКК – Б., съгласно дадените в мотивите на решението указания по тълкуването и прилагане на закона.

 

ОСЪЖДА Службата по геодезия, картография и кадастър – гр.Б. да заплати на И.Д.К., ЕГН: **********, с адрес: *** съдебно-деловодни разноски в размер на 710 /седемстотин и десет/ лева.

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.                                              

           

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: