№ 837
гр. София, 11.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Мина Мумджиева
Членове:Кирил Г. Димитров
Борислава М. Борисова
като разгледа докладваното от Борислава М. Борисова Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20241100606375 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК
Образувано е по подадена от адв. И. П. повереник на ЧТ М. С. К.
въззивна жалба срещу Присъда постановена по НЧХД № 14 333/2021г. по
описа на СРС, НО, 18 състав, с която подсъдимата С. Д. Л. е призната за
невиновна по повдигнатото и обвинение по чл. 148, ал. 2 вр ал. 1, т. 2 вр с чл.
147, ал. 1 НК за това, че на 14.04.2021г. в излъчване на живо в социалната
мрежа „Фейсбук“ е разгласила неистински позорни обстоятелства за частната
тъжителка М. К. респ. й е приписала неосъществени престъпления. С
постановената присъда е отхвърлен предявеният от частната тъжителка
граждански иск за сумата от 15 000 лв.
В подадената въззивна жалба се излагат твърдения, че постановената
присъда е неправилна и незаконосъобразна. Жалбоподателката счита, че
подсъдимата е осъществила състава на престъплението клевета при двете
форми на изпълнителното деяние, а именно разпространяване на позорно
обстоятелство и приписване на престъпление, като счита, че в отворено
предаване подсъдимата е приписала престъплението „убийство“. Посочва,
че престъплението е извършено публично. Отделно от това, намира, че и
1
предявеният от частната тъжителка граждански иск следва да бъде изцяло
уважен. Моли за постановяване на нова присъда, с която подсъдимата да бъде
призната за виновна в извършването на посоченото престъпление, както и да
бъде уважен предявеният граждански иск.
Срещу подадената въззивна жалба е постъпило писмено възражение
от подсъдимата чрез защитника й адв. Д.. В същото са изложени доводи
относно правилността на така постановената присъда, като процесуалният
представител намира, че обвинението е останало недоказано. Намира, че от
разпитите на свидетелите по делото е безспорно установено, че подсъдимата е
изказала мнение, а не е осъществила състава на престъплението клевета.
Посочва, че никъде в проведения разговор не се споменава името на частната
тъжителка, а също така, че относно приписване на престъплението „убийство“
не е налице субективна съставомерност на извършеното. Моли за
потвърждаване на постановената присъда.
След изготвяне на мотивите към присъдата, частната тъжителка е
подала допълнение към въззивната жалба. В същото е изложила съображения,
че в настоящия случай е налице липса на мотиви, като в изготвените такива
липсва посочване на приетата от първоинстанционния съдебен състав
фактическа обстановка. Посочва, че част от свидетелските показания не са
коментирани изобщо, а също така, че в мотивите към постановената присъда
са налице редица непълноти свързани с обективната и субективната
съставомерност на деянието. Моли за отмяна на присъдата.
По делото от защитника на подсъдимата С. Л.- адв. Д. е постъпило
възражения на подадената от частната тъжителка допълнителна въззивна
жалба, в което същият посочва, че изложените от повереника на частната
тъжителка доводи са неоснователни такива, както и че постановената присъда
е правилна и законосъобразна.
В проведеното по реда на чл. 327 от НПК закрито съдебно заседание
на 16.10.2024 г. въззивният съд е приел, че за правилното решаване на делото
не се налага разпит на подсъдимия, свидетели и вещи лица.
В хода по същество адв. П.- защитник на частната тъжителка М. К.
моли за отмяна на първоинстанционната присъда, като се придържа към
изложеното във въззивната жалба и допълнението към нея.
Защитникът на подсъдимата С. Л.- адв. Д. моли за потвърждаване на
първоинстанционната присъда, като намира същата за правилна и
законосъобразна.
2
При упражняване на правото си на лична защитна подсъдимата С. Л.
моли за потвърждаване на присъдата.
При упражняване на правото си на последна дума същата не се
възползва и не добавя нищо.
Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните
доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата
съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира, че са допуснати
съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 и т.2
от НПК, които не могат да бъдат отстранени от въззивната инстанция, но
са отстраними при ново разглеждане на делото.
При провеждане на първоинстанционното съдебно производство са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на
чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2 от НПК, което налага отмяна на първоинстанционната
присъда и връщане на делото за ново разглеждане от районния съд.
С присъда №452 от 19.10.2023г. подсъдимата С. Л. е била призната за
невиновна в извършването на престъпление по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 вр с
чл. 147, ал. 1 НК за това, че на 14.04.2021г. в излъчване на живо в социалната
мрежа „Фейсбук“ е разгласила неистински позорни обстоятелства за частната
тъжителка М. С. К., респективно и е приписала неосъществени (от К.)
престъпления. В същата присъда е посочено и че съдът признава подсъдимата
за невиновна в извършване на посоченото престъпление, поради това, че няма
извършено деяние.
Наказателното производство за обида и клевета, съгласно чл. 161, ал.
1 НК, се образува по тъжба на пострадалия от престъплението. Тъжбата е
процесуалният документ, в който се инкриминират фактите, за които се иска
повдигане на обвинение, а в разпореждането на съдията-докладчик за даване
ход на тъжбата се дава правната им квалификация. С връчването на тъжбата и
разпореждането се повдига и конкретното обвинение, по което се провежда
наказателното преследване. Поради това и законът е възвел императивни
изисквания към съдържанието на тъжбата в чл. 81, ал. 1 НПК, тъй като тя
очертава фактическите рамки на обвинението, по което следва да се защитава
подсъдимото лице и във връзка с които съдът дължи произнасяне.
В процесния случай с депозираната на 13.10.2021г. пред СРС тъжба
тъжителката М. К. иска осъждане на подсъдимата С. Л.. В подадената тъжба е
посочено, че на 14.04.2021г. в излъчване на живо в социалната мрежа
„Фейсбук“ били изнесени спрямо частната тъжителка множество
3
клеветнически твърдения. Изложени са твърдения, че във въпросния запис
подсъдимата е посочила, че частната тъжителка е убила своя съпруг, че е била
проститутка, че е измамила хора в Северна България и т.н., като тъжителката
счита, че въпросните твърдения я клеветят публично, нанасят й вреди, както и
че й уронват престижа и доверието. В подадената тъжба са посочени
множество изрази, които според частната тъжителка е употребила
подсъдимата по отношение на нея, а именно „Тя го беше напомпала с някакви
лекарства…и те са го тъпкали просто и ще гръмнеш, няма как“, „Той би
трябвало да се е удавил в неделя…, а пък в събота вечерта министъра на
земеделието обяви нейната фирма и още други, дето са измамили хората в
Северна България с жито..и той на другия ден умира и сещаш се, нали,
трябва да си измият ръцете“.
С разпореждане от 09.02.2022 г. (л. 8 от делото) съдията-докладчик
при СРС е дал ход на тъжбата, като посочил, че се повдига обвинение срещу
С. Л. за престъпление по чл. 148, ал. 2 вр ал. 1, т. 2 вр с чл. 147, ал. 1 от НК. В
разпореждането е посочено единствено цифровото изражение на
повдигнатото обвинение, като липсва словесно описание на инкриминираните
с тъжбата факти и относимостта им към съответните престъпления.
Разпореждането за насрочване не е съдебен акт, който подлежи на
самостоятелна проверка отделно от присъдата, но липсата на описание в него
на конкретни изрази и предмета (правната квалификация) е създала
затруднения и при постановяване крайния съдебен акт, тъй като словесно
описание на инкриминираните с тъжбата факти не е било дадено и с
постановената присъда, като единствено е посочено, че
подсъдимата„разгласила неистински позорни обстоятелства респективно и
е приписала неосъществени (от К.) престъпления“. Настоящата въззивна
инстанция намира, че с липсата на конкретни изрази и липсата на яснота в
какви факти и правни рамки се е произнесъл СРС, са нарушени изцяло
правата на подсъдимото лице, като по делото не е изяснен предмета по който е
налице произнасяне от първоинстанционния съд. По този начин и
подсъдимото лице е лишено от възможността да разбере не само в какво
именно е обвинено, но и на какви факти се основава обвинението, за да може
адекватно да организира защитата си. В настоящия случай въпреки че
подсъдимата С. Л. е била оправдана по повдигнатото й обвинение, то правата
на същата са нарушени доколкото е била лишена от възможността да разбере в
4
какво именно е обвинена и кое е деянието за което е оправдана.
Съдът намира, че волята на първоинстанционния съдебен състав не
става ясна и от постановените по делото мотиви, доколкото в същите липса
произнасяне какви са неистинските позорни обстоятелства, които се твърди да
е разгласила подсъдимата. Съдът в мотивите си не е посочил какви са
престъпленията, които е приписала на частната тъжителка. При описание на
фактическата обстановка, която първоинстанционният съдебен състав е приел
за установена по делото са описани множество изрази, които подсъдимата е
употребила, като не е изяснено кои от тях са инкриминирано в настоящото
производство.
Настоящата въззивна инстанция намира, че нито в разпореждането на
съдията докладчик по делото, нито в постановената присъда не е била
извършена конкретизация на формата на изпълнително деяние по чл. 147, ал.
1 НК като не е посочено нито какви са неистинските позорни обстоятелства,
нито какви са приписаните на частната тъжителка престъпления, както и не се
въвеждат факти относно по-тежко квалифицирания състав на чл. 148, ал. 2
НК, като не се уточняват настъпилите тежки последици.
Нарушено е основното процесуално право на частната тъжителка по
чл. 80 НПК да инкриминира в обвинението на подсъдимата изразите, които
счита, че са позорни или й приписват престъпление, или които е приела като
унизително обидно отношение, както и своевременно съдът при повдигане на
обвинението да квалифицира инкриминираните твърдения като конкретен
фактически състав на престъпление, така че недвусмислено да е изяснен
предметът на доказване по начин, който позволява тъжителката,
осъществяваща функцията на обвинението, да разбере в пълнота
доказателствената тежест, която носи, а подсъдимото лице адекватно да се
защити.
По дела, образувани по тъжба на пострадалия, процесуалното
качество на подсъдимия възниква едва след като съдията-докладчик приеме
тъжбата за редовна, удовлетворяваща изискванията на чл. 81, ал. 3 НПК, и в
разпореждането, с което й даде ход, по чл. 252, ал. 4 НПК даде правна
квалификация на фактите на твърдяното престъпление. В конкретния случай
първо в разпореждането съдът не е положил дължимото усилие и не е посочил
конкретните обстоятелства, които частната тъжителка е следвало да докаже
5
предвид ролята си в производството, а подсъдимата съответно да се защитава
по тях. Същите обстоятелства не са отразени нито в постановената присъда,
нито в мотивите към същата, като волята на съда е останала изцяло
неизяснена. Поради липсата на мотиви за това за кои конкретни изрази е
оправдан и деянията, които са описани (правната им квалификация)
въззивният съд не може да проследи начина по които е формирано
вътрешното убеждение на РС и да осъществи ефективен въззивен контрол
върху проверявания съдебен акт.
Липсата на произнасяне на първостепенния съд с крайния съдебен акт
по възведените в тъжбата деяния не може да бъде преодоляна за първи път от
въззивния съд, чийто правомощия са да провери правилността на присъдата, а
констатираната липсва означава по същество липса и на валиден предмет на
въззивен контрол.
На следващо място, при обсъждането на съставомерността на
поведението на подсъдимата в мотивите към постановената присъда,
конкретните думи и изрази не са обсъдени по начин, който да позволява да
бъде изяснена волята на съда с оглед на това дали съдът ги е приел за
обективно позорящи, но верни; за такива, които обективно не са позорящи или
за такива, които не представляват унизително отнасяне към тъжителката.
Съдията докладчик по делото твърде лаконично е приел в постановените
мотиви, че в случая липсва деяние, тъй като изреченото от подсъдимата
представлява нейно логическо съждение.
Отделно от това, съдът намира и че в мотивите не е посочено на кои от
събраните по делото доказателства първоинстанционната присъда се е
доверила, за да стигне до своя краен извод, както и мотивите за това.
Единственото, което е посочено в постановените мотиви е, че е възможно
„показанията на част от разпитаните свидетели…да са дадени поради
допусната от стана на съответния свидетел грешка или просто поради
липса на сигурност, но е напълно логично респ. възможност съответните
лица да дават и съзнателно недостоверени показания в полза на
подсъдимата“. Настоящата въззивна инстанция намира, че посоченият абзац
по никакъв начин не отговаря на изискването за обсъждане на събраните по
делото гласни доказателства и от същия не би могъл да се направи извод по
какъв начин първоинстанционният съд е достигнал до своите изводи.
6
Предвид гореизложеното, настоящата инстанция намира, че освен
допуснатото съществено процесуално нарушение изразяващо се в
непосочване в постановената присъда на пълното фактическо описание на
повдигнатото престъпление, е допуснато и нарушение при постановяване на
мотивите към присъдата, като същите се приравняват на пълна липса на
мотиви.
На основата на изложените констатации по повдигането на
обвинението и произнасянето по него от първата инстанция, въззивният съд
намира, че допуснатите съществени процесуални нарушения засягат
основните етапи на наказателния процес в степен, която изцяло
дисквалифицира извършените процесуални действия и опорочава съществено
крайния съдебен акт.
Мотивите на присъдата не отговарят на изискванията на чл. 305, ал. 3
от НПК, доколкото от тях не става ясно как е формирано вътрешното
убеждение на съда нито за релевантните факти, нито за приложимото
материално право. За съда съществува задължение да изложи изрични
съображения по въпросите, посочени в разпоредбата на чл. 301 НПК. Липсата
на мотиви е основание за безусловна отмяна на съдебния акт, защото не
позволява на настоящия съдебен състав да разреши казуса по същество като
инстанция по фактите. За да действа като "втора първа инстанция",
въззивният съд трябва да има за основа годен първоинстанционен съдебен акт,
какъвто в случая липсва.
С оглед гореизложеното постановената първоинстанционна присъда
следва да бъде отменена изцяло поради допуснатото процесуално нарушение,
като делото следва да се върне на друг състав на СРС за ново разглеждане.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 1, вр. чл. 335, ал.
2, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2, вр. ал. 3, т. 1 и т. 2, пр. 1, алт. 1 от НПК, Софийски
градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Присъда №452 от 19.10.2023г. постановена по НЧХД №
14 333/2021г. по описа на СРС, НО, 18 състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на СРС, НО от
стадия на разпоредителното заседание.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8