Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 07.11.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на
двадесет и трети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
Административен съдия: Христинка Димитрова
при секретаря Светла Атанасова, като разгледа
докладваното от административния съдия АД № 142 по описа за 2019г.
на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) във връзка с чл.145 и
следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по оспорване от К.Ф.М. с ЕГН ********** ***, против Заповед № РД-46 от
28.02.2019г. на Кмета на община Хитрино, с която е разрешено изработване на
проект за изменение на ПУП – ПРЗ за обединяване на УПИ II - 483, 320 за
автостанция и УПИ III - 321, 322 ООД в кв.48 по плана на с.Хитрино в нов УПИ II
– 320, 321, 322, 483 за ООД с конкретно предназначение „за автогара“.
Оспорващият твърди, че актът е издаден при съществени нарушения на
административно производствените правила и в противоречие с материално правни
разпоредби. Сочи, че община Хитрино не разполага с правомощие еднолично да
инициира процедура по обединяване на визираните в заповедта УПИ - та, а той в
качеството си на собственик на имот, за който се процедира изменение, не е
заявявал съгласие и няма намерение да дава съгласие за изменение. Счита, че е
налице нарушение в процедурата, тъй като предложението не е съгласувано с АПИ и
Национална компания „Железопътна инфраструктура“, въпреки че в проекта е
предвидено конкретно предназначение на новообразувания имот „за автогара“ и
проектът съдържа предвиждане относно железопътната инфраструктура. Според
оспорващия до трагичния инцидент от 10.12.2016г. в село Хитрино е имало
автоспирка с разположени в нея търговски обекти и нищо не налага изграждане на
автогара. Дори и да се приеме, че общественият интерес налага изграждането на
автогара, то община Хитрино разполага с достатъчно общински имоти за
реализиране на това мероприятие. Като самостоятелно основание за
незаконосъобразност на заповедта се сочи обстоятелството, че същата е издадена
въз основа на Решение № 76, прието от Общински съвет Хитрино на заседанието му,
проведено на 24.08.2018г. Това решение е нищожно и влече нищожност на
издадената въз основа на същото заповед. Въз основа на изложените в жалбата
аргументи отправя искане за прогласяване нищожността на Заповед № РД-46 от
28.02.2019г. на Кмета на община Хитрино. В съдебно заседание оспорващият лично
и чрез упълномощен представител адв.Женя Койчева заявява, че поддържа жалбата и
искането актът да бъде прогласен за нищожен или отменен като незаконосъобразен.
Подробни аргументи, обосноваващи застъпената теза за нищожност, съответно за
незаконосъобразност на атакуваната заповед
излага и в представени по делото писмени бележки рег.№
ДА-01-3094/30.10.2019г. Претендира присъждане на деловодни разноски, съгласно
представен списък.
Ответната страна - Кмет на Община
Хитрино, представляван в съдебно заседание по пълномощие от адв.Б.Г.поддържа
становище за недопустимост и неоснователност на оспорването. Подробни аргументи
развива в представените по делото писмени бележки.
Заинтересованата страна - Община
Хитрино, представлявана отАдв.Г.оспорва жалбата.
След съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, Шуменският административен съд намира за
установено от фактическа страна следното:
К.Ф.М. се легитимира като
собственик на 313/545 ид.части от УПИ III-321,322 (ООД) в кв.48 по плана на
с.Хитрино и на изградените в този имот магазин за хранителни стоки със
застроена площ 35,3 кв.м., склад със застроена площ 34,3 кв.м., баничарница с
площ 18,5 кв.м., фурна със застроена площ от 43,5 кв.м. и магазин „Хали“ със
застроена площ 100 кв.м., съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 97/15.06.2012г., том II, рег.№ 6569, дело № 278/2012г. по описа
на нотариус с район на действие ШРС, Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 51/ 27.11.2013г., том IV, рег.№ 7986, дело № 618/2013г. по
описа на нотариус с район на действие ШРС и договор № 0021/26.11.2012г. за
ликвидиране на съсобственост чрез продажба, сключен между Община Хитрино като
продавач и К.Ф.М. - като купувач, вписан в Служба по вписвания - гр.Шумен с №
163/28.11.2012г., том 21, дело № 3602/2012г., имотна партида 84802.
Административното производство е
образувано по заявление за административна услуга с вх.№ 08-00-22/28.02.2019г.,
депозирано от А.Ахмед – зам.кмет на община Хитрино с искане за издаване на
разрешение за изработване (съгласно чл.124 и чл.150 от ЗУТ) „за обединение на
имотите съгласно чл.205 от ЗУТ“.
Към преписката е приложено
Задание за проектиране към предложение за ПУП – ПРЗ, социално икономически
анализ на обект УПИ II - 483, 320 – автостанция, УПИ III - 321, 322 – ООД,
кв.48, с.Хитрино. В раздел „цел на проекта“ е посочено, че основната цел е
осигуряване на подходящ и комуникативен имот, който да благоприятства
безопасната организация на движението, на който да бъде изградена автогара за
обслужване жителите и посетителите на с.Хитрино. Сочи се също, че изменението
на ПУП е продиктувано от възникнали общински нужди – за изграждане на автогара.
За да се реализира изменението се налага отчуждаване на УПИ III - 321, 322 –
ООД в кв.48, с.Хитрино.
В раздел „основни изисквания“ на
заданието е разписано, че основната цел на проекта е във връзка с изграждането
на автогара, да се извърши отчуждаване на УПИ III-321, 322 – ООД в кв.48,
с.Хитрино и обединяването му с УПИ II-320, 483 – за автостанция, с цел образуване на нов УПИ II-320, 321, 322, 483 – за автогара, кв.48.
Въз основа на заявление с вх.№
08-00-22 от 28.02.2019г. от Ахмед Ахмед – зам.кмет на община Хитрино, на
основание чл.124а, ал.2 от ЗУТ, становище на гл.архитект по заявление вх.№
08-00-22/28.02.2019г., съгласно чл.135, ал.2 от ЗУТ, във връзка с чл.134, ал.1,
т.2 от ЗУТ, скица – предложение по чл.125, ал.1 от ЗУТ, одобрено от кмета
задание за възлагане на ПУП по чл.124а, ал.7 от ЗУТ, кметът на община Хитрино
със своя Заповед № РД-46/28.02.2019г. разрешава изработването на проект за
изменение на ПУП – ПЗР за обединяване на УПИ II - 483, 320 за автостанция и III
- 321, 322 ООД в кв.48 по плана на с.Хитрино в нов УПИ II - 320, 321, 322, 483
за ООД с конкретно предназначение „за автогара“.
Заповедта е публикувана във
вестник „Шуменска заря“ от 13.03.2019г.
Несъгласен със същата, К.Ф.М.
депозирал жалба в Административен съд - гр.Шумен, насочена едновременно срещу Решение
№76, прието от Общински съвет – Хитрино на заседанието му, проведено на
24.08.2018г. и Заповед №
РД-46/28.02.2019г. на кмета на община Хитрино.
Настоящото съдебно производство е
образувано въз основа на жалбата в частта ѝ, насочена срещу Заповед №
РД-46/28.02.2019г. на кмета на община Хитрино.
Видно от приложените служебни
справки, по жалбата на К.Ф.М. срещу Решение № 76 по Протокол № 5 от 24.08.2018г., прието от Общински съвет -
Хитрино е образувано адм.дело № 143/2019г. по описа на ШАдмС.
В хода на съдебното
производство към делото са приобщени писмените доказателства, представляващи
цялата административна преписка по издаване на обжалвания акт.
По искане на страните е допусната
и изслушана комплексна съдебно – техническа и икономическа експертиза.
При така установените факти от
правна страна съдът съобрази следното:
Предмет на оспорване е индивидуален административен
акт - Заповед за разрешаване изработването на проект за изменение на ПУП - ПРЗ,
инициирано от субект, разполагащ с правен интерес. Видно от доказателствата по
делото, в т.ч. и от приложените документи
за собственост, жалбоподателят се легитимира като собственик на имоти, предмет
на плана и същият е заинтересовано лице по смисъла на чл.131, ал.1, във вр. с
ал.2, т.1 от ЗУТ, което обосновава наличие на правен интерес от оспорване на
процесната заповед.
От приложеното към делото
копие на страница от вестник „Шуменска заря“, както и предвид изричното
изявление на процесуалния представител на ответната страна, обективирано в
писмена молба рег.№ ДА-01-1907/14.06.2019г., се установява, че заповедта е
обявена на интернет страницата на община Хитрино на 13.03.2019г., на която дата
е публикувана и във вестник „Шуменска заря“, с оглед на което депозираната на
20.03.2019г. жалба се явява подадена в законоустановения срок.
Обжалваната заповед, с която
се разрешава изработването на проект за изменение на ПУП – ПРЗ има характер на
мотивирано предписание по чл.135, ал.3 от ЗУТ и съставлява индивидуален
административен акт, подлежащ на съдебен контрол.
Въз основа на изложеното съдът приема, че
съдебното производство е допустимо.
Разгледана по същество
жалбата е основателна по следните мотиви:
Съгласно разпоредбата на
чл.168, ал.1 от АПК проверката на законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт обхваща установяване компетентността на издалия го орган,
спазена ли е изискваната от закона форма, спазени ли са материалните и
процесуалните разпоредби при издаването му, както и дали е съобразен с целта на
закона. Съдът е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да
провери законосъобразността на обжалвания административен акт, като не се
ограничава само с основанията, посочени от оспорващия. С жалбата се твърди
нищожност, а в условията на алтернативност незаконосъобразност на заповедта на
кмета на община Хитрино. В административното право липсва специален законов
текст, който да регламентира кога съответният акт е нищожен и в кои случаи е
унищожаем. Основното разграничение на недействителните актове на
администрацията на нищожни и унищожаеми е взависимост от степента и качеството
на порока, от който е засегнат актът. Нищожни са тези административни актове,
които поради радикални, основни и тежки недостатъци, се дисквалифицират като административни
актове и въобще като юридически актове и се третират от правото като
несъществуващи, поради което изобщо не могат да породят, изменят или погасят
някакви правни последици.
За да бъде законосъобразен
на първо място административният акт трябва да бъде издаден от компетентен
орган. Компетентността на административния орган представлява кръга от въпроси
от сферата на изпълнителната власт, които той едновременно е овластен и
задължен да решава. Той може да действа само въз основа на закона и в рамките
на правомощията си, а актовете и действията му извън тях са винаги нищожни - не
пораждат никакви правни последици. Липсата на компетентност е едно от
безспорните основания за нищожност на административния акт. Компетентността
следва да бъде материална, териториална и времева. При проверката на тези
изисквания, настоящият състав констатира следното:
Процесната заповед е
издадена от кмета на община Хитрино. В разпоредбата на чл.129 от ЗУТ са
посочени органите, които одобряват подробни устройствени планове. Общото
правило, съдържащо се в ал.1 на същата норма е, че това е общинският съвет, а в
ал.2 и ал.3 са посочени изключенията от общото правило. Според ал.2 на чл.129
от ЗУТ, когато изменението на плана е с обхват до един квартал, компетентен
орган е кметът на общината.
В случая, видно от
съпътстващите заявлението документи и по-конкретно от Заданието за проектиране
към предложение за ПУП – ПРЗ, одобрено от кмета на община Хитрино, изменението
на ПУП е продиктувано от възникнали общински нужди – за изграждане на автогара,
като за да се реализира изменението, се налага отчуждаване на УПИ III - 321, 322
– ООД, кв.48, с.Хитрино, собственост на К.Ф.М.. Авторът на заданието за
проектиране се позовава на разпоредбите на чл.17, ал.5 от КРБ, регламентиращ
принципът, че принудително отчуждаване на собственост за държавни и общински
нужди може да става само въз основа на заповед и при условие, че тези нужди не
могат да бъдат задоволени по друг начин; чл.205, т.1 от ЗУТ, според който въз
основа на влезли в сила ПУП недвижими имоти - собственост на юридически и
физически лица, могат да бъдат отчуждавани по реда на Закона за
държавната собственост (ЗДС) и на Закона за общинската собственост
(ЗОС) за обекти - публична собственост на държавата и общините за изграждане и
реконструкция на транспортната техническа инфраструктура, преустройство на
транспортно - комуникационни мрежи и съоръжения - пътища, улици, алеи, площади,
надземни и подземни трасета на железопътни и трамвайни линии и съоръжения към
тях; както и на разпоредбите на чл.101 от Закона за собствеността, чл.32 от ЗДС
и чл.21, ал.1 от ЗОС.
Въз основа на отразените в
заданието обстоятелства и предвид препратките към нормативни разпоредби,
регламентиращи хипотези, при които могат да се отчуждават недвижими имоти,
собственост на юридически и физически лица, съдът приема, че се касае за процедиране
на изменение на ПУП - ПРЗ досежно обект, публична общинска собственост, както
и, че предметът на спорния ПУП е свързан с последващо отчуждаване на имоти,
частна собственост за задоволяване на общински нужди. При това положение, наред
с нормите на ЗУТ, следва да се съобразят и приложимите разпоредби,
регламентиращи обществените отношения от вида на процесните, съдържащи се в
специалния Закон за общинската собственост.
Съгласно чл.21, ал.1 от ЗОС
имоти - собственост на физически или на юридически лица, могат да бъдат
отчуждавани принудително за задоволяване на общински нужди, които не могат да
бъдат задоволени по друг начин, въз основа на влязъл в сила подробен
устройствен план, предвиждащ изграждането на обекти - публична общинска
собственост, или на одобрен подробен устройствен план, предвиждащ изграждане на
обекти от първостепенно значение - публична общинска собственост, за който има
влязло в сила разпореждане за допускане на предварителното му изпълнение, както
и в други случаи, определени със закон, след предварително и равностойно
парично или имотно обезщетение. Според чл.21, ал.7 от ЗОС подробните
устройствени планове по ал.1 се одобряват от общинския съвет независимо от
техния обхват. Цитираната норма е специална по отношение разпоредбата на
чл.129, ал.2 от ЗУТ и определя общинския съвет като компетентен орган да одобри
изменение на ПУП, в резултат на което може да бъде отчужден имот, собствен на
физически или юридически лица.
Доколкото с обжалваната
заповед е разрешено изработването на проект за изменение на ПУП – ПРЗ, съдът
съобрази и следните нормативни разпоредби:
Съгласно чл.136, ал.1 от ЗУТ
проектите за изменения на устройствените планове на основанията по чл.134, ал.1
и ал.2 от с.з. се изработват, съгласуват, обявяват, одобряват и влизат в сила
при условията и по реда на раздел III от глава VII. Относими следователно са
нормите на чл.124а, ал.1; чл.124б, ал.1 и чл.128, ал.1 и ал.5 от ЗУТ, съгласно
които разрешението за изработване на проект за подробен устройствен план следва
да се даде с решение на общинския съвет, с което се одобрява заданието по
чл.125. Изработеният проект за подробен устройствен план се съобщава от
общината на заинтересуваните лица с обявление, което в 10-дневен срок от
постъпването на проекта в общинската администрация се изпраща за обнародване в „Държавен
вестник“, а в едномесечен срок от обнародването на което заинтересуваните лица
могат да направят писмени възражения, предложения и искания по проекта за
подробен устройствен план до общинската администрация. Хипотезата на чл.124,
ал.2 от ЗУТ е приложима само в случаите когато кметът на съответната община е
компетентен да одобри и съответното изменение на ПУП, което обстоятелство в
случая безспорно не е налице.
С оглед изложеното съдът
намира, че кметът на общината не разполага с компетентност да издаде разрешение
за изработване на ПУП, чието одобрение е от компетентността на друг орган – в
случая Общински съвет Хитрино, поради което Заповед № РД-46/28.02.2019г. на
Кмета на община Хитрино, с която е разрешено изработване на проект за изменение
на ПУП – ПРЗ за обединяване на УПИ II - 483, 320 за автостанция и III - 321,
322 ООД в кв.48 по плана на с.Хитрино в нов УПИ II - 320, 321, 322, 483 за ООД
с конкретно предназначение „за автогара“, се явява нищожна – постановена от
орган, който не разполага с материално правна компетентност да издава заповед
за разрешаване изработването на проект за изменение на ПУП, в случаите, когато
се касае за подробен устройствен план, предвиждащ изграждането на обекти -
публична общинска собственост, чието реализиране е свързано с принудително
отчуждаване на имоти, собственост на физически или юридически лица.
Нищожността на обжалваната
заповед изключва възможността за обсъждане наличието на материално правните
предпоставки за нейното постановяване, защото само валидният административен
акт, издаден от надлежно овластен за това орган, подлежи на такава преценка.
Независимо от това и за пълнота на изложението, съдът намира за необходимо да
отбележи, че обжалваната заповед е постановена и при съществено нарушение на
изискванията за форма, визирани в чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Цитираната
разпоредба указва, че административният акт следва да съдържа фактическите и
правни основания, мотивирали неговото издаване. Фактическите основания са
юридически факти, с чието осъществяване се свързва възникването на
административното правоотношение със съдържание правомощието на
административния орган да разпореди определени права и задължения. Това са
конкретните факти, въз основа на които административният орган е приел, че са
налице материално правните предпоставки за упражняване на предоставената му от
закона компетентност. За да се счита
изпълнено изискването на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, заповедта следва да съдържа
описание на онези обстоятелства, които имат значение на релевантни юридически
факти и обосновават наличието на регламентираната материално правна
предпоставка за изменение на ПУП. В случая в обстоятелствената част на
оспорения акт изцяло липсват мотиви в посочения аспект. Цитираното от
административния орган правно основание по чл.134, ал.1, т.2 от ЗУТ, според
което влезлите в сила ПУП могат да се изменят когато възникнат нови държавни
или общински нужди за обекти - собственост на държавата, на общините или на
експлоатационните дружества, или отпадне необходимостта от изграждане на такива
обекти, и предвид необходимостта от отчуждаване на имот, собственост на
жалбоподателя, налага установяването по несъмнен начин както, че е възникнала
такава нужда, така и че същата не може да бъде задоволена по друг начин – арг. чл.17,
ал.5 от КРБ. Такива фактически установявания липсват в заповедта. Съдът намира,
че няма пречка мотивите да се съдържат в отделен документ, предхождащ
постановяването на акта, съгласно разрешението, дадено с ТР №16 от 31.03.1975г.
на ОСГК. В случая обаче мотивите за издаването на процесната заповед не могат
да бъдат изведени от съдържащите се в приложената административна преписка
документи. От съдържанието на тези документи не се установява да е възникнала
нова държавна или общинска нужда за обект – собственост на държавата / общината,
както и липсват каквито и да е данни, в случай, че е налице такава нужда,
същата да не може да бъде задоволена по друг начин. Липсата на мотиви в
заповедта, както и в други документи, съпътстващи нейното издаване, не може да
бъде изместена с нови фактически установявания в хода на съдебното
производство. В този смисъл, изложените от вещите лица данни за броя на
административните услуги, които се предоставят от общинския център, респективно
за човекопотока, както и за наличието на общински поземлен имот, който да
отговаря на нормативните изисквания за изграждане на автогара, не могат да заместят
мотивите към заповедта, доколкото тези факти не са обсъждани от административния
орган, издал акта. Посочването на фактическите обстоятелства, обуславящи
издаването на административния акт, е абсолютно условие за законосъобразност на
същия. Неизпълнението на това законово вменено задължение води до
немотивираност на оспорената заповед, което препятства упражняването на съдебен
контрол и е основание за отмяна
на оспорения акт.
В обобщение съдът приема, че
оспорването е основателно. Както се посочи и по-горе, за да е законосъобразен
административният акт е необходимо да е издаден от компетентен орган, при
спазване на установената форма и административно производствените правила, да
не противоречи на материално правни разпоредби и да съответства на целта на
закона. Липсата на компетентност е много сериозно и тежко нарушение, водещо до
нищожност на взетите решения и издадените актове. Доколкото настоящата заповед
е издадена от лице, непритежаващо правомощие за това, същата се явява нищожен
акт, който не може да произведе целените с него правни последици. Изложените
съображения налагат извод за основателност на жалбата, а атакуваната в
настоящото производство заповед следва да бъде прогласена за нищожна.
Оспорващият претендира
присъждане на разноски в размер на 912 лева, в това число 12 лева държавна
такса; 300 лева депозит за вещи лица и 600 лева адвокатски хонорар за
осъществено процесуално представителство. Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1
от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят
на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал акта. Видно
от приложените доказателства оспорващият е направил разноски в общ размер на
910 лева, в това число 10 лева – платена държавна такса чрез ПОС-терминал в
ШАДмС (л.17); депозит за вещи лица в размер на 300 лева (л.140) и 600 лева
адвокатски хонорар, заплатен съгласно фактура №**********/05.062019г. (л.206 и
207), поради което Община Хитрино, в чиято структура е органът, издал
обжалвания акт, следва да бъде осъдена на заплати на К.Ф.М. сумата от 910 лева.
Водим от горното Шуменският
административен съд
Р Е Ш
И :
ОБЯВЯВА нищожността на Заповед № РД-46
от 28.02.2019г. на Кмета на община Хитрино, с която е разрешено изработване на
проект за изменение на ПУП – ПРЗ за обединяване на УПИ II - 483, 320 за
автостанция и III - 321, 322 ООД в кв.48 по плана на с.Хитрино в нов УПИ II -
320, 321, 322, 483 за ООД с конкретно предназначение „за автогара“.
ОСЪЖДА Община Хитрино да заплати на К.Ф.М. с ЕГН ********** ***,
сумата от 910 (деветстотин
и десет) лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България гр.София в 14-дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис по
реда на чл.137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: