№ 1916
гр. София, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ Б. БИНЕВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Административно
наказателно дело № 20251110203625 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по подадена жалба от А. А. А. срещу
Наказателно постановление (НП) № 25-4332-001378/06.02.2025 г., издадено от
началник сектор в СДВР, отдел „Пътна полиция СДВР“, с което на
жалбоподателя на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100,00 лева за нарушение на
чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че обжалваното НП е неправилно,
незаконосъобразно и издадено при съществени процесуални нарушения,
поради което се иска неговата отмяна. Твърди се разминаване в описанието на
обстоятелствената част на нарушението в АУАН и в НП, водещо до
нарушаване правото на защита на жалбоподателя. От описаната в акта за
установяване на административно нарушение (АУАН) правната квалификация
на нарушението не ставало ясно кой закон е нарушен, а това се установявало
едва след като било издадено НП. Допълва се, че нито в АУАН, нито в НП е
конкретизирано извършеното от жалбоподателя нарушение в коя от
хипотезите на чл. 6 , т. 1 от ЗДвП попадало. Посочва се, че
административнонаказващият орган (АНО) не се е аргументирал защо
1
извършеното деяние не представлявало маловажен случай по смисъла на чл.
28 от ЗАНН. Направено е искане за отмяна на обжалвания акт.
В открито съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се е
явил лично, а е бил представляван от упълномощен от него процесуален
представител. В хода на съдебните прения пълномощникът моли съда да
отмени обжалваното НП по съображенията, изложени в жалбата.
В открито съдебно заседание, въззиваемата страна и
административнонаказващ орган - началник сектор в СДВР, отдел „Пътна
полиция СДВР“, е била представлявана от упълномощен юрисконсулт.
Направено е искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна и
недоказана от фактическа и правна страна и за потвърждаване на НП като
правилно и законосъобразно. Претендира се юрисконсултско възнаграждение
и е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на жалбоподателя. В постъпили по делото писмени бележки АНО е изложил
подробни съображения, съгласно които АУАН и НП са били издадени
съобразно правилата на ЗАНН, съответно НП било правилно и
законосъобразно.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 19.01.2025 г., около 00:04 ч. в гр. София, жалбоподателят А. А.
управлявал лек автомобил марка „Тойота“ с рег. № *** по ул. „Люба
Величкова“ с посока на движение от ул. „Атанас Дуков“ към бул. „Черни
връх“. На кръстовището с ул. „Сребърна“ жалбоподателят навлязъл и
преминал на червен сигнал при работеща в нормален режим светофарна
уредба. Преминаването на автомобила било забелязано от свидетеля Д. А. А. и
Б. З. К., изпълнявали задълженията си като автоконтролъори и които били със
служебния си автомобил на светофара, но в срещуположна на движението на
жалбоподателя посока по ул. „Сребърна“.
Свидетелят Д. А. А., в качеството си на младши автоконтрольор при
ОПП – СДВР, оправомощен със заповед № 513з-9719/13.09.2024 г. и заповед
№ 8121з-1632/02.12.2021 г., съставил АУАН Серия GA № 3270417/19.01.2025
г. В него било прието, че жалбоподателят виновно е нарушил разпоредбата на
чл. 6, т. 1 от ЗДвП, като не е съобразил поведението си със светлинните
2
сигнали, навлизайки и преминавайки на червен сигнал при работеща в
нормален режим светофарна уредба. Актът бил връчен и подписан от и
нарушителя.
По делото няма данни за постъпили в законоустановерния срок
възражения от жалбоподателя.
При пълна идентичност от фактическа и правна страна в описанието на
актовете, на 06.02.2025 г. било издадено обжалваното наказателно
постановление от Д. Д. Д., началник сектор в СДВР, отдел „Пътна полиция
СДВР“, оправомощена със заповед № 8121к-12547/12.09.2024 г. и заповед №
8121з-1632/02.12.2021 г. Наказателното постановление било връчено на
жалбоподателя на 10.02.2025 г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена
след анализ на събраните по делото писмени доказателства и доказателствени
средства, а именно: справка картон на водача, заповед № 513з-9719/13.09.2024
г., заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., заповед № 8121к-12547/12.09.2024,
писмо от директора на дирекция „Управление и анализ на трафика“ към
Столична община с вх. № 127821/10.04.2021 г., заедно с приложения –
разположение на светофарна уредба, фази на движение и циклограма на
кръстовището на ул. „Сребърна“ – ул. „Люба Величкова“.
Съдът кредитира изцяло описаните по-горе писмени доказателства,
приобщени от съда на основание чл. 84 от ЗАНН вр. чл. 283 от НПК. Същите,
ценени заедно и поотделно, са непротиворечиви, взаимодопълващи се и
навеждат до едни и същи изводи за фактическата обстановка, при която е
извършено нарушението.
По отношение на показанията на свидетеля Д. А., съдът се довери на
същите относно констатираното нарушение, авторството му, провелата се
процедура по съставяне на АУАН, доколкото разказното от свидетеля е в
синхрон с останалата събрана по делото доказателствена маса.
С оглед гореприетите фактически положения съдът достигна до
следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу
подлежащ на обжалване акт и от лице, което има право на жалба. Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
В производството по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН районният съд следва
3
да извърши проверка за законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е
приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това си
правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП отговарят по форма и
съдържание на изискванията на ЗАНН, издадени са от компетентните за това
административни органи, предвид представените заповеди по делото, и при
спазване на сроковете по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН, като е спазена и процедурата
по връчване и обезпечаване възможността за защита от нарушителя.
АУАН и оспореното наказателно постановление по форма и съдържание
отговарят на изискванията на чл. 42, ал. 1, респ. чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, тъй като
съдържат изчерпателно описание на констатираното нарушение, включително
мястото и времето на извършването му, описание на обстоятелствата, при
които е извършено, посочени са нарушените законови разпоредби, които от
своя страна съответстват на словесното описание на нарушенията. Следва да
се посочи, че в това отношение описанията в АУАН и в НП са идентични. В
случая не са допуснати съществени нарушения при провеждането на
процедурата по издаване на обжалваното наказателно постановление, които да
налагат неговата отмяна, и възраженията на жалбоподателя в тази насока са
неоснователни.
Жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Съгласно посочената разпоредба „участниците в движението съобразяват
своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да
регулират или да контролират движението по пътищата, както и със
светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.“. Съдът
намира, че от събраните по делото доказателства и доказателствени средства
се доказа по безсъмнен начин, че А. А. е осъществил от обективна страна
процесното нарушение, а именно - на 19.01.2025 г., около 00:04 ч. в гр. София,
жалбоподателят е управлявал лек автомобил, като преминавайки през
кръстовището на ул. „Люба Величкова“ с ул. „Сребърна“ с работеща в
нормален режим светофарна уредба, не се е съобразил с дадената
сигнализация в червено, навлязъл е и е преминал през кръстовището. По този
начин той не е съобразил поведението си със светлинните сигнали на
светофарната уредба, работеща в този момент, с което виновно е нарушил чл.
6, т. 1 от ЗДвП.
4
От субективна страна, А. А. е извършил деянието с форма на вината
пряк умисъл. Съдът намира, че същият е възприел светещата в червено
светофарна уредба, съзнавал е последиците, които могат да настъпят, ако
премине при този забранителен сигнал на светофарната уредба, и въпреки
това е не се съобразил и не е спрял автомобила, напротив, преминал е на
червено.
По повод възражението на жалбоподателя, че били налице съществени
разминавания в обстоятелствената част на административното обвинение в
АУАН и в НП, съдът намира същото за неоснователно. Както в АУАН, така и в
НП констатираното нарушение е описано по достатъчно ясен начин.
Фактическата обстановка, описана в АУАН, съвпада с тази в НП, като не са
налице противоречия или непълноти, напротив, описанието им позволява на
санкционираното лице да разбере за какво нарушение е ангажирана
отговорността му. Ето защо съдът намира, че не е ограничено правото на
защита на жалбоподателя и в този смисъл не са налице допуснати
процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаване на НП, които да
са основание за отмяна на наказателното постановление на процесуално
основание.
На следващо място, жалбоподателят е направил възражение, съгласно
което нарушението не било конкретизирано и не ставало ясно коя разпоредба
е нарушена, съответно кое предложение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП е приложимо.
Съдът намира същото за неоснователно, доколкото разпоредбата на чл. 6, т. 1
от ЗДвП достатъчно ясно, конкретно и непротиворечиво описва какви
задължения са предписани на участниците в движението по пътищата. От
фактическата обстановка за жалбоподателя става ясно за кое предложение на
чл. 6, т. 1 от ЗДвП е бил санкциониран, а именно – за несъобразяване със
светлинните сигнали на светофарна уредба, каквото е преминаването на
светофар, показващ червено. Предвид това, съдът намира, че не е допуснато
нарушение от страна на актосъставителя при изготвяне на АУАН,
впоследствие на АНО при съставяне на НП по отношение на словесното и
цифровото описание на правната квалификация на административното
нарушение и не е нарушено правото на защита на А. А. да разбере за какво
нарушение е санкциониран.
Съдът не счита, че случаят може да бъде характеризиран като
5
маловажен, а липсата на изрични мотиви в тази насока на наказващия орган
не е съществено процесуално нарушение, доколкото законодателят не ги сочи
като задължителен реквизит на акта. Извършеното нарушение е формално
такова, като законодателят не е предвидил настъпването на каквито и да е
съставомерни вреди от същото. С оглед на това се явява ирелевантно
изследването на въпроса дали са настъпили или не някакви вредни последици
от извършеното нарушение. Следва да се отбележи, че нарушенията, свързани
с управлението на МПС и неспазването на правилата за движение по
пътищата, застрашават в значителна степен обществените отношения, обект
на защита от ЗДвП, тъй като създават опасност от пораждането на вредни
последици, свързани с настъпване на смърт, увреждане здравето и
имуществото на останалите участници в движението по пътищата. При това
положение съдът счита, че извършеното нарушение не представлява
маловажен случай, доколкото не се характеризира с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
този вид.
На основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено
наказание глоба в размер на 100,00 лева. Доколкото законодателят е
предвидил наказание в абсолютен размер, за съда не съществува възможност
за ревизиране в индивидуализацията му. С оглед на това, както и предвид
обстоятелството, че се установи по безспорен начин извършеното от
жалбоподателя нарушение, съдът намира, че правилно е приложен законът по
отношение на наложеното наказание.
По изложените съображения съдът счита, че атакуваното наказателно
постановление е издадено при правилно приложение на материалния и
процесуалния закон и следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗАНН
в полза на въззиваемата страна се дължат разноски, като страната претендира
юрисконсултско възнаграждение. Предвид липсата на правна и фактическа
сложност на делото, съдът счита, че възнаграждението следва да се определи
в предвидения в разпоредбата на чл. 27е от Наредба за заплащането на
правната помощ минимален размер, а именно 80,00 лева.
Така мотивиран, съдът
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-4332-
001378/06.02.2025 г., издадено от началник сектор в СДВР, отдел „Пътна
полиция СДВР“, с което на А. А. А., ЕГН: **********, на основание чл. 183,
ал. 5, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
100,00 лева за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА А. А. А., ЕГН: **********, с адрес: ***, и съдебен адрес: ***,
да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи, с адрес: гр. София,
ул. „Антим I” № 5, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН сума в размер на 80,00
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за
първоинстанционното съдебно производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7