Р
Е Ш Е
Н И Е
№555
гр. Добрич, 23.12.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ДОБРИЧ, в публично съдебно заседание на девети декември две
хиляди и деветнадесета година, І състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА разгледа
докладваното от председателя адм. дело №
558/ 2019 г. по описа на АдмС - Добрич и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 186, ал.
4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), във връзка с чл. 145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на „***“ ООД, с
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. ****, кв. “****“, бл.34, вх.А, ет.1, ап.1, представлявано от
управителя Д.М.К., срещу Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № 299-ФК/ 16.08.2019 г., издадена от Началник
отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД “Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
Жалбоподателят настоява, че не е
осъществил състав на нарушение. Не оспорва извършена консумация от клиенти в
съответния ден и час, но твърди, че е издаден само информационен бон, а не
касов бон, тъй като заведението се ползва по сключен договор за наем със
собственика на обекта – „***“ ЕООД и поето задължение да се обслужват и
клиентите на хотела. Твърди, че на клиента е издаден информационен бон, а
всъщност касов бон е издаден от „***“ ЕООД, поради което щета за бюджета не е
налице. Сочи, че в часа, за който се претендира, че не е издаден касов бон от
дружеството – 16.45 часа на 15.08.2019 г., човек на касовия апарат не е имало,
което не е съобразено от административния орган. Прави възражение, че от
разпечатката е установено, че дневният оборот на свободна консумация е 459.20
лева, наличността с бакшишите е 574.60 лв., съответно разликата се явява 115.40
лв., която сума е различна от посочената за неиздаване на касов бон от 162.70
лв. На следващо място претендира, че нарушението попада в категорията на
маловажните случаи по смисъла на ЗАНН. Оспорва деяние по смисъла на чл. 25, ал.
1, във връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н – 18/ 2006 г. Оспорва
продължителността на срока на ПАМ, като настоява, че по отношение срока
административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност.
Счита, че конкретната ПАМ не отговаря на целта на закона. Иска отмяна на ПАМ и
присъждане на сторените по делото съдебно – деловодни разноски.
Ответникът по жалбата - Началник на
Отдел "Оперативни дейности" - Варна в ГД "Фискален контрол"
при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, главен юрисконсулт С.Ж.,
счита, че са били налице материалните предпоставки за издаване на оспорената
Заповед. Иска да бъде потвърдена същата, ведно с определения срок, от 14 дни. Претендира
присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази становищата на
страните, събраните по делото доказателства и след служебна проверка за
законосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт на основание
чл. 168 от АПК, приема за установено следното:
Административното производство по
издаване на обжалвания акт е започнало по повод извършена проверка на 15.08.2019 г. на търговски обект – ресторант „Ла тераса“,
находящ се в гр. ****, ул. „****а“, алея „Дамба“, стопанисван от „***“, за
резултатите от която е съставен протокол серия АА № 0023372 от 15.08.2019 г.
При извършеното скрито наблюдение от органите по приходите е установено, че
търговецът в качеството си на лице по чл. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
на МФ /Наредбата/ не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и
услуги от търговския обект чрез издаване на фискални касови бележки от
въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство (на две групи
чуждестранно говорящи клиенти е издаден информационен, а не фискален бон).
Въз основа на констатациите от
извършената проверка срещу търговското дружество е съставен АУАН № F505990 от
26.08.2019 г. /л. 16/ за извършено административно нарушение по чл. 25, ал. 1,
т. 1, във вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. чл. 118,
ал. 4, т. 1 от ЗДДС, като на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а"
от ЗДДС е издадена и Заповед за налагане на принудителна административна мярка
- запечатване на търговския обект и забрана за достъп до него за срок от 14
дни.
Допуснато е предварително изпълнение на
мярката, като по жалба срещу него е образувано адм. дело № 559/ 2019 г.,
приложено като доказателство към настоящото производство.
По искане на жалбоподателя е назначена
съдебно – счетоводна експертиза, заключението по която е прието от съда, като
ще бъде обсъдено при правните доводи относно законосъобразността на оспорената
мярка.
ЗНПАМ е връчена, видно от разписката към
нея, на 26.08.2019 г. на управителя на дружеството – адресат./л. 15/
Жалбата е подадена на 26.08.2019 г.
При така установената фактическа
обстановка, съдът от правна страна приема следното:
Предмет на обжалване е Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № 299-ФК/ 16.08.2019 г., издадена
от Началник отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД “Фискален контрол“ при ЦУ на
НАП.
В мотивите на обжалваната заповед, въз
основа на административно-наказателната преписка са приети за установени
посочените факти, доказани от съставения при проверката Протокол за извършена
проверка сер. АА № 0023372 от 15.08.2019 г., 16.40 часа, в който е отразено, че
проверката е приключила в 19.20 часа на същия ден /л. 18 – 19/, както и от АУАН.
По отношение на срока на принудителната административна мярка, органът посочва,
че определеният от законодателя размер на срока за запечатване на търговския
обект указва значимостта на охраняваните обществени отношения. Указва, че при
определянето на срока са взети предвид неспазването на реда на издаване на
касова бележка, безспорно установеното неиздаване на ФКБ при осъщественото
скрито наблюдение, местоположението на търговския обект в курортен град в
разгара на летния сезон, разнообразният асортимент на предлаганите стоки /храни
и напитки/, продължителното работно време. Според мотивите, определянето на
срока за запечатване на обекта е съобразено с целената превенция за
преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото
време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността на търговеца.
Указано е, че целта на срока е промяна в начина на извършване на дейността в
конкретния обект, като прекият резултат е правилно отразяване на оборота,
спазване отчетността на относимите към ФУ документи и предаване на изискуемите
данни към НАП, а индиректно – недопускане вреда за фиска. Административният
орган е отразил всички обстоятелства, при което е счел, че определеният срок от
14 дни е необходим и достатъчен за постигане целите на мярката.
След задължителната проверка по чл. 168
от АПК, съдът приема следното:
Като индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, Заповедта следва да отговаря на изискванията за
законосъобразност, т.е. да е издадена от компетентен орган, при спазване на
установената форма и процедура, при правилно приложение на материалния закон и
в съответствие с целта на закона. В случая оспореният акт е издаден от
компетентен орган, в предвидената форма съобразно нормата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС и правомощията, предоставени на административния орган със Заповед №
ЗЦУ-ОПР-16/ 17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на Националната агенция по
приходите (НАП). Не се твърдят и не се установяват съществени нарушения на
административнопроизводствените норми при издаване на акта.
Правното основание за налагане на обжалваната
принудителна административна мярка е чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, съгласно който запечатване на обект за срок до един месец се прилага на
лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за
продажба, издаден по установения ред за доставка/ продажба.
Фактическото основание е установеното
обстоятелство, че на 15.08.2019 г. в търговски обект – ресторант „Ла тераса“,
находящ се в гр. ****, ул. „****а“, алея „Дамба“, стопанисван от „***“, след
извършено скрито наблюдение от органите по приходите е установено, че
търговецът в качеството си на лице по чл. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
на МФ /Наредбата/ не изпълнява задължението си да регистрира и отчита всяка
извършена продажба на стоки и услуги от търговския обект чрез издаване на
фискални касови бележки от въведеното в експлоатация в обекта фискално
устройство (на две групи чуждестранно говорящи клиенти е издаден информационен,
а не фискален бон).
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба
Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него
продажби на стоки или услуги в или от търговски обект чрез издаване на фискална
касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се
извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод,
директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна
услуга по смисъла на ЗПУПС или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез
лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по
смисъла на ЗПУ.
Производството е образувано за нарушение
на ЗДДС, свързано с регистриране и отчитане на продажбите. С разпоредбата на
чл. 186 ЗДДС законодателят е предвидил налагането на принудителна
административна мярка - "запечатване на обект за срок до 30 дни",
като в конкретния случай нейното основание е по чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
"а" - неизпълнение на задължението за спазване реда или начина за
издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
продажба. Установено е, че не е издадена касова бележка за конкретните продажби
на чуждестранно говорящите лица, независимо че в обекта е установено
регистрирано и действащо ФУ. Спор по отношение на това, че не е издаден ФКБ за
конкретната консумация няма.
Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
"а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за
срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се
прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен
документ за продажба издаден по установения ред за доставка/ продажба.
Следователно, условието, което поставя цитираната правна норма, послужила като
основание за налагане на процесната принудителна административна мярка, е търговецът
да е допуснал нарушение на установения законов ред или начин за документиране
на извършена продажба, което представлява административно нарушение на чл. 185 ЗДДС, във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредбата. В случая са налице всички
предпоставки, визирани в нормата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. Административният орган налага принудителната административна мярка по
чл. 186 ЗДДС, като действа при условията на обвързана компетентност и е
независим от хода на административнонаказателното производство. Принудителната
административна мярка има превантивен характер - да осуети възможността на
дееца да извърши други противоправни деяния, не съставлява административно
наказание и няма санкционен характер.
Приложените по делото доказателства доказват
констатациите на административния орган. С оглед съставените за констатираното
нарушение Протокол за извършена проверка, Акт за установяване на
административно нарушение (в случая при проверката са съставени два АУАН),
които като официални документи се ползват с материална доказателствена сила
относно изложените в тях факти, както и предвид липсата на ангажирани
доказателства в обратната насока, съдът намира, че правилно административният
орган е счел, че са налице предпоставките за налагане на принудителна
административна мярка „запечатване на обект“.
Приложеният по делото Анекс 1 към
Договор за наем от 01.06.2019 г. не променя изводите за липса на издаден касов
бон въпреки наличната консумация в търговския обект. Това е така, защото:
Съгласно чл. 118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС
министърът на финансите издава наредба, с която се определят издаването на
фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължителните
реквизити, които трябва да съдържат. В приложение на тази разпоредба е издадена
Наредба № Н-18/2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските
обекти чрез фискални устройства (Наредбата). Нормата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредбата
е императивна – „Независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително
се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за
всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на
случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по
платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод
или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. В случая консумацията е безспорно
установена по видове хранителни продукти /л. 21/, установен е сервитьорът,
обслужил клиентите и сумата от 162.70 лв. В този смисъл доводите на
жалбоподателя, че не е издаден касов бон, защото такива са договорните
отношения с хотела, са ирелевантни за случая. Без значение в случая е и
установеното от вещото лице, че от дружеството – контрагент на жалбоподателя е
издаден касов бон за 162.70 лв. и че тази продажба е намерила отражение в
Дневниците за покупки и продажби на това дружество – „***“ ЕООД. Основателно е
възражението на ответника, че тези констатации биха били от значение при
евентуална ревизия с назначена насрещна проверка. В случая обаче ЗДДС и
Наредбата са категорични и налагат за всяка продажба издаване на касов бон, а
отношенията между двете дружества следва да бъдат уредени допълнително чрез префактуриране.
С
неиздаването на фискален бон се нарушава законът, като същевременно се
препятства възможността за проследяване движението на стоки и услуги в обекта
на търговеца, поради което издадената ПАМ е в съответствие с целта на закона. Изложените
в оспорената Заповед мотиви, отговарят на изискването на чл. 186, ал. 3 ЗДДС за
мотивиране на акта и са достатъчни, за да може да се извърши проверката за
законосъобразност на същия на всички основания по чл. 146 АПК, включително за
съответствието с целта на закона.
Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при
налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или
обектите на лицето, като мярката се прилага за обекта или обектите, където са
установени нарушенията. Забраната за достъпа до обекта се налага кумулативно с
принудителната административна мярка „запечатване на обекта“, поради което
предпоставките за налагането ѝ са тези за налагането на ПАМ. Предвид
наличието на предпоставките за прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС, то са
налице и тези за налагане на мярката по чл. 187, ал. 1 ЗДДС.
За пълнота настоящият състав следва да
отбележи, че неоснователно е и възражението за маловажност на случая.
Обществените отношения, които се засягат с неиздаването на касов бон, засягат
финансовата сигурност на държавата, поради което за маловажност не може и да се
говори. Сумата, за която не е издаден касовият бон също обосновава липсата на
маловажност. Освен това дали случаят е маловажен или не би могло да се обсъжда
в административнонаказателното производство при обжалване на наказателните
постановления за установените нарушения. Настоящото производство е различно от
административнонаказателното и в него следва да се прецени налице ли са били
предпоставките за налагане на ПАМ, както и дали е съразмерен с установеното
нарушение определеният срок.
При сторения анализ, настоящият състав
намира, че наложената ПАМ е издадена от компетентен орган, при спазване на
установената форма и административнопроизводствените правила, постановена е в
съответствие с материалния закон и целта на закона, определеният срок е
съразмерен на нарушението и обстоятелствата, при които е установено, поради
което не са налице отменителни основания по смисъла на чл. 146 АПК и жалбата
като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
С оглед изхода на спора и изрично
стореното в тази насока искане от процесуалния представител на ответника за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 143, ал. 4 АПК и
чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв.
С оглед горното и на основание чл. 172
от АПК, Административен съд – Добрич, І състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на „***“ ООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр. ****, кв. “****“, бл.34, вх.А, ет.1, ап.1, представлявано от управителя Д.М.К.,
срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 299-ФК/
16.08.2019 г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД
“Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „***“ ООД, с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление гр. ****, кв. “****“, бл.34, вх.А, ет.1, ап.1,
представлявано от управителя Д.М.К., да заплати на ЦУ на НАП сумата от 100 лв.
(сто лева) юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС
в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: