Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 01.07.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо
гражданско отделение, І-6 състав
в публичното заседание на четвърти
юни
две хиляди и деветнадесета година
в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 10829 по
описа
за 2018 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от Н.Г.М. против Г. фонд, с
която е предявен иск с правно основание чл.557, ал.1, т.1 от КЗ, всила от
01.01.2016 г.
Твърди се, че на 08.11.2016 г.
около 19,15 часа в гр. София автомобил с неустановена марка и регистрационен
номер, управляван от неустановен водач, се е движил по бул. „Добринова скала“ с
посока на движение от бул. „Захари Стоянов“ към ул. „Филиповско шосе“ и в
района на бл.464 участва в ПТП с пресичащия по пешеходната пътека пешеходец Н.М.-ищцата
по делото. Твърди се, че МПС станало причина за ПТП, е напуснало
местопроизшествието без да спре и изчака пристигането на органите на полицията.
Твърди се, че водачът на неустановеното превозно средство е нарушил правилата
за движение по пътищата чл.5, ал.1, чл.116, чл.119, ал.1 от ЗДвП.
Поддържа се, че вследствие на горното на ищеца
са причинени следните травматични увреди: контузия на главния мозък, кръвоизлив
под меките мозъчни обвивки в левия слепоочен дял, контузия и разкъсно-контузна
рана в лявата челна област на главата, счупване-изкълчване в близката до рамото
част на лявата раменна кост, наличие на вкалцеен менингем в ляво темпорално с
размери 12/18 мм. Твърди се, че ищцата претърпяла болнично лечение с проведено
симптоматично лечение, а на раменната кост е поставена превръзка Дезо с
назначение да се носи 30 дни, след което лечението е продължило домашно-амбулаторно.
Твърди се, че възстановителният период е повече от 4 месеца, продължава и сега,
а предвид възрастта на ищцата пълно възстановяване не се очаква. Освен
претърпените болки от уврежданията ищцата е изживяла стрес и душевни страдания,
които ще я съпътстват до края на живота й. Твърди се, че във връзка с лечението
си ищцата е претърпяла и имуществени вреди в общ размер от 271,64 лв.
Твърди се, че на 23.11.2017 г.
ищцата предявила доброволна претенция за заплащане на обезщетение, като с писмо
от 14.02.2018 г. ответникът е отказал да заплати такова.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати сумата от 80 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди-болки и страдания от
получени травматични увреждания и сумата от 271,34 лв.-имуществени вреди,
настъпили вследствие на ПТП от 08.11.2016 г., виновно причинено от неустановен
извършител, ведно със законната лихва върху главницата от 80 000 лв., считано
от 14.02.2018 г., а върху главницата от 271,64 лв., считано от 29.11.2016 г. до
окончателното изплащане на сумите. Претендира разноски в това число и
адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е
постъпил отговор от ответника чрез процесуалния му представител юрисконсулт М.,
надлежно упълномощена с пълномощно приложено към отговора. Оспорва исковите
претенции изцяло по основание и размер с твърдението, че не са представени
доказателства за виновно, противоправно поведение на водача. Оспорва изцяло твърдяното в исковата молба
относно механизъм, причини и обстоятелства при ПТП. Твърди липсата на
противоправно поведение на водач на неидентифицирано МПС, което да е в причинна
връзка с претендираните неимуществени вреди.
Твърди, че сочените от ищцата
увреждания са получени при падане от собствен ръст, без предходно блъскане от
неидентифицирано МПС.
Оспорва размера на претенциите
като прекомерни.
В срока за допълнителна искова
молба, ищцата не депозира такава.
В съдебно
заседание ищцата поддържа исковете чрез своя процесуален представител. Претендира
направените по делото разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.
Ответникът,
в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва предявените искове
като неоснователни и недоказани и моли съда да постанови решение, с което да ги
отхвърли. Претендира разноски, за което представя списък.
Софийски градски съд, І-6 състав, след като взе
предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
От констативен протокол № К-1067 от
08.11.2016 г., протокол за оглед на местопроизшествие от 08.11.2016 г., скица,
фотоалбум, както и от приетото и неоспорено от страните заключение на САТЕ се
установява, че на 08.11.2016 г. около 19,15 часа ищцата в качеството си на
пешеходец е пресичала платното на бул. «Добринова скала», на обозначена с пътни
знаци и пътна маркировка пешеходна пътека тип «зебра». По същото време
неизвестен автомобил се е движил по платното на булеварда към ул. «Филиповско
шосе», като на пешеходната пътека и най-вероятно с предна дясна част, е ударил
пешеходката, която била отхвърлена напред и надясно. Автомобилът не е спрял и
напуснал местопроизшествието. Произшествието е станало в тъмната част на
денонощието, в условията на осветление на фарове на автомобилите и улично
осветление.
Вследствие на горното
произшествие и в пряка причинна връзка от него, ищцата получила следните
травматични увреждания: контузия на главния мозък, кръвоизлив под меките
мозъчни обвивки в левия слепоочен дял, разкъсно-контузна рана в лявата челна
област на главата, счупване на проксималния /горен /край на лява раменна кост.
Установява се, че черепно-мозъчната травма е довела до разстройство на
здравето, временно опасно за живота. Разкъсно-контузната рана на
главата-временно разстройство на здравето, неопасно за живота, а
фрактурата-трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за срок
по-дълъг от 30 дни. Фрактурите на раменната кост зарастват за период от 45-60
дни. През първите 15-20 дни, когато започва процесът на зарастване на счупената
кост, болките и страданията са с по-голям интензитет, като във времето
постепенно намаляват. ЧМТ отшумява за около 30 дни, когато няма настъпили
усложнения, както е и в конкретния случай.
За лечението на получените
увреждания ищцата е била настанена в болница за периода от 08.11.2016 г. до
14.11.2016 г., където е проведено симптоматично лечение.
Във връзка с проведеното
оперативно лечение, ищцата извършила следните разходи: 105 лв. за ортеза за рамо -фактура № ********** от 17.11.2016 г. и
фискален бон от същата дата, удостоверяващ заплащането на сумата, 59,50 лв. закупени лекарства-фактура №
1983/11.11.2016 г. и фискален бон от същата дата, удостоверяващ заплащането на
сумата, 107,14 лв. за лекарства -фактура
№ ********** от 29.11.2016 г. и фискален бон от същата дата, удостоверяващ заплащането
на сумата. Общо ищцата е направила разходи в размер на 271,64 лв.
Установява се, че причина за ПТП
е субективното поведение на водача на неустановеното превозно средство, който
не е пропуснал движещата се с предимство пешеходка.
От заключението на СМЕ се
установява, че причинените телесни увреждания на ищцата са получени от удари на
тялото и главата върху земната повърхност, вследствие падане от удар с високо
енергийна сила. При падане от собствен ръст, не би могло да се получи тежката
черепно-мозъчна травма.
Пред
настоящата инстанция е разпитан свидетеля С.Т.М.-син на ищцата установява, че
веднага след като бил уведомен за произшествието отишъл в „Пирогов“, където
заварил майка си с бинтована глава и ръка. Първият ден ищцата не била много
адекватна. След престоя в болница ищцата се прибрала в къщи. Купена била една
специална превръзка за ръката. Майка му престояла вкъщи около 3 месеца. Свидетелят
я обслужвал за хранене, къпане, обличане, ставане. Първоначално свидетелят раздвижвал
майка си из къщи, а след около два месеца започнала да става и да ходи навън на
по-дълги разходки с помощта на сина си. Но и досега лявата й ръка е малко
подвижна. Усещат се леки тремори в двете ръце и по малко тътри краката и има
страх като пресича улица, все стиска сина си за ръката. Преди катастрофата ищцата
била дейна, идвала в дома на сина си всеки ден, където чистела, пускала
прахосмукачка, не се спирала. Сега този ищах го няма. От време навреме й
блуждае погледа, забравя някои работи.
Съдът кредитира показанията на
разпитания свидетел. Същите са дадени добросъвестно, логични са и
последователни.
На 23.11.2017 г. ищцата сезирала
ответника с искане за заплащане на обезщетение, като такова не е изплатено и до
момента.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
Предявен е иск за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, който съдът квалифицира по чл.557, ал.1, т.1 от КЗ,
в сила от 01.01.2016 г.
За да е основателен
искът по чл.557, ал.1, т.1 от
Кодекса за застраховането, следва ищцата да е доказала главно и пълно наличие на увреждане настъпило на територията на
Република България, причинено от неидентифицирано моторно превозно средство, противоправното поведение и вината на водача на неидентифицираното
моторно превозно средство,
както и причинно-следствената връзка между деянието и причинените на ищеца неимуществени вреди от телесните увреждания.
Противоправното
поведение и вина на неизвестния водач се установяват със заключението на САТЕ,
неоспорено от ответника.
С
поведението си на пътя, водачът е нарушил нормите на чл.5, ал.2, т.1, чл.116 и
чл.119, ал.1 от ЗДвП, като не пропуснал преминаващата по пешеходната пътека
пешеходка на 76 години и това негово виновно поведение е и единствената причина
за настъпване на процесното ПТП.
Пряката
причинна връзка между уврежданията на ищцата и процесното ПТП се установяват с
приетата по делото СМЕ, поради което възражението на ответника, че уврежданията
на ищцата са получени при падане от собствен ръст, без предходно блъскане от
неидентифицирано МПС, е напълно неоснователно.
Ето защо
настоящият съдебен състав приема, че предявеният иск е доказан в своето
основание.
По
отношение на размера на предявения иск:
При определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на
справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да
имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на
пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки
и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните
вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават
или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната към датата на
увреждане и общественото възприемане на критерия за "справедливост"
на съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с
нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите.
Претърпените от ищцата
неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата от 25 000 лв.
При определяне размера на
дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди, настоящият съдебен
състав взема предвид характера, силата, интензитета и продължителността на
търпените от ищцата болки и страдания.
Ищцата е
получила травматични увреди, във връзка с които не е осъществявано оперативно
лечение, като в рамките на около три месеца се е излекувала от травмите.
Черепно-мозъчната травма е отшумяла за около 30 дни, без настъпили усложнения.
Към момента няма доказателства за настъпили трайни остатъчни увреждания. Касае
се за 76-годишна жена към датата на произшествието, вследствие на което същата
е загубила предишната си жизненост, страхува се да пресича улици.
Ищцата не е
ангажирала доказателства за вреди в по-голям обем и интензитет.
Предвид изложените съображения
настоящият съдебен състав счита, че размерът на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди е в размер на 25 000 лв., поради което и за тази сума искът
ще следва да бъде уважен и отхвърлен за разликата над тази сума до претендирания
размер от 80 000 лв. като неоснователен.
Искът за имуществени вреди следва
да бъде уважен в пълния му размер от 271,64 лв. по съображения изложени
по-горе.
Относно началната дата на
дължимото обезщетение за забава.
Лихвата върху обезщетението се дължи, съгласно
императивната норма в чл. 558, ал.1,
изр. 2, във връзка с чл.497 КЗ, съобразно която лихвите за забава на
Гаранционния фонд се изчисляват и изплащат при спазване на чл. 497.
По силата на чл. 497, ал.1 КЗ,
застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано
от по-ранната от двете дати:
1. изтичането на срока от 15
работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3;
2. изтичането на срока по чл.
496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3.
От ангажираните в процеса
доказателства не се установи ответникът да е изисквал от ищеца писмени
доказателства по реда на чл.106, ал.3 от КЗ, респ. последната да не ги е
представила. Видно от отказа на ответника, по претенцията не са представени достатъчно
доказателства.
Ето защо съдът намира, че с
изтичането на тримесечния срок по чл.496, ал.1 от КЗ ответникът е изпаднал в
забава и от този момент дължи лихви. Ищецът е сезирал ответника на 23.11.2017 г.,
следователно тримесечният срок е изтекъл на 23.02.2018 г и от 24.02.2018 г.
ответникът е изпаднал в забава.
Предвид горното искът за лихви за
времето от 14.02.2018 г. до 23.02.2018 г. следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По разноските в настоящия процес:
При този изход на процеса
разноски се дължат и на двете страни.
Ищцата е освободена от държавна
такса на основание чл.83, ал.2 от ГПК. По делото е направила разноски в размер
на 400 лв.-депозити за вещи лица.
От тази сума и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищцата
сума в размер на 125,93 лв., съответна на уважената част от исковете /25 271,64
лв./
С договор за правна защита и
съдействие от 11.02.2019 г. се установява, че адвокат Я.Д.Д. е осъществявал
безплатно процесуално представителство на ищеца на основание чл.38, ал.1, т.2
от Закона за адвокатурата, поради което и на основание чл.38, ал.2 от същия
закон, ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на адвокат Д. адвокатско
възнаграждение, съответно на уважената част от исковете.
Съобразно чл.2, ал.5 от Наредба №
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
за процесуално
представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се
определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях
поотделно.
Предявен е иск за сумата от 80 000
лв.- дължимото минимално адвокатско възнаграждение, изчислено на основание
чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения,
възлиза на 2930 лв. От тази сума ответникът ще следва да бъде осъден за сумата
от 915,63 лв., която е съответна на уважената част от иска /25 000 лв./
Предявен е и иск за сумата от 271,64
лв.-адвокатското възнаграждение по т.1 възлиза на сумата от 300 лв. и следва да
бъде присъдено в пълен размер, предвид уважаване на този иск в пълен размер.
Или общо дължимото адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 1215,63 лв.
Ответникът е направил разноски в
размер на 200 лв.-депозит вещи лица и юрисконсултско възнаграждение в размер на
300 лв., определено по реда на чл.78, ал.8 от (Изм. – ДВ, бр. 8 от 24.01.2017
г.) във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.25, ал.1 от Наредба за
заплащането на правната помощ, или общо разноски в размер на 500 лв.
От общата сума и на основание
чл.78, ал.3 от ГПК ищцата ще следва да бъде осъдена да заплати на ответника
разноски в размер на 342,59 лв., съответни на отхвърлената част от иска /55 000
лв./. Или по компенсация ищцата ще следва да бъде осъдена да заплати на ответника
на основание чл.78, ал.3 от ГПК разноски в размер на 216,66 лв. /342,59-125,93=216,66
лв./
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса върху уважената част от
исковете в размер на 1 050 лв.
Водим от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Г. ф., *** да заплати на
основание чл.557, ал.1, т.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г. на Н.Г.М., ЕГН **********,***,
със съдебен адрес:*** сумата от 25 000 лв. /двадесет и пет хиляди лв./, представляваща
обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди и сумата от 271,64
лв. /двеста седемдесет и един и 0,64 лв./-имуществени вреди, настъпили
вследствие на ПТП от 08.11.2016 г., виновно причинено от неидентифицирано
моторно превозно средство, ведно със законната лихва върху главниците, считано
от 24.02.2018 г. до окончателното изплащане на сумите, КАТО ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен и недоказан предявения иск за неимуществени вреди за сумата над 25
000 лв. до частично претендиран размер от 80 000 лв., целият в размер на
120 000 лв., както и искът за лихви за времето от 14.02.2018 г. до 23.02.2018 г.
ОСЪЖДА Н.Г.М., ЕГН **********,***,
със съдебен адрес:*** да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на Г. ф., ***
сумата от 216,66 лв. /двеста и шестнадесет и 0,66 лв./-разноски по компенсация.
ОСЪЖДА Г. ф., *** да заплати на
основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на адвокат адвокат Я.Д.Д., ЕГН **********,***
от 1 215,63 лв. /хиляда двеста и петнадесет и 0,63 лв./ адвокатско
възнаграждение, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6
от ГПК Г. ф., *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Софийски градски съд сума в размер на 1 050 лв. /хиляда и петдесет лв./
държавна такса, съобразно уважената част от исковете.
ПРИСЪДЕНИТЕ СУМИ могат да бъдат
преведени по сметка IBAN: ***,
BIC: ***, “А. б. Б.“
АД.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис
от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: