р е ш е н и е
№ ..................
гр. ***, 12.01.2022г.
пЛЕВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, четвърти
състав, гражданска колегия, в
публичното заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
Председател: МИЛЕНА ТОМОВА
при секретаря Анета Христова
като разгледа докладваното от съдията Томова гражданско дело N 7027 по описа на съда за
2019 г., на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, съобрази
следното:
Иск за делба – ІІ-ра фаза по извършване на
делбата.
С влязло в законна сила Решение №260599 от 18.12.2020г.
в първата фаза на делбата е допуснато да
се извърши да се извърши съдебна делба между К.Т.Д. с ЕГН **********, Р.Т.Д. с
ЕГН ********** и Т.И.Н. с ЕГН **********, на следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ***по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед ***на ***, с
адрес на имота ***, ***, с площ 66 кв. м., предназначение на самостоятелния
обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта - 1, находящ
се на ет. 1 в сграда с идентификатор ***.18, предназначение - жилищна сграда - многофамилна, надземни етажи 3, брой подземни етажи 0,
заедно с прилежащото към апартамента избено помещение в североизточната част на
мазата с площ 18 кв.м, и 1/12 идеална част от общите части на сградата и от
отстъпеното право на строеж.
Постановено е със същото решение от допуснатото до
делба недвижимо имущество да се образуват ШЕСТ РАВНИ ДЯЛА, от които ЕДИН ДЯЛ за
ищеца К.Т.Д., ЕДИН ДЯЛ за ответницата Р.Т.Д. и ЧЕТИРИ ДЯЛА за ответника Т.И.Н..
Във втората фаза на делбата са приети за
разглеждане искови по сметки, предявени от съделителя
К.Т.Д..
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност и обсъди доводите на страните прие за установено
следното:
По начина на извършване
на делбата :
От заключението по
изслушаната съдебно-техническа експертиза, докладвано в с.з. на 29.09.2021г. се
установява, че допуснатото до делба недвижимо имущество е реално неподеляемо съобразно правата на съделителите.
Установява се също така, че пазарната стойност на процесния
недвижим имот възлиза на 80 600лв., а стойността на един дял се изчислява на
13 433,33лв. Обсъденото експертно заключение се възприема от съда като
обективно, компетентно и неоспорено от страните.
Предвид така установеното, съдът приема, че
единствения възможен способ за извършване на делбата е чрез изнасяне на имота
на публична продан, на основание чл.348 от ГПК.
Установи се от приложения препис на нот.акт
за замяна ***на нотариус с ***на НК, че на 21.10.2019г. съделителят
Т.И.Н. е прехвърлил в полза на „Е.А.Г.“ ЕООД 4/6 ид.ч.
от процесния имот. При същите права на този съделител е допусната делбата с влязлото в сила решение по
първа фаза.
От приложения препис на нот.акт
за покупко-продажба ***на нотариус с ***на НК е видно, че на 21.09.2020г. съделителят Р.Т.Д. е прехвърлила в полза на „Е.А.Г.“ ЕООД 1/6
ид.ч. от процесния имот.
При същите права на този съделител е допусната
делбата с влязлото в сила решение по първа фаза.
За извършените разпоредителни сделки са представени
доказателства във втора фаза на делбата, но същите предхождат датата на влизане
в сила на решението по първата фаза и не могат да бъдат съобразени в настоящото
решение.
Правоприемникът „Е.А.Г.“ ЕООД е участвал във втора фаза на делбеното производство като трето лице-помагач на страната
на ответниците.
С оглед приетото по-горе, съдът счита, че следва да се
постанови изнасяне на имота на публична продан. При това следва да се постанови
от получената при публичната продан сума да се образуват шест равни дяла, от
които един за ищеца К.Д., един за ответницата Р.Д. и четири за ответника Т.И.Н..
Следва да се посочи, че
в хипотезите на извършване на делбата посредством този способ, така наречената
„първоначална пазарна цена„ на имота не е елемент от диспозитива на решението,
по арг. на чл. 485 от ГПК, т.к. при публичната
продан, първоначалната цена на имота се определя от съдебния изпълнител в
изпълнителното производство по правилото на чл.468 от ГПК. При това той не може
да се ръководи от пазарната стойност, която е установена от съда в
производството по иска за делба, още повече, че от момента на определянето й в
съдебното производство до момента на провеждане на публичната продан е възможно
да измине не малък период от време. Цената на делбения
имот при извършване на делбата чрез изнасяне имота на публична продан, която се
определя в исковото производство е от значение единствено за определяне
стойността на дяловете и съответно за определяне на дължимите държавни такси по
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК /в този
смисъл Определение №507 от 20.12.2010г. на ВКС по ч.гр.д.№473/2010г., II г.о.,
Определение №497/30.06.2014 по дело №1762/2014 на ВКС, ГК, III г.о. и др./.
По исковете по сметки, предявени във втора фаза на
делбата от съделителя К.Т.Д. против Р.Т.Д. и Т.И.Н..
Първият приет за разглеждане иск е за сумата
от 2 954 лв., представляваща съответна на дела на ответниците
по иска стойност на извършени от съделителя К.Д.
СМР-та в процесния имот в качеството му на владелец
на имота, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на
иска до окончателното плащане на сумата.
Ищецът твърди, че е бил владелец
на процесното жилище от 2014г. до 26.09.2019г.
Твърди, че след изготвяне на представеното от него в първа фаза завещание от
02.04.2017г. е бил добросъвестен владелец, т.к. владял имота на правно
основание годно да го направи собственик – саморъчно завещание от майка му ***Д.
без да знае, че праводателят му не е собственик – в
този смисъл са уточненията му с молба от 06.07.2021г.
Според уточненията на ищеца в
молбата му от 21.05.2021г. и 31.05.2021г. - през месец юли
и август 2018г. се наложило извършване на СМР -
смяна на дограма, т.к. дървената дограма на прозорците била изгнила и амортизирана,
в спалнята и трапезарията в следствие на избил мухъл по стените се наложило
сваляне на тапети, шпакловане и боядисване с латекс, шлайфане, китосване и лакиране на паркет. Поради това ищеца извършил следните
ремонтни дейности с цел запазване на имота и подобряване на състоянието му: -
доставка и монтаж на ПВЦ-дограма на обща стойност 2 856.00лева; - сваляне на
тапети, шпакловане и боядисване с латекс на обща стойност 500.00 лева,
заплатени за труд на П. ***Д.; - закупуване на строителни материали на
23.06.2018г, 17.07.2018г, 03.08.2018г, 17.07.2018г, 25.10.2018г, 02.08.2018г,
19.05.2018г, 09.11.2018г, 20.07.2018г, 22.07.2018г, 15.02.2019г, общо на
стойност 189.00 лева. Или общо 3 545лв.
Твърди се, че описаните ремонтни
работи били извършени единствено и само от ищеца, със собствени средства и
труд.
Претендира се заплащане от ответниците на сумата от 2 954лв., с която се е
увеличил стойността на техния дял от делбеното
имущество вследствие извършените от ищеца нововъведения. Сумата се претендира
за плащане поравно от ответниците или по 1 477лв.,
според уточняваща молба от 06.07.2021г. и в о.с.з. на 05.07.2021г.
Доколкото ищецът е уточнил с молбата си от 06.07.2021г., че основава
претенцията си на твърдения за добросъвестно владение, правната квалификация на
този иск е по чл.72, ал.1 от ЗС.
При условия на евентуалност, в случай, че се отхвърли горния иск, поради
недоказаност на твърденията, че подобренията са извършени от него в качеството
на добросъвестен владелец, ищеца претендира да му бъде присъдена търсената сума
в качеството му на недобросъвестен владелец – при условията на чл. 74, ал. 2 от
ЗС във вр. с чл. 72 от ЗС (според уточняваща молба от
06.07.2021г.)
Ищецът е предявил при условията на евентуалност и иск с правно основание
чл.12, ал.2 от ЗН за сумата от 3 620лв.
(според уточняваща молба от 06.07.2021г.), с която бил спомогнал да се увеличи
стойността на дяловете на ответниците от наследствения
имот с извършени приживе на наследодателя подобрения през периода от 2008г. до
2018г., в това число 800лв. за направени през 2008г. метални охранителни
решетки на прозорци (300лв. за труд и 500лв. за материали, според уточненията с
молба от 31.05.2021г.), 2 856лв. за доставка и
монтаж на ПВЦ-дограма и 689лв. за сваляне на тапети, шпакловане и боядисване с
латекс през 2018г. (общо 4 345лв., като съответна на дела на ответниците е сума от 3 620лв.). Сумата се претендира за плащане поравно от ответниците
или по 1 810лв., според уточняваща молба от 06.07.2021г.
Ищецът е предявил и иск с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС за сумата от
1 900лв., представляваща обезщетение за лишаване на ищеца по иска К.Д. от
ползване на собствената му 1/6 ид.част от делбения
имот за периода от 24.10.2019 г. до 31.05.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на иска до окончателното плащане на сумата.
За установяване
твърденията на ищеца по тези искове са ангажирани гласни и писмени
доказателства, както и е изслушано заключението по съдебно-техническа и
оценителна експертиза.
Установява се от
приложената фактура №********** от 15.10.2014г. (на л.276), че на 15.10.2014г.
ищеца К.Д. е заплатил сума в размер на 2 856лв. за изработка, доставка и
монтаж на ПВЦ дограма на обект с адрес ***, ***
Ищецът е представил
писмени доказателства за закупени мебели, приложени на л.299 от делото, в които
е отразен адрес на доставка този на процесния имот. С
уточняващата си молба от 06.07.2021г. ищецът сочи, че не твърди, че тези мебели
не могат да бъдат отделени от апартамента и не търси сума за повишаване на
стойността му вследствие доставянето им, но счита, че с тях установява
владението си върху имота.
От представената
нотариална покана с рег***. на нотариус с ***и
разписки за връчването й (на л.272 – л.275) се установява, че на 24.10.2019г.
ищеца К.Д. е поканил ответниците Р.Д. и Т.Н., както и
св. Т.Д. да му заплащат наем за частта му от процесния
имот, т.к. на 26.09.2019г. сменили патрона на вратата и го лишили от правото му
да го ползва.
Ангажираните гласни
доказателства са събрани в о.с.з. на 05.07.2021г. Разпитани са свидетелите,
сочени от ищеца – Е. ***И., П. ***Д. и П. ***К., както и ангажираните такива от
ответниците – Т.К.Д., Д. ***Г.,
Ц. ***Л. и Г.И.М..
Свидетелят Е.И. излага
в показанията си, че познавал ищеца К.Д. и били добри приятели. Твърди, че през
2008г. той го помолил да направи решетки на прозорци и врати на апартамента,
който се намирал в близост до ***. Твърди също, че ищеца закупил материалите,
за които платил около 500лв., както и платил на св.И. 300лв. за труда му.
Свидетелят П.Д. твърди
в показанията си, че през 2018г. извършил по възлагане на ищеца ремонтни работи
в трапезарията и кухнята на апартамент на ищеца, който се намирал на гърба на ***. Сочи, че първо свалил тапетите в трапезарията,
направил „обръщане“ на вратите и прозорците; минал с шпакловка четири пъти в
това помещение, т.к. състоянието му било окаяно, минал с шкурка, грундирал, а
след това го боядисал. Твърди, че в спалнята също свалил тапетите, запълнил
появили се дупки и също шпакловал, шкурил, грундирал
и боядисал. Свидетелят твърди, че за извършената работа ищеца му заплатил сума
в размер на 500лв., като с никой друг не бил разговарял по повод тези ремонтни
работи.
Свидетелят П.К. излага,
че живеел в имот, който се намирал в съседен вход на този, в който бил процесния и познавал ищеца. Твърди, че го бил виждал да
идва в този имот. Твърди, че преди неопределен период от време ищеца му се бил
оплакал, че му бил спрян достъпа до процесния имот,
като същия бил поставен и под охрана на частна охранителна фирма. Сочи, че след
това бил видял там двама мъже със
служебни коли на ***които изнасяли багаж през терасата. Излага, че попитал
съседка за тях и тя му отговорила, че
единия бил племенник на ищеца. Излага, че бил видял поставени на имота знаци на
същата охранителна фирма.
Свидетелят Т.Д. –
преживял съпруг на наследодателката ***Д. твърди, че
до 2010г. в процесния апартамент живял чичото на
съпругата му, а след това бил предоставян на наематели. Твърди, че през 2014г.
със съпругата му решили да сменят дограмата и той заплатил за поставената нова.
Пояснява, че била сменена от фирма, намираща се близо до ***и заплатили около
3 000лв. Твърди, че не били предоставяли апартамента да живее синът им К.,
т.к. му били дали къща на ***Твърди също, че около 2016г.-2018г. сменил
водопроводната инсталация и във връзка с това бил направен голям ремонт – смяна
на плочки, мивка, канализация. Св.Д. твърди още, че след смъртта на съпругата
му никой не бил ползвал апартамента, ключа го държали той и внука му и само
последния имал достъп до имота.
Свидетелят Д.Г. излага,
че живял в процесния имот като квартирант от есента
на 2014г. до м.ноември 2016г. Твърди, че когато се нанесъл състоянието на имота било добро – имало
сменена дограма, изциклен паркет и боядисано. Твърди, че по повод ползването
на имота познавал само Т.Д. и неговата съпруга.
Свидетелят Ц.Л. излага,
че познавал ответника Т.Н. и дядо му. Твърди, че живял в процесния
имот около година, считано от м.август 2017г. Сочи, че преди да се нанесе имало
направен ремонт по ВиК и ел.инсталацията. Твърди, че
наема и консумативите заплащал на Т.Д..
Свидетелят Г.М. излага
в показанията си, че жилището му се намирало над процесния
апартамент. Сочи, че знаел, че Т.Д. винаги се бил занимавал с ремонтните работи
по него. Твърди също, че до 2018г. в имота живеели квартиранти, а след това бил
празен. Твърди още, че през есента на 2019г. ищеца идвал в мазата към
апартамента, за да си прави вино там.
Установява се от изслушаното в о.с.з. на 15.12.2021г.
експертно заключение по допуснатата съдебно-техническа и оценителна експертиза,
че строително-монтажните работи, описани в исковата молба, с която са предявени
исковете по сметки, са извършени в имота и същите са трайно прикрепени.
Установява се също така, че вследствие извършването им се е увеличила пазарната
стойност на процесния имот, както следва: вследствие
изработката и монтаж на метални решетки – с 322,40лв.; вследствие поставяне на
ПВЦ дограма – 1 450,80лв. и вследствие извършените дейности по шпакловка
стени и таван, боядисване с цветен и бял латекс и обръщане около прозорци –
644,80лв.
Установява се от същото експертно заключение, че размера на
пазарния наем за делбения имот за периода от
24.10.2019г. до 31.05.2021г. се изчислява на 6 290,90лв.
Съдът възприема изцяло обсъденото експертно заключение,
като обективно, компетентно и неоспорено от страните.
При установеното от събраните доказателства, съдът приема
от правна страна следното по предявените искове по сметки:
Съдът приема за установено въз основа на обсъдените показания
на свидетеля Е.И., че през 2008г. ищеца К.Д. е поставил метални решетки на
прозорци и входна врата на процесния апартамент.
Стана ясно от тези гласни доказателства, че той е осигурил необходимите
материали и е заплатил за труда на лицето извършило фактическите действия по
тези ремонтни работи. За приетите за установени обстоятелства са допустими
гласни доказателства, а събраните такива се кредитират от съда, като основани
на лични възприятия и непротиворечащи на други ангажирани по спора
доказателства.
Съдът приема също така, че от обсъденото писмено
доказателство - фактура №**********/15.10.2014г. се установи, че ищеца К.Д. е
заплатил сума в размер на 2 380лв. за изработка, доставка и монтаж на ПВЦ
дограма на адреса на процесния апартамент в ***, ***
Съставеният счетоводен документ обективира договор за
извършване на тези дейности и в него като възложител и платец е посочен ищеца.
Излаганото в показанията на свидетеля Т.Д., че той бил заплатил за поставяне на
дограмата, при липсата на съставени други писмени документи в отношенията с
изпълнителя, не може да опровергае отразеното в представената фактура. Поради
това, съдът счита, че следва да се приеме, че ищеца е направил това подобрение
в имота – възложил и заплатил извършването му.
Съдът счита също така, че от показанията на свидетеля П.Д.
се установи, че ищеца му е възложил и заплати извършване на дейности по сваляне
на тапети, шпакловка и боядисване, както и обръщане около прозорци, за две от
стаите в процесния имот – трапезария и спалня в
период около края на м.юли 2018г. Този свидетел излага детайлно в показанията
си лично възприети обстоятелства – осъществени и с негово участие, като в
същото време съдът не намира основания за съмнение в тяхната достоверност. От
друга страна са налице противоречащи им показания, дадени от св.Т.Д., който
твърди, че той бил направил дейностите по обръщане около прозорци, шпакловане и
боядисване. Тези показания не се кредитират от съда, т.к. са по-скоро
декларативни – не се сочи лично ли свидетеля е извършил дейностите или са били
възложени и на кого, а в същото време по отношение на него са налице
обстоятелства, внасящи съмнения в обективността и достоверността им, т.к. е бил
страна в първа фаза на делбата, прехвърлил своите права върху имота на своя
внук и ответник в производството Т.Н., което сочи и на заинтересованост от
изхода на спора в полза на последния. Показанията
на свидетелите Д.Г. и Ц.Л. не изясняват обстоятелства, установяващи кой е
извършил горните ремонти дейности.
Установи се от
обсъденото заключение по съдебно-техническата и оценителна експертиза, че
нововъведенията в процесния имот, изразили се в
поставяне на метални решетки на прозорци и входна врата през 2008г. и ремонтни
дейности по шпакловка и боядисване, както и обръщане около прозорци за
трапезария и спалня в процесния имот в края на м.юли
2018г. са довели до увеличаване на пазарната му стойност с общо 2 418лв.
Съдът обаче намира, че не може да се приеме въз основа на
обсъдените доказателства, че през периода, когато е направил горепосочените
подобрения в процесния имот, ищеца е имал качеството
на владелец.
Не може да се приеме за
установен първия основен признак на владението, който е обективен и се изразява
във фактическата власт над вещта.
От събраните гласни
доказателства стана ясно, че до към м.август 2018г. в имота са живели
наематели, които са познавали като собственици Т.Д. и наследодателя на страните
***Д., с които са договаряли по наемното правоотношение.
Ищецът не ангажира никакви
доказателства, сочещи на установяване от негова страна на фактическа власт
върху имота. Епизодичните посещения и извършването на ремонтни дейности не
могат да се приемат за действия, илюстриращи установяване на фактическа власт,
още повече като се има предвид, че имота е бил собственост на родителите му и в
тази връзка е можело да бъде посещаван от него, както и поради тази причина е
имал интерес да прави подобрения там.
При липсата на
установено държане не е необходимо да се изследва демонстриране от страна на
ищеца на намерение да държи вещта като своя.
С оглед горното, съдът
счита, че предявените искове с правно основание чл.72, ал.1 от ЗС и евентуален
такъв по чл. 74, ал. 2 от ЗС във вр. с чл. 72 от ЗС се
явяват неоснователни и недоказани и следва да се отхвърлят като такива. Възражение
за погасяването на претенциите по давност е заявено едва с писмените бележки
след приключване на съдебното дирене пред пълвоинстанционния
съд и не следва да се обсъжда.
При този изход на спора
по тези искове следва да се разгледа и предявеният също при условия на
евентуалност иск с правно основание чл.12, ал.2 от ЗН.
Съгласно разпоредбата
на чл.12, ал.2 от ЗН сънаследници, които приживе на
наследодателя са спомогнали да се увеличи наследството, могат, ако те не са
били възнаградени по друг начин, да искат при делбата да се пресметне това
увеличение в тяхна полза.
За основателността на
тази претенция е необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки:
1.Претендиращият да има качеството наследник, който лично е допринесъл за
увеличението на наследството, или да бъде правоприемник на такъв наследник;
2.Претендиращият да е спомогнал за увеличаване на наследството, като
увеличението трябва да е ясно изразено в някаква форма и да е налице към
момента на откриване на наследството. Приносът може да се състои в изплащане на
задължения на наследодателя или да е резултат на средства и/или труд, вложени
от наследника. При определяне на размера на увеличението е от значение с колко
е увеличено наследственото имущество, а не колко е изразходвал наследника в
средства и труд; 3.Увеличаването на наследството да е станало приживе на
наследодателя; 4. Претендиращият да не е бил възнаграден по друг начин.
Установи се от заключението
на вещото лице, изслушано в с.з. на 15.12.2021г., че сочените по-горе
нововъведения, за които съдът прие, че са били извършени от ищеца К.Д. преди
смъртта на общата наследодателка ***Д., са довели до
увеличаване стойността на имота с 2 418лв.
В наследството, което е
оставено от наследодателя ***Д., обаче, се включва само ½ ид.ч. от процесния имот.
Останалата ½ ид.ч. е била притежавана от праводателя на ответника Т.Н. – Т.Д. на друго основание и
не е част от наследствената маса.
Поради това,
наследството, включващо ½ ид.ч. от имота, се е
увеличило вследствие извършените от ищеца К.Д. подобрения със сума в размер на
1 209лв. (при съобразяване, че за целия имот увеличението е с
2 418лв.).
Стойността на дела на
ответницата Р.Д. от наследството, оставено от наследодателката
***Д. се е увеличил с 403лв. Стойността на дела на праводателя
на ответника Т.Н. от същото наследство се е увеличила също с 403лв. (ищеца,
ответницата и Т.Д. са получили по 1/3 ид.ч. от
наследството, оставено от наследодателя ***Д., както е прието с влязлото в сила
решение по първа фаза на делбата).
За увеличената стойност
на частта от имота, която не попада в наследствената маса от наследството на
общия наследодател, ищеца разполага с общия исков ред за защита.
Основателно се явява
възражението на ответника Т.Н., релевирано в писмената
му защита, че не е материално-правно легитимиран да отговаря по този иск. По въпроса срещу кого следва да се насочи
искът за заплащане на стойността на подобренията в чужд имот - срещу лицето, което е било собственик към
момента на извършването им или срещу последващия приобретател на имота има формирана практика на ВС и ВКС.
Приема се, че искът следва да бъде насочен срещу лицето, което е било
собственик към момента на извършване на подобренията, тъй като именно при него
е настъпило обогатяването - решение № 2349 от 29.12.1995 г. по гр. д. №
2926/1994 г. на ВС, IV ГО; решение № 1162 от 18.11.2008 г. по гр. д. №
4998/2007 г. на ВКС, II ГО; решение № 57 от 19.05.2017 г. по гр. д. № 3457/2016
г. на ВКС, I ГО.
В случая собственик на
имота към момента на извършване на подобренията са били наследодателя ***Д. и
съпруга й Т.Д.. Именно наследниците на първата, както и на самостоятелно
основание втория, са материално-правно легитимирани да отговарят по иск за
неоснователно обогатяване. Искът по чл.12, ал.2 от ЗН, който също почива на
плоскостта на неоснователното обогатяване,
следва да се насочи срещу приелите наследството, за чието увеличение е
спомогнал предявилия иск сънаследник. Такива приели наследството сънаследници са ответницата Р.Д. и праводателя
на ответника Т.Н. – Т.Д. и те следва да отговарят за увеличението на
наследството вследствие приетите за извършени подобрения от ищеца.
По делото не са събрани
доказателства, че претендиращият ищец е бил възнаграден по друг начин. Доводи в
тази насока са наведени едва в писмените бележки на ответниците
и се основават на доказателства, които не са приобщени към доказателствения
материал по делото.
Предвид горното, съдът
счита, че ответницата Р.Д. следва да бъде осъдена по предявеният срещу нея иск
по чл.12, ал.2 от ЗН да заплати в полза на ищеца сума в размер на 403лв., ведно
със законната лихва от датата на предявяване на иска – 31.05.2021г. до окончателното
изплащане. Претенцията срещу тази ответница в останалата част до пълния претендиран размер на сумата от 1 810лв. следва да се
отхвърли като неоснователен и недоказан.
Искът срещу ответника Т.Н.,
който не е сред наследниците на наследодателя, за увеличаване на чието
наследство е спомогнал ищеца, следва да се отхвърли изцяло като неоснователен и
недоказан.
Недопустимо се явява
заявеното едва в писмените бележки възражение за погасяване на претенциите по
давност и не следва да се разглежда, но може да се отбележи, че в случая
давността тече от предявяване на иска за делба.
Съдът обсъди и предявеният иск с правно основание чл.346
от ГПК, във вр. с чл.31, ал.2 от ЗС.
Съгласно разпоредбата на чл.31, ал.2 от ЗС когато общата
вещ се използува лично само от някои от
съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са
лишени, от деня на писменото поискване.
За уважаване на иска е
необходимо имотът да е съсобствен на страните, ищецът
като неползващ съсобственик да е отправил искане за заплащане на обезщетение за
ползите, от които е лишен към ползващия имота съсобственик и последният да
ползва имота изцяло или да ползва площ по –голяма от съответстващата на правата
му в съсобствеността.
Съдът намира за
установено, че през процесния период от 24.10.2019г.
до 31.05.2021г. ищеца К.Д. е бил лишен от възможността да ползва процесния апартамент. Това става ясно от показанията на св.
Т.Д. и признанието на ответника Т.Н. в о.с.з. на 05.07.2021г., от които стана
ясно, че последния и дядо му държат ключовете за апартамента. В тази насока е и
установеното обстоятелство, че още на 21.10.2019г. ответника Т.Н. е прехвърлил
на третото лице-помагач правата си върху имота, както и излаганото в
показанията на св.П.К. за споделено му от ищеца, че нямал достъп до апартамента
и същия бил поставен под охрана от частна охранителна фирма.
Ирелевантно за решаване на този спор е дали ищеца е ползвал по
някакъв начин мазата, представляваща прилежаща част към апартамента – за
съхраняване на вещи, в това число съд с
вино. Съсобствения имот представлява жилище и
ползването му е пълноценно, когато е свързано с това предназначение. Достъпът
до прилежащата маза не би могъл да се приравни на ползване на жилищните помещения и не изпълва
съдържанието на понятието ползване като елемент от правото на собственост.
От обсъдената
нотариална покана с рег***. на нотариус с ***се
установи, че на 24.10.2019г. ищеца К.Д. е поканил ответниците
Р.Д. и Т.Н. да му заплащат наем за частта му от процесния
имот, т.к. са го лишили от правото му да го ползва. При това е налице писмено
поискване, каквото нормата на чл.31, ал.2 от ЗС изисква.
От заключението по допуснатата
съдебно-оценителна експертиза, изслушано в о.с.з. на 15.12.2021г., се установи,
че пазарния наем за делбения
имот за периода от 24.10.2019г. до 31.05.2021г. възлиза на 6 290,90лв. или за един дял, какъвто
притежава от имота ищеца – 1 048,48лв.
Доколкото обаче се установи, че единствено ответника Т.Н. е
ползвал имота през този период, т.к. само той е притежавал ключ от него, то
същия дължи заплащане на обезщетение на ищеца за лишаване от ползването му. При
изяснените обстоятелства по спора, не може да се приеме, че ответницата Р.Д. също
е ползвала имота през процесния период от време.
Предвид горното, съдът счита, че ответника Т.Н. следва да
бъде осъден да заплати в полза на ищеца Т.Н. сумата от 1 048,48лв.,
представляваща обезщетение за лишаването му от ползване на имота, съобразно
правата му през процесния период от време, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното плащане.
Исковата претенция в останалата част до пълния претендиран
размер от 1 900лв. и срещу ответницата Р.Д. следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан. Тук следва да се посочи, че във връзка с тази искова
претенция неправилно са дадени указания на ищеца да уточни какви суми поотделно
претендира спрямо всеки от ответниците, т.к.
обезщетението е съизмеримо единствено с пазарния наем за собствената на ищеца
част от имота и то се дължи общо от всички, ползващи я.
По въпроса за дължимите държавни
такси и разноски:
Съделителите
дължат по сметка на ПлРС следните държавни такси, представляващи 4% върху стойността на
дяловете им, както следва : К.Т.Д. – 537,33лв., Р.Т.Д. - 537,33лв. и Т.И.Н. – 2 149,32лв.
Ответницата Р.Д. дължи държавна такса
върху уважения срещу нея иск по чл.12, ал.2 от ЗН в размер на 50лв.
Ищецът К.Д. дължи държавна такса в размер на 50лв. по
отхвърлените срещу ответника Т.Н. предявени при условия на евентуалност искове.
Ответникът Т.Н. дължи държавна такса
върху уважения иск по чл.31, ал.2 от ЗС в размер на 50лв.
Ответниците
следва да заплатят на ищеца К.Д. направени разноски за вещо лице във връзка с
исковете по сметки, съразмерно уважената част от тях - в размер на 33,40лв.
ответницата Р.Д. и 82,77лв. ответника Т.Н..
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ИЗНАСЯ, на
основание чл.348 от ГПК, НА ПУБЛИЧНА
ПРОДАН следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с
идентификатор ***по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед ***на ***, с адрес на имота ***, ***, с площ 66 кв. м., предназначение
на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта - 1, находящ се на ет. 1 в сграда с идентификатор ***.18,
предназначение - жилищна сграда - многофамилна,
надземни етажи 3, брой подземни етажи 0, заедно с прилежащото към
апартамента избено помещение в североизточната част на мазата с площ 18
кв.м, и 1/12 идеална част от общите части на сградата и от отстъпеното право
на строеж.
ОТ ПОЛУЧЕНАТА при
продажбата сума да се образуват ШЕСТ РАВНИ ДЯЛА, от които ЕДИН ДЯЛ за К.Т.Д. с ЕГН **********,
ЕДИН ДЯЛ за Р.Т.Д.
с ЕГН ********** и ЧЕТИРИ ДЯЛА за Т.И.Н.
с ЕГН **********.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от К.Т.Д. с ЕГН ********** против Р.Т.Д. с ЕГН **********,
предявени при условия на евентуалност искове
с правно основание чл.74, ал.1 от ЗС и чл.74, ал.2 от ЗС за заплащане на сумата
от 1 477лв., представляваща увеличена стойност на дела на
ответницата вследствие извършени от ищеца подобрения в делбения
имот в качеството на добросъвестен и при условия на евентуалност
недобросъвестен владелец през периода от 2014г. до 2018г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ и
НЕДОКАЗАНИ.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от К.Т.Д. с ЕГН ********** против Т.И.Н. с ЕГН **********, предявени
при условия на евентуалност искове с правно
основание чл.74, ал.1 от ЗС и чл.74, ал.2 от ЗС за заплащане на сумата от 1 477лв., представляваща увеличена стойност на дела на
ответника вследствие извършени от ищеца подобрения в делбения
имот в качеството на добросъвестен и при условия на евентуалност
недобросъвестен владелец през периода от 2014г. до 2018г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ и
НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА на основание чл.12, ал.2 от ЗН Р.Т.Д. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в
полза на К.Т.Д. с ЕГН ********** сумата от 403лв., представляваща припадащата й се съобразно
дела й в съсобствеността на делбения имот стойност на
увеличената стойност на имота в резултат на извършени от К.Т.Д. подобрения в
имота през 2008г. и периода 2014г. – 2018г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 31.05.2021г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска
в останалата част до пълният му размер от 1 810 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от К.Т.Д. с ЕГН ********** против Т.И.Н. с ЕГН ********** ИСК с правно
основание чл.12, ал.2 от ЗН за
сумата от 1 810 лв., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.31, ал.2 от
ЗС Т.И.Н. с ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на К.Т.Д. с ЕГН ********** сумата от 1 048,48лв., представляваща обезщетение за лишаване на ищеца от ползване на притежаваната 1/6 ид.ч.
от делбения имот за периода от 24.10.2019г. до
31.05.2021г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
31.05.2021г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част
до пълният му размер от 1 900лв., както и срещу ответницата Р.Т.Д., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК Р.Т.Д.
с ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на К.Т.Д. с ЕГН **********, сумата от 33,40лв.,
представляваща разноски за вещо лице, направени във връзка с исковете по сметки,
съразмерно уважената им част.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК Т.И.Н. с ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на К.Т.Д. с ЕГН **********, сумата от 82,77лв., представляваща разноски за вещо лице, направени
във връзка с исковете по сметки, съразмерно уважената им част.
осъжда, на основание чл.355 от ГПК съделителите ДА ЗАПЛАТЯТ по сметка на Плевенския районен
съд държавна такса, както следва:
- К.Т.Д. с ЕГН **********
– 537,33лв.
държавна такса по иска за делба
и 50лв. държавна такса върху отхвърлените искове срещу ответника Т.Н..
- Р.Т.Д. с ЕГН ********** – 537,33лв. държавна такса
по иска за делба и 50лв.
държавна такса върху уважения срещу нея иск по чл.12, ал.2 от ЗН.
- Т.И.Н. с ЕГН **********
– 2 149,32лв. държавна
такса по иска за делба и 50лв. държавна такса върху уважения иск
по чл.31, ал.2 от ЗС.
Решението е постановено при участието на „Е.– А.Г.” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление *** в качеството на трето лице-помагач на страната на ответниците Р.Т.Д. и Т.И.Н..
Решението подлежи на обжалване пред
Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: