Присъда по дело №14175/2023 на Софийски районен съд

МОТИВИ към ПРИСЪДА по НЧХД № 14175/2023 г.
по описа на Софийски Районен съд, НО, 14 състав

Производството е образувано на основание чл. 247, ал.1, т.2 от НПК по
повод депозирана тъжба от С. Г. С., ЕГН ********** срещу С. З. С., ЕГН
********** за това, че на 27.07.2023 г., около 12.30 часа, в гр. София, в двора
на ул. „***** е причинил на С. Г. С. лека телесна повреда - престъпление по
чл. 130 от НК.
В съдебно заседание частният тъжител, чрез повереника си адв. К.Д.
счита за категорично доказано описаното в тъжбата и моли съда да свободи от
наказателна отговорност подсъдимия, като му наложи административно
наказание, като счита, че извършеното престъпление е изключително грубо и
цинично и със самото последващо поведение не е показал, че съжалява за
извършеното от него. Моли също така подсъдимия да бъде осъден да заплати
направените разноски от неговата доверителка, които включват и адвокатски
хонорар.
Подсъдимият се възползва от правото си да не дава обяснения, като
категорично отрича да е извършил описаното престъпление. Освен това
според него той е предизвикан от тъжителката. В пренията по същество
поддържа казаното от защитника си, а в последната си дума не може да
посочи.
Защитникът на подсъдимия – адв. А. П. счита, че съдът следва да
постанови оправдателна присъда. Изразява личната си гледна точка, че
неговият подзащитен следва да бъде оправдан. Претендира разноски.
Съдът, след като взе предвид, събраните по делото писмени и
гласни доказателства, които прецени поотделно и в тяхната съвкупност
и на основание чл. 13 и 14 НПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
ПО ФАКТИТЕ
ПОДСЪДИМИЯТ С. З. С. е роден на ***** г. в гр. София, българин,
български гражданин, неосъждан, женен, средно образование, пенсионер,
живущ в ******, ЕГН **********. Не е освобождаван и от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от
НК.
Подсъдимият и частната тъжителка са чичо и племенница. Между
двамата има влошени взаимоотношения и непрекъснати конфликти на лична
основа. Имат собственост на ул. „*****.
На 27.07.2023 г. частната тъжителка отишла на горепосочения адрес,
където заварила чичо й да коси трева на двора. Поискала да разговарят за
1

общата тераса на първия етаж, под която има складово помещение.
Въз основа на влязло в сила Решение № 20000076/04.01.2021 г. на
Софийски Районен съд, Първо гражданско отделение, 43 състав го помолила
за ключ от това складово помещение.
Първоначално той отказал да разговорят, но впоследствие около 12.30
часа размислил и склонил на разговор. Предложил да направят опис на
нещата в складовото помещение, след което частната тъжителка да си извади
ключ. Пред вратата на помещението казал, че е дал ключ частната тъжителка
преди три месеца, което не е вярно.
Частната тъжителка предложила или да отидат заедно или да я изчака да
отиде при ключар. Взела катинара, на който имало ключ и тръгнала. Тогава
той я сграбчил силно за китката на дясната ръка и силно я стиснал. Тя
изпуснала катинара и се опитала да се освободи. Казала му да я пусне и, че й
причинява много болка, а той отвърнал да стои там. Започнал с две ръце да
извива дясната й ръка в опит да наведе тялото й към земята. Започнал да я
бута надолу, при което тя паднала на тревата и си ударила лакътя и
седалището, както и главата в металната оградата. Изпитала силна болка и
започнала да вика за помощ и да я остави. Успяла, въпреки болката и уплахата
да се изправи и да избяга на улицата, от където се обадила на тел. 112 от
мобилния си телефон.
Операторът от национален телефон 112 казал на подсъдимия С. З. С., да
се върне и да изчака идването на патрулен автомобил на МВР. Той изпълнил
това предписание.
След инцидента частната тъжителка отишла до КСМД, където бил
извършен преглед от съдебен лекар. Било издадено съдебно-медицинско
удостоверение № 266.07/2023 г., което установило следните морфологично
изразени травматични увреждания: КОНТУЗИЯ И ОХЛУЗВАНИЯ НА
ДЯСНАТА СЕДАЛИЩНА ПОЛОВИНА, НА ДЯСНАТА ПРЕДМИШНИЦА,
ОХЛУЗВАНЕ НА ДЯСНАТА ДЛАН, КРЪВОНАСЯДАНЕ В ОБЛАСТТА НА
ДЯСНАТА ЛАКЪТНА СТАВА.
На 18.10.2023 г., частната тъжителка подала и частна тъжба до СРС, по
която е образувано настоящето наказателно производство.
От заключението на назначената в хода на съдебното следствие съдебно-
медицинска експертиза се установява, че установените и подробно описани в
заключението наранявания са повърхностни, мекотъканни увреждания, които
могат да доведат до изпитване на крактовременни болки и по никакъв начин
не обуславят функционално значими и нарушения, поради което за тях не
може да се приеме, че са с характер да доведат до разстройство на здравето.
Болката при пипане в дясна раменна става е субективно оплакване и при
липса на морфологични признаци за травма, говори за причиняване като
индиректно травмиране - не като контактно увреждане в мястото на
травматично въздействие. Този вид травма може да се обясни със съобщеното
от пострадалата за дърпане за китката на дясна ръката и извиването й в
2

рамото, травмата може да се обясни и с въздействие върху раменната става от
придаване по оста на ръката на кинетичната енергия от падане върху упорна
дясна ръка. Всички останали регистрирани увреждания са с характеристики на
контактни наранявания от механично действие с малка травмираща сила на
твърди тъпи предмети. Тези травми също могат да се причинят по време и
начин съобщени от пострадалата в тъжбата й и пред съдебен лекар.
Ограничените по площ повърхностни охлузвания и кръвонасядания по
лакътен ръб /улнарен ръб/ в горната трета на дясна предраменница, както и
малкото говорят за контакт на дясна предмишница с предмети с неравна
контактна повърхност по механизъм съчетаващ удар и приплъзване. Те добре
мога да се обяснят със съобщеното в тъжбата, за травмиране, при падане с
приплъзване на терен върху дясна ръка. Повърхностното охлузване на малка
площ по дясна длан, и това в областта на първа междуфалангеална става, на
показалеца на дясната ръка са само от допирателно действие спрямо такъв
предмет, като зеленикавото оцветяване подкрепя изложеното за контакт на
дланта и пръстите с тревна повърхност при падането. Описаната форма, вид и
размери на кръгловатото кръвонасядане на ниво дясната лакътна става
съчетано с драскотина на предраменницата воларно, говорят за
центростремително въздействие с малка сила - стискане, притискане на ръката
с предмети, единият от които е с ограничена, гладка контактна повърхност, а
от другият с изразен ръб на контактна повърхност. Това добре може да се
обясни със съобщения механизъм на стискане на предраменницата от пръсти
на човешка ръка.
Пострадалата ЧТ е получила: палпаторна болка по външната повърхност
в областта на дясната раменна става, без морфологично изразени промени в
тази област; добре изразен оток, съчетан с пъстровати ивичести и с
неправилни форми червеникаво морави кръвонасядания и повърхностни
охлузвания със забелване на рогов слой в областта на лакътния ръб и горна
половина на дясната предмишница, както и частично по гръбната повърхност
в тази област, на площ 12/8 см.; като епидермисът е със зеленикаво
оцветяване; окръглено бледо мораво червеникаво кръвонасядане, с диаметър
около 2 см и с „разлята периферия и набелязана по-светла централна част“ по
външната повърхност, в областта на дясната лакътна става и дъговидно
червеникаво кръвонасядане, съчетано с охлузване 1/6 мм, покрито с коричка
от засъхнала кръв и тъканна течност срещу него по воларна повърхност на
средна долна трета на дясната предмишница; повърхностно охлузване 1/0,7 см
с коричка от засъхнала тъканна течност и зеленикаво оцветяване, като от
трева, по дланта на дясна ръка в областта на хипотенара /възглавничка над
пета дланна кост/; минимално дълбоко охлузване около 3/3 мм, покрито със
засъхнала кръв по гъбна повърхност в областта на първа междуфалангеална
става, на показалеца на дясната ръка; две отделни охлузвания с неправилни
форми и размери съответно 2,5/0,8 см и 2/0,5 см, покрити с корички от
тъканна течност и контурирани от парцалчета забелен епидермис с оток,
съчетан с дифузно бледо синкаво червеникаво кръвонасядане, в горните два
3

квадранта на дясната седалищна област”.
Посочените травматични увреждания могат да се получат по начин
посочен в частната тъжба.
От заключението на назначената в хода на съдебното следствие съдебно-
психиатрична и психологична експертиза се установява, че изявеният стил на
поведение на ЧТ в момент на конфликт е отстояване на собственото
поведение - 50 % от случаите. В 33 % може да се държи компромисно и само в
17 % агресивно. Т.е има леко изразена агресивност в поведението и по време
на конфликт, но не е водещ стил за решаване на конфликтни ситуации.
Подредена, с чувство за собствена правота. Премисля последиците от
действията си, освен това е подчертано наблюдателна и понякога завишено
критична към околните. Доста чувствителна е към мненията и оценките на
хората около нея и реагира болезнено ако те са негативни. Тя традиционно се
преживява като права, освен това има завишена критичност към чуждото
поведение особено ако то се отличава от нейния начин на преценка и реакции
и проявява завишена сензитивност към негативните оценки на хората около
нея. В нейните представи тя е права. Вещите лица не са констатирали
личностова девиация, но правят впечатление известни акценти в характера,
като завишена критичност, чувство че предимно тя е права, стремеж да отстои
позициите си в по-голямата част от случаите, завишена чувствителност към
мненията и поведенията на околните към нея. Не са установени прояви на
личностово разстройство. Не са налице данни за завишена импулсивност. Тя е
от типа хора, които преценят последиците от действията си, но са завишено
критични към околните, защото откриват с лекота минуси във външност и
поведение и считат за свое право да ги посочат и коментират. В същото време
по-трудно приема негативни оценки за себе си, което предполага, че може
теоретично да се предположи, че има по-нисък фрустрационен праг и ако не
успее по време на конфликт да отстои позицията си или да реши проблема с
отстъпване е възможно като трети вариант да прояви агресия. ЧТ не смята, че
проявява агресия към роднини и съседи, а се опитва да изясни отношенията,
но не винаги получава подкрепа и сътрудничество. Това довежда до обостряне
на отношенията, в които тя се преживява като неразбрана и към нея не е
подходено с желание да се разреши проблема, който тя е поставила за
решаване. При прегледа вещите лица не се установили белези на
интоксикация или абстиненция от алкохол и ПАВ. Не са констатирали
наличие на същинско психично заболяване или невротични оплаквания, освен
завишена сензитивност към мненията и оценките на околните.
От заключението на назначената в хода на съдебното следствие
Съдебно-техническа (аудио) експертиза е свалено на хартиен носител
съдържанието (разговорите) от предоставените файлове като се установява, че
в колко часа е постъпил сигнала. За изследване са постъпили два броя оптични
носители на информация - CD-R, с капацитет 700 MB, марка „MyMEDIA“, с
надписи съответно „27.07.23 г.“ и „27.07.23“. Дефекти и наранявания по
повърхността на предоставените обекти, които да окажат влияние на
4

настоящото изследване, не са установени. Записаната информация,
съдържаща се в предоставените обекти, е копирана в цялост върху твърдият
диск на използваната компютърна конфигурация. Прегледа на съдържанието
на предоставените за изследване файлове не е установила промяна в
записаната информация. Изказите на лицата са ясни и смислово свързани. Не
се установени изтрити и/или добавени детайли в снимковите файлове.
Установява и мястото на подаване на сигнала - ****, както и подаденото
оплакване: „Чичо ми ме блъсна и ме удари. Паднах на земята. Одрала съм си
ръката. Имам.. Паднах назад, ударих си главата в оградата.“, „Аз исках да
влезна в едно помещение, което е общо и той ме изблъска. Не ми даде да
влезна вътре в помещението“.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Така изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз
основа на анализа на събраните по делото гласни и писмени доказателства в
хода на съдебното следствие – обясненията на подсъдимия, свидетелите (О.П.,
Н.Г. и Л.Ю.; заключението на Съдебно-техническа (аудио), изготвена от
вещото лице Л.Г., заключението на съдебно-психиатрична и психологична
експертиза, изготвена от вещите лица д-р Л.К. и Л.Б. и заключението на
съдебно-медицинската експертиза, изготвена от вещото лице д-р Ц. Н. Г.,
медицинско свидетелство, справка за съдимост и др.
Съдът кредитира частично показанията на свидетеля Н.Г. относно
обстоятелствата, че отношенията между частния тъжител и подсъдимия са
влошени отдавна, което често води до конфликти. Потвърждава падането на
ЧТ. Отрича подсъдимият да е нанасял удари и да е видяла идване на полиция.
Не кредитира показанията му в частта, в която заявява, че е възприела целия
инцидент, но не е видяла подсъдимия да нанася удари на частната тъжителка,
доколкото в тази им част показанията противоречат на останалия
доказателствен материал и съдът не им гласува доверие. В тази част
показанията се явяват изолирани и не се подкрепят от останалия
доказателствен материал, а заключението на СМЕ, касателно установените
наранявания на частния тъжител, както и от Съдебно-техническа (аудио)
експертиза, като намира, че показанията й са дадени единствено и само в
стремеж да поддържат защитната версия на подсъдимия и да омаловажат
случилото се. Нещо повече неубедително звучи заявеното от нея, че е по-
силна от подсъдимия, което видимо не е така.
Съдът кредитира показанията на свидетеля О.П. относно
обстоятелствата, че отношенията между частния тъжител и подсъдимия са
влошени отдавна. Споделя за лично преживяване от негативно
взаимодействие с подсъдимия вследствие на което е останал с негативно
впечатление от него. Показанията на свидетеля не допринасят особено за
изясняване на фактите по делото, доколкото твърди, че не е видял инцидента,
а е разбрал в последствие за него от разказа на частния тъжител.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Л.Ю. относно
5

обстоятелствата, че частния тъжител и подсъдимия са в постоянен конфликт.
Дава положителна оценка на подсъдимия и негативна по отношение на ЧТ.
Показанията на свидетеля не допринасят особено за изясняване на фактите по
делото, доколкото твърди, че не е видял инцидента, а е разбрал в последствие
за него от разказите на жена му и съседите.
Относно обясненията на подсъдимия съдът съобрази, че следва да се
отчете безусловно гарантираното от закона право (чл. 55 от НПК) на всеки
подсъдим да дава каквито желае обяснения по обвинението. Това основно
право е коренно различно от задължението, вменено на свидетелите да
говорят истината в наказателния процес под угрозата да бъдат подведени под
наказателна отговорност по чл. 290 от НК. Обясненията на подсъдимия са
основно негово средство за защита и доказателствено средство, чиято
доказателствена стойност се предопределя както от тяхната последователност
и логичност, така и от съответствието им с останалия приобщен
доказателствен материал (в т.см. р.№ 685/ 11.12.2003 г. г. по н.д. № 537/03 г. I
н.о. ВКС). В тази насока, при пълно съобразяване с процесуалните правила,
визирани в чл. 14, ал. 1 и чл. 107, ал. 5 НПК съдът прие, че обясненията на
подсъдимия представляват защитна теза, но не са убедителни, също и не се
потвърждават от другите събрани доказателства по делото, обсъдени по-
горе, както и от заключенията на експертните заключения.
В назначената Съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото
лице д-р Г. се заключава, че еднозначно и категорично се извежда причинно-
следствена връзка.
Съдът кредитира, като обективни, компетентни и безпристрастни
заключенията на вещите лица по извършените от тях експертизи, още повече
че същите не бяха оспорени в процеса.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че от
обективна и субективна страна подсъдимият е осъществил състава на
престъпление чл. 130, ал.2 НК, а именно на 27.07.2023 г., около 12:30 часа, в
гр. София, в двора на къща, находяща се на ул. „Адвокат ***** хванал с ръка
за долния край на дясната предмишница и китката, започнал да извива и
усуква крайника на С. Г. С. в опит да наведе тялото й към земята, след което я
блъснал, вследствие на което е паднала, с което й е причинил лека телесна
повреда, изразяваща се в повърхностни, мекотъканни увреждания в областта
на дясната раменна става, дясната предмишница, дясната лакътна става,
дясната длан, горните два квадранта на дясната седалищна област и др., които
са й причинили болка и страдания, без разстройство на здравето.
Обект на престъплението са обществените отношения, които
осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на
личността.
От обективна страна е налице изпълнително деяние “нанасяне на лека
телесна повреда” – причинени са увреждания в резултат на което пострадалата
6

е изпитала болки и страдания, без разстройство на здравето.
Субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице.
От субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл.
Подсъдимият е съзнавал, че с извършваните от него действия ще причини
телесни увреждания на частната тъжителка, съзнавал е общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал
настъпването им.
Като причина за извършване на престъплението по чл. 130 ал.2 от НК
следва да се отбележи несъобразяването и незачитането на обществените
отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и
физическата цялост на личността.
Настоящият състав не споделя анализа на доказателствата, направен от
защитника на подсъдимия, че последния е бил предизвикан от частната
тъжителка и е бил провокиран от нежеланието й да бъде окосен двора. От
анализа на наличните доказателства, според съда налага единствено
възможен и несъмнен извод за авторството на подсъдимия в противоправното
деяние по чл. 130, ал.2 от НК и относно обстоятелствата, при които е
осъществено.
Обществената опасност на дееца съдът прецени като висока след
обсъждане на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства.
Като смекчаващи бяха взети предвид чистото съдебно минало на
подсъдимия, както и влошените отношения между него и частната тъжителка.
Като отегчаващи вината обстоятелства съдът преценява целенасоченото
агресивно поведение на подсъдимия, който дори и в съдебна зала, по време на
съдебно заседание и в присъствието на страните си позволи с изключителна
дързост да нарече свидетеля Петров „Малоумник“.
С оглед обстоятелството, че подсъдимият не е осъждан за престъпление
от общ характер; не са причинени от деянието съставомерни имуществени
вреди; не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК;
деянието се наказва с до две години лишаване от свобода, или пробация, то
съдът го призна за виновен по повдигнатото обвинение с частната тъжба и
основание чл. 130, ал.2, вр. чл. 78а от НК, вр. чл. 303, ал.2 вр. чл. 301, ал.1, т.4,
вр. чл. 305, ал.5, пр.3 от НПК го освободи от наказателна отговорност и му
наложи административно наказание глоба.
С оглед определяне размера на предвиденото административно
наказание, съдът отчете, че деецът представлява голяма обществена опасност
и счете, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати като му бъде
наложено административно наказание на основание чл. 78а ал.1 от НК
"Глоба" в размер над средния, предвиден от закона - действащ по време на
извършване на деянието, а именно ТРИ ХИЛЯДИ лева.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед постановения съдебен акт, с който съдът призна подсъдимия за
7

виновен по предявеното и поддържано обвинение срещу него от страна на
частния тъжител, то на основание чл. 189 ал. 3 от НПК намери, че следва да
възложи подсъдимия да заплати на частният тъжител направените по делото
разноски за държавна такса за образуване на наказателно дело от частен
характер в размер на 12,00 (дванадесет лева) лева; разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1500,00 (хиляда и петстотин) лева; разноски за
възнаграждение на вещо лице в размер на 600 (шестстотин) лева; банкови
комисионни в размер на 12,40 (дванадесет лева и четиридесет стотинки) лева.
По изложените съображения от фактическо и правно естество,
съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

8

Номер на акта:	27
Дата:	27 януари 2025 г. (в сила от 27 януари 2025 г.)
Съдия:	Красимира Недялкова Проданова

Дело:	20231110214175
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	19 октомври 2023 г.

Присъда по дело №14175/2023 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите