Решение по дело №4582/2016 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1019
Дата: 23 май 2018 г. (в сила от 21 юли 2020 г.)
Съдия: Радостина Владимирова Данаилова
Дело: 20161100904582
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 10 юни 2016 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№…………..

 

Гр. София, 23.05.2018 г.

 

В   ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-21 състав,  в публично заседание на   пети февруари две хиляди и осемнадесета  година в състав:

 

                                    СЪДИЯ: РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА

 

при секретаря  Елеонора Г., като разгледа докладваното от съдия Данаилова т.д. № 4582 по описа за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са отрицателни установителни искове по чл. 694, ал. 1 ТЗ от „А.П.Е.“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК *******, срещу „Б.П.Б.“ АД, ЕИК *********, за установяване несъществуването на вземания на „Б.П.Б.“ АД към ищеца „А.П.Е.“ ЕООД (н), в общ размер от 21294110,03 лв./след частично прекратяване на производството/, произтичащи от четири договора за банков кредит и изменения към тях, включени в одобрения от съда списък по чл. 692, ал. 4 ТЗ на приетите от синдика вземания по т.д. № 5669/2012 г. по описа на СГС, ТО, VI - 14 състав.

Ищецът твърди, че с решение от 12.10.2015 г. по т.д. 5669/2012 г. на СГС, ТО, VI – 13 състав, спрямо него било открито производство по несъстоятелност. Ответникът „Б.П.Б.“ АД предявил вземанията си срещу несъстоятелния длъжник в общ размер от 21881422,48 лева по реда на чл. 685 ТЗ като посочил и основанията на паричните си претенции. Така предявените вземания били включени, както в списъците на приетите,  така и  в този на неприетите вземания, съставени от синдика. Срещу изготвените списъци били подадени възражения както от ищеца, така и от ответника. С определение от 31.05.2016 г. СГС, ТО, VI – 14 състав бил одобрил окончателния списък на приетите вземания по чл. 692, ал. 4 ТЗ, като оставил възражението на „А.П.Е.“ ЕООД (н) без уважение и включил в окончателния списък всички предявени от „Б.П.Б.“ АД вземания.  

Ищецът оспорва съществуването на така включените в одобрения от съда по несъстоятелността списък на приетите вземания вземания на „Б.П.Б.“ АД в общ размер от 21294110,03 лв. /производството е частично прекратено по отношение на част от първоначално оспорените вземания/, на основание четири броя договори за банков кредит и изменения към тях, съответно: по Договор за инвестиционен кредит № 404/2004 г.  -за сумата от 2 715 195,28 лв., по Договор за кредит № 096/2007 г.  - за сумата от  6 127708,54 лв./за част от оспорените вземания производството е прекратено/,  по Договор за кредит № 097/2007 г. - за сумата от 11 257 791,30 лв. и  по Договор за инвестиционен кредит № 1181/2007 г. - за сумата от 1 193 414,91 лв., тъй като договорите за кредит били нищожни - сключени в противоречие със закона и с добрите нрави. Чрез тях бил организиран механизъм, чрез който се постигал противозаконен резултат – обсебване на финансовите активи на кредитополучателя от собствената му търговска дейност. По конкретно резултатът се постигал чрез използване на различни форми на погасяване на задълженията на ищеца по договорите за кредит без основание и преди падежа на задълженията от суми, постъпили по специална сметка на кредитополучателя по договорите за износ на собствената му продукция. По Договор № 149/2004 г. и по следващи сключени между страните договори за кредит били договорени като обезпечения прехвърляне на настоящи вземания на „А.П.Е.“ ЕООД (н), както и особен залог върху бъдещите вземания на дружеството. За обслужване на задълженията по кредитите на името на ищеца били открити две разплащателни сметки в евро – обикновена разплащателна и цесионна. По цесионната сметка постъпвали всички плащания към „А.П.Е.“ ЕООД (н) от търговската му дейност /върху които бил учреден особен залог/. За периода 19.05.2004 г. – 23.07.2008 г. общо постъпилите по цесионната сметка суми били в размер от 16362646,24 евро. Банката уведомила грешно длъжниците на „А.П.Е.“ ЕООД (н) по търговските му договори, че всички вземания са прехвърлени на банката, но в действителност били прехвърлени само вземанията, съществуващи към 19.05.2004 г. По цесионната сметка „Б.П.Б.“ АД събирала като дължими преди падеж суми от съвкупността на заложените с особен залог вземания, без да е вписвала пристъпване към изпълнение на особения залог по законовия път и без да е съобщавала на залогодателя за пристъпване към изпълнение по чл. 33, ал.1 от ЗОЗ. По този начин банката се е разпореждала с постъпилите суми без да има основание за това като същевременно е лишавала кредитополучателя от ползването им. Банката извършвала и прихващане на суми от заложените с особен залог вземания срещу несъществуващи насрещни задължения по договорите за кредит, след което е револвирала така погасените задължения и ги е отпускала на ответника под формата на нови кредити. Така усвоените от „А.П.Е.“ ЕООД (н) по кредитите суми, всъщност били собствени на дружеството средства от цесионната сметка, а не отпускани от банката нейни средства, поради което и не било възникнало задължение за тяхното връщане. Останалите във фактическа власт на банката и държани от нея като собствени незаконно прихванати парични средства от цесионната сметка на „А.П.Е.“ ЕООД (н), били отдавани като нови кредити към клиенти на банката. Усвоените като дълг собствени средства на „А.П.Е.“ ЕООД (н) били в общ размер от 22946406,45 евро. Банката формирала изкуствено и нереално кредитно салдо в общ размер от 16 112 665,85 лв., като осъществила престъпно придобиване на активи на ищеца в посочения размер.    

Ответникът оспорва допустимостта и основателността на предявените искове. Намира твърденията на ищеца за неясни, неотносими и в противоречие с многократно извършваните от същия действия и волеизявления във връзка с процесните договори за кредит. Твърди, че всички извършени погасявания от страна на банката на задължения на кредитополучателя са били напълно законосъобразни и в съответствие с уговореното между страните, съгласно което банката имала правото да събира служебно на падежите дължимите по договорите за кредит суми от предоставените към кредитите обезпечения и от сметките на кредитополучателя от търговската му дейност. Към всеки от договорите за кредит били сключени анекси, които установявали, че към датата на сключване на анексите, кредитополучателят бил в просрочие на задълженията си по съответния договор за кредит. 

В допълнителната искова молба ищецът поддържа иска си и оспорва възраженията на ответника. Твърди, че ответникът неправомерно е упражнявал фактическа власт върху заложени с особен залог вземания, като е лишавал залогодателя „А.П.Е.“ ЕООД (н) от ползването им и в същото време е използвал средствата за прихващане и погасяване на свои вземания по договорите за кредит. От цесионната сметка неправомерно били прихванати суми в общ размер от 12 881 784,62 евро. В същото време банката не е отразявала, че задълженията по договорите за кредит са погасени чрез прихващане и на практика е револвирала задълженията, като е формирала нереално кредитно салдо. Кредитополучателят е бил информиран за прихващането на постъпили по цесионната сметка суми едва на 29.02.2012 г., когато е било изпратено съобщение за предсрочна изискуемост по чл. 33, ал. 1 ЗОЗ.  

В допълнителния отговор ответникът поддържа становището си по неоснователността на предявения иск. Отрича суми от погасяванията да са държани неправомерно във фактическата власт на Банката. 

Синдикът на А.П.Е. ЕООД/н./ изразява становище за неоснователност на предявените искове.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз  основа на събраните по делото доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:

Съдът констатира частична недопустимост на  производството по предявените искове относно оспорени вземания по договор № 096/2007 г.  Производството по първоначалното предявените искове във връзка с този договор е прекратено частично с определение от 02.11.2016 г.  във връзка с висящо производство по т.д.№ 1021/2013 г. по описа на СГС, VІ-5 състав, по което предмет на разглеждане са вземания по издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 26372/2012 г. на СРС,  33 състав. С определението от 02.11.2017 г. производството е прекратено за част от главницата в размер на 223513,95 евро/ равностойна на 437155,29 лв./ и за сумата от 150157,16 лв. – законна лихва върху главницата за периода 30.05.2012 г. /датата на подаване на заявлението/ до 12.10.2015 г. – датата на откриване на производството по несъстоятелност. Същевременно съдът констатира, че вземането за законна лихва по издадената заповед е предявено и приети в производството по несъстоятелност за период не до датата на откриване на производството,  а до 02.11.2015 г., като и за този период и за съответстващия му по голям размер от 158 192,50 лв. това вземане е част от вземанията по заповедта, респективно е предмет на т.д.1021/2013 г. на СГС, VІ-5 състав, което обуславя недопустимост на настоящето производство и в тази част.  В списъка с приети вземания са включени  и разноски за заповедното производство по ч.гр.д.№ 26372/2012 г. на СРС,  33 състав  за държавна такса от 8743,11 лв. и юрисконсултско възнаграждение от 4821,55 лв., както и държавната такса за образуване на т.д.1021/2013 г. на СГС в размер на 8743,11 лв. и разноски по същото дело в размер на 800 лв., които вземания за разноски също не могат да бъдат предмет на настоящето производство, тъй като подлежат на присъждане в исковия процес по установителните искове по чл.422 ГПК съгласно дадените указания по т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, поради което и производството следва да се прекрати и по отношение на исковете за оспорване на тези вземания.

В тежест на ищеца е да докаже твърденията си, че вземанията на ответника „Б.П.Б.“ АД са включени в съставения от синдика списък на приетите вземания, което обстоятелство не се оспорва от ответника, че е подал възражение срещу тези вземания в срока по 690 ТЗ, което възражение е оставено без уважение с определение на съда по несъстоятелността, както и че не са предоставени средства от банката по договорите за кредит, тъй като изтеглените /наредени от ищеца суми в действителност са били негови собствени, които са били противозаконно присвоени от страна на банката.

В тежест на ответника „Б.П.Б.“ АД е да докаже фактите, от които произтича възникването на парични вземания в размерите,  посочени в одобрените от съда по несъстоятелността на „А.П.Е.“ ЕООД (н) списъци на окончателно приетите вземания, а именно: сключването на валидни договори за паричен кредит и споразумения за изменението им, както и реално предоставяне на заемните суми на кредитополучателя в претендираните размери.

Не е спорно между страните, а се установява и от вписаните и обявени актове по партидата на ищцовото дружество, че с решение №1630/12.10.2015 г. по т.д.№ 5669/2012 г. по описа на Софийски градски съд е открито производство по несъстоятелност по отношение на ищцовото дружество А.П.Е. ЕООД.

          На 29.12.2015 г. по партидата на А.П.Е. ЕООД е обявен съставен от синдика списък на приетите вземания, в който под №2 са включени вземания на Б.П.Б.  АД по пет договора за кредит, както следва: 1. по договор за инвестиционен кредит 404/2004 г., изменен и допълнен с 8 броя Анекси вземания в общ размер на 2715 195,28 лв., от които: 1433792,93 лв. – главница, 241 844,15 лв. – възнаградителна лихва за периода 30.01.2011 г. до 03.08.2012 г., 1011 955,41 лв. – наказателна лихва  за периода от 30.03.2011 г. до 02.11.2015 г., 7027,59 лв. – административна такса съгласно Анекс А5 – 404/2010 за периода 28.02.2011 г. до 02.11.2015 г., 6477,28 лв. – административна такса по чл.4, ал.2 от Договор за инвестиционен кредит № 404/2004 г. за периода 30.12.2011 г. до 02.11.2015 г., 3549,48 лв. – административна такса имуществена застраховка по чл.13, ал.4 от Раздел І от  Договор за инвестиционен кредит, 377.04 - административна такса имуществена застраховка по чл. 13, ал. 4 от раздел IV от Договор за инвестиционен кредит № 404/2004 г. за периода от 06.02.2013 г. до 02.11.2015 г. , имуществена застраховка по чл. 13, ал. 4 от раздел IV от Договор за инвестиционен кредит № 404/2004 г. за периода от 20.01.2014 г. до 02.11.2015 г., 2 385.82 - нотариална такса за подновяване на вписване на ипотека, платена на 21.05.2014 г., 1 458.93 - държавна такса за подновяване на вписване на ипотека, платена на 15.09.2014 г.,  734.71 - нотариална такса за подновяване на вписване на ипотека, платена на 15.09.2014 г.,  1 458.94 - държавна такса за подновяване на вписване на ипотека, платена на 09.10.2014 г.,  2 387.02 - нотариална такса за подновяване на вписване на ипотека, платена на 09.10.2014 г.,  1 458.94 - държавна такса за подновяване вписването на ипотека, законна лихва за забава за периода от 03.11.2015 г. до окончателното погасяване на вземането; 2. По договор за кредит № 096/2007 г., сключен на 01.03.2007 г., изменен и допълнен с 8 броя анекси вземания в общ размер на  6 715020,99 лв., от които  3 704 744.80 – главница, 158192.50 - законна лихва за периода от 30.05.2012 г. до 02.11.2015 г., 559 803.71 - възнаградителна лихва по чл. 5, ал. 1 от Раздел II по Договор за кредит № 096/2007 г. за периода от 30.01.2011 г.   до 03.08.2012 г., 2 175 329.64 - наказателна лихва по чл. 7, ал. 1 от Раздел II по Договор за кредит № 096/2007 г. за периода от 30.03.2011 г. до 02.11.2015 г., 18 197.36 лв. - административна  такса съгласно Анекс А5-096/2007, чл. 5 към Договор за кредит № 096/2007 г. за периода от 28.02.2011 г. до 02.11.2015 г., 16 735.34           - административна такса съгласно Анекс А2-096/2007, към Договор за кредит № 096/2007 г. за периода от 30.12.2011г. до 02.11.2015 г.,  6 004.75        - административна такса имуществена застраховка по чл. 12, ал. 8 от Раздел IV по Договор за кредит № 096/2007 г., дължима към 02.11.2015 г., 50.01 лв.- административна такса за подновяване във връзка с чл. 15 от Раздел IV по Договор за кредит № 096/2007 г., 13 895.74           -административна такса имуществена застраховка по чл. 12, ал. 8 от Раздел IV по Договор за кредит № 096/2007 г., дължима към 02.11.2015 г., 8 743.11 - присъдена държавна такса по гр. д. № 26372/2012 по описа на СГС, 4821.55 - присъдено юрисконсултско възнаграждение по гр. д. № 26372/ 2012 по описа на СГС, 384.00 - нотариална такса, платена на 10.07.2012 г., 1 795.00 - разноски във връзка с изпълнително дело № 2633/2012 г., 50.00 - държавна      такса  за  присъединява по изпълнително дело № 2012452040706 при РС – Русе, 50 лв. – държавна такса за присъединяване по изпълнително дело № 20124529499935 при РС – Русе, 50 лв. – държавна такса за присъединяване по изп.дело № 20124520400041  при  РС – Русе, 108 лв. – такса по ТТРЗЧСИ по изп. Дело № 20128320402551, 23100 – лв. – разноски по т.д.№ 5669/2012 г. по описа на СГС, 8400 лв. – процесуално представителство по изп.дело № 20128630402633, 8743,11 лв. – държавна такса за установителен иск пред СРС, 800 лв. – разноски по т.д.№ 1021/2013 г. по описа на СГС, 361,99 лв. – плащане по застрахователни полици  N B/11/11013/2015, 1553,46 лв. – плащане по застрахователни полици съгласно опис N B/15/15032/2015, 1553,46 лв. - плащане по застрахователни полици съгласно опис N B/15/15059/2015, 1553,46 лв. - плащане по застрахователни полици съгласно опис N B/15/15095/2015, законна лихва за периода от 03.11.2015 г. до окончателното погасяване на вземането; 3. По договор за кредит № 097/2007, изменен и допълнен с 8 броя анекси към него вземания в общ размер на 11 257 791,30 лв., от които 6 161507,83 лв. – главница, 931787,26 лв. – възнаградителна лихва по чл.5, ал.1, раздел ІІ от Договор за кредит № 097/2007 за периода 30.01.2011 г. до 03.08.2012 г., 4105201, 06 лв. – наказателна лихва по чл.7, ал.1 от Раздел ІІ по Договор за кредит № 097/2007 за пхериода от 30.03.2011 г. до 02.11.2015 г., 30289,31 лв. – административна такса за периода 28.02.2011 г. до 02.11.2015 г., 25 855,83 лв. – административна такса съгласно Анекс А2-097/2010 към Договор за кредит № 097/2007 за периода от 30.12.2011 г. до 02.11.2015 г., 49,99 лв. – административна такса за подновяване във връцка с чл.15 от Раздел ІV по Договор за кредит № 099/2007, дължима до 02.11.2015 г., 500 лв. – държавни такса във връзка с учредени залози, 600 лв. – депозит по т.д. № 5669/2012 г. по описа на СГС и законна лихва от 03.11.2015 г. до окончателно погасяване на вземането; 4. По договор за инвестиционен кредит № 1181/2007, сключен на 15.09.2007 , изменен и допълнен с 7 броя анекси към него вземания в общ размер на 1 193414,91 лв., от които 670 389, 89 лв. – главница, 91 906, 97 лв. – възнаградителан лихва по чл.5, ал.1 от Раздел ІІ по Договор за кредит № 1181/2007 за периода от 30.01.2011 г. до 03.08.2012 г., 424789, 87 лв.-наказателна лихва по чл.7, ал.1 от Раздел ІІ по Договор за кредит №1181/2007 за периода от 30.03.2011 г. до 02.11.2015 г., 3298,74 лв. – административна такса съгласно Анекс А4 -1181/2010 за периода от 28.02.2011 г. до 02.11.2015 г., 3029,44 лв. – административна такса съгласно анекс А1 -1181/2009 за периода 30.23.3022т. до 02.11.2015 г. и законна лихва за периода от  03.11.2015 г. до окончателното погасяване на вземането ; 5. По договор за издаване  и обслужване на международна фирмена кредитна карта Пиреос Виза Бизнес вземания в общ размер на 37797,44 лв., от които 11582,70 лв. – главница, 1412,55 лв. – договорна лихва съгласно чл.15, ал.1 за периода от 25.01.2010 г. до 31.07.2012 г., 24771, 52 лв. – наказателна лихва съгласно чл.15, ал.2 за периода 25.01.2010 г. до 02.11.2015 г., 31 лв. – такси съгласно чл.8, ал.4 за периода 25.01.2010 г. до 02.11.2015 г. Вземанията по договора за издаване на кредитна карта не са предмет на предявените искове

          На 07.06.2016 г.  по партидата на ответното дружество е обявено определение на съда по несъстоятелността, с което е одобрен списъка на приетите от синдика вземания, като със същото определение е отхвърлено възражение на длъжника А.П.Е.  ЕООД с вх.№ 160578/28.12.2015 г., с което вземанията на този кредитор са оспорени по реда на чл.690 ТЗ и следователно предявените на 09.06.2016 г.  искове по чл.694 ТЗ от А.П.Е. ЕООД /н./ са допустими и възражението на ответника в противен смисъл е неоснователно.

          По делото се установява от представените писмени доказателства, че между ищеца и Б.П.– Гърция, чрез клона й в гр.София, а след прехвърлянето на предприятието на клона на Б.П.Б. АД, между ищеца и последната банка, са възникнали и съществували правоотношения по договори за банков кредит № 149/2004 от 19.05.2004 г., 376/2005 от 16.12.2005 г., 164/2005 от 29.04.2005 г., 405/2004 от 17.12.2004 г., 937/2006 от 27.12.2006 г., 404/2005 , 096/2007 от 01.03.2007 г., 097/2007 от 01.03.2007 г., 1181/2007 и Договор за издаване и обслужване на международна кредитна карта Пиреос Виза Бизнес.

          Предмет на делото е съществуването на вземания на ответника единствено по договори за кредит 404/2005, 096/2007, 097/2007, 1181/2007 и Договор за издаване и обслужване на международна кредитна карта Пиреос Виза Бизнес. Доводите на ищеца относно неизпълнение на задължения на банката –кредитор по  други договори за кредит, на които банката не е основала оспорените вземания при предявяването им в производството по несъстоятелност на ищеца, са неотносими към спора, тъй като неговия предмет, а именно отрицателни установителни искове за несъществуване на конкретни вземания,  процесуалното качество ищеца, както и обстоятелството, че ищцовото дружество е в несъстоятелност, обуславящо приложимост на специалните правила относно сключването на сделки и волеизявяване от несъстоятелен търговец, изключват възможността  в настоящето производство ищецът да заявява възражения за прихващане с евентуални негови вземания за обезщетение за вреди от неизпълнение на договор или за реално изпълнение на такъв договор, поради което и съдът намира за ирелевантни и не обсъжда доводите на ищеца относно условията и таксите по открити негови банкови сметки в ответната банка, относно изпълнението на правата и задълженията на страните по договори за особен залог и прочие възражения относно учредени обезпечения, доколкото самите възражения не съдържат твърдения  в резултат на принудително изпълнение чрез реализация на учредените обезпечения  да са погасени вече възникнали задължения по договорите за кредит, на които се основават оспорените вземания, които са приети в производството по несъстоятелност на ищцовото дружество, а прихващане по почин на длъжника след откриване на производството по несъстоятелност е недопустимо по аргумент от чл.646 ТЗ.

          Неотносими към предмета на спора са и възраженията на ищеца, че в резултат на учредени особени залози ответникът задържал/блокирал суми, постъпили по банкови сметки на ищеца, като използвал блокираните суми за предоставяне на кредитиране на свои клиенти, включително ищеца.  Изпълнението, респективно неизпълнението на ответната банка на задълженията й по договори за особен залог може да обоснове договорна отговорност за вреди или реално изпълнение, която обаче не може да бъде предмет на настоящето производство поради вече изложените съображения за недопустимост на предявяването чрез възражение на възражение за прихващане. Релевантни за предмета на спора са фактите относно сключване на договорите, на които се основават оспорените вземания на ответника, респективно изпълнението на задълженията му по тези договори да предостави уговорените суми по кредитите, като техният произход е без значение за изпълнение на това задължение и за действителността на договорите за кредит. Респективно относими към предмета на спора фактите относно реално удържани и изтеглени от сметките му суми от банката, както и постигнатите от страните съглашения относно погасяване на задълженията чрез други способи, преди откриване на производство по несъстоятелност на ищеца.

          Относно вземанията, приети на основание договор за кредит №404/2004 от. 17.12.2004г.

          Не е спорно между страните, а се установява и от представения договор за инвестиционен кредит № 404/2004 г., че въз основа на същия договор между ищеца А.П.Е. АД и Б.П.АД – Гърция, действаща чрез клона си в гр.София е сключен договор за инвестиционен кредит №404/2004 г., по силата на който банката –кредитор предоставя на А.П.Е. ЕООД, в качеството му на кредитополучател, кредит в размер на 1 491 883 евро за погасяване на задълженията на кредитополучателя към БАКБ АД, произтичащи от инвестиционен кредит в размер на 691 883 евро и кредитна линия в размер на 800 000 лв., срещу задължение на кредитополучателя да заплати уговорените административни такси и възнаградителна годишна лихва, определена като сбор от тримесечния ЮРИБОР  плюс надбавка от 7 %,  като главницата се издължава на месечни погасителни вноски, съгласно погасителен план – приложение  № 1 към договора/чл.6, ал.1/ в срок до 30.12.2010 г. /чл.3, ал.3/, а дължимата лихва се начислява ежемесечно и издължава на 30 –то число от месеца , респективно 28 –мо число за месец февруари/чл.6,ал.2/. Уговорено е и заплащането на неустойка в размер на договорения лихвен процент плюс 10 пункта./чл.7/.

          С 8 броя анекси  условията по договор 404/2004 г. са изменяни от страните.  С анекс № 1 от 05.05.2005 г. е  изменен начина на определяне на възнаградителната лихва, с анекс №2 от 30.01.2009 г.  е уговорено просрочени вноски в общ размер на 107512,51 евро да бъдат капитализирани към главницата, а срокът за връщане на кредита е продължен до 30.12.2018 г., уговорен е гратисен период  до 30.12.2009 г. , в който начисляваната лихва се натрупва към главницата по кредита, нови обезпечения чрез ипотека на недвижим имот, особен залог на търговското предприятие и издаването на запис на заповед, както и нови условия за настъпване на предсрочна изискуемост. С анекс №3 от 29.04.2010 г. страните се съгласяват, че към 20.04.2010 г. са налице просрочени задължения по договора в общ размер на 37774,28 евро, които задължения следва да се отнесат към остатъка от редовна главница, с което общият й размер се равнява на 663 569,25 евро. Съответно със същия анекс е уговорено отпускането на допълнителна сума от 20128, 72 евро, с която кредитополучателят да  погаси задълженията си за възнаградителни лихви за уговорения гратисен период от 01.04.2010 г. до 30.06.2010 г., поради което и размера на главницата по кредита се увеличава на 683697,97 евро с включване на допълнителната сума. Променен е начина на изчисляване на възнаградителната лихва, като е изготвен нов погасителен план, съгласно който главницата ще се погасява на 102 месечни вноски от 6702,92 евро, считано от 30.07.2010 г. до 30.12.2018 г., включително, като дължимата месечна лихва след изтичане на гратисния период ще се погасява на месечни вноски. Предвидено е предоставянето на допълнително обезпечение чрез ипотека на недвижим имот, особен залог върху машини, съоръжения и оборудване, сключването на застраховки имущество, издаване на записи на заповед, като с анекса като поръчител за задълженията на кредитополучателя се задължава физическото лице управител на дружеството- И.П.М..  С анекс№ 4 от 30.06.2010 г. е уговорено предоставянето на допълнителна сума в размер на 20349,46 лв. по кредита с цел изплащане на задължения на кредитополучателя за лихви за периода 01.07.2010 г. -30.09.2010 г., с която сума главницата се увеличава на 704047,43 евро, уговаря се нов гратисен период до 30.09.2010г. и нов погасителен план, както и допълнителни уговорки във връзка с обезпечаване на задълженията. С анекс № 5 от 11.12.2010г.  е уговорено просрочени задължения  към 11.12.2010 г. в размер на 28806,61 евро да се отнесат към редовната главница от 689824,25 евро, както и банката да отпусне допълнително сума в размер на 19630,14 евро за покриване на задълженията на кредитополучателя за лихви за нов гратисен период от 01.12.2010 г. до 28.02.2010 г., въз основа на които уговорки размера на непогасената главница се увеличава на 738261 евро, отлага се плащане на начислени такси и се изготвя нов погасителен план за 94 месечни вноски по главница считано от 30.03.2011 то 30.12.2018 г. С анекси № 6 от 16.05.2011 г., № 7 от 27.07.2011 г. и № 8 от 26.09.2011 г. се установяват по размер просрочени задължения  на кредитополучателя и се отсрочва частично плащането им.

          От първоначалното заключение на приетата по делото счетоводна експертиза, което не се оспорва от страните, се установява, че първоначално уговорения размер на кредита  от 1 491 883 евро е отпуснат и усвоен от кредитополучателя на 21.12.2004 г. и следователно банката – кредитор е изпълнила задължението по договора за кредит, с което за ищеца –кредитополучател е възникнало задължение да го върне като заплати уговорените лихви, такси и разноски. От представените анекси и заключенията – основни и допълнителни на счетоводната експертиза се установява, че страните са постигнали съгласие да приемат за погасени просрочени задължения за лихви, такси и неустойки, чрез отнасянето им като нови задължения за главница, просрочени задължения за главница да се считат за редовни, както и съгласие за допълнителното отпускане на суми с целево предназначение за погасяване на бъдещи задължения за лихви по гратисен период по същия договор, които уговорки са валидни и породили целеното от страните действие за погасяване на едни по вид задължения чрез поемането на нови с различно основание, съответно за отсрочване на изпълнението на задълженията за просрочени вноски по главница. Съгласно заключението, чрез счетоводни операции е увеличавано задължението за редовна главница, като общият размер на увеличението е 173 582,20 евро, която сума е по-малка от сбора на посочените в анексите между страните суми, които се  отнасят/капитализират/ към главницата или отпускат допълнително, тъй като уговорките в анексите за отнасяне на просрочени суми за главница към редовна такава по същество представляват уговорка за отсрочване на изпълнението за главница, които не водят до нейното увеличаване, нито до нейното намаляване, а имат само счетоводно отражение в смисъл на счетоводно отписване на просрочените и увеличаване на редовното задължение/за счетоводни цели/ в същия размер, но без промяна на общия размер на главница. Съответно общият размер на отпуснатия кредит е 1665465,20, която сума включва първоначално уговорената и усвоена  сума по договора за кредит и  сумите  за просрочени лихви, неустойки и такси, които съгласно анексите са капитализирани към главницата за погасяване на просрочени задължени, както  отпуснати по силата на анексите суми  за погасяване на задължения за лихви за следващ период /1 491 883 евро +173 582,20 евро/

          От първоначалното заключение  и второто допълнително заключение на експертизата се установява, че ищецът е извършвал погасявания на задълженията си за главница по договора за кредит  до 14.10.2008 г. чрез плащане, като общият размер на платените вноски по главница чрез удържане на суми от сметките му е в размер на 932424,51 евро,  след което е преустановил плащанията на вноски по главницата. Съответно разликата между дължимата главница и погасената такава в размер на 733 040,69 евро представлява непогасена главница по договора за кредит 404/2005. Ищецът, който носи тежестта, не е доказал по делото да е погасил задължението чрез плащане или по друг допустим от закона начин, поради което и съдът приема, че то е останало непогасено, респективно вземането на кредитора съществува в  левовата равностойност на същата сума съгласно §2 от ДР на ТЗ, а именно до размера от 1433702,97 лв., в който размер е прието и в производството по несъстоятелност и включено в одобрения от съда списък.

          Съгласно основното заключение възнаградителната лихва за периода 30.01.2011г . – 02.08.2012 г. е в общ размер на 123652,93 евро или левова равностойност от 241844,11 лв. Ответникът, който носи тежестта, не доказал погасяване на това свое задължение чрез плащане или по друг способ, поради което и съдът приема, че в полза на ищеца съществува вземане за възнаградителна лихва по договора №404/2004г. до този размер, като искът е основателен за разликата от 4 стотинки над тази сума до 241844,15 лв., в какъвто размер е прието вземането в производството по несъстоятелност.

          В чл.7 от договора за кредит е уговорена неустойка за забавено изпълнение на задълженията, като вещото лице в основното заключение е изчислило дължимата неустойка за забавено плащане за периода 30.03.2011 г. – 02.11.2015 г. на задълженията за погасяване на главница, като общият размер на дължимата неустойка е 551758,56 евро или 1079145,94 лв., която сума надвишава по размер приетото вземане на ищеца на същото основание, поради което и предявеният иск за оспорването му е неоснователен.

          Съгласно чл.4 от договора за кредит, кредитополучателят дължи заплащането на годишна административна такса за обслужване на кредита, в размер на 0,5 % върху непогасената главница за всяко следваща година, след първата, като размерът на административната такса за периода  от 28.02.2011 г. , към която дата а е отсрочено заплащането на таксите с анекс №5 до 02.11.2015 г .е 3593,15 евро, съгласно основното заключение на вещото лице, или 7027,61 лв., която сума е по-голяма от приетото вземане на ищеца в производството по несъстоятелност, поради което и искът за оспорване на това вземане е изцяло неоснователен.

          Съгласно чл.13 от договора за кредит, кредитополучателят е поел задължение за учредяване на обезпечение чрез ипотеки върху недвижими имоти и залог върху вземания, машини и съоръжения и задължение за сключване на имуществени застраховки относно ипотекираното и заложено имущество,  а съгласно чл.16 от договора всички такси и разноски, свързани с обезпеченията са за сметка на кредитополучателя. Във връзка с тези задължения са начислени административно такси по договора за обслужване на кредита, имуществена застраховка, нотариални такси  и държавни такси за подновяване на ипотека, които вещото лице е установило да са в размерите, в които същите вземания са приети в производството по несъстоятелност, поради което исковете са оспорване на останалите приети вземания във връзка с договора за кредит №404/2004 г. са изцяло неоснователни.

          По отношение на вземанията, приети във връзка с договор №096/2007 от 01.03.2007 г.

          Няма спор между страните, а се установява и от представените от тях заверени преписи на документ, че на  01.03.2007 г. между тях е сключен договор за кредит № 096/2007, по силата на който банката предоставя на ищеца кредит в размер  до 1500000 евро за оборотни средства и предоставяне на банкови гаранции. Договорът е подписан и от И.П.М., в качеството му на поръчител като физическо лице. В  т.3(1) от Договора е посочено,че първото отпускане на средства в размер на 392 000 евро ще се използва за рефинансиране на съществуващи кредити на кредитополучателя в същата банка, съответно по договор 376/2005 – 92 000 евро и по договор за краткосрочно финансиране от 21.12.2006 г. – 300000 евро. Срокът за издължаване на кредита е до 12 месеца от първото отпускане на кредита, но не по-късно от 28.02.2008 г., през който срок средствата могат да се използват многократно в рамките на лимита /т.3(4)/.  Уговорено е заплащане на възнаградителна лихва, определена като сбор от едномесечния ЮРИБОР  и надбавка от 5%, която лихва се променя седмично, всеки първи работен ден от седмицата в частта относно месечния ЮРИБОР и общия лихвен процент/ т.5(1)/. Уговорено е заплащането на неустойка за забавено плащане в размер на договорения лихвен процент с надбавка от 10 % , както и учредяване на обезпечения от кредитополучателя и сключване на застрахователни полици за имуществото, върху което са учредени обезпеченията  в полза на банката кредитор и за сметка на кредитополучателя

          Страните са изменяли условия по договора за кредит с 8 броя анекси. С анекс №1 от 27.02.2009 г., срокът на договора е продължен до по –ранната от двете дати - 28.02.2009 г. или датата, на която отпада ангажимента на банката по издадени гаранции и акредитиви. Предвидено е заплащане на административна такса по обслужване на кредита за периода от една година, с която се продължава срока на действие на договора и кредитополучателят се задължил за подновяване действието на застрахователни полици.

          С анекс № 2 от 30.01.2009 г., срокът за погасяване на кредита се удължава до 30.12.2018 г., като страните договорят просрочените вноски към 27.02.2009 г.,  таксата по чл.8 (1) от Анекса в размер на 0,5 % върху размера на главницата за периода 29.02.2009 г. – 30.12.2009 г. и част от нотариалните и съдебни такси за вписване на обезпечения в общ размер на 54 427,08 евро, както и възнаградителната лихва за гратисния период да бъдат отнесени  към редовната главницата. Уговорено е заплащането на административна такса за обслужване на кредита в размер на 0,5 %  за всяка следваща година след 30.12.2009 г., месечна промяна на изчисление на възнаградителна лихва, учредяване на нови обезпечения, предпоставки за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, както и отпадане на възможността за издаване на банкови гаранции и за повторно усвояване на погасени суми.

              С анекс № 3 от 29.04.2010 г.  страните се съгласяват, че към 20.04.2010 г. са налице просрочени задължения за главници, лихви, неустойки и такси в общ размер на 94712,77 евро, които задължения се отнасят и натрупват към остатъка на редовната главница, поради което и размерът й се установява от страните на 1724699,34 евро, като банката се съгласява да отпусне допълнителна сума от 46866,31 евро, с която да бъдат погасени задълженията за възнаградителна лихва за уговорени от страните гратисен период от 01.04.2010 г. до 30.06.2010 г., с което размерът на отпуснатия кредит се увеличава до 1771565,65 евро. Уговаря се нов начин на изчисление на възнаградителната лихва, погасителен план за изплащане на главницата на 102 вноски и месечно заплащане на възнаградителната лихва, предоставяне на допълнителни обезпечения, сключване на имуществени застраховки по отношение на имуществото, служещо за обезпечение.

          С анекс №  4 от 30.06.2010 г. е уговорен нов гратисен период от 01.07.2010г. до 30.09.2010 г., включително, предоставянето на допълнителна сума по кредита в размер на 47381,32 евро за погасяване на дължимата лихва през гратисния период, с което размера на главницата по кредита се увеличава на 1818946,97 евро, уговаря се нов погасителен план и учредяване на допълнителни обезпечения.

          С анекс № 5 от 11.12.2010 г. се установява просрочие на задължения в общ размер на 78631,82 евро за главница, лихви, такси и неустойки,  просрочените задължения се отнасят към главницата по кредита, която се увеличава до 1860 832,39 евро, уговаря се нов гратисен период от 01.12.2010 до 28.02.2011 г., отпускане на допълнителен кредит за заплащане на дължимите лихва за гратисния период в размер на 49185,92 евро, с която сума размерът на главницата се увеличава до 1910028,31 евро, отсрочват се задължения за заплащане на такси, уговаря се нов погасителен план за  връщане на главницата, допълнителни обезпечения и задължение за сключване на застраховки върху имуществото в полза на банката.

          С анекси № 6 от 16.05.2011 г.,  № 7 от 27.07.2011 г.   и № 8 от 26.09.2011 г. се установяват по размер просрочени задължения на кредитополучателя и се отсрочва изпълнението им.

          Въз основа на договора и анексите, съдът приема да е възникнало между ищеца и ответната банка правоотношение по договор за кредит за оборотни средства, по силата на който банката се е задължила по искане на кредитополучателя да отпуска му отпуска парични средства, включително многократно след връщане на вече усвоени суми, до достигане на уговорения лимит. По съгласие на страните правото на многократно усвояване на суми е отпаднало считано от датата на анекс №2 – 30.01.2009 г.

          Установява се от приетите по делото основно заключение, депозирано на 23.06.2017 г. и две допълнителни заключения, депозирани на 27.10.2017 г. и 05.01.2018 г., както и от представените от ответника нареждания за отпускане на кредит за оборотни средства обезпечен със залог, а и не се оспорва от ищеца, че уговорената сума от 1 500 000 евро е усвоена от ищеца за периода от сключването на договора до 30.03.2007 г. в пълен размер, като след тази дата въз основа на искания на ищеца  и след извършени от него погасявания са извършвани нови усвоявания на суми, като общия размер на реално усвоените суми по договора е 3 680 475,07 евро / стр.2 и колона 2 от приложение № 3 от допълнителното заключение вх.№ 1375/05.01.2018/. Част от сумите в общ размер на 392 000 евро се установява да са усвоени чрез погасяване на задължения по предходни договори за кредит, а останалите суми са предоставени по разплащателната сметка на ищеца и използвани от него като оборотни средства за извършване на плащания, теглене на суми и други платежни операции по негово нареждане.

          Неоснователни са възраженията на ищеца, че на първо място не съществуват задълженията по предходни договори за кредит. Сключването на договори № 149/2004 от 19.05.2004 г., 376/2005 от 16.12.2005 г., 164/2005 от 29.04.2005 г., 405/2004 от 17.12.2004 г., 937/2006 от 27.12.2006 г., чието рефинансиране е уговорено със сключени на 01.03.2007 г. договори за банков кредит 096/2007  097/2007 се установява от представените от ответника писмени доказателства с отговора на исковата молба,  а именно самите договори и анекси към тях. Съответно вещото лице е изследвало в допълнителното заключение, депозирано на 27.10.2017 г. и прието в последното съдебно заседание движението по сметките отчитащи усвояването и погасяването на задълженията по тези договори за кредит, като е установило непогасени задължения за главница и лихви към 01.03.2007 г.. Съответно с анекси към същите договори от 08.03.2007 г., следващи сключването на договорите 096/2007  и 097/2007 предходните договори са прекратени по съгласие между страните, а с подписването  на договорите 096/2007 и 097/2007 ищецът е признал съществуването на задълженията по предходните договори в размерите, които и вещото лице е установило, които задължения се установява да са погасени чрез рефинансиране именно с първоначално отпуснатите суми по договора за кредит 096, както и по договора за кредит  097, сключен между страните на същата дата.

          Неоснователни са възраженията на ищеца, че не са възникнали валидно задължения за връщане на усвоените суми, тъй като в нарушение на договора банката е предоставила възможност да се усвояват повторно суми, след извършени погасявания с парични средства на кредитополучателя не от заемната разплащателна сметка, която е открита за обслужване на кредита, а със суми от цесионна сметка, открита във връзка с учреден залог върху вземания и договор за цесия на вземания на ищеца от негови съконтрагенти. Договорът за кредит не поставя като условие за последващо усвояване на суми в рамките на кредитния лимит какъв да е произхода на средствата, с които е извършено погасяването  на задълженията за главница, поради което и по отношение на всички суми, които са отпуснати на ищеца, за него възниква задължение да ги върне, както и да заплати уговорените лихви, такси и неустойки при неизпълнение.

          Установява се от анексите, с които е изменян договора за кредит, както и от основното и второто допълнително заключение на счетоводната експертиза, че въз основа на постигнато между страните съгласие задълженията за главница по договора за кредит са увеличавани не чрез реално предоставяне на парични средства за разпореждане от ищеца, а чрез отнасяне на  просрочени задължения за лихви, такси, неустойки към главницата, за което са извършвани счетоводни операции по погасяване на за счетоводни цели на просрочените задължения и увеличаване на задължението за главница, т.нар. от вещото лице „капитализиране“. Размерът на сумите, датата на вземане на счетоводните операции са посочени в приложение № 3 към второто допълнително заключение, депозирано на 05.01.2018 г., от което приложение се установява, че със съответните суми за лихви, такси  и неустойки в общ размер на 394205,43 евро /приложение 3, колона 11/ счетоводно е увеличена главницата по кредита, като съответно са взети счетоводни операции за отписване като погасени на съответните просрочени задължения в  същия общ размер от 394205,43 евро, които са посочени по пера в колони 19,21 и 23 на същото приложение, а именно 379267,60 евро – договорни лихви, 10434,58 евро – такси и 4503,78 евро – неустойки за забава, сборът от които суми е равен именно на сумата, с която е увеличена главницата.

          При съпоставка на уговорките в анексите и посочените в приложение № 3 данни за усвоени суми чрез реалното им предоставяне на разпореждане на ищеца, усвоени суми въз основа на постигнато съгласие между страните за предоставяне на допълнителни суми за погашение на бъдещи задължения по договора в рамките на гратисен период и за погасяване на просрочени задължение чрез заместването им от нови задължения за главница, се установява, че счетоводните записвания, извършени от банката отразяват именно постигнатото между страните съгласие с посоченото съдържание, обективирано в подписаните между тях анекси.

          Възраженията на ищеца, че не съществували просрочени задължения, поради което и уговорката за „новирането“  чрез увеличение на главницата била недействителна, са неоснователни. На първо място не следва извод за несъществуване на просрочени задължения, по съображенията на ищеца, че в част от анексите се съдържали уговорки просрочени вноски към дата, която следва сключването на анекса, да се отнесат към главницата. Какъв е размерът на вноските за главница и лихва и падежите им следва от уговорките на страните в договора и анексите относно начина на погасяване на кредита, уговорената възнаградителна лихва и начина на изчисление и погасяването й, поради което и размерът на вноските за бъдещ период е определен/определяем, съответно няма пречка страните да уговарят по отношение на тях начин на изпълнение/погасяване, различен от първоначално уговорения и преди настъпване на падежа на задълженията, което не обуславя извод за несъществуване на такива задължения, а тъкмо обратното – длъжникът е признал, че няма намерение или възможност да ги изпълни по първоначално уговорения начин и се е съгласил същият да бъде променен.

          На следващо място вещото лице е изследвало и посочило какви по вид и размер задължения за главница, лихви и такси са погасени чрез реално удържане на суми от сметките на длъжника, като е разграничило погасяванията, извършени чрез новиране на задълженията по съгласие на страните и  трансформирането им в други по вид, а именно такива за главница, като не се установява ищецът да е извършил други плащания, освен установените от вещото лице, поради което и съдът приема, че признатите от него като съществуващи и просрочени задължения, както и задълженията за лихви за уговорените гратисни периоди, са действително съществуващи задължения, които не са погасени по друг начин, а чрез новирането им задължения за главница, респективно чрез отпускане на нови суми и уговорките на страните в този смисъл са действителни. В рамките на договорната свобода е страните да уговарят предоставянето на кредит да се извърши не само чрез реално предаване на парични средства на кредитополучателя, но и чрез използване на сумите по негово нареждане за плащане/погасяване на задължения на кредитополучателя към трети лица или към самата банка – кредитор, каквато е хипотезата на рефинансиране, както постигането на уговорки за преструктуриране, отсрочване, разсрочване или новиране на задължения по договорите за кредит. Съответно установените от вещото лице счетоводни операции по отписване на просрочени задължения като погасени и увеличаване на задълженията за главница съответстват на уговорките между страните в подписаните анекси, поради което и възраженията на ищеца, че банката е създавала „мним“ дълг, както и възраженията относно броя на счетоводните сметки чрез, които е отчитано усвояването и погасяването на кредита, са неоснователни.  

          Неоснователни са възраженията на ищеца, поддържани в хода на производството при обсъждане на заключенията на вещото лице, че уговорките в анексите, с които се увеличават задълженията за главница  не пораждат действие, тъй като по този начин се надхвърля първоначално уговорения лимит. Няма пречка страните да изменят договора помежду си относно първоначално уговорените условия, което те нееднократно са правили, включително относно максималния размер на кредита, каквото изменение се постига именно чрез подписаните помежду им анекси.

          Следователно по делото се установява, че ищецът е  получил по кредита суми в общ размер на 3 680 475,07 евро, като по съгласие между страните размерът на задължението за главница е увеличено със сумата от  394205,43 евро, с която са погасени чрез новация просрочени негови задължения за лихви, такси и неустойки или са отпуснати нови средства за погасяване на задължения за лихви за уговорени гратисни периоди. Съответно вещото лице е установило, че чрез плащане въз основа на удържани от сметките на ищеца суми са погасени задължения за главница в обща размер на 2180475,07 евро, като последното плащане е извършено на 07.10.2008 г. След тази дата ищецът не е извършвал погасяване на свои задължения, включително за главница, чрез плащане. По съгласие между страните с подписаните анекси са отсрочвани задължения, включително за главница. Разликата между реално получените и усвоените чрез погасяване на други задължения суми и реално платената главница е 1894205,96 евро или 3704744,84 лв., изчислени на основание §2 от ДР на ТЗ,  която сума е останала непогасено задължение за връщане на главница по договор  №096/2007 от 01.03.2007 г.

          Не се установява по делото твърденията на ищеца в периода, относим към погасяване на задълженията по този договор за кредит и при съпоставка със задълженията и плащанията по другите договори за кредит, действали в същия период, банката –ответник да е удържала/изтеглила суми в по-голям размер от установените от вещото лице и отнесени към погашение на задължения по настоящия кредит.

          Вещото лице е изследвало счетоводните операции по отпускане, усвояване, погасяване на всички договори за кредит, които са предмет на делото, като от заключенията му не се установява от сметките на ищеца – разплащателна и цесионна да са изтеглени/удържани от банката по-големи суми от тези, които са отразени счетоводно като погасяване на кредита.

          Ищецът, макар и да оспорва извършените счетоводни операции, които отразяват постигнатото съгласие в анексите, за отписване на просрочени задължения и увеличаване на главница да отразяват негово реално задължение, при твърденията си относно извършени погасявания се позовава именно на счетоводни операции, отразени в предоставените му банкови извлечения, които счетоводни операции вещото лице обаче е установило да отразяват реални платежни операции, а единствено промяна в счетоводните сметки по отчитане обслужването на кредитите. Закриването на една счетоводна сметка обаче, доколкото отразява реална платежна операция, не представлява доказателство за погасяване на кредита, тъй като се установява закритата сметка да е заместена на същата дата с нова със салдо съответстващо на това по закритата с разлика, която отразява начислени акцесорни вземания за лихви, такси и неустойки. На следващо място сам ищецът е признал с подписаните анекси съществуването на просрочените задължения, като не се установява волята му да е била опорочена, поради което и застъпваната в настоящето производство защитна теза за извършени погасявания на кредита над установените от вещото лице суми за реални плащания и погасявания чрез новация на задълженията, съдът приема да не се доказва по делото.

          С нотариална покана рег.№ 8940/2012 г. на нотариус В.И., връчена на ищеца на 24.07.2012 г., банката го е поканила да плати в срок от 7 работни дни просрочените си задължения за главница и лихви, като е заявила, че при неплащане ще счита кредита за предсрочно изискуем. Не се установява ищецът да е погасил задълженията си в определения му срок, поради което и считано от 03.08.2012 г. всичките му задължения по договора за кредита са станали предсрочно изискуеми.

           Следователно предявеният иск за оспорване на вземането за главница, в частта в която е допустим и не касае вземането, което е предмет на т.д.1021/2013 г. на СГС, а именно за сумата от 3267589,51 лв. е неоснователен.

          Съответно страните са уговорили заплащането на възнаградителна лихва в чл.5, ал.1 от договора, която за периода 30.01.2011 г. до 03.08.2012 г. е в размер на 286223,09 евро с левова равностойност, изчислена на основание §2 ДР на ТЗ 559803,71 лв., в който именно размер е прието и вземането в производството по несъстоятелност. Ищецът, който носи тежестта, не доказва по делото да е погасил задължението чрез плащане или по друг способ, поради което и искът му за оспорване съществуването на това вземане е неоснователен.

          В чл.7, ал.1 от договора е уговорено заплащането на неустойка за забавено плащане, като съгласно изчисленията на вещото лице по основното заключение, неустойката за забавено плащане за периода 30.03.2011 г. до датата на предявяване на вземанията 02.11.2015 г. 1183344,05 евро или 2314419,79 лв. Тази неустойка включва обаче и неустойка за забавено плащане на вноските с падежи от 30.03.2011 г. до 30.01.2012 г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №26372/2012 г. Със същата заповед на ответника е присъдена законната лихва върху главницата по тези вноски, считано от 30.05.2012 г. до окончателното й заплащане, като това вземане е предявено и също прието в производството по несъстоятелност в размер на 158 192,50 лв. за период на изчисление от 30.05.2012 г. до 02.11.2012 г. За същия период на забава ответникът няма право да получи едновременно и неустойка и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, като настоящия състав счита, че ако вече е присъдена законната лихва, кредиторът има право да претендира разликата между уговорената неустойка и присъдената законна лихва, ако първата е в по-голям размер. В случая уговорената неустойка надвишава по размер законната лихва, тъй като се изчислява въз основа на договорения лихвен процент по възнаградителната лихва с увеличение от 10 пункта. Съответно от размера на изчислената от вещото лице неустойка от 2314419,79 лв. следва да се извади сумата от 158192,50 лв. – присъдена със заповедта за изпълнение, поради което и дължимата неустойка е в размер на 2156227,29 лв., която сума е по-малка от размера на вземането за неустойка, прието в производството по несъстоятелност от 2175329,64 лв., поради което и предявеният иск за оспорване на приетото вземане е основателен за сумата от 19102,35 лв., представляваща разликата над дължимата неустойка от 2156227,29 лв. до 2175329,64 лв., в който размер е включено вземането в одобрения списък. В останалата част искът е неоснователен.

          В договора и анексите са предвидени задължения за заплащане на такси за обслужване на кредита и разноски за учредяване, поддържане на учредените обезпечения и за сключване на имуществени застраховки по отношение служещото за обезпечение имущество за сметка на кредитополучателя, като от основното заключение не експертизата се установява, че таксите и разноските са в размерите, в които са приети в производството по несъстоятелност, поради което и исковете за оспорване на тези вземания са неоснователни.

          По отношение на вземанията, приети във връзка с договор №097/2007 от 01.03.2007 г.

          Договорът е сключен ищеца, в качеството му кредитополучател и ответната банка като кредитор, както и от И.П.М., в качеството му на поръчител, като с него банката се задължава да предостави кредит в размер до 2 500 000 евро с целево предназначение „за оборотни средства“, като първото отпускане на средства ще се използва за рефинансиране на съществуващи кредити на кредитополучателя към банката на обща стойност от 1608 000 евро, от които по договор 149/2004  - 500 000 евро, по договор 405/2004 – 400 000 евро, по договор 164/2005 – 300000 евро и по договор 376/2005 – 408 000 евро. В рамките на подлимит І за предекспортно финансиране, сконтиране до 30 % и до максимална обща експозиция от 1 000 000 евро от стойността на сключени договори за доставка с трима посочени контрахенти и предекспортна застраховка на тези договори, като банката финансира до 90 % включително предекспортното финансиране от стойността на представени фактури по настоящи вземания, по съответните договори или срещу представени фактури за продажби, издадени от кредитополучателя към купувачи. Срокът за ползване и издължаване на кредита е до 12 месеца от датата на първото отпускане, но не по-късно от 28.02.2008 г., през който срок средствата могат да се използват многократно в рамките на лимита. Уговорено е заплащане на възнаградителна лихва, определена като сбор от едномесечния ЮРИБОР  и надбавка от 5%, която лихва се променя седмично, всеки първи работен ден от седмицата в частта относно месечния ЮРИБОР и общия лихвен процент/ т.5(1)/. Уговорено е заплащането на неустойка за забавено плащане в размер на договорения лихвен процент с надбавка от 10 % /т.7ал.1/ , както и учредяване на обезпечения от кредитополучателя и сключване на застрахователни полици за имуществото, върху което са учредени обезпеченията  в полза на банката кредитор и за сметка на кредитополучателя.

          Страните са изменяли условия по договора за кредит с 8 броя анекси. С анекс №1 от 27.02.2009 г., срокът на договора е продължен до по –ранната от двете дати - 28.02.2009 г. Предвидено е заплащане на административна такса по обслужване на кредита за периода от една година, с която се продължава срока на действие на договора и кредитополучателят се задължил за подновяване действието на застрахователни полици.

          С анекс № 2 от 30.01.2009 г., срокът за погасяване на кредита се удължава до 30.12.2018 г., като страните договорят просрочените вноски към 27.02.2009 г.,  таксата по чл.7 (1) от Анекса в размер на 0,5 % върху размера на главницата за периода 29.02.2009 г. – 30.12.2009 г. и част от нотариалните и съдебни такси за вписване на обезпечения в общ размер на 88768,85 евро, както и възнаградителната лихва за гратисния период да бъдат отнесени  към редовната главницата. Уговорено е заплащането на административна такса за обслужване на кредита в размер на 0,5 %  за всяка следваща година след 30.12.2009 г., възнаградителната лихва да се изчислява месечно, учредяване на нови обезпечения, предпоставки за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, както и отпадане на възможността за повторно усвояване на погасени суми.

              С анекс № 3 от 29.04.2010 г.  страните се съгласяват, че към 20.04.2010 г. са налице просрочени задължения за главници, лихви, неустойки и такси в общ размер на 154063,37 евро, които задължения се отнасят и натрупват към остатъка на редовната главница, поради което и размерът й се установява от страните на 2870707,60 евро, като банката се съгласява да отпусне допълнителна сума от 78007,49 евро, с която да бъдат погасени задълженията за възнаградителна лихва за уговорени от страните гратисен период от 01.04.2010 г. до 30.06.2010 г., с което размерът на отпуснатия кредит се увеличава до 2948715,09 евро. Уговаря се нов начин на изчисление на възнаградителната лихва, погасителен план за изплащане на главницата на 102 вноски и месечно заплащане на възнаградителната лихва, предоставяне на допълнителни обезпечения, сключване на имуществени застраховки по отношение на имуществото, служещо за обезпечение.

          С анекс №  4 от 30.06.2010 г. е уговорен нов гратисен период от 01.07.2010г. до 30.09.2010 г., включително, предоставянето на допълнителна сума по кредита в размер на 78864,72 евро за погасяване на дължимата лихва през гратисния период, с което размера на главницата по кредита се увеличава на 3027579,81 евро, уговаря се нов погасителен план и учредяване на допълнителни обезпечения.

          С анекс № 5 от 11.12.2010 г. се установява просрочие на задължения в общ размер на 130919,08 евро за главница, лихви, такси и неустойки,  просрочените задължения се отнасят към главницата по кредита, която се увеличава до 3097335,67 евро, уговаря се нов гратисен период от 01.12.2010 до 28.02.2011 г., отпускане на допълнителен кредит за заплащане на дължимите лихва за гратисния период в размер на 81885,96 евро, с която сума размерът на главницата се увеличава до 3 179 221,63 евро, отсрочват се задължения за заплащане на такси, уговаря се нов погасителен план за  връщане на главницата, допълнителни обезпечения и задължение за сключване на застраховки върху имуществото в полза на банката.

          С анекси № 6 от 16.05.2011 г.,  № 7 от 27.07.2011 г.   и № 8 от 26.09.2011 г. се установяват по размер просрочени задължения на кредитополучателя и се отсрочва изпълнението им.

          Въз основа на договора и анексите, съдът приема да е възникнало между ищеца и ответната банка правоотношение по договор за кредит за оборотни средства, по силата на който банката се е задължила по искане на кредитополучателя да отпуска му отпуска парични средства, включително многократно след връщане на вече усвоени суми, до достигане на уговорения лимит. По съгласие на страните правото на многократно усвояване на суми е отпаднало считано от датата на анекс №2 – 30.01.2009 г.

          Анексите, сключени за изменение на договора 097/2007, са подписани на същите дати и съдържат идентични уговорки, като анексите, подписани за изменение на договор 096/2007, по отношение действителността и последиците на които уговорки съдът вече е изложил мотиви, които не следва да бъдат повтаряни. По същият начин е безпредметно да се повтарят съображенията относно идентичните възражения на ищеца за съществуването на задълженията по предходните договори, за рефинансирането на които е сключен договора, за липсата на основание за усвояване на суми, погасени със средства от цесионната сметка, за надвишаване на кредитния лимит, значението и съответствието на извършените счетоводни операции по отписване на просрочени задължения и увеличаване на главничното задължения за сметка на лихви, такси и неустойки, закриването и откриване на счетоводни сметки с уговорките на страните.

          Съгласно основното и допълнителните заключения уговорения кредитен лимит е усвоен в пълен размер за периода от сключването на договора до 29.03.2007 г., след което кредитополучателят е усвоявал многократно суми чрез револвиране след извършени частични предсрочни погасявания по първоначално усвоените 2 500 000 евро.

          Установява се от анексите, с които е изменян договора за кредит, както и от основното и второто допълнително заключение на счетоводната експертиза, че въз основа на постигнато между страните съгласие задълженията за главница по договора за кредит са увеличавани не чрез реално предоставяне на парични средства за разпореждане от ищеца, а чрез отнасяне на  просрочени задължения за лихви, такси, неустойки към главницата, за което са извършвани счетоводни операции по погасяване на за счетоводни цели на просрочените задължения и увеличаване на задължението за главница, т.нар. от вещото лице „капитализиране“. Вещото лице е изследвало и посочило съответните дати и размера на усвояваните суми, като е разграничило усвояванията чрез реално предоставяне на парични средства на разпореждане на ищеца от усвояванията, които са извършени въз основа на постигнато съгласие между страните за отпускане на кредит за погасяване на просрочени или бъдещи задължения. При съпоставка на уговорките в анексите и посочените в приложение № 4 данни за усвоени суми чрез реалното им предоставяне на разпореждане на ищеца, усвоени суми въз основа на постигнато съгласие между страните за предоставяне на допълнителни суми за погашение на бъдещи задължения по договора в рамките на гратисен период и за погасяване на просрочени задължение чрез заместването им от нови задължения за главница, се установява, че счетоводните записвания, извършени от банката отразяват именно постигнатото между страните съгласие с посоченото съдържание, обективирано в подписаните между тях анекси.

          Размерът на сумите, датата на вземане на счетоводните операции са посочени в приложение № 4 към второто допълнително заключение, депозирано на 05.01.2018 г., от което приложение се установява, че ищецът е усвоил средства кредита  чрез разпореждане по сметката му в общ размер на 6293 244,98 евро/ колона 2 на приложение №4/, която сума включва както първоначално усвоения кредитен лимит, така и усвоените повторно суми след предсрочно погасяване на вече усвоени суми.   Извършените усвоявания не чрез фактическо предоставяне на средства на разпореждане на ищеца, а по силата на уговорките в анексите за новиране на задължения и отпускане на нови суми с целево предназначение за погасяване на бъдещи задължения за лихви и такси за гратисен период са в общ размер на 652885,39 евро /приложение 4, колона 11/, с която сума счетоводно е увеличена главницата по кредита, като съответно са взети счетоводни операции за отписване като погасени на съответните просрочени задължения в  същия общ размер от 652885,39 евро, които са посочени по пера в колони 19,21 и 23 на същото приложение, а именно 625153,70 евро – договорни лихви, 24408,61 евро – такси и 3323,08 евро – неустойки за забава, сборът от които суми е равен именно на сумата, с която е увеличена главницата. Следователно общият размер на усвоените суми по главница  е 6 946 130,38 евро.

          Ищецът е извършвал погасяване на задълженията си за главница в размер на 3 795 801,45 евро, чрез задължаване на сметките му до размера на същите суми, като последното погасяване е извършено на 23.07.2008 г., съгласно заключенията на експертизата – основно и допълнителното от 05.01.2018 г., като след тази дата не са извършвани погасявания на задължения за главница нито чрез плащане/задължаване на сметки на ищеца, нито чрез други способи.

          Следователно ищецът е изпаднал в забава на плащането, поради което с нотариална покана рег.№ 8437/2012 г., връчена му на 24.07.2012 г., ответникът го поканил в срок от седем работни дни да погаси просрочените си задължения и го уведомил, че при неизпълнение ще счита всички задължения за кредита за предсрочно изискуеми. Не се доказва изпълнение на задълженията на ищеца в предоставения му срок, поради което и счита от 03.08.2012 г. е настъпила предсрочна изискуемост на всички задължения по договора за кредит 097/2007.

          Разликата между общия размер на усвоените суми по главница от 6 946 130,38 евро и погасените задължения за главница от 3795801,45 евро, а именно сумата от 3 150 328,93 евро с левова равностойност от 6161507,83 лв. представлява неизпълнено задължение на ищеца за главница по договора, като в същия размер вземането е включено и в одобрения от съда списък на приетите вземания, поради което и искът за оспорването му е изцяло неоснователен.

          По договора ищецът е останал задължен за възнаградителни лихви, неустойка, такси и разноски във връзка с поддържане и застраховане на учредените обезпечения, които съгласно основното заключение на експертизата са в размери, които съвпадат с размерите, в които същите вземания са приети в производството по несъстоятелност, а по отношение на неустойката вещото лице е установило, че действителният й размер надвишава предявения от ответника, поради което и исковете за оспорване на тези вземания са изцяло неоснователни.

          По отношение на вземанията, приети във връзка с договор за инвестиционен кредит № 1181/2007 от 15.09.2007 г.

          Не е спорно между страните, а се установява и от представения заверен препис на документ, че с договора ответната банка, в качеството й на кредитор, се е задължила да предостави на ищеца, в качеството му на кредитополучател, банков кредит  в размер на 289 520 евро с целево предназначение – финансиране на 80 % от цената за покупка на недвижим имот в с.Хрищени, община Стара Загора от ищеца, срещу задължение на ищеца да върне получената сума по кредита, да учреди обезпечения за изпълнение на това свое задължение, както и да заплаща възнаградителна лихва в размер на тримесечния ЮРИБОР с надбавка от 4 % уговорената административно такса за обслужване, платима при сключване на договора.  Уговорен е 6 месечен гратисен период по кредита, в който кредитополучателят заплаща само лихви, след изтичането на който главницата се издължава на равни месечни вноски в срок до 30.10.2017 г., съгласно погасителен план. При забава на плащането страните са уговорили неустойка в размер на уговорения лихвен процент по възнаградителна лихва с увеличение от 10 % /т.7,ал.1/.Договорът е подписан и от И.П.М. като поръчител за задълженията на главния длъжник.

          С анекс  №1 от 30.01.2009г.  се договарят просрочените вноски към 27.02.2009 г., таксата уговорена в чл.5 от анекса за обслужване на кредита в размер на 0,5 % годишно върху непогасената главница, както и лихвите и таксите за уговорения с анекса гратисен период, да бъдат „капитализирани“ към главницата по кредита. Срокът за погасяване на кредита се удължава до 30.12.2008 г., уговаря се учредяване на допълнителни обезпечения  и хипотези на предсрочна изискуемост.

          С анекс № 2 от 29.04.2010 г. страните се съгласяват, че е налице просрочие в плащанията на кредитополучателя, като към 20.04.2010 г. общата сума на просрочените задължения е 16089,35 евро, която сума включва просрочена главница, възнаградителна лихва и неустойки и се натрупва към главницата. Уговаря се гратисен период 01.04.2010 г. – 30.06.2010 г. и отпускането на допълнителна сума в размер на 7689,92 евро, която да послужи за погасяването на възнаградителни лихви за този период, като общият размер на главницата се увеличава на 319 706,78 евро. Променя се начина на изчисление на възнаградителната лихва, уговарят се допълнителни обезпечения и нов погасителен план.

          С анекс № 3 от 30.06.2010 г. се предоставя допълнителна сума по кредита в размер на 7774,42 евро, която да служи за погасяване на задължения за лихва за уговорен гратисен период от 01.07.2010 г. до 30.09.2010 г., като с допълнително предоставената сума главницата се увеличава до 327 481,20 евро. Уговарят се допълнителни обезпечения и нов погасителен план.

           С четвърти анекс от 11.12.2010 г.  се установяват просрочени задължения в общ размер на 19832,38 евро, която сума се начислява и натрупва към редовната главница, с което размерът й се увеличава на 337323,10 евро, уговаря се отпускане на допълнителна сума в размер на 7125,90 евро, която да послужи за погасяване на задълженията за лихви за уговорения с анекса гратисен период от 01.12.2010 г. до 28.02.2011 г. и с която размера на главницата по кредита се увеличава на 344449 евро, отсрочва се плащане на такси към крайната дата на гратисния период, уговаря се задължение за допълнително обезпечение.

          С анекси № 5 от 16.05.2011 г., № 6 от 16.05.2011 г. и № 7 от 27.07.2011 г. се установяват по размер просрочени задължения на кредитополучателя е се отсрочва частично изпълнението им, като най-късната дата на отсрочване е 30.10.2011 г. по последния анекс.

          Не е спорно, а се установява и от заключенията на счетоводната експертиза, че банката е изпълнила задължението си да предостави на кредитополучателя уговорената в договора сума, която е преведена на продавача на недвижимия имот, чиято покупка е посочената в договора цел и следователно за ищеца е възникнало задължение да върне получените суми и да заплаща уговорените лихви, такси и неустойки.

          По отношение уговорките в анексите, с които се увеличава размера на кредита, а именно уговорките, с които страните се съгласяват да се погасят просрочените задължения, а с техния размер да се увеличи дължимата редовна главница, както и уговорките за отпускане на допълнителни суми с целево предназначение за погасяване на бъдещи задължения за лихви за гратисния период, то съдът приема, че същите уговорки са валидни, тъй като не се твърди да са сключени при порок на волята на страните, не противоречат на закона и са в рамките на договорната свобода, установяваща право на страните да изменят характера и начина на изпълнение на уговорените престации.

          От основното заключение на приетата по делото счетоводна експертиза и второто допълнително заключение се установява, а не се оспорва и от ответника, че първоначално уговорената сума от 289 520 евро е усвоена от ищеца за уговорената с договора цел. Съответно в резултат на уговорките между страните в анексите размерът на главницата е увеличен допълнително със сумата от 68482,81 евро /колона 11, приложение № 1 от заключението от 05.02.2018г./, представляваща допълнително отпуснати суми с целево предназначение за погасяване на задължения за гратисни периоди, както и суми за погасяване на просрочени задължения чрез поемането на нови задължения за главница. При съпоставка на уговорките в анексите с изследваните и посочени от вещото лице счетоводни операции, се установява съответствието на последните с постигнатото от страните съгласие. Следователно общият размер на отпуснатата главница по кредита е 358002,81 евро /289 520 +68482,81/.

          Установява се ищецът да е погасил чрез плащане задължения за главница в общ размер на 15 237,90 евро, като  е останал непогасен остатък на задължението в размер на 342764,91 евро с левова равностойност от 670389,89 лв.

          Последните извършени от ищеца погасявания на задължения по кредита за главници и лихви чрез плащане/задължаване на банковите му сметки са извършени на 14.10.2008 г., след което извършените погасявания са по силата на уговорки между страните за подновяване на задълженията чрез заместването с друг вид или задълженията са отсрочвани, като последното отсрочване по анекса № 7 от 27.7.2011 г. е към 30.10.2011 г.

          Следователно ищецът е изпаднал в забава на плащането, поради което с нотариална покана рег.№ 8939/2012 г., връчена му на 24.07.2012 г., ответникът го поканил в срок от седем работни дни да погаси просрочените си задължения и го уведомил, че при неизпълнение ще счита всички задължения за кредита за предсрочно изискуеми. Не се доказва изпълнение на задълженията на ищеца в предоставения му срок, поради което и счита от 03.08.2012 г. е настъпила предсрочна изискуемост на всички задължения по договора за кредит 1181/2007.

          Не се установява изпълнение и след настъпване на предсрочната изискуемост, поради което и ищецът е останал задължен за непогасената главница в размер на 670389,89 лв., в който размер вземането е прието и в производството по несъстоятелност, поради което искът за оспорването му е неоснователен.

          Установява се от основното заключение на счетоводната експертиза, че дължимата възнаградителна лихва е в размер на 46991,29 евро за периода 30.01.2011 г. до датата на настъпване на предсрочна изискуемост 03.08.2012 г., което вземане има левова равностойност от 91906,97 лв., в който размер е прието вземането и в производството по несъстоятелност, поради което и искът за оспорването му е неоснователен.

          Вещото лице и изчислило дължимата неустойка за забавено плащане на задълженията по главница, която за периода 30.03.2011 г. 02.11.2015 г., при съобразяване падежа на месечните вноски и настъпилата предсрочна изискуемост на цялата главница е в размер на 231576,83 евро или 452924,91 лв. Тази сума надвишава сумата, за която вземането за неустойка е предявено и прието в производството по несъстоятелност на ищеца, поради което и искът за оспорването на това вземане също е неоснователен.

          С анексите № 1 и 4 е уговорено заплащането на административно такси за обслужване на кредита, които са съответно в размер на 1686,62 евро или 3298,74 лв.  за периода 28.02.2011 г. – 02.11.2015 г., съответно в размер на 1548,93 евро или 3029,44 лв.  за периода 30.12.2011 до 02.11.2015 г. Тези вземания са приети в същите размери в производството по несъстоятелност,  поради което и исковете за оспорването им са неоснователни.

          Право на разноски при този изход от спора имат и двете страни, като такива е претендирал само ответника за юрисконсултско възнаграждение, поради което и следва да му се присъдят разноски в размер на 299,73 лв., съобразно отхвърлената част от исковете, на основание чл.78, ал.5 ГПК във връзка са Наредбата за заплащане на правната помощ.

          Съответно ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса по уважените искове в размер на 191,02 лв., а ищецът - дължимата държавна такса по отхвърлените искове в размер на 212438,65  лв. на основание чл.694, ал. 7 ТЗ.

Така мотивиран, съдът 

 

Р Е Ш И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по предявените от А.П.Е. ЕООД /н./ срещу Б.П.Б. АД искове за несъществуване на приети вземания в производството по несъстоятелност на А.П.Е. ЕООД   въз основа на договор № 096/2007 от 01.03.2007 г. за законна лихва над 150157,16 лв. до 158192,50 лв. и за периода 13.10.2015 г. – 02.11.2015 г., за държавна такса в размер на 8743,11 лв.  и юрисконсултско възнаграждение в размер на 4821,55  по гр.д.№ 26372/2012 г. на СРС, /погрешно посочено в списъка на приетите вземания като дело по описа на СГС/, както и за несъществуване на вземания за държавна такса в размер на 8743,11 лв.  по предявен установителен иск пред СГС /погрешно посочен СРС/ и 800 лв. разноски по т.д.1021/2013 г. на СГС.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от А.П.Е. ЕООД/н./ искове по чл.694 ТЗ, че не съществуват следните, приети в производството по несъстоятелност на ищеца вземания на Б.П.Б. АД: 1. Вземане за възнаградителна лихва по договор за инвестиционен кредит №404/17.12.2004 г. за разликата над 241844,11 лв. до 241844,15 лв.; 2. Вземане за неустойка по договор 096/2007 от 01.03.2007 г . за сумата от 19102,35 лв., представляваща разликата над дължимата неустойка от 2156227,29 лв. до 2175329,64 лв., в който размер е включено вземането в одобрения списък 

ОТХВЪРЛЯ исковете на А.П.Е. ЕООД/н./ срещу Б.П.Б. АД по чл.694 ТЗ за установяване несъществуването на следните вземания на банката, включени в одобрения списък на приетите вземания в производството по т.д.5669/2012 г. на СГС: 1. по договор за инвестиционен кредит 404/2004 г., изменен и допълнен с 8 броя Анекси вземания в общ размер на 2 715 195,24 лв., от които: 1433792,93 лв. – главница, 241 844,11 лв. – възнаградителна лихва за периода 30.01.2011 г. до 03.08.2012 г., 1011 955,41 лв. – наказателна лихва  за периода от 30.03.2011 г. до 02.11.2015 г., 7027,59 лв. – административна такса съгласно Анекс А5 – 404/2010 за периода 28.02.2011 г. до 02.11.2015 г., 6477,28 лв. – административна такса по чл.4, ал.2 от Договор за инвестиционен кредит № 404/2004 г. за периода 30.12.2011 г. до 02.11.2015 г., 3549,48 лв. – административна такса имуществена застраховка по чл.13, ал.4 от Раздел І от  Договор за инвестиционен кредит, 377.04 - административна такса имуществена застраховка по чл. 13, ал. 4 от раздел IV от Договор за инвестиционен кредит № 404/2004 г. за периода от 06.02.2013 г. до 02.11.2015 г. , имуществена застраховка по чл. 13, ал. 4 от раздел IV от Договор за инвестиционен кредит № 404/2004 г. за периода от 20.01.2014 г. до 02.11.2015 г., 2 385.82 - нотариална такса за подновяване на вписване на ипотека, платена на 21.05.2014 г., 1 458.93 - държавна такса за подновяване на вписване на ипотека, платена на 15.09.2014 г.,  734.71 - нотариална такса за подновяване на вписване на ипотека, платена на 15.09.2014 г.,  1 458.94 - държавна такса за подновяване на вписване на ипотека, платена на 09.10.2014 г.,  2 387.02 - нотариална такса за подновяване на вписване на ипотека, платена на 09.10.2014 г.,  1 458.94 - държавна такса за подновяване вписването на ипотека, законна лихва за забава за периода от 03.11.2015 г. до окончателното погасяване на вземането; 2. По договор за кредит № 096/2007 г., сключен на 01.03.2007 г., изменен и допълнен с 8 броя анекси вземания в общ размер на  6077463,08 лв., от които  3267589,51 лв., като част от прието вземане в общ размер на 3 704 744.80 лв. – главница, 559 803.71 лв. - възнаградителна лихва по чл. 5, ал. 1 от Раздел II по Договор за кредит № 096/2007 г. за периода от 30.01.2011 г.   до 03.08.2012 г., 2156227,29 лв.- наказателна лихва по чл. 7, ал. 1 от Раздел II по Договор за кредит № 096/2007 г. за периода от 30.03.2011 г. до 02.11.2015 г., 18 197.36 лв. - административна  такса съгласно Анекс А5-096/2007, чл. 5 към Договор за кредит № 096/2007 г. за периода от 28.02.2011 г. до 02.11.2015 г., 16 735.34            лв. - административна такса съгласно Анекс А2-096/2007, към Договор за кредит № 096/2007 г. за периода от 30.12.2011г. до 02.11.2015 г.,  6 004.75 лв. -административна такса имуществена застраховка по чл. 12, ал. 8 от Раздел IV по Договор за кредит № 096/2007 г., дължима към 02.11.2015 г., 50.01 лв.- административна такса за подновяване във връзка с чл. 15 от Раздел IV по Договор за кредит № 096/2007 г., 13 895.74  лв. - административна такса имуществена застраховка по чл. 12, ал. 8 от Раздел IV по Договор за кредит № 096/2007 г., дължима към 02.11.2015 г., 384.00 лв.  - нотариална такса, платена на 10.07.2012 г., 1 795.00  лв. - разноски във връзка с изпълнително дело № 2633/2012 г., 50 лв. - държавна          такса  за  присъединява по изпълнително дело № 2012452040706 при РС – Русе, 50 лв. – държавна такса за присъединяване по изпълнително дело № 20124529499935 при РС – Русе, 50 лв. – държавна такса за присъединяване по изп.дело № 20124520400041  при  РС – Русе, 108 лв. – такса по ТТРЗЧСИ по изп. Дело № 20128320402551, 23100 – лв. – разноски по т.д.№ 5669/2012 г. по описа на СГС, 8400 лв. – процесуално представителство по изп.дело № 20128630402633,  361,99 лв. – плащане по застрахователни полици  N B/11/11013/2015, 1553,46 лв. – плащане по застрахователни полици съгласно опис N B/15/15032/2015, 1553,46 лв. - плащане по застрахователни полици съгласно опис N B/15/15059/2015, 1553,46 лв. - плащане по застрахователни полици съгласно опис N B/15/15095/2015, законна лихва за периода от 03.11.2015 г. до окончателното погасяване на вземането; 3. По договор за кредит № 097/2007, изменен и допълнен с 8 броя анекси към него вземания в общ размер на 11 257 791,30 лв., от които 6 161507,83 лв. – главница, 931787,26 лв. – възнаградителна лихва по чл.5, ал.1, раздел ІІ от Договор за кредит № 097/2007 за периода 30.01.2011 г. до 03.08.2012 г., 4105201, 06 лв. – наказателна лихва по чл.7, ал.1 от Раздел ІІ по Договор за кредит № 097/2007 за периода от 30.03.2011 г. до 02.11.2015 г., 30289,31 лв. – административна такса за периода 28.02.2011 г. до 02.11.2015 г., 25 855,83 лв. – административна такса съгласно Анекс А2-097/2010 към Договор за кредит № 097/2007 за периода от 30.12.2011 г. до 02.11.2015 г., 49,99 лв. – административна такса за подновяване във връцка с чл.15 от Раздел ІV по Договор за кредит № 099/2007, дължима до 02.11.2015 г., 500 лв. – държавни такса във връзка с учредени залози, 600 лв. – депозит по т.д. № 5669/2012 г. по описа на СГС и законна лихва от 03.11.2015 г. до окончателно погасяване на вземането; 4. По договор за инвестиционен кредит № 1181/2007, сключен на 15.09.2007 , изменен и допълнен с 7 броя анекси към него вземания в общ размер на 1 193414,91 лв., от които 670 389, 89 лв. – главница, 91 906, 97 лв. – възнаградителан лихва по чл.5, ал.1 от Раздел ІІ по Договор за кредит № 1181/2007 за периода от 30.01.2011 г. до 03.08.2012 г., 424789, 87 лв.-наказателна лихва по чл.7, ал.1 от Раздел ІІ по Договор за кредит №1181/2007 за периода от 30.03.2011 г. до 02.11.2015 г., 3298,74 лв. – административна такса съгласно Анекс А4 -1181/2010 за периода от 28.02.2011 г. до 02.11.2015 г., 3029,44 лв. – административна такса съгласно анекс А1 -1181/2009 за периода 30.23.3022т. до 02.11.2015 г. и законна лихва за периода от  03.11.2015 г. до окончателното погасяване на вземането ;

ОСЪЖДА А.П.Е. ЕООД /н./, ЕИК *******, със седалище и адрес ***   да заплати на Б.П.Б. АД ***  на основание чл.78, ал.3, вр.ал.5 от ГПК сумата 299,73 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА А.П.Е. ЕООД /н./, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***   да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл.694, ал.7 от ТЗ, сумата 212438,65 лв. - държавна такса по отхвърлените искове.

ОСЪЖДА Б.П.Б. АД ***   да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл.694, ал.7 от ТЗ, сумата 191,02 лв. - държавна такса по отхвърлените искове.

Решението е постановено с участието на синдика на А.П.Е. ЕООД – М.Ш..

В частта, в която производството по делото е прекратено, решението  може да се обжалва с частна жалба пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му.

В останалата част   решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд  в двуседмичен срок от връчването му на страните.

    

 

СЪДИЯ:

                       

 

 

 

 

 

Съобщи за изтекли лични данни