Р Е
Ш Е Н
И Е
№
09.08.2021г. гр. Асеновград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански
състав на пети юли
две хиляди двадесет
и първа година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ КАРАДЖОВА
секретар Йорданка
Алексиева
като разгледа
докладваното от съдия МАРИЯ КАРАДЖОВА гражданско дело № 579
по описа за 2021г.
и като обсъди:
Иск с правно основание чл.
124 от ГПК.
Ищцата Г.Ц. твърди, че между С.Б. и „Л.К.“ ООД е сключен договор за паричен
заем №13687/30,01,2019г. По силата на същия заемодателят предоставил сумата от
3000 лева, а Б. се задължил да я върне ведно с лихва от 40% и ГПР от 49,13% на
52 седмични вноски от 70,22 лева в срок до 29,01,2020г. На същия ден бил
сключен договор между нея, С.Б. и „Л.К.К.“
/предишното наименование на ответника „Г.К.К.“/, по
силата на който ответното дружество поело задължението да обезпечи задълженията
на Б. по първия договор с наличие на парични средства и готовност за изплащане
на дължимите суми. Срещу това Б. се задължил да му заплати възнаграждение в
размер на 3329,56 лева, разсрочено на вноски от 64,03 лева, дължими заедно с
всяка месечна вноска по договора за кредит. Уговорено било плащането да се
извършва на „Л.К.“ ООД, а това дружество да предава парите на „Л.К.К.“ ООД.
Договорът за паричен заем е недействителен, тъй като не отговаря на
изискванията на ЗПК. На първо място в ГПР не е включена сумата, дължима за
възнаграждение на поръчителя, което задължение косвено е свързано с основния
договор. Така се стига до заобикаляне на нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, която
определя максимален размер на ГПР. По този начин в договора за кредит липсва
коректно посочване на общо дължимата сума и с това не е спазено изискването на
чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК.
Освен това в него е уговорена лихва, която надвишава трикратния размер на
законната лихва, което означава, че клаузата за нея е нищожна, поради
противоречие с добрите нрави. От това следва, че в договора за заем липсва
размер на лихвата и начин за нейното прилагане, което съставлява нарушение на
чл. 11, ал.1, т.9 от ЗПК.
От недействителността на договора за заем следва и недействителността на
втория договор, който по естеството си е такъв за поръчителство, а такова може
да съществува само за действително задължение. Клаузата за заплащане на
възнаграждение по този договор е недействителна и на още едно основание - с нея се заобикаля закона и е в противоречие
с добрите нрави. Същата цели оскъпяване на кредита над нормативно установения
му размер в чл. 19, ал.4 от ЗПК.
По изложените съображения задължението за заплащане на възнаграждение на
ответника не е изпълнено. Ето защо моли да бъде постановено решение, с което да
се признае за установено по отношение на него, че ищцата не дължи сумата от
3329,56 лева, представляваща възнаграждение по договор от 30,01,2019г.
Претендира направените по делото разноски.
Ответникът „Г.К.К.“ ЕООД оспорва предявения иск. Твърди, че същият е
недопустим, поради липса на правен интерес – между страните не е възникнало
правоотношение от сключен договор за гаранция. Липсват и доказателства имуществената
сфера на ищеца да е застрашена или накърнена от действия на ответника.
Евентуално твърди, че искът е
неоснователен. От приложените към исковата молба писмени доказателства е видно,
че договорът за заем и договорът от 30,01,2019г. не са подписани от заемодателя
и гаранта. Поради това фактическият състав на същите е непълен – липсват
насрещни изявления на страните по тях. Приложените от ищеца удостоверения
касаят друг договор за заем и друг договор за гаранция, а и не са издадени от
управителя на дружеството.
Твърди също така, че с договора
за гаранция не се предоставя кредит, поради което с него няма как да се нарушат
разпоредбите на ЗПК или да се заобиколят същите. Също
така този договор не съдържа елементи на договор за поръчителство и не следва да
се квалифицира като такъв. Ето защо моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
След като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:
Възражението за недопустимост на предявения иск е
неоснователно. За страната по един договор винаги съществува правен интерес от
установяване, че не дължи сумите, посочени в него, поради неговата недействителност,
независимо дали имуществената й сфера е накърнена, доколкото винаги съществува
възможност ответника да извърши действия в тази насока.
Основателно е
възражението, че приложените към исковата молба договор за паричен заем №13687
от 30.01.2019г. и договор от същата дата с предмет предоставяне на гаранция, по
силата на която ответникът се задължава към заемодателя по първия договор да
отговаря за изплащане на задълженията на заемателя по
него в случай, че той не изпълни същите изцяло в продължение на шест седмици,
са подписани само от заемател и солидарен длъжник или
това са съответно С.Б. и Г.Ц.. Липсата на подпис в тях за заемател
и гарант води до липса на сключен договор, тъй като съгласно чл. 8 от ЗЗД договорът е съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди
или унищожи една правна връзка между тях. В случая липсват две насрещни
изявления, поради което и правна връзка между страните не е създадена.
Недопустимо е със свидетелски показания да се установява, че договорът е
подписан, поради което съдът не обсъжда показанията на свидетеля Б.. Доколкото
приетия по делото документ съдържа печат на ответното дружество, то за ищцата
съществува правен интерес от предявения иск. Липсата на осъществен фактически
състав води до неговата основателност – ищцата не дължи сумата от 3329,56 лева,
представляваща възнаграждение по договор от 30.01.2019г.
С оглед на горното съдът не следва да обсъжда наведените доводи за
нищожност и недействителност на сделката.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът дължи
направените по делото разноски в размер на 133,18 лева, заплатена държавна
такса.
От представения от ищцата договор за правна защита и съдействие е видно, че
е уговорено същата да бъде оказана безплатно на основание чл. 38, ал.1 от ЗА. В
случаите, когато адвокатската защита се предоставя на лица от кръга на тези по
чл.38, ал.1,т.1 - т.3 ЗА и има основание за присъждане на деловодни разноски в
полза на безплатно представляваната страна, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, което се определя от съда съобразно Наредба № 1/2004 г. на ВАС
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Разпоредбата на чл. 7,
ал. 2 от същата определя минималния размер за процесуално представителство, защита и съдействие по дела
с определен интерес или в случая се дължи такова в размер на 463 лева
без ДДС или 555 лева с ДДС.
Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на „Г.К.К.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. Пловдив, бул.“Цар Борис III Обединител“ №52, представлявано от А.А.,
че Г.И.Ц., ЕГН ********** *** не дължи сумата от 3329,56 лева (три
хиляди триста двадесет и девет лева и петдесет и шест стотинки), представляваща
възнаграждение по договор от 30.01.2019г.
ОСЪЖДА „Г.К.К.“ ЕООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул.“Цар Борис III Обединител“
№52, представлявано от А.А., да заплати на Г.И.Ц.,
ЕГН ********** *** сумата от 133,18 лева (сто тридесет и три лева и осемнадесет
стотинки), направени по производството разноски.
ОСЪЖДА „Г.К.К.“ ЕООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул.“Цар Борис III Обединител“
№52, представлявано от А.А., да заплати на Адвокатско дружество „Г.“, БУЛСТАТ ********* с адрес гр.
Пловдив, ул.“Братя Пулиеви“ №1, представлявано от С.А.
Г., сумата от 555 лева (петстотин петдесет и пет лева), представляваща адвокатско възнаграждение за оказана правна защита и съдействие на Г.И.Ц., ЕГН **********
***/2021г. по описа на АРС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: