№ 182
гр. Ловеч, 11.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:И.ИЧКА КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
при участието на секретаря МАРИНА ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно гражданско
дело № 20224300500279 по описа за 2022 година
, за да се произнесе, съобрази:
ПРОИЗВОДСТВО с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК.
Постановено е решение № 62/ 21.04.2022 година, постановено по гр.д.
№ 5/ 2022 година по описа на РС – Тетевен, с което е обявена на основание
чл.26, ал.1, от ЗЗД, вр. 143 ал.1 ЗЗП, нищожността на Договор за
предоставяне на поръчителство, сключен на 21.09.2020г между „Гарант
къмпани"ООД -град София и В. Т. И. от град Ябланица, Ловешка област, по
който последната е поела задължение за заплащане на възнаграждение в
размер на 588.00 лева. Присъдени са и направените по делото разноски.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 2672/07.06.2022 с пощенско клеймо
от 03.06.2022 г. „Гарант Къмпани“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление гр. София, представлявано от управителя - Р. Д. Г., чрез
адвокат И. И. от САК със съдебен адрес: ****** против Решение № 62 от
21.04.2022 г., постановено по гр. д. № 5/2022 г. по описа на Районен съд -гр.
Тетевен. Посочва, че решението е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно, постановено при неправилно прилагане на материалния
закон и при допуснати съществени процесуални нарушени. Посочва, че за
въззивамия- ищец липсва правен интерес от завеждане на процесният иск.
1
Излага подробни съображения затова, че договора за предоставяне на
поръчителство не е нищожен на основание чл. 19, ал.4 от ЗПК. Изтъква, че е
не обоснован изводът на районния съд, че Договорът за предоставяне на
поръчителство е нищожен поради противоречие с добрите нрави, изразяващо
се в нееквивалентност на насрещните престации. Не е налице неравновесие
между правата и задълженията на страните, нито пък е налице нарушение на
морала и етиката.
Моли да бъде постановено решение, с което да се отмени Решение № 62
от 21.04.2022 г., постановено по гр. д. 5/2022 г. по описа на Районен съд - гр.
Тетевен, като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено
при допуснати съществени процесуални нарушения, и съда да се произнесе
по съществото на спора.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил е отговор вх.
№2941/22.06.2022 г. от В. Т. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: ******,
чрез адв. Д. В. М., АК-Пловдив, с адрес на призоваване: ******. Счита, че
обжалваното решение за изцяло правилно и законосъобразно. Посочва, че
трайната съдебна практика на ВКС, съдът не само може, но е и длъжен да
провери действителността на договора за гаранция и на ненаведени от
страните основания. Изтъква, че са правилни мотивите на първата инстанция,
че процесният Договор за предоставяне на поръчителство, сключен между
въззиваемата и "ГАРАНТ КЪМПАНИ" ООД и възнаграждението, което се
дължи по него, са в пряко противоречие с разпоредбата на чл.10а от ЗПК,
чл.33 от ЗПК, чл.19 ал.4 от ЗПК. Посочва съдебна практика. Излага
съображения, че Договор за предоставяне на поръчителство, сключен между
въззъвамият и "ГАРАНТ КЪМПАНИ" ООД, е нищожен на основание чл.26
ал.1 пр.З от ЗЗД. Посочва съдебна практика. На следващо място излага, че
процесният договор е нищожен поради това, че се стига до нарушаване на
нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на
основание чл.26 ал.1 пр.2 от ЗЗД, вр. чл.19 ал.4 от ЗПК. Също, че договор за
предоставяне на поръчителство, е недействителен на основание чл.143 ал.1 от
ЗЗП, чл. 33 от ЗПК. Посочва съдебна практика.
Моли да се потвърди като правилно и законосъобразно Решение №
62/21.04.2022 г, постановено по гр.д № 5/2022г., по описа на Районен съд
Тетевен.
2
В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват,
представили са писмени становища.
От събраните по делото доказателства, приложени към гражданско дело
№ 5/ 2022 година по описа на Тетевенския районен съд, както и от
становището на страните, преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка и
обусловеност съдът приема за установено следното:
Между „Форуком и Компания“ ООД София и В. Т. И. е сключен
Договор за потребителски кредит № КН – 27883265/ 21092020 от 21.09.2020
година, за сумата от 500 лева за срок от 180 дни, на шест погасителни вноски
в размер на 92.75 лева, при лихвен процент 40%, ГПР на разходите 49.02 %,
като общият размер на всички плащания е 556.49 лева. Съгласно чл. 4 от
Договора кредитополучателят се задължил да представи обезпечение на
кредита в срок до следващия работен ден от получаване одобрение за
сключване на договора, което да отговаря на § 3.2, раздел ІІІ от Общите
условия.
За обезпечение на кредита на същата дата е сключен Договор за
предоставяне на поръчителство между „Гарант Къмпани“ ООД – София и В.
Т. И., по силата на който дружеството е поело задължение да сключи договор
за поръчителство с кредитора, както и да отговаря за изпълнението на всички
задължения на потребителя, произтичащи от договора за потребителски
кредит. Размерът на възнаграждението за поръчителя е уговорен в чл. 8, ал.1,
препращащ към приложение 2, а именно 98 лева месечно или общо 588 лева
за срока на договора.
На 16.12.2016 година между „Форуком и Компания ООД – София и
„Гарант Къмпани“ ООД e сключен договор за поръчителство и Анекс от
30.09.2020 година, по силата на който поръчителят поел задължение да
отговоря спрямо кредитора за изпълнение на всички задължения на
сключените от кредитора договори за кредит с кредитополучатели, сключили
договор за предоставяне на поръчителство с поръчителя, съгласно
приложение № 1, неразделна част от договора, вкл. и процесния.
В случая се касае за договор за поръчителство, като обезпечение на
потребителски кредит, сключен от потребител по см. на § 13, т.1 от ДР на
ЗЗП, поради което по отношение на него са приложими разпоредбите на
Закона за защита на потребителя.
3
Безспорно установено по делото е сключването на договор за
потребителски кредит и договор за поръчителство, като обезпечение на
договора за кредит. Сключването на договора за кредит е обусловено от
представяне на обезпечение, респ. сключването на договор за поръчителство,
при Общи условия и липсата на възможност за промяна от страна на
кредитополучателя. Освен това по договора за поръчителство е уговорено
възнаграждение за поръчителя, което е в размер на общо 588 лева и
надвишава размера на дължимата от кредитополучателя сума 556.49 лева, от
които главница 500 лева и възнаградителна лихва 56.49 лева. Това установява
значително неравновесие в правата между потребителя и търговеца по
смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП. При това положение въззивният състав счита,
че процесният договор е недействителен по смисъла на чл. 143, ал.1, вр. 146
от ЗЗП, клаузите са уговорени във вреда на потребителя, не отговаря на
изискванията за добросъвестност и справедливост, води до неравновесие в
правата на страните.
Въззивната инстанция намира възражението във въззивната жалба за
недопустимост на исковата претенция за преклудирано, предвид на това, че
не е направено с отговора на исковата молба.
Предвид изложеното решение № 62/ 21.04.2022 година на РС – Тетевен,
постановено по гр.д. № 5/ 2022 година по описа на същия съд, следва да
потвърдено.
При този изход от процеса въззивникът следва да бъде осъден да
заплати на процесуалния представител на въззиваемата на основание чл. 78,
ал.1 от ГПК при условията на чл. 38, ал.1, т.2 от ЗАдв адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева.
Воден от горните мотиви и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Ловешкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 62/ 21.04.2022 година на РС – Тетевен,
постановено по гр.д. № 5/ 2022 година по описа на същия съд.
ОСЪЖДА „ГАРАНТ КЪМПАНИ“ ООД, ЕИК ******, със седалище и
4
адрес на управление гр. София, представлявано от управителя - Р. Д. Г., чрез
адвокат И. И. от САК със съдебен адрес: ******, да заплати на адв. Д. В. М.,
АК-Пловдив, с адрес: ******, с посочена банкова сметка в УниКредит
Булбанк IBAN: BG******, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 300 (триста)
лева, представляваща възнаграждение за осъществена безплатна правна
помощ по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280,
ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5