№ 749
гр. П., 28.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Н.Т.З
при участието на секретаря К.А.И.
като разгледа докладваното от Н.Т.З Гражданско дело № 20251720102162 по
описа за 2025 година
Производството е по Глава втора от Закона за защита от домашното насилие
(ЗЗДН).
Образувано е по молба вх. № 13134 / 10.06.2025 г., подадена от Р. А. В. срещу А.
М. И., с която е поискано да бъде издадена заповед за незабавна защита по реда на чл.
18 ал. 1 от ЗЗДН.
В молбата се твърди, че А. М. И. е съпруга на нейния вуйчо, като се излага, че на
04.06.2025 г. сутринта тръгвайки за работа станала обект на нападение и вербална
агресия от страна на ответникът И., която започнала да крещи по молителкята,
обиждала я и заплашвала. Излага, че я наричала „куковицо“, „никаквице“, „идиотко“,
„ще съжаляваш“, „ще изчезнеш“, всичко това част от агресията, която изляла срещу
нея. Заплашвала я още „ще те унищожа“, „ще ви запаля“. След като молителката не
отвърнала и се качила в колата си ответникът И. ударила с твърд предмет по
страничната част на колата й. Молителката излага още, че това не било първия път,
когато е била нападана и през годините била подложена не само на вербална, но и на
физическа агресия.
В съдебно заседание молителката Р. А. В. редовно призована не се явява и не се
представлява.
Ответникът по молбата А. М. И., се явява лично и с адв. Р. К.. Оспорва изцяло
изложените в молбата твърдения и приложената декларация, като счита, че това е
реакция на молителката поради наличието на висящо дело за делба. Моли съда да
отхвърли подадената молба по ЗЗДН и претендира разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Няма спор между страните, а и видно от извършените по делото справки
ответникът А. И. е съпруга на вуйчото на молителката, а именно брат на А. Н. И.,
1
която е майка на молителката Р. А. В..
Видно е от писмо от 19.06.2025г. от МБАЛ „Р.А.“, Психиатрично отделение, че
лицата Р. А. В. и А. М. И. не се водят на отчет.
Според справка от 12.06.2025 г. в РС П. няма за завеждани други дела по реда на
ЗЗДН срещу Р. В. и А. М. И..
Представена е декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в която молителката Р. А. В.
декларира, че на 04.06.2025 г. сутринта тръгвайки за работа станала обект на
нападение и вербална агресия от страна на ответникът А. М. И., която започнала да
крещи по молителката, обиждала я и заплашвала. Излага, че я наричала „куковицо“,
„никаквице“, „идиотко“, „ще съжаляваш“, „ще изчезнеш“, всичко това част от
агресията, която изляла срещу нея. Заплашвала я още „ще те унищожа“, „ще ви
запаля“. След като молителката не отвърнала и се качила в колата си ответникът И.
ударила с твърд предмет по страничната част на колата й.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на св. М.В.К. – съсед на
страните, който заявява, че е познавам лицето, което се намира до него в залата – А. от
много години, тъй като ги дели една ограда. Заявява, че познава и Р. В., която е
племенница на Х. – съпруг на А.. Свидетелства, че никога не е виждал да се карат.
Заявява, че е пенсионер по болест и в повечето време си е вкъщи в двора. Посочва, че
на 04.06.2025г. не е чул никакъв скандал между А. и Р. или за извършени действия от
А. към Р., нито пък А. да удря колата на Р.. Дори не допуска, че би могло да се случи.
Единствените скандали, които е виждал са били от страна на свекървата на А. към
цялото семейството. Не е чувал и виждал разправии между А. и Р., като Р. живее в
къщата на горния етаж постоянно.
При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна
страна:
Молбата по чл. 4 ЗЗДН е допустима - подадена е в срока по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН от
извършване на твърдения акт на домашно насилие и срещу лице от кръга на
очертаните в чл. 3 от закона.
Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Релевантни по молбите
за защита по ЗЗДН са обстоятелствата дали е осъществено спрямо молителя действие
представляващо акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН и дали този
акт на домашно насилие е осъществен от ответника по молбата. Това е така, защото
отговорността по ЗЗДН не изключва гражданската, административнонаказателната и
наказателната отговорност на извършителя - чл. 1, ал. 2 ЗЗДН.
За да се проведе успешно доказване на твърденията за осъществен спрямо нея
акт на домашно насилие молителят следва да установи при условията на пълно и
главно доказване: че спрямо нея чрез действие/бездействие от ответника е реализирано
домашно насилие изразяващо се в конкретни прояви, които от обективна страна
попадат в приложното поле на чл. 2 ЗЗДН.
Декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН е частен свидетелстващ документ, издаден от
молителя, който удостоверява факти, изгодни за молителя в процеса. Действително,
чл. 13, ал. 3, вр. ал. 2, т. 3 ЗЗДН овластява съда да издаде заповед за защита и
единствено въз основа на декларацията, но само при липсата на други доказателства
по делото. Това отклонение от общите принципи на доказването в гражданския процес
2
не създава законна доказателствена сила на декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, тъй като
законът не съдържа разпоредба, че фактите, посочени в декларацията, се считат верни
до доказване на противното.
Представената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН съдът не кредитира, на база
горепосочените гласни доказателства по делото, които съществено се различават от
посочените в декларацията твърдения. Предназначението на ЗЗДН е да даде бърза и
своевременна защита на лица, които действително се намират в риск по повод
упражнено по отношение на тях насилие, а не да служи за уреждане на
междуличностни спорове и спорове относно имущества.
Недоказани останаха твърденията на молителката Р. А. В. за извършен акт на
домашно насилие на 04.06.2025 г., с изложеното в молбата и декларацията
съдържание. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелят М.В.К., който ясно,
последователно и безпротиворечиво заявява, че никога не е виждал да се карат Р. В. и
А. М., както и че на 04.06.2025г. не е чул никакъв скандал между А. и Р. или за
извършени действия от А. към Р., нито пък А. да е удряла колата на Р.. Дори не
допуска, че би могло да се случи. В хода на настоящото производство не беше
установено по безспорен и категоричен начин ответниццата А. М. И. да е осъществила
акто на домашно насилие по отношение на Р. А. В. на 04.06.2025г. с посочените думи и
действия.
Поради гореизложеното молбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна,
а издадената по делото заповед за незабавна защита – отменена на основание чл. 19
ЗЗДН.
Държавната такса в производство по налагане на мерки за защита от домашното
насилие (чл. 11, ал. 2 и 3 ЗЗДН) е в размера по чл. 16 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК (т. 22 от Тълкувателно решение № 6 от
6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК).
При този изход на делото, на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН молителката Р. А. В.
следва да заплати в полза на държавния бюджет по сметка на РС П. държавна такса в
размер на 25 лева, а също и на осн.чл.78, ал.3 ГПК следва да заплати на ответника
сумата от 500 лева – разноски за реализирано адвокатско възнаграждение.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молба с вх. № 13134 / 10.06.2025 г., подадена от Р. А. В. с ЕГН
**********, с адрес: гр.П., ул. „***** срещу А. М. И., с адрес: гр.П., ул. „*****, за
налагане на мерки за защита по ЗЗДН , за извършен акт на домашно насилие на
04.06.2025г. в гр. П., ул. „****“ №, като неоснователна.
ОСЪЖДА Р. А. В. с ЕГН **********, с адрес: гр.П., ул. „*****, да заплати в
полза държавата по сметка на РС П. на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН сумата от 25 лева,
дължима държавна такса за разглеждане на подадената молба по чл. 8, т. 1 ЗЗДН.
ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.3 ГПК Р. А. В. с ЕГН ********** да заплати на А. М.
И. с ЕГН **********, сумата от 500 /петстотин/ лева – реализирани по делото
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд П. в 7-дневен срок от
28.07.2025 г., когато съдът е посочил, че решението ще бъде обявено на основание чл.
17, ал. 1 ЗЗДН.
3
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4