Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 261
гр.Свищов,
14.11.2019г.
Свищовският районен съд в публично заседание на 12.09.2019 година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СТЕЛА БЪЧВАРОВА
при секретаря Татяна
Тотева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №317 по описа за 2019г., за
да се произнесе, взема предвид:
Производството е с
правна квалификация чл.240, ал. от ЗЗД вр. чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД, .
Ищецът С.Ж.Г. твърди,
че ответниците В.Б.Й. и Ф.Г.А. са съпрузи, като
ответницата В.Й. е дъщеря на ищцата. Твърди, че е живяла и работила в Република
Г., от където имала спестени пари, които съхранявала в банка. Поради възникнала
нужда на ответниците, те поискали от ищцата да им даде в заем левовата
равностойност на сумата от 5500 щатски долара., а те да й върнат сумата. В
изпълнение на договореното в присъствие на свидетели ищцата била изтеглила от
банката на шест пъти в периода от 14.08.2014г. до 26.11.2014г. им предала следните
суми: 1462,52лв. (1000 щ. долара), 769,95 лв.(500 щ. долара), 1532,54лв.( 1000
щ. долара), 1537,00лв.( 1000 щ. долара), 1543,40лв.( 1000 щ. долара). На
23.08.2018г. ответниците получили нотариална покана от ищцата, в която в срок
от един месец следвало да върнат заетата сума в размер на 5500 щатски долара
или нейната равностойност по валутен курс на БНБ към деня на превода. Твърди,
че до настоящия момент ответниците не са върнали посочената сума. Заявява, че
ищцата не претендира връщане на заетата на 14.08.2014г. сума в размер на 1462,52лв.
или 1000 щатски долара.
Моли съда да осъди
ответниците солидарно да заплатят на ищцата сумата в общ размер на 6915,59 лв.,
представляваща предадени им в собственост от заемодателя – ищец пари, но
невърнати от ответниците, ведно със законната лихва за забава от дата на
образуване на настоящото дело до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
В срока и по реда
на чл.131 от ГПК ответниците по иска са депозирали отговор на исковата молба. В
същата са изложили, че оспорват исковата молба по основание и размер. На първо място твърдят, че никога
не са били парично затруднени и поради това не се е налагало да искат каквато и
да било сума в заем. Напротив имали са финансови възможности, поради което те
често давали пари на заем на техни близки. Твърди, че изложеното в исковата
молба е неясно, по конкретно не било ясно кога и къде е сключен договора за
заем. Това било така, тъй като ответницата В.Й. се завърнала в България на
14.08.2014г. заедно със сина им Г., а ответника Ф.А. на 26.10.2014г.
Първоначално от август 2014г. ответницата и сина й живели в дома на родителите
й в с.****, а след пристигането на втория ответник отишли да живеят под наем в
гр.Свищов, където живеят и понастоящем. Твърдят, че на нито една от посочените
дати не са получавали посочените от ищцата суми.
В съдебно заседание
ищцата лично и чрез процесуалния си представител адв. Х.Т. поддържа исковата
молба прави уточнение, че претендираната сума в размер на 6915,59 лева се
равнява на 4500 щатски долара.
В съдебно заседание
двамата ответници лично и чрез процесуалния си представител адв. Д.Д. от ПАК поддържат отговора на исковата молба.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на
закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е
представено извлечение от Ю.Б. АД за периода от 01.01.2014г. до 21.03.2018г.
Видно от него е, че ищцата е била титуляр на банкова сметка – ***тва във валута в посочената банка. От същата се установява, че в периода от
14.08.2014г. до 26.11.2014г. от сметката са изтеглени следните суми: на
14.08.2014г. - 1000 щ. долара, на 29.09.2014г. - 500 щ. долара, на 21.10.2014г.
- 1000 щ. долара, 04.11.2014г. - 1000 щ.
долара, на 05.11.2014г. -1000 щ. долара, на 26.11.2014г.
-1000 щ. долара.
Видно от приетата
по делото нотариална покана от 23.08.2018г. на нотариус И.А., №*** на НК с
район на действие СвРС, ищцата С.Ж.Г. е поканила ответниците В.Б.Й. и Ф.Г. А. да върнат в течение на един
месец от получаване на поканата на сумата в размер на 5500 щатски долара, която
Г. им е предоставила. Представена е и разписка за връчване на нотариална покана от същата дата.
По делото са
представени данъчна декларация за доходи на Ф.А. за финансовите 2011г., 2012г.,
2013г. и 2014г. с превод от гръцки на български език.
В съдебно
заседание бяха изслушани свидетелите К.К. и М.К., водими от ищцата.
Св.К.К. изложи, че познава ищцата от 2002г. Заяви, че в края на
август 2014г. ищцата идвала на работата му заедно с малката си дъщеря и теглила
някаква сума пари. След като я изтеглила, дъщеря й заминала нанякъде, а ищцата
останала да пуши отвън заедно със свидетеля. Разказала му, че давала пари на
малката си дъщеря, за да приберат багажа си от А.. Разбрал от ищцата, че
семейството на дъщеря й били закъсали. След този случай ищцата идвала още
един-два пъти с дъщеря си. След това вече не е виждал ищцата.
Св.М.К. –
зет на ищцата заяви, че от 12 декември 2014г. не си говори с ответниците.
Изнесе, че преди години неговото семейство, както и семейството на ответниците,
и ищцата живеели в Г.. Първа в България се върнала ищцата, а две-три години
по-късно и семейството на свидетеля, като в Г. останали да живеят двамата
ответници. В Г. ответницата В.Й. имала собствено заведение около две-три
години, като преди това също работела в заведение, а ответника бил полицай.
През лятото на 2014г. ответницата В.Й. заедно с детето си също се върнала в
България, тъй като ответника А. се пенсионирал. Свидетелят заяви, че още преди
да пристигнат в България ответницата била поискала от майка си пари, които щяла
да възстанови след като получат парите от пенсионирането на ответника.
Последният вече бил подал документи за пенсионирането си. Свидетелят заяви, че
тези договорки ги научил от съпругата си, като той не възразил, тъй като първо
парите не били негови, а и това не е първи случай при който ответниците вземат
на заем пари от тъща му. Впоследствие, след завръщането на ответницата отново
ставало дума за парите. Разговорите се водели в негово присъствие кухнята на къщата в с.****. Ответниците
искали 5000 долара накуп. Ищцата казала, че може да даде такава сума, но
трябвало да я тегли на няколко пъти, защото щяла да плаща наказателна лихва.
Пред свидетеля ответницата обещала да върнат парите на ищцата след като на
ответника му начислят пенсията и той я получи. По време на разговора ответника А.
не присъствал. Ищцата на няколко пъти поискала от свидетеля да я закара до
банката в гр.Свищов, но същият отказал, тъй като бил на работа. Изнесе, че
парите са теглени през месеците септември, октомври, ноември, на 4-5 пъти. След
като били изтегляни парите от ищцата, тя ги предавала веднага на ответницата В.Й.,
която пък от своя страна ги превеждала в Г.. На предаването на парите същият не
бил станал свидетел, но бил чул за това. Свидетелят изнесе, че парите били
нужни на ответниците, за да може да си приберат имуществото – хладилници,
фризери и др., цялото обзавеждане от заведението. Знае, че до момента дадената
в заем сума не е върната на ищцата. Късно есента на същата година в България
дошъл и ответника А.. Свидетелят заяви, че първите пари, били изпратени на
ответника и за това, че същият нямал пари за храна. Според свидетеля, когато се
завърнала в България ответницата нямала пари, тъй като виждал ищцата да дава на
дъщеря си пари за текущи нужди. За тях ищцата не искала от дъщеря си да й ги
върне. Същият заяви, че отношенията му с отвениците
били прекъснати от 12 декември на същата година.
По делото
бяха разпитани и свидетели на ответниците.
Св.М.М. – приятелка на ответницата В.Й. изнесе, че през периода
от 2002г. до 2014г. ответницата В.Й. е живяла в Г.. Тя винаги имала работа,
дори имала собствен бизнес. Със съпруга си в А. имали заведение. Ответникът
работел като полицай. В.Й. се прибрала в България през 2014г., като финансовото
й състояние било много добро. Четири –пет месеца по-късно си дошъл и ответника.
Според свидетелката ответницата се завърнала в България, за да бъде по-близо до
майка си и да й помага. Била свидетел, че ищцата платила на майка си операция
на двете очи в частна клиника. Свидетелката изнесе, че ответника останал в Г.,
за да приключи с документите по пенсионирането си.
Св.З. Г. –
приятелка на ответницата В.Й. изнесе, че до лятото на 2014г. ответницата
живеела в Г.. Тя се прибрала заедно с детето, а ответника – съпруга й Ф. дошъл
в България по-късно. Първоначално ответницата и детето живеели в с.****, но в
началото на учебната година наели апартамент в гр.Свищов. Двете жени се срещали
често през този период, за да може децата им да играят заедно. Ответницата й
споделила, че в България ще дойде и съпруга й. Свидетелката изнесе, че теми
като тази относно парични проблеми не е споделяла с ответницата. Според нея ответницата
й казала, че напуска Г., за да може детето да научи български език, а също и да
може да завърши в България, след което да кандидатства в гръцки университет, но
като гражданин на друга европейска държава.
На въпрос по
чл.176 от ГПК ищцата отговори, че с ответниците не си говорят, като между тях
се води и дело за наследствен имот. Според ищцата договорката за заема е
постигната по телефона между нея и дъщеря й, която заявила, че пристига да
живее в гр.Свищов със семейството си. Впоследствие обаче пристигнали само
дъщеря й и внука й, а Ф. останал в Г.. Постепенно ищцата разбрала от дъщеря си,
че същият има проблем с документите, тъй като излязъл стаж, който е извън
полицейската му работа. Това забавило изчисляването на пенсията му. През август месец ответницата й казала, че
документа е пристигнал в пенсионното и вече се очаква да излезе пенсията. В
същото време ответницата се притеснявала за ответника, че е сам и гладува.
Коментирали дали може да й даде парите, като ищцата говорила за това и с
другата си дъщеря. Заявява, че парите е предавала на ответницата В.Й.. Когато
зет й – ответника Ф.А. дошъл България на
четвърти ноември, ответницата й казала, че трябва да даде парите на куп. Така и
направила – теглила на 04. и 05. ноември и още един път след като се върнала от
почивка след 10 дни, които им дала.
На въпрос зададен
по реда на чл.176 от ГПК ответницата отговори, че на съпруга си е превеждала
пари по сметки, както и той на нея, но не може да даде отговор за обстоятелства
отпреди пет години.
Въз основа на така
приетото за установено от фактическа страна, съдът прави следните изводи от
правна страна: Договорът за заем за потребление
е неформален, реален, едностранен, възмезден или безвъзмезден, в зависимост от
обстоятелството дали е уговорена възнаградителна
лихва и комутативен - правните последици настъпват при предаване в собственост
на вещите, предмет на тази сделка - уговорената парична сума, като за
заемодателя възниква притезателното право да иска от
заемателя връщане на дадената сума в същата валута и размер. Като реален
договор, заемът за потребление, се счита сключен, когато въз основа на
постигнатото съгласие между страните по него едната страна даде, а другата
получи в заем парична сума. Затова за уважаване на иска в
тежест на ищеца е да докаже, че е налице възникнало между него и ответника
заемно правоотношение, по силата, на което му е дал в заем претендираната сума,
а в тежест на ответника е да докаже, че същата не е получена от него или не е
предадена на соченото основание респективно, че задължението му е погасено
точно и в срок. Предвид формалния характер на
този договор, обективирането му в писмена форма е от
значение само за доказването му, когато заетата сума е на стойност над 5 000лв.,
с изключението на чл.164, ал.1, т.3 от ГПК, когато страните са роднини по права
линия и по сватовство до втора степен включително, какъвто се явява настоящия
казус.
Съдът счита, че
предявеният иск с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД за основателен. В
настоящото производство ищецът доказа елементите от фактическия състав на
договора за заем: съгласие на страните за предаване от заемодателя в
собственост на заемателя на парична сума, предаване на тази сума от заемодателя
на заемателя и поемане на задължение за връщането й от последния. В този смисъл
съдът, след като извърши преценка на свидетелските показания съобразно
разпоредбата на чл. 172 ГПК, кредитира изцяло показанията на свидетеля М.К., който
е зет на ищцата и запознат с отношенията в семейството й. Неговите показанията
са последователни и логични, и кореспондират със свидетелските показания на К.К., който е служител на банката, в която ищцата е
съхранявала пари във валута – щатски долари и по тази причина съдът го счита за
непредубеден от изхода на делото. От своя страна показанията на двамата
свидетели кореспондират със писмените доказателства по делото. От показанията
на св.К. се установява, че разговори за даване в пари за заем между ищцата и
ответницата Й. са правени още докато същата е живеела със семейството си в Г.. Доказано
бе, че разговорите за даване в заем на процесната
сума са продължили и вече след като ответницата В.Й. и детето се върнали в
България и се установили да живеят при ищцата. Именно тогава ищцата и
ответницата са постигнали съгласие за даване в заем на сумата от 5000 щатски
долара. Независимо, че не се доказа в тези договорки да е участвал ответника Ф.А.,
то парите, е следвало да послужат не само за преместването на имуществото на
семейството, но и за издръжка на ответника, който към онзи момент все още чакал
отпускането на бъдещата му пенсия и не разполагал с доходи. Тези показания
напълно кореспондират с показанията на свидетеля К.К.,
който изнесе, че парите, които ищцата теглела от собствената си банкова сметка ***еря на ищцата, за да пренесе багажа си от А.. В този смисъл
е отговора на ищцата на въпрос по реда на чл.176 от ГПК. Установи се от
свидетелските показания на К. и К., че парите са предадени на ответницата Й. на
части, която ги изпращала на ответника А. в Г..
Съдът изцяло дава вяра на показанията им, тъй като кореспондират с
писмените доказателства- извлечение на банковата сметка на ищцата в Ю.Б. АД. Съдът
счита за доказано, че парите са дадени с обещание да бъдат върнати, т.е. дадени
са в заем, което се установява отново от свидетеля К.. Същият категорично
заяви, че пред него ответницата заявила, че парите ще бъдат върнати след като
ответника си получи пенсията. За съда възражението на ответниците,
че същите са разполагали с достатъчно парични средства и не се нуждаели от заем
остана недоказано. От показанията на свидетелката З. Г. стана ясно, че след установяването
на ответницата в България през лятото на 2014г. двете са поддържала близки
отношения по повод на децата им, но не до такава степен, че да обсъждат
финансовите си проблеми. Свидетелката М.М. изнесе, че
ответниците никога не са имали финансови затруднения,
тъй като имали частен бизнес, но същевременно посочи, че през месеците август
до октомври 2014г. тя не е била в България, т.е. няма преки впечатления от
финансовите им възможности. Освен това същата посочи, че се налагало ответницата
да работи на две места, за да даде пари на майка си за операция на очите в
частна клиника. Всичко това разколебава показанията й, поради което съдът не им
дава вяра. Представените в тази насока писмени доказателства – данъчни
декларации доказват, че ответника А. е получавал доходи, но до период до 10.07.2014г., т.е. преди
предаването на парите от ищца.
С оглед на
гореизложеното претенцията за заплащане на сумата 6915,59 лева, ведно със
законната лихва от предявяване на иска до окончателното заплащане се явява
доказана.
Съгласно ТР № 4 от
29.04.2015 г. по тълк. д. № 4/2014 Г., ОСГТК на ВКС при
допустимо уговаряне на парично задължение в чуждестранна валута няма законово
основание за присъждане на нейната левова равностойност. Аргументацията, дадена
в тълкувателното решение е, че след отмяната на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗЗД /ДВ, бр. 83/1999 г./ в българското право няма забрана за уговаряне,
претендиране и присъждане на парични суми в чужда валута. Страните по договора
могат свободно да определят предмета на облигационното отношение, доколкото то
не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави /чл. 9 ЗЗД/.
Според чл. 20а ЗЗД договорите имат силата на закон за тези, които са ги
сключили. Те не могат да бъдат изменени без взаимно съгласие на страните ако
няма основания за това, предвидени в закона. Това се следвало и от принципа на
точното изпълнение на облигационното задължение /чл. 63, ал. 1 ЗЗД/. Ето защо е
възприето в цитираното ТР, че паричните суми, уговорени в чуждестранна валута,
се дължат и съответно присъждат от съда в съответната валута, а длъжникът не
може да бъде задължен от съда да изпълни нещо различно от уговореното с
изключение на изрично предвидените в закона случаи. Посочено е още, че в
случаите, при които е предявен иск за присъждане левовата равностойност на
сума, уговорена в чуждестранна валута, какъвто е и настоящия, съдът трябва да
се произнесе по съществото на спора като приеме, че е сезиран с иск за
заплащане на уговорената в чуждестранна валута сума. Когато съдът служебно
присъжда вземането във валута не се нарушава диспозитивното начало /чл. 6, ал.
2 ГПК/, защото не се променя предметът на делото - не се присъжда друго, а
същата стойност, която се претендира от ищеца. С оглед на това следва предявения
иск да се уважи и ответниците да се осъдят да заплатят солидарно на ищцата
сумата от 4500 щатски долара.
С оглед изхода на
спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят
направените по делото разноски съгласно изготвения списък по чл.80 от ГПК, а
именно сумата в размер на 276,362 лева за държавна такса и сумата в размер на
675, 00 лева разноски за адвокатско възнаграждение и сумата в размер на 2,00 лева за
банкова такса.
Водим от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА В.Б.Й. с ЕГН ********** с адрес *** и Ф.Г.А.,
роден на ***г. в Република Г., ЛНЧ ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО
на С.Ж.Г. с ЕГН ********** с адрес *** сумата от 4500 /четири хиляди и петстотин / щатски
долари, представляваща предадени им в собственост пари, но невърнати от тях,
ведно със законната лихва за забава, считано от датата на образуване на
настоящото дело – 22.03.2019г. до окончателното изплащане на дължимата сума,
като основателен и доказан.
ОСЪЖДА В.Б. Й.с
ЕГН ********** с адрес *** и Ф.Г.А., роден на ***г. в Република Г., ЛНЧ **********
с адрес *** да заплатят на С.Ж.Г. с ЕГН ********** с адрес *** сумата 675лв. /шестстотин седемдесет и пет
лева/ разноски за адв.вънаграждение
и сумата от 276,62 лв. /двеста седемдесет и шест лева и 62ст./ разноски за държавна
такса и сумата от 2,00 лева /два лева/ за банкова такса.
Решението може да
се обжалва пред Окръжен съд Велико Търново в двуседмичен срок от съобщаването
на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: