ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 07.05.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-2
състав в открито съдебно заседание на петнадесети февруари през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: АТАНАС МАДЖЕВ
при секретаря Милена Кюркчиева, разгледа докладваното от
съдия Маджев търговско дело № 2000 по описа за 2015г. и взе предвид следното:
С
решение от 01.11.2017 г. е открито производство по несъстоятелност спрямо
търговско дружество „Т. Ц.-И.ПО М. /ТЦ-И./“ АД.
На
17.12.2018г. по партидата на дружеството в търговския регистър е обявен
допълнителен списък изготвен на 11.12.2018 г. на неприети от синдика вземания,
които са предявени с молба от 08.12.2018 г. на основание чл. 688, ал. 3 ТЗ от
дружеството – „Н.И.“ ЕООД, ЕИК *******.
Срещу
така изготвения и оповестен списък на 20.12.2018 г. е упражнено възражение в
срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ от страна на възприемащото се за кредитор дружество
- „Н.И.“ ЕООД, ЕИК *******, като с него е поискано от съда по несъстоятелността
да ревизира решението на синдика, като измени така изготвения списък
постановявайки, че заявеното от този кредитор вземане подлежи на приемане за
удовлетворяване в течащото производство по несъстоятелност. „Н.И.“ ЕООД се
позовава на това, че своевременно е упражнил правото си да предяви
притежаваното от него вземане спрямо „ТЦ-И.“ АД, чиито общ размер възлиза на
сумата от 33 859 913,49 лв., като същото е индивидуализирано в
нужната степен с посочване на основанието от което произтича, размерът му,
привилегия и обезпечения. Изтъква се, че към молбата за предявяване на
отреченото от синдика вземания са ангажирани достатъчно надеждни доказателства,
чиито прочит показва от формална страна, че такива вземания са се породили,
като техен носител е И.нно възразяващия кредитор. Аргументът на синдика, че
заявеното вземане е възникнало преди постановяване на решението за ОПН, за
което срокът за предявяване на вземане е изтекъл на датата – 02.02.2018 г. се
критикува с възражението при довод, че вземането е от категорията на
нововъзникналите такива за маната на несъстоятелността. Обосновката се прави с
това, че договорът за цесия, по С.та на които това вземане е било придобито от
настоящия му кредитор е бил сключен за да се постигне обезпечение на задължение
под условие сбъдването на което автоматично води до пораждане правните
последици на сделката. Отлагателното условие се било реализирало едва на
01.11.2018 г., като И.нно от този момент „Н.И.“ ЕООД е станал титуляр на
вземането, респективно е придобил процесуалното право да го предяви в рамките
на вече откритото спрямо длъжника производство по несъстоятелност. Следователно
се касаело до едно нововъзникнало вземане по смисъла на чл. 688, ал. 3 ТЗ.
Добавя се и това, е съобщаването на извършената цесия е неформален акт, като
материалната разпоредба на закона не поставя специални изисквания относно
начина, по който длъжникът трябва да бъде уведомен от стария кредитор за
извършената цесия на вземане, вкл. не е уреден и срок в рамките на който това
известяване да бъде извършено.
Синдикът
дава становище, че възражението е неоснователно и трябва да се остави без
уважение от сезирания съд. Отбелязва, че при предявяване на вземането си
кредитора извежда материалната си легитимация от сключени споразумение и
договор за цесия от 31.10.2017 г., по С.та на който „И.К.“ АД му е прехвърлила
свое вземане, което пък произтича от договор за заем сключен между цедента
и „ТЦ-И.“ АД на 02.04.2014 г. и за
сумата от 13 000 000 евро. Позицията на синдика е, че договора за
цесия е допустимо да бъде сключван при уговаряне за неговото действие под
условие, но фактът на сбъдване на това условие след уредените в чл. 685 ТЗ и
чл. 688 ТЗ срокове не прави предявеното вземане нововъзникнало. Последното
трябва да се смята за възникнало, считано от 02.04.2014 г., а със сключване на
договора за цесия и произвеждане на неговото действие вземането единствено е
сменило своя титуляр.
Възражението
по чл. 690, ал. 1 ТЗ е депозирано в рамките на установения за надлежното му
упражняване процесуален срок от една седмица, отброяван от момента на обявяване
на оспорвания списък по партидата на дружеството длъжник водена в ТР, което се
е случило на 17.12.2018 г.
Разгледано
по същество възражението е неоснователно.
С
молба от 03.12.2018 г. „Н.И.“ ЕООД, чрез законния си представител е предявило в
рамките на откритото производство по несъстоятелност на „ТЦ-И.“ АД свое вземане
в размер на сумата от общо – 33 859 913,49 лв., от което
25 425 790, 00 лв. –съставлява главница – вземане за връщане на
дадена в заем сума по договор за заем от 02.04.2014 г. сключен между „И.К.“ АД
и „ТЦ-И.“ АД, което вземане впоследствие е било предмет на прехвърляне от
първоначалния му носител - „И.К.“ АД в полза на „Н.И.“ ЕООД посредством
сключени споразумение и договор за цесия от 31.10.2017 г., и
8 434 123,49 лв. – съставлява договорна лихва начислена за периода от
02.04.2014 г. до 31.10.2017 г., която произтича от вече цитираните източници на
облигационни права. Предмет на молбата е приемане и на генерираното вземане за
законна лихва върху главницата за периода от 03.12.2018 г. до окончателното му
изплащане.
Съгласно
договор за заем от 02.04.2014 г. се установява, че „И.К.“ АД в качеството му на
заемодател се е задължил да предаде в собственост на „ТЦ-И.“ АД – заемател
сумата в размер от 13 000 000 евро, като последния е приел да я върне
в срок до 3 години, считано от подписването на договора. С договора изрично е
установено, че сумата е била преведена и по банкова сметка *** „ТЦ-И.“ АД,
което е декларирало факта на получаването й в деня на подписване на договора. В
потвърждение факта на предоставяне на заемната сума е ангажирано и извлечение
от банковата сметка на „И.К.“ АД, от което се разбира, че на датата –
02.04.2014 г. дружеството се е разпоредило в полза на „ТЦ-И.“ АД със сумата от
13 000 000 евро.
Със
споразумение от 31.10.2017 г. „Н.И.“ ЕООД и „И.К.“ АД са
постигнали договореност, че вземанията които първото дружество има спрямо
второто възлизащи в размер на общо – 3 562 020,95 лв. следва да се
изпълнят в рамките на предоставен на длъжника допълнителен срок, чрез
установяване на общ падеж за плащане на всички вземания визирани в
споразумението , а И.нно – 02.11.2018 г. С цел обезпечаване изпълнението на
описаното по-горе парично задължение, длъжникът е поел договорен ангажИ.нт да сключи
с кредитора му - „Н.И.“ ЕООД договор за цесия под отлагателно условие, с които
да му прехвърли свое налично вземане към „ТЦ-И.“ АД произтичащо от договор за
заем от 02.04.2014 г. и възлизащо общо на сумата от 33 859 913, 49 лв.
Според
договор за цесия от 31.10.2017 г. сключен между „И.К.“ АД и „Н.И.“ ЕООД,
първото дружество е прехвърлило вземането си спрямо „ТЦ-И.“ АД в размер на
сумата от 13 000 000 евро с левова равностойност 25 425 790
лв., както и това в размер от 8 434 123,49 лв. – начислена върху
главния дълг договорна лихва за периода от 02.04.2014 г. до 31.10.2017 г., или
общо сумата в размер от 33 859 913, 49 лв. Индивидуализирано е, че
вземането предмет на транслиране с този договор произтича от договор за заем от
02.04.2014 г. Действието на договора за цесия е поставено под отлагателно
условие, което се изразява в допускане пълно неизпълнение на падежа –
01.11.2018 г. на задължението на цедента към цесионера, произтичащо от
споразумението от 31.10.2018 г.
Предявеното
за приемане на 03.12.2018 г. в рамките на откритото производство по
несъстоятелност на „ТЦ-И.“ АД вземане от страна на „Н.И.“ ЕООД е такова заявено
пред синдика извън сроковете възприети в нормите на л. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688,
ал. 1 ТЗ, доколкото същите са изтекли, съответно на 02.12.2017 г. и на
02.02.2018 г. Това е така защото предявеното за приемане вземане е възникнало
не по-късно от 02.04.2017 г., когато уговорения според ангажирания договор за
заем 3-годишен срок за връщането му е изтекъл. Възникването на паричното
задължение за връщане на дадена в заем сума е правна последица от земното
правоотношение учредено с договора от 02.04.2017 г., като сключения
впоследствие договор за цесия от 31.10.2017 г. няма не е юридически факт, които
да оказва въздействие върху материалното право на вземане. Последното е
възникнало за длъжника - „ТЦ-И.“ АД преди момента на постановяване на решението
за откриване на производство по несъстоятелност спрямо него, което е станало на
01.11.2017 г. Фактът, че първоначалния носител на възникналото и станало
изискуемо вземане - „И.К.“ АД се е разпоредил с него, като го е прехвърлил в
полза на „Н.И.“ ЕООД не рефлектира върху вземането, като не отлага неговия
падеж за момент следващ РОПН, а единствено води до промяна в субекта негов
притежател. То обаче остава такова за връщане на даден паричен заем и начислена
за ползването на този заем договорна лихва. В този смисъл няма как да се
възприеме тезата, че „Н.И.“ ЕООД е носител на вземане, което се е породило след
датата на откриване на производството по несъстоятелност спрямо дружеството –
длъжник и приемането на същото трябва да се извърши според реда установен в чл.
688, ал. 3 ТЗ. Без всякакво правно значение е уговорения между страните по
цесионното правоотношение отлагателно условие на прехвърлянето, защото както
вече се спомена вземането е съществуващо такова и задължение на неговия носите
/стар или пък нов/ е да го предяви в пределите на установените от ТЗ срокове,
тогава когато спрямо длъжника, които трябва да го изпълни е стартирало
производство по несъстоятелност. В този контекст не е съществувала никаква
процесуална или материална пречка пред „Н.И.“ ЕООД да заяви това си вземане до
02.02.2018 г. за приемането му под условието очертано в молбата по чл. 685 ТЗ.
Това обаче не е направено, с което дружеството е пропуснало да защити
материалните си права относно сумата от 33 859 913, 49 лв., като последица от
това е невъзможността му да получи удовлетворение за нея в универсалното
принудително изпълнение спрямо длъжника - „ТЦ-И.“ АД.
В
обобщение, доколкото не се касае до предявено вземане попадащо в кръга на тези очертани
в чл. 688, ал. 3 ТЗ, синдикът съвсем правилно е отказал да приеме предявеното
от „Н.И.“ ЕООД с негова молба депозирана на 03.12.2018 г., като е заключил, че
се касае до вземане, за чието предявяване сроковете в производството по
несъстоятелност са изтекли.
Ръководен
от горните съображения съдът по несъстоятелността намира, че възражение с вх. №
167601/20.12.2018 г., което е подадено от „Н.И.“ ЕООД следва да се остави без
уважение, като неоснователно.
Предвид
това, че на одобряване от съда по несъстоятелността подлежат единствено
списъците на приетите вземания, а разглежданото възражение, което се прие за
неоснователно има за предмет изготвен от синдика списък на неприети вземания,
то последния не подлежи на одобряване по смисъла на чл. 694, ал. 4 ГПК.
По
изложените съображения и на основание чл. 692, ал. 2 и 4 ТЗ, Софийски градски
съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението с вх. №
167601/20.12.2018 г. на „Н.И.“ ЕООД, ЕИК *******, подадено срещу изготвения на
11.12.2018 г. и обявен в ТР при АВ на 17.12.2018 г. списък на неприети от
синдика вземания на кредиторите на „Т. Ц.-И.ПО М. /ТЦ-И./“ АД.
Определението
не подлежи на обжалване.
Определението
да се впише в книгата водена от съда по несъстоятелността по смисъла на чл.
634в ТЗ.
СЪДИЯ: