Р Е Ш Е Н И Е
№391
гр.
Велико Търново, 01.12.2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр. ВЕЛИКО ТЪРНОВО – шести
състав, в открито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН
БУЮКЛИЕВ
при участието на секретаря С.М., като разгледа
докладваното от председателя адм. дело №298 по описа на Административния съд за
2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 от АПК
Жалбоподателят
Дружество по ЗЗД „Генетика и селекция за конкурентно овцевъдство“ със седалище
на това дружество във Велико Търново, чрез законният си представител е
обжалвало решение за отказ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ
№РСР01-46/26.04.2021 година на заместник министъра на земеделието, храните и
горите в качеството му на ръководител на управляващия орган на Програмата за
развитие на селските райони 2014-2020 година.
Жалбоподателят
твърди, че това решение е издадено при нарушение на административно-производствените
правила, противоречие с материалния
закон и при неспазване на правилата за
формална законосъобразност.
Конкретните
оплаквания са, че решението страда от липса на мотиви, тъй като не е посочено
кои доказателства, описани в отправена покана, не са представени от кандидата
/жалбоподателя/, с което е нарушена правото на защита. Освен това, макар и да е
установено, че на един от членовете на ДЗЗД е било наложено административно
наказание за нарушаване на разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ, чрез надлежно
писмено доказателство е установено, че този член на дружеството е заплатил
/погасил/ глобата още на 4.10.2019 година – далеч преди създаването на ДЗЗД,
като не е установено по отношение на този член да са наложени други санкции.
Всъщност ответникът не е изложил никакви мотиви, които да сочат дали кредитира
или не представеното писмено доказателство и да аргументира правното му
значение, което не е сторено. Твърди се и, че в нарушение на принципа,
прогласен в разпоредбата на чл.7 от АПК РУО е игнорирал факти, за които е
уведомен чрез ИСУН 2020 и които са релевантни към издадения административен
акт. Сочи се, че предвид Условията за кандидатстване, ДЗЗД е уведомило РУО за
настъпили промени в състава на ДЗЗД чрез напускане на двама от членовете му и
приемането на тяхно място на други, които са също земеделски стопани, като тази
промяна е съобразена и с образеца на договора, който е приложен към тези
Условия, а и приемането на нови членове отговаря на изискванията им с аргумент
от т.9 от Раздел 11 на същите. В това отношение в оспорваното решение липсват
каквито и да са мотиви, като не е съобразено, че към момента на издаването му
земеделският стопанин, за който се е отнасяла констатацията за /платената/
глоба, не е част от ДЗЗД. По този начин административният орган не е взел
предвид релевантни за случая факти и обстоятелства и е издал незаконосъобразно
решение. Тези оплаквания се поддържат и доразвиват и от процесуалния
представител на дружеството ***В. в
депозираната по делото молба /лист118 от делото/. Претендират се сторените
разноски по делото.
Ответникът, ръководителят на
управляващият орган на Програмата за развитие на селските райони 2014-2020
/ПРСР/, чрез представителя си отрича основателността на жалбата в писмения
отговор /лист 83 от делото/. Поддържа се, че са спазени всички общи и
специфични административно-производствени разпоредби, отнасящи се до Мярка 16
„Сътрудничество“ от ПРСР. Според тази страна, основанието, на което е основано
процесното решение, е разпоредбата на чл.38, т.3 от ЗУСЕСИФ и т.9, предложение
трето от Раздел 27,1 „Допълнителна информация“ от Условията за кандидатстване с
проектни предложения за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по
процедура чрез подбор № BG06RDNP001-16.001по подмярка „Подкрепа за сформиране
и функциониране на оперативни групи в рамките на ЕПИ“ от мярка 16
„Сътрудничество“ на ПРСР /Условията за лаконичност/. Посоченото означава, че
РУО е издал решението за отказ за кандидата /потенциален бенефициер и настоящ
жалбоподател/, който не отговаря на изискванията за бенефициер или не е
представил в срок доказателства за това. Сочи се, че на кандидатите, включени в
списъка по чл.35, ал.1 от ЗУСЕСИФ е изпратена покана да представят
доказателства, че отговарят на изискванията за бенефициер според изискването на
чл.36, ал.2 от ЗУСЕСИФ. С поканата били изискани документи по т.3, буква „а“,
„б“, „г“ и „е“ от Раздел 27,1 от Условията. В 30 дневният срок настоящият
жалбоподател не е предоставил на РУО всички доказателства, описани в покана с
изх.№70-4628/13.10.2020 г., от които да се установява, че отговаря на
изискванията за бенефициер, което било достатъчно за издаването на отказ.
Всъщност, в съответствие с т.6 от Раздел 11,2 на Условията, с допълнително
уведомително писмо №70-5260 от 18.11.2020 година УО бил уведомил потенциалния
бенефициер за установено при служебна проверка наличие на наказателно
постановление №25-2403419 от 17.06.2019 година за лицето С.Д.Н., който е член
на оперативната група /представляваща ДЗЗД/, като са изискани конкретни
доказателства, че наказаното лице е предприело мерки, гарантиращи надеждността
му, като в указания в писмото срок ДЗЗД е представило доказателство за плащане
на това постановление. Според ответника от тези документи се установявало, че
на дружеството е съставено влязло в сила наказателно постановление за нарушение
по чл.62, ал.1 от КТ, като е налице предпоставката по нормата на чл.54, ал.1,
т.6 от ЗОП, което е основание за отстраняване на участника от процедурата.
Какви са установените от съда
факти с оглед представената и допълнена в открито заседание преписка?
Жалбоподателят е подал проектно
предложение, с което е кандидатствал за безвъзмездна финансова помощ по
процедура чрез подбор на проектни предложения по подмярка 16,1 „Подкрепа за
сформиране и функциониране на оперативни групи в рамките на ЕПИ“ по мярка 16
„Сътрудничество“ от ПРСР. Във формуляра е посочено, че кандидатът е обединение
на физически и юридически лица, като данните за партньори /съдружници/ са
следните: 1. Национална овцевъдна и козевъдна асоциация; 2. Тракийски
университет; 3. Агробиоинститут; 4. Земеделски производител Д.А.Г.; 5. Земеделски
производител С.Д.Н.; 6. Земеделски производител Я.Д.Х.; 7. Земеделски
производител К.Г.С.; 8. Едноличен търговец „И.Д.“; 9. Земеделски производител К.Г.К.;
10. Земеделски производител Т.П.Г.; 11. „П.П.2006“ ЕООД.
Общата стойност на предвиденото в
проекта финансиране на проекта е от 839 788, 04 лв., като от тях исканото
безвъзмездно финансиране чрез проекта е от 791 897, 47 лв.
Представен е договор за
сформиране и функциониране на оперативна група /образец по Приложение №2 към
Условията/, която оперативна група от гледна точка на гражданското право е под
формата на дружество по ЗЗД. Предвидено е дружеството да се представлява от
водещият партньор – съдружника Национална овцевъдна и козевъдна асоциация.
Предвиден е срок на договора от 36 месеца след одобрението на проектното предложение.
Впрочем в чл.10 е предвидена възможността всеки един от членовете на
дружеството да може да го напусне. В чл.9 е предвидена възможността член на
оперативната група /т.е. на дружеството/ да прехвърли своето участие без
съгласието на другите членове. В член 20 от договора е изрично записано, че
всеки член може да напусне дружеството, без това да води до прекратяването му.
В чл.11, ал.1 от договора е предвидено, че напускащият член на оперативната
група е длъжен да предизвести останалите поне три месеца предварително.
Освен посоченият договор по
Приложение, към формуляра за кандидатстване са приложени електронно подписани
документи, представляващи договори за реализиране на продукция или първични
счетоводни документи, доказващи производство на селскостопанска продукти за
участници от група „земеделски стопани“; договор за наем на база; регистрация
на животновъден обект; декларации по чл.25, ал.2 от ЗУСЕСИФ /приложение 3 от
Условията/ за всеки от членовете на дружеството/оперативната група; финансов
план по образец; запитвания за оферти съгласно приложение №13 /общо 12 броя/;
решение, издадено по Глава Шеста от ЗООС; предварителен договор за наем на
офис; декларации по образец съгласно Приложение №14 към Условията; документ за
банковата сметка, по която би трябвало да се прехвърли сумата, представляваща
БФП; декларации от лицата, които представляват екип на оперативната група
съгласно Приложение №15; банкова референция за налични средства; референции за
опит; декларация по образец съгласно Приложение №14; план за действие за
изпълнение на иновативен проект съгласно Приложение 4.
Видно от генерирано в ИСУН
уведомително писмо председателят на оценителската комисия е уведомил чрез
управителя на дружеството последното, че
са налице някои неясноти и непълноти, касаещи офертите на „П.С.“ ЕООД, „Антисел
България“ ООД. Освен това е посочено, че са представени декларации /приложение
15/ за участниците земеделски производители, като обаче в т.9 „екип“ не са
посочени лицата, включени в екипа на земеделските производители, при което не
са изпълнени условията по т.10 и 11 от раздел 11,1 от Условията. Посочени са и
други пропуски, като е посочено изрично, че в съответствие с Раздел 21,1 „Оценка за административно
съотвествие и допустимост“ от Условията, следва кандидатът в 15 дневен срок от
изпращането на писмото в ИСУН, да представи подробно описани обяснения и/или
документи.
В публикувания в ИСУН отговор на
кандидата са посочени какво документи и обяснения се представят в указания срок,
като същите са приложени по преписката.
С ново съобщение, отразено в ИСУН,
председателят на оценителската комисия е уведомил управителя на оперативната
група/ДЗЗД/, че едно лице от ДЗЗД се оттегля според подадено до комисията
писмо. Поискано е потвърждение за това обстоятелство, като в отговора е изрично
отбелязано, че няма промяна в членовете на оперативната група.
Видно от поканата за предоставяне
на доказателства за изпълнение на изискванията за бенефициент /Приложение №27
към Условията/, която е от 13.10.2020 година, ответникът, на първо място, е
описал недопустимите за финансиране разходи /общо от 25 290, 35 лв./, като
на второ място, е поискал: удостоверения от НАП за наличие или липса на
задължения за кандидата /на практика са поискани такива за пет физически лица,
които представляват членове на оперативната група/ДЗЗД/ или за удостоверение от
НАП, установяващо, че размерът на неплатените задължения е не повече от 1 на
сто от сумата на годишния оборот на предприятието – кандидат за последната
приключила финансова година, но не повече от 50 000 лв. или споразумение с
НАП от което да е видно, че страните са договорили разсрочване или отсрочване;
удостоверение за липса на задължения към общината по седалището на кандидата; свидетелства за съдимост на посочените пет физически
лица; удостоверение от органите на ИА „Главна инспекция
по труда“ във връзка с обстоятелствата по чл.54, ал.1, т.6 от ЗОП и нотариално
заверено пълномощно в случаите, когато административният договор за
предоставянето на БФП ще бъде подписан от лице, различно от законният
представител на кандидата съгласно договора за ДЗЗД. Посочено е, че тези
договори следва да се представят в 30 дневен срок.
Съответно, приложени са
удостоверения, свидетелства за съдимост, както и удостоверения по чл.58, ал.1,
т.3 от ЗОП досежно дружеството, което представлява оперативната група и досежно
съдружника Национална овцевъдна и козевъдна асоциация.
С ново писмо, №70-5260/18.11.2020
година РУО изисква нови документи – удостоверения за липса на задължение към
община н а следните лица: „Агробионститут“, Д.А.Г., „И.Д.“ ЕТ, К.Г.С., К.Г.К.,
„П.П.2006“, С.Д.Н., Т.П.Г., Я.Д.Х.. Освен това РУО сочи, че въз основа на
служебно проверка е констатирал, че за члена на ОГ С.Д.Н. е било установено, че
има издадено наказателно постановление от 17.06.2019 година, което е на
основание чл.62, ал.1 от КТ и е влязло в сила. Поискано е да се представят
доказателства за неговата надеждност.
В отговора си, кандидатът е
представил исканите удостоверения, както и доказателство за погасяването на
задължението, възникнало от влязлото в сила постановление с адресат С.Д.Н.
/писмо № 20079568 от 27.11.2020 година на Д“ИТ“ – В. Търново/. Впоследствие
/на 14.12.2020 година/ са представени още две удостоверения.
На 17.02.2021 година /преди
издаването на процесното решение, но след датата на оценителския доклад/ е
проведено общо събрание на дружеството жалбоподател, на което общо
събрание са разгледани общо пет точки от
дневния ред и са взето общо пет решения. Първото решение е за уважаването на
молбата на С.Д.Н. за напускане на дружеството, второто решение е за приемането
на нов член и съдружник на мястото на напусналия, като това е земеделският
производител К.Д.Т.. С третата точка е уважена молбата на земеделския
производител Д.А.Г. за напускане на дружеството /оперативната група/, а
четвъртото решение е за приемането на нов съдружник на мястото на напусналия,
като е приет за съдружник М.И.М., който е също земеделски производител. С
петата точка е приет нов договор за сформиране на оперативната група, в който
са променени само членовете му с оглед посочените решения на съдружниците.
Новите членове на сдружението са попълнили декларации, съгласно приложения 3,
14 и 15 от Условията. Освен това е съставен актуализиран план за действие
с отразени изменения в персоналния състав на оперативната група.
Съответно, дружеството – кандидат
е сигнализирало със съобщение чрез ИСУН за настъпилите промени, като е
представило актуализирания договор, протокола за проведеното общо събрание,
актуализирания план, попълнените от новите съдружници декларации и прочие
документи.
Директорът на дирекция „РСР“ към
МЗХГ с писмо 93-988 от 15.02.2021 година е сезирал директора на дирекция
„Правни дейности и законодателство на Европейския съюз“ с писмо, като е
посочил, че в рамките на проведената процедура са одобрени 26 участници според
оценителския доклад от 30.09.2020 година.Били са изпратени покани за
представяне на доказателства за изпълнение на изискванията за бенефициер преди
сключването на административния договор, като за един кандидат било установено,
че е налице стабилизирано наказателно постановление за нарушение по чл.62, ал.1
от КТ /като посоченото е неточно, тъй като това е установено не по отношение на
кандидата, а по отношение на негов член/. Отново са цитирани правилата за
недопустимост на кандидатите, както и дадената възможност те да докажат
надеждността си при констатирани обстоятелства, които биха довели до
недопустимостта им, като е уточнено, че е представено доказателство за
заплащането на наказателното постановление.
Извън горното, с писмо от
2.03.2021 година /03 - 158/, заместник министъра на земеделието, храните и
горите е сезирал директора на дирекция „Централно координационно звено“ към
администрацията на Министерския съвет, като в него е посочил, че за един от
членовете на одобрен кандидат – оперативна група – е налице влязло в сила
наказателно постановление на основание чл.62, ал.1 от КТ /всъщност става въпрос
за нарушение на тази разпоредба, а не за основанието на наказателното
постановление/. Посочено е по-специално, че от друга страна според т.6 от
Раздел 11,2 „Критерии за недопустимост на кандидатите“ от Условията за
кандидатстване по отношение на обстоятелствата за отстраняване, посочени в
нормата на чл.54 от ЗОП е възможно кандидата да представи доказателства за
предприети мерки, които гарантиран надеждността му по чл.56 от ЗОП, въпреки
наличието на основание за отстраняване. Подчертано е, че съответният кандъдат
/всъщност това е жалбоподателят/ е представил официален документ, установяващ
заплащането на санкцията по наказателното постановление, като към декларацията
по чл.25, ал.2 от ЗУСЕСИФ, подписана от лицето, адресат на това постановление,
е вписано, че липсва обстоятелство за отстраняване към 11.01.2020 година. Освен
това е аргументирана и промяната в проектното предложение в частта досежно
участниците в оперативната група, възникнали с оглед пандемичната обстановка,
като е цитирана т.10, от Раздел 21,1 от Условията за кандидатстване. Поискано е
становище относно правното значение на представените доказателства за
погасяване на публичния дълг по наказателното постановление, издадено на член
на групата за нарушаване на чл62 от КТ и за допустимостта на промяната по
отношение на одобрен кандидат след оценителски доклад, но преди сключването на
административния договор, при условие, че сама по себе си тази промяна не води
подобряване на качеството на проектното предложение или до размера на
предвидената БФП.
На първото запитване е отговорено
с писмо 93-988/13.04.2021 година от директора на дирекция „ПДЗЕС“ при
министерството на земеделието и горите, според което писмо хипотезите, при
които може да се установява надеждност и се издаде документ за потвърждение на
надеждност са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл.56, ал.1 от ЗОП. Отбелязано
е разтегливо, че законодателят е въвел и ограничения, които да гарантират на
потенциалните възложители, че предоставените им за управление и разпореждане
обществени средства ще се разходват ефективно и при минимален риск от сключване
на договори с кандидати, които в дейността си са имали поведение, което
предизвиква съмнение в тяхната коректност и съобразено със закона поведение.
Поради това според този директор на дирекция в чл.54, ал.1 от ЗОП са изброени
изчерпателно хипотезите, пи които следва определен кандидат да се отстрани
задължително, като само за част от тях била предвидена възможност за
представяне на доказателства, които да са основание да се пренебрегне
ограничението.
На второто писмо от
администрацията на МС е отговорено с писмо 04.08-23 от 12.03.2021 година,
според което при промяна в обстоятелствата, за които не се издават официални
документи, кандидатът следва да представи нови декларации в срока по чл.36 от
ЗУСЕСИФ. Посочено е, че мерките за надеждност са посочени в разпоредбата на
чл.56 от ЗОП, като при вземането на решение следва да се отчете и предвидения в
чл.57, ал.3, т.2 от ЗОП срок за прилагане на основанията за отстраняване. За
доказването на липсата на основание за отстраняване участникът, избран за
изпълнител представя за обстоятелството по чл.54, ал.1, т.6 от ЗОП
удостоверение от ИА „ГИТ“. Що са касае до промяната на персоналния състав на
оперативната група, то в писмото е отбелязано, че отговорът изисква изясняване
на понятието „качество на проектното предложение“, а съгласно ЗУСЕСИФ при
процедурите чрез подбор /на проектни предложения/ отстраняването на
нередовността не може да води до подобряване на качеството на проектното
предложение, което е предвидено с оглед преценката за административно
съответствие и допустимост, тъй като обратното би довело до нарушаване на
принципите по чл.29, ал.1 /очевидно от ЗУСЕСИФ/. Изложени са и допълнителни
съображения, според които, най – общо казано, целта на закона е възможността да
се отстраняват само формални нередовности, проявлението на които би довело до
отстраняване на кандидата чисто формално. Т.е. не е даден конкретен отговор, а
само насоки.
Жалбата
е допустима.
Жабоподателят
е легитимиран да оспори решението, доколкото е негов адресат в качеството му на
организация, като последното го засяга неблагоприятно. Тъй като решението е
връчено чрез ИСУН на 26.04.2021 година, а видно от приложения пощенски плик, с
който жалбата е подадена чрез аздинистративния орган до съда, същият е с дата
7.5.2021 година, като при това положение преклузивният 14 дневен срок е спазен.
По
същество жалбата е основателна.
Видно
от молбата на процесуалният представител на жалбоподателя от 2.07.2021 година, последният
е поискал от съда да задължи ответника по делото да установи с доказателства
компетентността на издалия решението орган предвид твърдението, че издателят не
е компетентният по закон административен орган, имащ правомощие да издава
решение като процесното. На практика, чрез доказателственото искане по т.2 от
тази молба /лист 51 гръб от делото/, жалбоподателя имплицитно твърди
некомпетентността на издалия решението орган.
Впрочем
още с разпореждането си от 28.05.2021 година /лист 40 от делото/ съдът указа на
ответника, че е в негова процесуална тежест да установи наличието на
правомощието си да разпореди обжалваното решение.
Извън
това, с оглед приложимостта на разпоредбата на чл. 171, ал.5 от АПК съдът, с
определение, постановено в открито съдено заседание на 27.09.2021 година
задължи ответника по делото до провеждането на следващото открито съдебно
заседание да представи писмено доказателство, което да установява, че
ответникът е овластен да издава решение като процесното. Съдът изрично указа на
ответника, че ако доказателство за такова овластяване не се представи, то той
ще приложи разпоредбата на чл.161 от ГПК, според която „С оглед на
обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите, относно
които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства.“.
Следва неизпълнението на възложеното от съда процесуално задължение на
ответника да представи конкретно доказателство да бъде възприето като пречка за
събирането му по смисъла на тази разпоредба.
При това положение съдът
намира, че процесното решение е нищожно, тъй като е издадено от административен
орган, който няма материална /предметна/ компетентност да издава такъв
административен акт.
Видно като от съдържанието
му, така и от разпоредителната му част, решението е акт, предвиден в
разпоредбата на чл.38, т.3 от ЗУСЕСИФ. Тази разпоредба изисква решението, с
което се отказва предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, да бъде
издадено от ръководителя на съответният управляващ орган.
Специалният Закон за
подпомагане на земеделските производители не определя изрично кой е ръководител
на управляващият орган при финансиране на земеделски производители по Програма
за развитие на селските райони 2014 – 2020 година. В разпоредбата на чл.2д,
ал.1 от този закон е предвидено, че самият Управляващ орган се определя с
решение на Министерският съвет. Такова решение е представено /лист 54 от
делото/, като според т.2 от него функциите на управляващ орган на Програмата за
развитие на селските райони, съфинансирана от ЕЗФРСР, се изпълняват от дирекция
„Развитие на селските райони“ на Министерство на земеделието и храните. В
решението не се сочи изрично кой конкретен орган е ръководител на тази
дирекция, като следва да се посочи, че в по-късно приетият Устройственият правилник е разписан друг управляващ
орган - дирекция "Развитие на селските райони" по аргумент от чл.38,
ал.1 от този правилник.
Така или иначе, по аргумент и
от разпоредбата на чл.9, ал.5, изречение второ от ЗУСЕСИФ, а и от разпоредбата
на чл.9д от ЗПЗП се следва, че решението, с което се отказва безвъзмездно
подпомагане по мерките, изброени в чл.9б, следва да бъде издадено от
ръководителя на този управляващ орган.
Предвид чл.3, ал.1 и ал.2,
т.2, буква „а“ от Устройственият правилник на Министерството на земеделието, храните и горите, ръководител и на
предвидения в решение №792 от 17.12.2013 година и на предвидения в разпоредбата
на чл.38, ал.1 от Устройствения правилник Управляващ орган е министърът на
земеделието, храните и горите, а не заместникът му.
В
нормата на чл.9, ал.5, изречение последно от ЗУСЕСИФ е предвидено, че
правомощията на ръководител на управляващия орган по този закон може да се
упражняват и от овластено от него лице, т.е въз основа на делегационно
възлагане. Както съдът посочи, писмен акт, който да делегира правомощия на
издалия решението административен орган липсва предвид прилагането на
последиците на чл.161 от ГПК. Следователно административният орган не притежава
делегираното му правомощие да отказва предоставянето на безвъзмездна финансова
помощ на проектното предложение на бенефициера – жалбоподател.
Същият
извод се налага и ако се приложи разпоредбата на чл.9д от ЗПЗП, според която „Ръководителят
на управляващия орган на Програмата за развитие на селските райони за периода
2014 – 2020 г., съответно изпълнителният директор на Държавен фонд
"Земеделие" – Разплащателна агенция, за мерките и подмерките,
делегирани с договора по чл.
2д, ал. 2, издава решение, с което отказва предоставянето на безвъзмездна
финансова помощ на всички останали проектни предложения, извън тези по чл. 9г.“.
Предложенията, които са обхванати в разпоредбата на чл.9г са всъщност
посочените в чл.9г, ал.1 от ЗПЗП, като чрез тромава законодателна техника тази
пък норма препраща към чл.9в, ал.6 от закона, отнасяща се до предварителната
оценка по ал.1, каквато понастоящем не е извършвана в процедурата по подбор.
Първо,
нормата на чл.9д от закона не предвижда делегиране на правомощия, нито указва,
че такава делегация може да се уреди в подзаконов нормативен акт. Дори обаче в
разрез с посоченото да се приеме, че приложимо е правилото на чл.4, ал.2 от
Устройственият правилник, то отново следва да се констатира, че посочената там
заповед липсва.
Действително,
на лист 59 от делото е налице пълномощно за процесуално представителство на
ответника, от съдържанието на което се установява, че различно от посоченото в
решението като персоналитет физическо лице е оправомощено с две заповеди на
министъра на земеделието, храните и горите като ръководител на УО на ПРСР
2014-2020, но вписаните в пълномощното дати на двете заповеди са последващи спрямо
датата, на която е издадена процесното решение, поради което това пълномощно не
съдържа доказателствени индиции, че към датата на издаването му е била налице
надлежна делегация.
При
това положение решението трябва да бъде прогласено за нищожно с оглед липсата
на материална компетентност за издаването му от страна на ответника.
Следва накрая за пълнота да
се отбележи, че евентуалното наличие и представяне на някакво новоузнато или
новосъздадено писмено доказателство за делегиране на правомощие и представянето
му едва пред касационна инстанция от една страна би представлявало груба
злоупотреба с процесуални права в нарушение на принципа, заложен в чл.3 от ГПК,
като от друга страна не би могло да се третира като доказателство по смисъла на
чл.219, ал.1 от АПК, доколкото такова писмено доказателство е относимо към
главния предмет на спора, а не установява налично процесуално опущение или
нарушение на настоящият съдебен състав.
Предвид констатираната
нищожност на решението и на основание чл.173, ал.2 от АПК, преписката по
проектното предложение на жалбоподателя следва да се изпрати на министъра на
земеделието, храните и горите за произнасяне с валиден административен акт.
При това положение изцяло
основателна е претенцията на жалбоподателя за разноски, като за него разноските
представляват внесена държавна такса от 1 700 лв., както и договорено и
ефективно заплатено адвокатско възнаграждение в размер от 6000 лв.
Водим
от горното, Великотърновският административен съд, шести състав
Р
Е Ш И :
ОБЯВЯВА нищожността на решение за
отказ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ №РСР01-46/26.04.2021
година на заместник министъра на земеделието, храните и горите в качеството му
на ръководител на управляващия орган на Програмата за развитие на селските
райони 2014-2020 година.
Изпраща преписката по подаденото от
ДЗЗД „Генетика и селекция за конкуретноспособно овцевъдство“ проектно предложение
№BG06RDNP001 -
16.001
- 0013
по процедура чрез подбор на проектно предложения №BG06RDNP001-16.001 от Програмата за развитие на
селските райони 2014 - 2020 на министъра на земеделието, храните и горите за
произнасяне с валиден административен акт.
ОСЪЖДА Министерството на
земеделието, храните и горите да заплати на ДЗЗД „Генетика и селекция за
конкуретноспособно овцевъдство“ със седалище според дружественият договор в
град Велико Търново, улица „Никола Габровски“ №25а, разноски по делото в размер
от 7700 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: