РЕШЕНИЕ
№ 333
гр. Плевен , 09.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на се***адесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Красимир М. ***тров
при участието на секретаря ПЕТЯ СП. КАРАКОПИЛЕВА
като разгледа докладваното от Красимир М. ***тров Административно
наказателно дело № 20214430200897 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
Постъпила е жалба от страна на ***, с ЕГН: ***, в качеството й на
управител на „***“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление –
*** чрез пълномощника си ***от АК – гр. Плевен против Наказателно
постановление № 559217-F576417 от 04.02.2021 г. на *** на Отдел
„Оперативни дейности“ – Велико Търново в ЦУ на НАП, с което на
основание чл. 53, ал. 1 във вр. с чл. 27/чл. 83/ и чл. 3, ал. 2 от ЗАНН е наложил
на „***“ ЕООД имуществена санкция в размер на 3000 лв. на осн. чл. 185, ал.
2, във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, за извършено нарушение на чл. 7, ал. 1 от
Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл.3, ал.8, т.1 от Наредба
№Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства
1
на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, който извършват продажби чрез
електронен магазин.
В депозираната до съда жалба моли наказателното постановление да
бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание, жалбоподателят редовно и своевременно
призован, се представлява от адв. *** от АК – гр. Плевен, преупълномощен
от адв. *** от АК – Плевен.
Ответната страна по жалбата НАП офис – Плевен, редовно и
своевременно призован, се представлява от ***, който моли съда да потвърди
издаденото наказателно постановление, като правилно и законосъобразно. По
делото са депозирани писмени бележки.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на
наложеното административно наказание и предвид така установената
фактическа обстановка направи следните правни изводи:
Атакуваното наказателно постановление № 559217-F576417 от
04.02.2021 г. на *** на Отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в ЦУ
на НАП, въз основа на Акт за установяване на административно нарушение
№ F576417 от 24.10.2020 г., от който е видно, че:
На 12.10.2020г. е извършена проверка на търговски обект по смисъла на
параграф 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - кафе - автомат, находяща се в *** срещу
***. Направена е контролна покупка от *** - инспектор по приходите на
12.10.2020г. в 11:20 ч. на един брой еспресо на стойност 0,30 лв. от кафе -
автомата на самообслужване, който задържа пуснатите монети и предостави
напитка. Установи се, че кафе - автомата няма монтирано фискално
устройство вградено в автомат на самообслужване /ФУВАС/.
На 15.10.2020г. лицето *** - продавач-консултант в „***" ЕООД, с ЕИК
*** се яви във връзка с получена призовка в РУ - Долна Митрополия и
предостави: паспорт на ФУВАС, Свидетелство за регистрация на ФУВАС от
2
13.10.2020г., Договор за сервизно обслужване от 13.10.2020г., от които се
установи, че кафе-машината е собственост на „***" ЕООД, с ЕИК ***.
Установи се, че към 12.10.2020г. лицето е нарушило разпоредбите на чл.7, ал.
1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговски обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, който извършват
продажби чрез електронен магазин, а именно, че „лицата по чл. 3 са длъжни
да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирано в НАП
фискално устройство от датата на започване на дейността", във връзка с чл.З,
ал.8, т.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговски обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, който извършват
продажби чрез електронен магазин, а именно, че „лице, което извършва
продажби на стоки или услуги чрез автомат на самообслужване с
електрическо захранване, с изключение на услуги по обмяна на валута, е
длъжно да регистрира и отчита всяка продажба, чрез ФУВАС, като
фискалния бон, регистриращ продажбата, се визуализира само на дисплей,
без да се издава хартиен документ".
Проверката е документирана с протоколи за извършени проверки
№0374000/12.10.2020г., и №037400/15.10.2020г. в който подробно са отразени
установените факти и обстоятелства.
Настоящият акт за установяване на административно нарушение
се съставя на основание чл.40, ал.2 от Закона за административните
нарушения и наказания:
„Когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след
покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово
отсъствие".
Актът за установяване на административното нарушение е съставен от
актосъставителя *** на длъжност инспектор по приходите в НАП офис -
Плевен на 24.10.2020 г. в присъствието на свидетелите *** и ***, подписан е
от актосъставителя и свидетелите.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
3
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на
наложеното административно наказание и предвид така установената
фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от
надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
Съдът намира, че са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила в хода на административно-наказателното
производство.
Съдът констатира, че при съставянето на АУАН са допуснати
съществени процесуални нарушения, които опорочават
административно-наказателното производство.
Нарушена е разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, която изисква
актът да се състави в присъствието на нарушителя !!!
От показанията на актосъставителката ***, както и от показанията на
свидетелите *** и *** се установява, че представител на жалбоподателят
„***“ ЕООД не е присъствал при съставянето на акта, тъй като не е бил
поканен по надлежния за това ред.
От показанията на актосъставителката *** става ясно, че същата е
съставила АУАН-а в офиса на НАП – Плевен, след което заедно със
свидетелят *** и свидетелката *** са връчили АУАН-а на представляващия
„***“ ЕООД в гр. ***.
Актосъставителката Г.Д. в съдебно заседание заявява, следното - цитат:
„Актът е съставен в отсъствие на задълженото лице. Беше
съставен в нашия офис, разпечатах го от нашата система, след което в
последствие го връчих на лицето в гр. *** на 24.12.2020 г.“
4
Свидетелят *** в съдебно заседание заявява, следното цитат:
„Актът е съставен в отсъствие на нарушителя, но е връчен в
последствие в гр. ***“.
Свидетелката В.Ц. заявява,следното цитат:
„Актът е съставен в гр. Плевен в мое присъствие и в присъствието
на колегата, а колежката е актосъставител.
…Категорична съм обаче, че е връчен на дата 24.10.2020 г., но не съм
сигурна дали точно на 24-ти сме го съставили или по-рано. Когато
съставихме АУАН-а, ние го съставихме в отсъствие на представител на
жалбоподателя.“
С оглед дадените показания от страна на актосъставителя и
свидетелите по АУАН-а, съдът счита, че не е налице хипотезата на чл. 40, ал.
2 от ЗАНН за съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя, тъй като
същият е бил известен на актосъставителя, поради което е следвало да се
осигури присъствието му при съставянето на АУАН.
АУАН-а се съставя в отсъствие на нарушителя само при условие, че
същият е известен, но не може да бъде намерен или след покана не се яви
за съставяне на акта, но в случая не сме изправени пред никоя от
посочените две хипотези !!!
Съдът счита, че с оглед на гореизложеното, още в самото начало,
административно-наказателното производство е започнало с порочен акт,
който не е породил целените правни последици, грубо е било нарушено
правото на жалбоподателя още в този най-ранен етап на производството,
5
което е опорочило изцяло по-нататъшното му развитие и приключване.
Целта на АУАН-а е нарушителя да се запознае с повдигнатото
обвинение и събраните доказателства, да впише своите възражения и
обяснения към момента на съставянето му, както и да представи писмени
възражения в 3-дневен срок.
В случая тези права на жалбоподателя са били нарушени, което е също
нарушение на процесуалния закон- чл.44 от ЗАНН.
В настоящия случай по делото е видно, че жалбоподателят не е
надлежно призован, с оглед съставяне на акта.
АУАН е съставен на осн. чл. 40 ал.2 от ЗАНН в отсъствието на
нарушителя, като АНО е нямал законово основание да пристъпи към
съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя.
Не е налице нито една от двете хипотези на чл. 40 ал.2 от ЗАНН,
както счита АНО.
Следователно АУАН е съставен в нарушение на закона и изначално
е компрометирано протеклото АНП.
Доколкото именно с АУАН се слага началото на наказателното
преследване, правото на защита на лицето е засегнато по много съществен
начин.
На следващо място е налице съществено процесуално нарушение и
по отношение на мястото на извършване на нарушението !!!
В АУАН-а и в НП-то се приема за място на нарушението *** срещу
***.
Видно от протокола за извършена проверка № 0374001 от дата
15.10.2020 г., а и от показанията на актосъставителката *** и свидетеля *** е,
че нарушението е извършено в гр. ***, ул. *** срещу ***.
6
При това положение съдът счита, че е допуснато съществено нарушение
на процесуалните правила, а именно нарушена е разпоредбата на чл.57, ал.1,
т.5 от ЗАНН, която изисква постановлението да съдържа описание на
нарушението, датата и мястото на нарушението, както и обстоятелствата, при
които е извършено.
Нарушението на процесуалните правила е съществено, тъй като касае
фактическия състав на нарушението.
Съдът счита, че не е посочено коректно в АУАН-а и в НП-то къде точно
е извършено нарушението/ като населено място /.
Тези пропуски водят до съществено нарушаване на правото на защита
на наказания, тъй като в случая съдът действа само като въззивна инстанция и
не може да променя фактическата обстановка, приета от административно-
наказващия орган в постановлението.
Мястото на извършване на нарушението е задължителен реквизит, както
за съставения акт, така и за издаденото въз основа на него наказателно
постановление, при което посочването на различно място на извършване на
нарушението е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 42, т. 3 и
чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.
Това принципно води до невъзможност да се установи къде е
извършено нарушението, за което е ангажирана административно-
наказателната отговорност на извършителя и пряко накърнява правото му на
защита. ЗАНН определя общите правила за административните нарушения и
наказания, реда за установяване на административните нарушения, за
налагане и изпълнение на административните наказания и осигурява
необхо***те гаранции за защита правата и законните интереси на гражданите
и организациите.
За целта същият въвежда императивни норми относно съдържанието на
АУАН и НП.
Съгласно чл. 42, т. 3 и т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН в акта и в НП следва
да бъдат посочени датата и мястото на извършване на нарушението, неговото
описание и на обстоятелствата, при които е било извършено. Липсата или
7
несъвпадението на тези данни в АУАН и НП накърнява от една страна
правото на защита на жалбоподателя, а от друга страна води до невъзможност
съдът да провери по същество законосъобразността на проведената
административно-наказателна процедура.
Следва да се отбележи, че с оглед формалния характер на
административно-наказателното производство институтът на техническа
грешка не намира приложение в него и не е предвиден от законодателя.
Нещо повече – съдът действа като въззивна инстанция и не може да
променя по никакъв начин възприетата от АНО фактическа обстановка.
Изложеното е достатъчно основание за отмяна на издаденото НП
съгласно трайната и непротиворечива съдебна практика.
Недопустимо е едва в съдебната фаза на процеса за пръв път да се
представят доказателства, от които би могло да се установят съществени
елементи на вмененото административно нарушение, сред които мястото на
извършването му.
Недопустимо е наказаното лице едва в този етап на производството да
научи кога и къде според наказващият орган е извършило нарушението.
По изложените съображения съдът счита, че обжалваното наказателно
постановление е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 559217-F576417 от 04.02.2021
г. на *** на Отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в ЦУ на НАП, с
което на основание чл. 53, ал. 1 във вр. с чл. 27/чл. 83/ и чл. 3, ал. 2 от ЗАНН е
наложил на „***“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление –
***, представлявано от ***, с ЕГН: *** на имуществена санкция в размер на
3000 лв. на осн. чл. 185, ал. 2, във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, за извършено
нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с
чл.3, ал.8, т.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане
8
чрез фискални устройства на продажбите в търговски обекти, изискванията
към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, който
извършват продажби чрез електронен магазин, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
9