Р Е Ш Е Н И Е
№
град Русе,
11.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - РУСЕ, девети наказателен състав, в публично заседание, проведено
на двадесет и осми октомври две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при секретаря РАДОСТИНА
СТАНЧЕВА и прокурора …...…………………, като разгледа докладваното от съдия Йорданов административно наказателно дело № 1337
по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А.С.С., чрез адв. Д.Н., подадена
против наказателно постановление № 20-1085-002434/15.07.2020г., издадено от
Началник Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Русе, с което на жалбоподателя, на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП са наложени административно наказание
„Глоба” в размер на 50 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
един месец, за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗДвП.
С
жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е постановено в
противоречие с процесуалните правила и материалния закон и се моли за неговата
отмяна. Във връзка с тези твърдения се релевират доводи, че са нарушени
разпоредбите на чл. 42, т. 4 ЗАНН и чл. 57, т. 5 ЗАНН, тъй като в АУАН и НП не
са описани обстоятелствата при които е извършено нарушението, както и не са
посочени доказателства, въз основа на които е прието същото за осъществено. Инвокират се доводи за недоказаност на вмененото във вина
на жалбоподателя нарушение.
В
съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез пълномощника си, поддържа
депозираната жалба по изложените в същата фактически и правни доводи.
Административнонаказващият
орган, редовно призован не изпраща представител.
Районна
прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата
изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по отношение на която е
ангажирана административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния
срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление,
поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество досежно нейната основателност.
СЪДЪТ‚ след като обсъди ангажираните
фактически и правни доводи, изложени в депозираната жалба и доразвити в хода по
същество, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна
проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл.
314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3,
б. „а“ ЗДвП, а именно за това, че на 16.05.2020г., около 12,00 часа, на път
Втори клас № 21 Русе – Силистра, в района между разклоните за град Мартен, посока
град Силистра, като водач на лек автомобил Рейндж Ровер, с рег. № Р 0001 КМ, собственост на Х.Г.Ф., като
участник в ПТП с имуществени вреди, не е изпълнил задължението си да окаже
съдействие за установяване на вредите от настъпилото пътнотранспортно
произшествие, за което нарушение на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП му е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50 лева и „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 1 месец.
Не са налице противоречия в
информационните изявления, съдържащи се в доказателствената съвкупност по
делото, а както гласните, така и писмените и веществените доказателства, и
писмените доказателствени средства се намират в корелативно единство, поради и
което и на основание чл. 305, ал. 3 НПК, приложим на основание чл. 84 ЗАНН не
следва да бъде излагани подробни мотиви, кои доказателства съдът приема и кои
отхвърля.
Приобщените доказателства и
извършената им оценка налага да бъдат изведени следните правни изводи.
Актът и
наказателното постановление, са съставени при спазване императивните изисквания
на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална
страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на
административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното
наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са
отразени датата, мястото и часа на приетото за осъществено нарушение. Както в
акта, така и в издаденото въз основа на него НП са намерили отражение всички обективни
признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя,
а така също и конкретните законови разпоредби, под която са субсумирани
фактите, установени от административния орган и санкционната норма, въз основа
на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
По
гореизложените мотиви, съдът намира за неоснователни релевираните
с жалбата доводи, че при съставянето на АУАН и издаването на НП допуснати съществени
процесуални нарушения имащи за последица отмяна на наказателното постановление.
Не е
допуснато твърдяното нарушение на чл. 42, т. 4 и чл. 57, т. 5 ЗАНН, тъй като
както бе посочено, както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП са
намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за
което е ангажирана отговорността на жалбоподателя.
Без
опора в доказателствата по делото е релевираното с
жалбата твърдение, че не са посочени доказателствата, въз основа на които е
прието за установено нарушението. Видно от самото наказателно постановление, в
същото е посочено, на кои доказателства се е позовал административнонаказващия
орган.
Във
връзка с материалната законосъобразност на оспореното наказателно
постановление, съдът намира, че от събраните в хода на производството гласни, писмени
и веществени доказателства и писмените доказателствени средства и извършената
им оценка, не може да бъде обоснован извод, че жалбоподателят е осъществил
състава на вмененото му във вина административно нарушение.
Съгласно
приетата за нарушена разпоредба на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗДвП Водачът на
пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие,
когато при произшествието са причинени само имуществени вреди е длъжен да окаже
съдействие за установяване на вредите от произшествието.
От
доказателствата по делото – справки, заявление за издаване на протокол от ПТП
подадено до Началника са Сектор „ПП“ от страна на жалбоподателя на дата
18.05.2020г., протокол за ПТП № 1769227/18.05.2020г. и АУАН бл. № 437650/18.05.2020г.
съставен срещу другия участник безспорно се установява, че действително на
посочените в АУАН дата и час е настъпило ПТП между управлявания от
жалбоподателя лек автомобил и лек автомобил Пежо с рег. № Р 21 64 КМ,
управляван от Мирослав Цветков М..
От
показанията на разпитания в процесуалното качество на свидетел актосъставител Д.Н.Г. се установява, че именно
жалбоподателят е посетил Сектор „ПП“ при ОДМВР – Русе, където е съобщил за настъпилото
ПТП с материални щети, а другият водач е бил издирван и призован.
От
приобщеното по делото веществено доказателство – запис относно постъпил сигнал
на ЕЕН 112 безспорно и категорично се установява, че на 16.05.2020г., в 12,06
часа, именно по инициатива на жалбоподателя е подаден сигнал на ЕЕН 112 за
настъпилото ПТП от страна на собственика на управлявания от него лек автомобил.
Самото
ПТП, за което е подаден сигнал на ЕЕН 112 е настъпило на 16.05.2020г. (събота), а
жалбоподател се е явил в Сектор „ПП“, където е подал заявление във връзка със
същото на 18.05.2020г. (понеделник) т.е. жалбоподателят се е явил в Сектор „ПП“ в първия
работен ден след настъпването на произшествието.
Всичко
тези действия на жалбоподателя в своята съвкупност не могат да обосноват извода,
до който е достигнал административнонаказващия орган, че жалбоподателят не е
оказал съдействие за установяване на вредите от ПТП и по този начин е
осъществил състава на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗДвП, а
напротив. Именно жалбоподателят и единствено той веднага след произшествието е
подал сигнал на ЕЕН 112 и е посетил Сектор „ПП“ в първия работен ден, където е
подал заявление във връзка с ПТП, като е представил превозното си средство
именно за установяване на вредите от ПТП, което е отразено в съставения
протокол за ПТП № 1769227/18.05.2020г. Именно поради действията на
жалбоподателя е бил установен и призован и другият участник в ПТП и не може да
бъде обоснован извод, че с поведението си жалбоподателят не е съдействал за
установяване на вредите от настъпилото пътнотранспортно произшествие.
По
гореизложените мотиви наказателното постановление се явява незаконосъобразно и
издадено в нарушение на материалния закон, и като такова следва да бъде
отменено.
С оглед
изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН, вр.
чл. 143, ал. 1 АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени и
направени от същия разноски в хода на съдебното производство.
Претендират
се разноски в размер на 860 лева, от които адвокатско възнаграждение в размер
на 360 лева за изготвяне на жалба и 500 лева за процесуално представителство.
С
писмото, с което са изпратени от страна на административнонаказващия орган
жалбата, ведно с административнонаказателната преписка е направено възражение
за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение и се моли при отмяна
на наказателното постановление да бъде определено адвокатско възнаграждение в
минималния предвиден в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Съгласно
разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, за
защита и съдействие по дела от административнонаказателен
характер извън случаите по ал. 2 възнаграждението е 300 лева.
Съгласно
практиката на Административен съд – Русе, намерила израз в Решение от 3.06.2020 г. на АдмС - Русе по адм. д. № 222/2020
г., в което е обсъдена и съобразена практиката на ВАС, институтът на
обезщетението от непозволено увреждане не е и не може да се превърне в средство
за неоснователно обогатяване, поради което и съдът, спазвайки принципите на
справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв
размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2
от ЗА, т. е. да е „обоснован и справедлив“ и следователно съразмерен
на извършената правна защита и съдействие. Този размер следва да обезщети
страната за действително понесените от нея вреди от причиненото й от държавния
орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите
на която и да е от страните в производството. Критериите за преценка кога
заплатеното адвокатско възнаграждение може да бъде намалено, защото не
съставлява пряка и непосредствена последица от отменения незаконен акт, са
изяснени в Тълкувателно решение № 1 от 11.12.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2017 г., ОСГК. В него се приема, че това може
да стане, ако бъде установено, че изплатеното в наказателното производство
адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на наказателното (в случая административнонаказателното)
дело и надвишава съществено разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение.
В последния случай изплатеното в повече няма да се намира в причинна връзка с
незаконното обвинение и няма да е необходима последица от него.
В
конкретния случай делото не се отличава с фактическа и правна сложност, която
да обоснове претендирания размер на адвокатско
възнаграждение, а именно 860 лева, за да бъде присъдено същото, с оглед
предмета на делото и развитието на производството.
Претенцията за адвокатско
възнаграждение за изготвената въззивна жалбата,
отделно от възнаграждението за процесуалното представителство не намира опора в
Наредба № 1/9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като
съгласно чл. 18, ал. 1 от същата, такова
възнаграждение се дължи в хипотезата без процесуално представителство, каквото
в случая е налице.
С оглед
изложеното и на основание чл. 63, ал. 4
от ЗАНН, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за
адвокат в размер на 300 лв. на основание чл. 18, ал. 4
от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
По
гореизложените мотиви и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
20-1085-002434/15.07.2020г., издадено от Началник Сектор „Пътна полиция“ към
ОДМВР - Русе, с което на А.С.С., ЕГН:**********, с адрес ***, на основание чл. 175,
ал. 1, т. 5 ЗДвП са наложени административно наказание „Глоба” в размер на 50
лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец, за нарушение
по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗДвП.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ - РУСЕ ДА ЗАПЛАТИ А.С.С., ЕГН: **********, с адрес ***, на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 АПК СУМАТА от 300,00 (триста)
лева, представляваща разноски за възнаграждение за един адвокат.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: