Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 11.10.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият районен съд, наказателна
колегия, шестнадесети съдебен състав, в публичното заседание на дванадесети
септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: Данчо Д.
При участието на секретаря Маргарита Калинова, разгледа
докладваното от съдия Д. АНД № 438 по описа на Добричкия районен съд за 2018 г.
и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от С.Д.В. с
ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат К.И. от Адвокатска колегия – гр.
Добрич, срещу наказателно постановление № 17-0851-002037 от 24.10.2017 г.,
издадено от началника на сектор „Пътна полиция” към ОДМВР – Добрич, с което на С.Д.В.
с ЕГН **********, с адрес: ***, за нарушение по:
- чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП, на
основание чл. 177, ал. 1, т. 4, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 300 /триста/ лв.
- чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП,
на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 10 /десет/ лв.
- чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП,
на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 10 /десет/ лв.
С жалбата се иска отмяна на
наказателното постановление, като незаконосъобразно.
В съдебно заседание пълномощникът
на жалбоподателя поддържа жалбата.
Въззиваемата страна в съдебно
заседание не се представлява, в писмено становище се иска съдът да остави
жалбата без последствие и да потвърди наказателното постановление.
Добричкият районен съд, като
разгледа жалбата и събраните доказателства намира за установено следното:
Жалбата е допустима, като
подадена в законоустановения 7-дневен срок и от лице, което има правен интерес.
Независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания
административнонаказателен акт, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при
което констатира следното:
В процесния случай
административнонаказателното производство е започнало с акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № 2037/30.09.2017 г. /бл. № 477225, серия Г/,
съставен в законоустановените срокове от компетентното длъжностно лице,
съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и Заповед № 8121з-952/20.07.2017
г. на Министъра на вътрешните работи относно определяне на длъжностни лица от
МВР да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават
наказателни постановления и да осъществяват контролна дейност по Закона за
движението по пътищата, която заповед е служебно известна на съдебния състав.
Съгласно т. 1.1.2 от заповедта, на полицейските органи от секторите “Пътна
полиция” (СПП) в областните дирекции на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР)
е възложено да издават фишове и да съставят актове за установяване на
административни нарушения по Закона за движението по пътищата – на територията
на областта. Няма спор в настоящия случай, че актосъставителят М.И.В. е именно
младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция” при ОДМВР гр. Добрич. АУАН е
съставен в присъствие на нарушителя, документирано с подписа му и в присъствие
на един свидетел, надлежно е връчен на нарушителя и съдържа необходимите
реквизити по чл. 42 от ЗАНН. При съставянето на АУАН нарушителят не се е
възползвал от правото си на обяснения и възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят не е депозирал писмени възражения по акта пред наказващия
орган. Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един
свидетел не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е
необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него,
което е достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост или не на
процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на
тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса.
В случая липсата на втори свидетел в акта не води до тази хипотеза. В
действителност в АУАН не е посочен ЕГН на свидетеля Х.В.Н., но това не е
съществено процесуално нарушение, тъй като е посочен адрес по местоработата му
и установяването на самоличността му от наказващия орган и съда е гарантирано.
В случая е приложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която
наказателното постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта,
щом е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността
на нарушителя и неговата вина. Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС е
категорично, че въпросът, дали наказателното постановление е законосъобразно
издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще
нарушения при съставянето на акта, а преди всичко с оглед на това, доколко те
са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и
деецът е известен.
Въз основа на съставения АУАН е било
издадено и обжалваното наказателно постановление /НП/. Същото е издадено в
рамките на давностния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния
срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган,
съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и Заповед № 8121з-952/20.07.2017
г. на Министъра на вътрешните работи относно определяне на длъжностни лица от
МВР да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават
наказателни постановления и да осъществяват контролна дейност по Закона за
движението по пътищата, която заповед е служебно известна на съдебния състав, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.
Следва да се отбележи, че
направеното описание в АУАН и в издаденото въз основа на него НП съответства на
законовото изискване за пълно, ясно и недвусмислено словесно описание на
нарушението, тъй като са посочени всички елементи на съставите, които са
нарушени, както и на обстоятелствата, при които тези елементи са осъществени. Посочени
са и съответните законни разпоредби, за която се твърди, че са нарушени, като
разминаване на фактическо и правно положение не съществува, поради което съдът
не споделя доводи на жалбоподателя, че при съставяне на акта и издаването на
наказателното постановление били допуснати процесуални нарушения.
Предвид изложеното съдът намира,
че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.
Тъй като
жалбоподателят е санкциониран за три нарушения, съобразявайки разпоредбата на
чл. 301, ал. 2 от НПК, съдебният състав
следва да обсъди и реши въпросите по ал. 1 за всяко нарушение поотделно.
Относно нарушението по чл. 5, ал.
3, т. 2 от ЗДвП:
Жалбоподателят е санкциониран за
това, че на 30.09.2017 г., около 18:09 часа, в Община Добричка, на път Трети
клас № 7105 – от град Добрич към с. Козлодуйци, на около 1 км. преди селото,
управлява лек автомобил „Опел Астра” с рег. № *, което моторно превозно
средство е спряно от движение, като не носи контролния талон към свидетелството
за управление и свидетелството за регистрация на моторното превозно средство.
Видно от показанията на
свидетелите Х.В.Н. и М.И.В., при проверката жалбоподателят не е представил контролния
талон към свидетелството си за управление, както и свидетелство регистрация
част ІІ /малък талон/ на управляваното от него моторно превозно средство - лек
автомобил „Опел Астра” с рег. № *, като след извършена справка в оперативната
дежурна част се установило, че моторното превозно средство е спряно от
движение.
Жалбоподателят не оспорва, че е
управлявал на посочените в акта дата, място и час визираното моторно превозно
средство, като се навеждат доводи, че към датата на съставяне на акта /която е
и дата на извършване на нарушението/, същият не е знаел, че управляваното от
него моторно превозно средство е било спряно от движение.
Изложената фактическа обстановка,
съдът намира за безспорно установена въз основа на показанията на свидетелите Х.В.Н.
и М.И.В., чийто показания кореспондират с приложените по делото доказателства.
Така установената фактическа
обстановка води до следните правни изводи:
Съгласно нормата на чл. 5, ал. 3,
т. 2 от ЗДвП, на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява
пътно превозно средство, спряно от движение. От своя страна разпоредбата на чл.
177, ал. 1, т. 4 от ЗДвП предвижда административно наказание глоба от 100 до
300 лв. за водач, който управлява моторно превозно средство, спряно от
движение.
В обстоятелствената част на НП е
описано, че нарушителят „управлява моторно превозно средство, спряно от
движение”, но същото не е скрепено с каквито и да е доказателства. Т.е., не е
посочено кога е спряно въпросното моторното превозно средство от движение и въз
основа на какъв акт, за да може да се прецени дали се явява съставомерно това
деяние.
С оглед изложеното и в
съответствие със служебното начало, съдът е изискал от наказващия орган да
представи доказателства за спирането от движение на автомобила.
От представените по делото
доказателства /справка по история на регистрация на МПС с рег. № *и заповед за
прилагане на принудителна административна мярка/ се установява, че със Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0851-000154 от 06.03.2017
г., моторното превозно средство - лек автомобил с рег. № *, на основание чл.
171, т. 2, б. „и”от ЗДвП, е било спряно от движение за 30 дни, като е било
отнето свидетелството за регистрация на моторното превозно средство /СРМПС/ №
*********. Видно от обстоятелствената
част на заповедта, същата е издадена против Й.С.Т. с ЕГН **********, за това,
че като собственик на лек автомобил с рег. № *предоставя управлението му на С.
Й. Ц.онев, който на 06.03.2017 г. в гр. Добрич го управлява, след като е
употребил алкохол – установено по надлежния ред. Съставен АУАН бл. №
470511/06.03.2017 г. по описа на сектор
„ПП” Добрич.
С жалбата, както и в съдебно
заседание се навеждат доводи, че наложената принудителна административна мярка „Временно
спиране от движение на моторно превозно средство за срок от 30 дни” към датата
на извършване на нарушението не е била известна на жалбоподателя, още повече че
същият, съгласно информацията в масивите на МВР не се явява собственик на управляваното
моторно превозно средство.
В тази насока, видно от
приложената по делото Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№ 17-0851-000154 от 06.03.2017 г., същата не е била връчена на нейния адресат Й.С.Т.,
нито пък на жалбоподателя по настоящото дело. Следователно, на С.Д.В. не може
да се вмени във вина обстоятелството, че е управлявал МПС, спряно от движение.
При липса на виновно поведение при извършване на описаното деяние, наложеното
административно наказание е незаконосъобразно, респективно незаконосъобразно е
и наказателното постановление в тази му част.
В действителност по делото няма
данни, че към момента на проверката и след това до датата на издаване на
наказателното постановление, жалбоподателят да е разполагал с част втора на
свидетелството за регистрация на МПС, което се изземва от контролните органи
при налагане на принудителна административна мярка „Временно спиране от
движение на моторно превозно средство”, съгласно чл. 40, ал. 2 от Наредба № І
45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне
на данни за регистрираните пътни превозни средства. Това обстоятелство обаче,
отчитайки, че процесният автомобил съгласно информацията в масивите на МВР не е
собственост на наказаното лице, което не се явява и адресат на издадената Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0851-000154 от 06.03.2017
г., не води до единствения възможен извод, че жалбоподателят е знаел, че
управляваното моторно превозно средство е спряно от движение.
Обстоятелството, че с договор за
покупко-продажба на моторно превозно средство от 28.12.2016 г. с нотариална
заверка на подписите Й.С.Т. е продал на С.Д.В. процесния автомобил не променя
този извод.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира, че липсват безспорни доказателства, от които може да
се направи единственият възможен, категоричен и безсъмнен извод, че
жалбоподателят е управлявал автомобила с ясното съзнание, че същият е спрян от
движение.
Липсата на безспорни
доказателства за виновно поведение на наказаното лице обуславя отмяната на
наказателното постановление в тази му част. В тази насока е и константната
съдебна практика – Виж: Решение № 134 от 13.05.2016 г. на АдмС – Добрич по
к.а.н.д. № 148/2016 г., Решение № 496 от 14.12.2015 г. на АдмС – Добрич по
к.н.а.х.д. № 415/2015 г., Решение от 29.11.2013 г. на АсмС – Добрич по к.а.н.д.
№ 590/2013 г., Решение от 24.04.2012 г. на АсмС – Добрич по к.а.н.д. № 129/2012
г.
По отношение на нарушението по
чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП:
Жалбоподателят е санкциониран за
това, че на 30.09.2017 г., около 18:09 часа, в Община Добричка, на път Трети
клас № 7105 – от град Добрич към с. Козлодуйци, на около 1 км. преди селото,
управлява лек автомобил „Опел Астра” с рег. № *, като не носи контролния талон
към свидетелството за управление – нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 100,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП, водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи
свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната
категория и контролния талон към него.
Водач, който не носи определените
документи – свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за
регистрация на управляваното моторно превозно средство, се наказва с глоба в
размер на 10 лева /чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП/.
В хода на съдебното производство
не се установи различна фактическа обстановка от описаната в акта, съставен на С.Д.В.
и издаденото въз основа на него наказателно постановление. Конкретните
обстоятелства по нарушението са установени от показанията на свидетелите Х.В.Н.
и М.И.В., които пресъздават свои непосредствени възприятия от извършения от тях
пътен контрол и чийто показания са обективни, безпристрастни и логически
последователни, като липсва индиция за тяхната заинтересованост. Няма основания
да не се дава вяра на тези свидетели, нито да се счита, че техните показания не
са достатъчни за несъмнено установяване на обективната истина.
Иначе казано – доказателствената
сила на АУАН не само че не е оборена, но фактическата обстановка, описана в
него и в НП е безспорно установена в съдебно заседание.
С оглед изложеното, съдът намира
така описаното нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП за доказано, поради
което законосъобразно на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП,
административнонаказващият орган е санкционирал жалбоподателя.
По отношение на наложеното
наказание:
Наложеното от
административнонаказващият орган наказание глоба в размер на 10 лв. е
законоустановено и не подлежи на преразглеждане от съда.
По отношение на нарушението по
чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП:
Жалбоподателят е санкциониран за
това, че на 30.09.2017 г., около 18:09 часа, в Община Добричка, на път Трети
клас № 7105 – от град Добрич към с. Козлодуйци, на около 1 км. преди селото,
управлява лек автомобил „Опел Астра” с рег. № *, като не носи свидетелството за
регистрация на моторното превозно средство – нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2
от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 100,
ал. 1, т. 2 от ЗДвП, водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи
свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява, и
за тегленото от него ремарке.
Водач, който не носи определените
документи – свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за
регистрация на управляваното моторно превозно средство, се наказва с глоба в
размер на 10 лева /чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП/.
В хода на съдебното производство
не се установи различна фактическа обстановка от описаната в акта, съставен на С.Д.В.
и издаденото въз основа на него наказателно постановление. Конкретните
обстоятелства по нарушението са установени от показанията на свидетелите Х.В.Н.
и М.И.В., които пресъздават свои непосредствени възприятия от извършения от тях
пътен контрол и чийто показания са обективни, безпристрастни и логически
последователни, като липсва индиция за тяхната заинтересованост. Няма основания
да не се дава вяра на тези свидетели, нито да се счита, че техните показания не
са достатъчни за несъмнено установяване на обективната истина.
Иначе казано – доказателствената
сила на АУАН не само че не е оборена, но фактическата обстановка, описана в
него и в НП е безспорно установена в съдебно заседание.
С оглед изложеното, съдът намира
така описаното нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП за доказано, поради
което законосъобразно на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП,
административнонаказващият орган е санкционирал жалбоподателя.
По отношение на наложеното
наказание:
Наложеното от административнонаказващият
орган наказание глоба в размер на 10 лв. е законоустановено и не подлежи на
преразглеждане от съда.
Съдът намира, че конкретните
нарушения по пункт 1 и пункт 2 от НП, които съдът счита за безспорно
установени, не биха могли да бъдат квалифицирани по чл. 28 от ЗАНН с оглед
значимостта на охраняваните с нарушените материално правни норми обществени
отношения. Обект на защита са обществените отношения по опазването живота и
здравето на всички участници в движението по пътищата – водачи, пътници и пешеходци.
В този ред на мисли, следва да се отбележи, че управлението на моторно превозно
средство е правно регламентирана дейност с безспорно голям риск за водача,
пътуващите с него и всички останали участници в движението. Няма спор в
настоящия случай, че жалбоподателят е преминал през съответното обучение,
обуславящо отлично познаване на нормативната уредба, регламентираща
извършваната от него дейност, поради което не може да става и дума за маловажен
случай на административни нарушения.
Така
мотивиран и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 17-0851-002037 от 24.10.2017 г., издадено от началника на
сектор „Пътна полиция” към ОДМВР – Добрич, в частта, с която на С.Д.В. с ЕГН **********,
с адрес: ***, за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП, на основание чл. 177,
ал. 1, т. 4, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер
на 300 /триста/ лв.
ПОТВЪРЖДАВА
наказателното постановление в частта, с която за нарушение по:
- чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП,
на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 10 /десет/ лв.
- чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП,
на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 10 /десет/ лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред
Административен съд – Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.
Районен съдия: /Данчо Д./