Определение по дело №1381/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 2365
Дата: 12 август 2019 г.
Съдия: Филип Стоянов Радинов
Дело: 20193100501381
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 25 юли 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ ….…/……..2019 год., гр. Варна

                                                                                                    

                     Варненският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ИВЕЛИНА СЪБЕВА

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:    МАЯ НЕДКОВА 

                                                                                        ФИЛИП РАДИНОВ – мл. с.

                                             

като разгледа докладвано от младши съдия Филип Радинов въззивно гражданско дело № 1381 по описа на съда за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

                      Производството е по реда на чл. 259 и следващите от ГПК и е образувано  по повод депозирана въззивна жалба вх. 39093/31.05.2019 от въззивника (ответник по гражданско дело № 5328/2018 на ВРС)  К.А.А., ЕГН **********, адрес ***, чрез адв. К Т, ВАК, адрес гр. Варна, ул. „Георги Живков“ № 22 срещу Решение № 2042/13.05.2019 по гражданско дело № 5328/2018 на ВРС, в частта с която, на основание чл. 45, вр. с чл. 50, вр. Чл. 86 от ЗЗД, въззивникът е осъден да заплати на ищеца П.П. (въззиваем по настоящото дело) сума в размер 1549,50 лева, представляваща имуществени вреди причинени от вещи на въззиваемия изразяващи се в унищожени лози и продукция по тях, оградна мрежа и стоманобетонен кол на 06.09.2017 г., ведно с законна лихва от 06.09.2017 г. до окончателното изплащане на дължимата сума.

                             Иска се обезсилване, а в условията на евентуалност отмяна на обжалваното решение съответно като недопустимо, респективно като неправилно.

              Твърди, че производството пред първоинстанционния съд е следвало да бъде прекратено след неотстраняване на нередовностите в исковата молба от страна на ищеца, като вместо това на ответника е изпратен препис от нея, съдът в нарушение на диспозитивното начало служебно е квалифицирал като един иск по чл. 45, вр. Чл. 50 от ЗЗД, вместо като два обективно, кумулативно съединени иска и в резултат от това, впоследствие се е произнесъл по неуточнен и непредявен иск.

           Сочи се, че в обжалваното решение необосновано е прието, че вредите произтичащи от имот № 148001 са в размер 474,50 лева, тези в ПИ № 148016 са 490 лева, а тези в ПИ № 148005 са 40 лева. Изтъква се, че първоинстанционният съд не е мотивирал, защо е приел, че вредите са в този размер, при условие, че от доказателствата по делото не се установява по несъмнен начин размера на вредите. Сочи се, че експертното заключение по делото на вещото лице Бешовска е направено въз основа само на данни от ищеца и протокол за оглед съставен от служители на община Белослав, за който не е установено дали е официален или частен документ, а това на вещото лице Иванова, в частта относно унищожаването на продукцията -  въз основа на противоречиви свидетелски показания, които противоречия съдът не е обсъдил. Твърди се, че в обжалваното решение не е обсъдено твърдението за липса на вина у собственика на животните, основано на обстоятелството, че трето лице е прекъснало електрическата верига на електронния пастир, което е позволило на животните да напуснат огражденията и да причинят процесните вреди.

Претендират се разноски.

                      В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба, в който е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение.

            Твърди се, че след дадените от съда указания са направени необходимите уточнения в исковата молба, че от събраните по делото доказателствени материали се установяват основанието и размера на иска, както и че възражението за изключителна вина за вредите, на трето лице е недоказано.

Претендират се разноски.

                      Във въззивната жалба и отговора доказателствени искания не са направени.

                       Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

              Представени са доказателства за внасяне на дължимата държавна такса по сметка на ВОС. Жалбата отговаря на останалите изисквания на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК.

                   

            С оглед изтъкнатото по - горе съдът          

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

                      ПРИЕМА за разглеждане, депозираната въззивна жалба вх. 39093/31.05.2019 от въззивника К.А.А., ЕГН **********, адрес ***, чрез адв. К Т, ВАК адрес гр. Варна, ул. „Георги Живков“ № 22 срещу Решение № 2042/13.05.2019 по гражданско дело № 5328/2018 на ВРС, с което, на основание чл. 45, вр. с чл. 50, вр. Чл. 86 от ЗЗД, въззивникът е осъден да заплати на П.П. (въззиваем по настоящото дело) сума в размер 1549,50 лева, представляваща имуществени вреди причинени от вещи на въззиваемия изразяващи се в унищожени лози и продукция по тях, оградна мрежа и стоманобетонен кол на 06.09.2017 г., ведно с законна лихва от 06.09.2017 г. до окончателното изплащане на дължимата сума, като е отхвърлена претенцията за разликата над сумата от 1549,50 лева до предявените 2013 лева, ведно с законна лихва считано от 06.09.2017 г. до окончателното изплащане на дължимата сума.

                      НАСРОЧВА ДЕЛОТО за разглеждане в открито съдебно заседание на 21.10.2019 год. от 14, 30 часа, за която дата и час страните да бъдат призовани.

 

                     Определението не подлежи на обжалване.

 

                                                                Председател:…………………                 

 

                             Членове:                                      

1 . ……………….;  

 

                                                                                           2 . ……….……….