Р Е Ш Е
Н И Е
Номер 11.06.2021 год. Град Царево
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Царевският районен съд наказателен състав
На единадесети юни две хиляди двадесет и първа година
В закрито заседание в следния
състав: Председател: Минчо Танев
Секретар: Нели Стоянова
като разгледа докладваното от
съдия Минчо Танев
гр. дело № 446 по описа на съда
за 2020 год. за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г.В.И., ЕГН **********,
срещу Наказателно постановление № 758/ 09.11.2020 г. на Директора на Регионална
дирекция по горите- Бургас, с което за нарушение на чл. 257, ал. 1, пр. 2, т. 1,
пр. 1 от Закона за горите във връзка с чл. 108, ал. 3 от Закона за горите, във
вр. с чл. 12б, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 за Контрол и опазване на горските
територии, във връзка с чл. 50, ал. 7 от Наредба № 8 за сечите в горите, на Г.В.И.,
ЕГН **********, е наложена имуществена санкция в размер на 500,00 лв. на
основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ.
В жалбата се навеждат доводи за
неправилност и незаконосъобразност на обжалваното НП, чиято отмяна се иска.
В с.з. жалбоподателя, редовно призован, не
се явява. За него се явява упълномощен представител- адвокат- който поддържа
жалбата. Ангажира гласни и писмени доказателства.
За въззиваемата страна, редовно призована,
се явява надлежно упълномощен процесуален представител- юрисконсулт. Пледира НП
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Ангажира доказателства.
Съдът, като съобрази становищата на
страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа
страна следното:
На 28.10.2020 г. служители на РДГ- Бургас,
извършили проверка на територията на землището на с. Резово, във връзка с
извършвана сеч в частни, горски територии. Въз основа на констатациите от
проверката, на 02.11.2020 г. бил съставен АУАН срещу жалбоподателя. В същия,
актосъставителя приел, че в качеството му на физическо лице за упражняване на
частна лесовъдна практика по чл. 235 от Закона за горите, в периода от 01.06.2020
г. до 28.10.2020 г. не изпълнява своите задължения, а именно: допуска започване
на сеч, без да са спазени изискванията за отбелязване на дърветата за сеч, като
не е ограничена площта чрез маркиране с контролна горска марка в основата на
стъблата на крайните дървета определени за сеч, както и с отбелязване на
височина 1.30 метра с видим знак върху оставащите крайни дървета, при разрешено
цялостно отсичане на дървостоя при извършване на гола сеч в тополови култури.
Посочено е, че деянието е в нарушение на разпоредбите на чл. 257, ал. 1, пр. 2,
т. 1, пр. 1 от Закона за горите във връзка с чл. 108, ал. 3 от Закона за горите,
във вр. с чл. 12б, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 за Контрол и опазване на горските
територии, във връзка с чл. 50, ал. 7 от Наредба № 8 за сечите в горите. Препис
от акта е връчен на жалбоподателя, който в законоустановения срок по ЗАНН е
депозирал писмени възражения.
Въз основа на така съставения АУАН и след
преценка на материалите по АНП, било издадено и обжалваното НП, в което
нарушението е описано по същия като в АУАН начин, дадена е същата правна
квалификация и на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 500,00
лв.
Горната фактическа обстановка се
установява по несъмнен начин от приобщените по делото писмени и гласни
доказателства.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима- подадена е от лице,
което има право на обжалване, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и в срока
предвиден в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна, като съображенията на съда
за това са следните:
Както в АУАН, така и в атакуваното
наказателно постановление се твърди, че нарушението е станало в периода 01.06.2020
год. до 28.10.2020 г. В показанията си пред съда, актосъставителят посочи, че
не е присъствал при започването на сечта и не знае кога е започнала сечта, като
предполага, че тя е започнала на датата,
посочена в позволителното за сеч, която дата приема за началото на извършването
на нарушението, а за крайна дата приема датата, на която е извършил проверката,
като счита, че нарушението е извършено именно в този период. Същевременно обаче,
като крайна дата в АУАН и в НП на нарушението е посочената датата 28.10.2020 г. която дата не става ясно как е
била избрана от АНО, като дата на довършване на нарушението. При това положение остава неясно защо в
АУАН като крайна дата на нарушението е
посочената датата 28.10.2020 г. Недоказаността на времето на извършване на
нарушението в случая води до недоказаност на извършване въобще на нарушение.
Това е така, защото за „допускане на започване на сеч, без да се спазени изискванията
за отбелязване на дърветата за сеч“, трябва да е „спомогнало” бездействието на
контролиращия, а след като не е ясно кога сечта е осъществена, не може да се
твърди, че в същия момент жалбоподателя е бездействал. В този смисъл и Решение
№ 986/ 06.06.2014 г. по КНАХД № 796/ 2014 г. на Административен съд- Бургас.
На следващо място следва да се отбележи,
че в хода на делото се установи от показанията на св. М. и св. Т., че на
мястото е било извършено маркиране на дървесината, по всички изисквания на
нормативната уредба, т.е. доказа се, че жалбоподателя изобщо не е осъществил
състава на соченото от АНО нарушение. В тази връзка и в подкрепа на тия
показания е и представеното по делото Позволително за сеч, издадено на
жалбоподателя, от което се установява, че със същото на жалбоподателя е било
разрешено да извърши гола сеч в процесния имот, като в позволителното за сеч
изрично е отбелязано, че „дърветата са маркирани с контролна горска марка А
3744 с бяла боя“.
На следващо място следва да се посочи, че
разпоредбата на чл. 52 от Наредбата урежда условията за издаване на
позволително за сеч, а разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от ЗГ- кой е
компетентният орган за това. Съгласно разпоредбата на чл. 257, ал. 1, т. 1 от
ЗГ, която се твърди, че е нарушена от жалбоподателя, се наказва с глоба от 300
до 5000 лв. ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице,
упражняващо лесовъдска практика, което, не изпълни или изпълни несвоевременно
задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите
актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях. За да
бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя по чл. 257 от ЗГ е необходимо
наказващият орган да определи дали това лице, като субект на нарушението, е
длъжностно лице или е лице, упражняващо лесовъдна практика. Видно от
разпоредбите на Закона за горите качеството, функциите, задълженията и
правомощията на тези две групи лица са различни и произтичат от различни
основания. В конкретния случай, отговорността на жалбоподателя е ангажирана в
качество, което чл. 257, ал. 1 от ЗГ не предвижда, а именно: „Лице, вписано в
публичния регистър с удостоверение по чл. 235 от ЗГ“. Никъде не се посочва дали жалбоподателят
всъщност е лице, упражняващо лесовъдна практика, както изисква чл. 257 ал. 1 от
ЗГ. Описанието в акта и в НП: „Физическо лице за упражняване на частна
лесовъдна практика по чл. 235 от ЗГ с удостоверение“, само по себе си означава,
че е вписан в публичния регистър и притежава лиценз за упражняване на лесовъдна
практика, но не означава автоматично, че той упражнява лесовъдска практика. В
случая законодателят е имал предвид, че отговорност по чл. 235 от ЗГ, може да
носи само длъжностно лице или лице упражняващо лесовъдска практика. За да е
налице извършено нарушение по чл. 257 от ЗГ, следва да не са изпълнени законови
правомощия, които са му възложени по закон и подзаконовите актове за
прилагането му, а не по позволителното за сеч, както е вписано в НП. В
разпоредбата на чл. 50, ал. 3 и ал. 4 от Наредба № 8 за сечите в горите е
указано какво и как се извършва отбелязване на дървета за сеч, и това са
задълженията на лицето, извършващо маркиране на насаждението. Неправилно
наказващият орган е вменил като нарушение на жалбоподателя „допускане на
започване на сеч“, вместо „неограничаване на площта чрез маркиране с КГМ в
основата на стъблата на крайните дървета определени за сеч, както и
неотбелязване на крайните оставащи дървета на височина 1.30 м. с видим знак
върху оставащите крайни дървета, като в този случай съгласно разпоредбата това
изискване се поставя към лицето, което маркира насаждението. В конкретния
случай жалбоподателят не е извършвал маркиране на насажденията - същото е било извършено от „***“ ЕООД- гр.
Велико Търново, видно от приложената по делото служебна бележка и разбираемо
няма как на жалбоподателя да му бъде вменена отговорност по чл. 50, ал. 7 от
НСГ.
Отделно от всичко изложено, АУАН и бил
издаден и в срока за отстраняване на констатирани нередности при извършване на
сечта- преди дадения срок да е изтекъл.
Ето защо процесното НП се явява неправилно
и незаконосъобразно и следва да бъде отменено изцяло.
Мотивиран от горното и на основание чл.
63 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 758/ 09.11.2020
г. на Директора на Регионална дирекция по горите- Бургас, с което за нарушение
на чл. 257, ал. 1, пр. 2, т. 1, пр. 1 от Закона за горите във връзка с чл. 108,
ал. 3 от Закона за горите, във вр. с чл. 12б, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 за
Контрол и опазване на горските територии, във връзка с чл. 50, ал. 7 от Наредба
№ 8 за сечите в горите, на Г.В.И., ЕГН **********, е наложена имуществена
санкция в размер на 500,00 лв. на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите-
Бургас, да заплати на Г.В.И., ЕГН **********, сумата в размер на 300,00 лева за
разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване,
пред Административен съд- Бургас, в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: