РЕШЕНИЕ
№ 1351
Плевен, 10.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Плевен - X състав, в съдебно заседание на осми април две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
| Съдия: | ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА |
При секретар ЦВЕТАНКА ДАЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА административно дело № 20247170700162 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 62, ал. 3 от Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Производството е образувано въз основа на жалба с вх.№802/09.02.2024 г. подадена от М. М. А. с [ЕГН], лишен от свобода, Затвора Белене, чрез адв. В. Й. [населено място], [улица], ап.28, против Писмо ИЗ №1385/30.01.2024 г. на Началник отдел СДВРП при ГДИН [населено място], с което е постановен отказ по молба на жалбоподателя за преместване от Затвора Белене в Затвора Варна.
Жалбата против отказа е подадена в срок, тъй като в писмото не е посочен срок за обжалване.
В съдебното заседание по съществото на спора, оспорващият се явява лично, поддържа жалбата.
Ответникът Началник отдел СДВРП при ГДИН [населено място], редовно призован, се представлява от юрисконсулт Х.. Изразява становище, че жалбата е неоснователна, претендира се възстановяване на деловодни разноски в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд - Плевен, десети административен състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят в момента изтърпява наказание „доживотен затвор“ с начало на изтърпяването от 16.03.2017 г. Първоначално е бил настанен в Затвора Варна като обвиняем. След получаване на окончателно присъда на 02.03.2023 г. на основание чл. 58 от ЗИНЗС е преведен в Затвора Ловеч с оглед постоянния му адрес в [населено място], обл. Силистра (лист 35 и 430).
Съгласно чл. 62, ал.1, т.3 от ЗИНЗС преместването на лишени от свобода от един затвор в друг се извършва със заповед на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията“ по молба на близките или на лишения от свобода при промяна на постоянния адрес на семейството или на лицата, с които осъденият поддържа контакти.
През месец ноември 2023 г. е подадена молба вх.№6307/20.11.2023 г. от А. до Началник на Затвора Белене с искане да бъде преместен в Затвора Варна поради промяна на постоянния му адрес от [населено място], обл. Силистра, в [населено място], обл. Варна.
Въз основа на молбата, началникът на Затвора Белене е направил предложение с изх.№ 11528/01.12.2023 г. до главен директор на ГДИН София (лист 33 и сл.) за преместване на М. А. от Затвора Белене в Затвора Варна поради промяна на постоянния му адрес, но след евентуален превод на А. в Психиатрично отделение на СБАЛЛС – Ловеч.
Във връзка с направената проверка от органа по постъпилата молба са събрани доказателства, от които е видно, че близките на жалбоподателя живеят в [населено място], Германия, а постоянният адрес на Акиф при постъпването в Затвора е бил в [населено място], обл. Силистра.
След извършената проверка, с писмо рег.№ М-1170/04.12.2023 г. Началник отдел СДВРП при ГДИН [населено място] е отказал преместване на А. в Затвора Варна, поради липса на основанията по чл. 62 от ЗИНЗС, тъй като промяната в адресната регистрация на лицето е настъпила след постъпването в Затвора Белене и не може да обуслови преместване.
Спазена е процедурата по ЗИНЗС и ППЗИНЗС за извършване на проверка дали за лишения от свобода са възникнали обстоятелствата, които се сочат като основание за преместване по чл. 62 от ЗИНЗС.
Производството пред административния орган е започнало по молба на лишения от свобода за преместване на основание чл. 62, ал.1, т. 3 от ЗИНЗС, като е изготвено и предложение на началника на затвора.
Към датата на подаване на молбата преместването от един затвор в друг е регламентирано в чл. 62 от ЗИНЗС, като са посочени условията, при които това е допустимо.
Съгласно чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС преместването на лишени от свобода от един затвор в друг се извършва при изброени хипотези :
т. 1 - включване в обучения или за работа – при изявено желание от лишения от свобода, каквато хипотеза не е налице по делото;
т. 2 - при настаняване на лечение – липсва такова предписание от лекар за преместване в Затвора Варна;
т. 3 - по молба на близките или на лишения от свобода при промяна на постоянния адрес на семейството или на лицата, с които осъденият поддържа контакти.
Няма данни по делото, а и няма такива твърдения, конкретни близки на жалбоподателя, с които той поддържа контакт и имат посещения в Затвора Белене, да са сменяли постоянните си адреси на територията на обл. Варна. Няма и искане от близки на А. за преместването му на това основание.
Всички доказателства сочат, че близките му живеят в [населено място], Германия. Доводите на А., че за близките му е по-удобно да ползват самолетни полети до Варна, където да го посещават, не са относими. В ЗИНЗС няма предвидено основание за преместване на лице в друг затвор поради наличие на удобен транспорт за негови близки, живеещи в чужбина.
Смяната на постоянния адрес само на лишения от свобода, и то след като е започнало изпълнението на присъдата и същият е бил настанен първоначално в Затвора Белене, не е достатъчно основание за преместване.
т.4 - по предложение на началника на затвора при наличието на важни съображения, свързани с ресоциализацията, с безопасността на лицето и сигурността в местата за лишаване от свобода – няма данни за такива съображения и обстоятелства в представеното по делото предложение от Началник на Затвора Белене.
т. 5 - при необходимост с цел съобразяване с изискванията на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС - няма данни жалбоподателят да е настанен в условия, неотговарящи на изискването на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС - „минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода не може да е по-малка от 4 кв. м.“.
Следователно не са били налице основанията по чл. 62, ал.1, т. 1, 2, 3, 4 и 5 от ЗИНЗС за издаване на заповед за преместване на А.
Възможността за преместване на лишен от свобода от едно място за изтърпяване на наказанието в друго такова е предвидена само при определени хипотези от закона. Съдът не установи в случая да са били налице основанията на чл. 62, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3, т. 4 или т. 5 от ЗИНЗС.
Съгласно чл. 62 от ЗИНЗС заповед за преместване се издава от главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", който на основание чл. 13, ал. 6 от ЗИНЗС със заповед може да делегира свои правомощия на своите заместници или на началниците на местата за лишаване от свобода или на областните служби "Изпълнение на наказанията".
Следователно при подадена молба от лице, лишено от свобода, за преместване в друг затвор, Главен директор на ГДИН е длъжен да се произнесе със заповед, дори и в случай на отказ.
От административната преписка е видно, че по подадената от А. молба не е издадена заповед от главен директор на ГДИН, а е постановено писмо от началник отдел „Социални дейности и възпитателна работа с правонарушителите“ в ГДИН, от съдържанието на което е видно, че изрично се отказва преместване на А. по подадената молба – „…молбата на л. св. А. се оставя без уважение…“ (лист 33).
Отказ, като административен акт по смисъла на АПК, засягащ негативно правната сфера на жалбоподателя, безспорно е налице, поради което жалбата е допустима. Разгледана по същество е и основателна по следните причини:
По делото е представена Заповед № Л-1071/27.02.2020 г. на Главен директор на ГДИН (лист 85), с която началник отдел „Социални дейности и възпитателна работа с правонарушителите“ в ГДИН е определен като лице, което да определя поименния състав на пробационните съвети, да променя адреса на изпълнение на пробационните мерки и да подписва изходящата кореспонденция, създадена при обработване и приключване на служебни преписки и да контролира дейността по приключване на преписките.
Като правно основание за издаване на заповедта е посочен чл. 13, ал. 2, т.1 от ЗИНЗС и чл. 5, ал. 2 от ППЗИНЗС.
С оглед съдържанието на заповедта, представена по делото като доказателство за материалната компетентност на органа, издал отказа, и правното основание за издаването й, съдът счита, че отказът е постановен от материално некомпетентен орган. Със заповедта не се делегират правомощия на главен директор на ГДИН по чл. 62 от ЗИНЗС да постановява административни актове съдържащи властническо волеизявление на органа, а се възлагат служебни задължения по подписване на изходяща кореспонденция – техническа дейност.
Постановяването на изричен отказ „…молбата на л. св. А. се оставя без уважение…“ (лист 33) по подадена молба по чл. 62 от ЗИНЗС от лишен от свобода за преместване в друг затвор, е властническо волеизявление, което представлява административен акт по смисъла на АПК, а не е техническа дейност по подписване на съпровождащи писма в изходяща кореспонденция, нито контрол по приключване на преписки.
С оглед събраните по делото доказателства съдът приема, че не са били налице материално-правните предпоставки по чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС за преместването на оспорващия в друг затвор към датата на подаване на молбата и датата на издаване на отказа.
Но отказът е постановен от материално некомпетентен орган, на който не е била делегирана изрично със заповед материалната компетентност да издава заповеди по чл. 62 от ЗИНЗС, с които да се произнася по молби за преместване на лишени от свобода, поради което е нищожен, следва да се обяви нищожността и преписката да се изпрати на Главният директор на ГДИН – София като материално компетентен орган за издаване на административен акт по подадената молба.
Направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на деловодни разноски в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение при този изход от делото се явява неоснователно.
Воден от горното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд – град Плевен, десети административен състав,
РЕШИ:
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Писмо ИЗ №1385/30.01.2024 г. на Началник отдел СДВРП при ГДИН [населено място], с което е постановен отказ по молба вх.№6307/20.11.2023 г. подадена от М. М. А. [ЕГН] за преместване от Затвора Белене в Затвора Варна.
ИЗПРАЩА преписката по молба вх.№6307/20.11.2023 г. подадена от М. М. А. [ЕГН] за преместване от Затвора Белене в Затвора Варна на Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ [населено място] по компетентност за произнасяне.
Решението да се съобщи на страните.
На основание чл. 62, ал. 3 от ЗИНЗС решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
| Съдия: | |