МОТИВИ: срещу подсъдимия И.В.Д. *** е предявено
обвинение по чл. 207 ал.1 от НК.
В проведеното съдебно заседание представителят на РП
Габрово поддържа обвинението.
Разпитан по време на досъдебното производство,
подсъдимия не взема становище по вината, дава обяснения.
По искане на подсъдимия И.Д. и неговия защитник, делото бе разгледано по
реда на глава ДВАДЕСЕТ И СЕДМА от НПК -
съкратено съдебно следствие, като съобразно разпоредбата на чл. 371 т.2 от НПК
подсъдимият призна изцяло фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не се
събират други доказателства относно тези
факти. Въз основа направеното
самопризнание от подсъдимия И.Д., съпоставено с показанията на свидетелите И.А.,
П.П., Н.В., Д.М., П.С., В.К., С.Н., К.В., Е.У., М.Г., И.Б., С.М., М.Д., С.Т., С.С.,
З.М., К.Ц., Р.Р., Ц.С., Д.П., П.П., Г.М. и П.М.,
заключението на съдебно-оценъчната експертиза, както и останалите писмени
материали, съдържащи се в ДП № 210/2018г. по описа на РУ Габрово, всички
приобщени по предвидения от НПК ред и имащи значение за изясняване
обстоятелствата по делото, както следва: Протокол за доброволно предаване –
л.82, справка за съдимост, декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние, Разпореждане по чнд № 766/18г. на ГРС, справка от „Теленор
България” ЕАД – л. 92, Разпореждане по чнд № 494/18г. на ГРС, Рапореждане по
чнд № 495/18г. на ГРС, Рапореждане по чнд № 496/18г. на ГРС, справка от „Теленор България” ЕАД – л. 104,
Справка от „Теленор България” ЕАД – л. 106, справка от „БТК”ЕАД л. 108, Справка
от „Мтел”ЕАД - л.110, съдебно-медицинско удостоверние – л.111, лист за преглед
на пациент – л.112, съдът намери за установена следната фактическа обстановка:
На 07.04.2018г. в гр. Габрово в бар „Текила”,
находящ се на ул."Емануил Манолов" №14 отишъл свидетелят И.И.А.
заедно със своите приятели свидетелите Д.М.М., П.М.С., В.Х.К. и С.С.Н.. Седнали
на бара и си поръчали алкохол, като свидетелят А. останал прав.
След тях около 03.10 часа пристигнали свидетелката Е.Я.У.
и лицето М.Н., а двадесет минути по-късно свидетелите К.Х.В. и Г.П.М..
Около 04.00 часа сутринта свидетелят А. решил да си
тръгне от заведението, като казал на непознат за него мъж, намиращ се в
непосредствена близост, да престане да се подпира на него. Той не му отговорил,
но в следващия момент свидетелят А. усетил силен удар отзад в главата, обърнал
се инстинктивно и видял, че свидетелят Г.П.М. държал метален бокс в ръката си и
го налагал с него. Тъй като първоначално му нанасял удари само с ръце,
свидетелят А. се свил на земята с ръце пред лицето и опитал да се предпази.
След това свидетелят М. продължил да го удря с ритници. Докато се намирал на
пода, свидетелят А. усетил, че той дръпнал златния му ланец от врата и го
скъсал. Протегнал ръка да се възпротиви, но не успял.
И.А. и приятелката му свидетелката М. излезли пред
заведението, а през това време бил подаден сигнал на телефон 112.
По-късно И.А. отишъл в болница, където му била
оказана медицинска помощ, след което се прибрал вкъщи, успокоил се и заспал.
След като пристигнали полицаи на местопроизшествието
и участниците в побоя излезли извън заведението, някои от клиентите започнали
да си тръгват. През това време подъсдимият И.Д. започнал да почиства и на пода
от вътрешната страна на бара намерил ланеца. Видял, че закопчалката му била
скъсана и го прибрал в джоба си. Тъй като никой не попитал за ланеца, а и той
не знаел чия собственост е същият, както и от кога се намирал под бара, го взел
с намерение да изкара пари от него, понеже бил безработен.
Събуждайки се сутринта свидетелят И.А., осъзнал, че
златният му ланец липсвал. Обадил се веднага на св.Н.М.В., който стопанисвал
бар „Текила" и го попитал дали не е намирал захвърлен ланец в заведението,
но той отрекъл.
В деня след случилото се, подсъдимия Д. разбрал от
собственичката на заведението св.П.М.П., че ланецът бил собственост на лицето,
което пострадало от побоя. Подсъдимият обаче не я уведомил, че ланецът се
намирал в него. Още когато го намерил, намерението му било да го продаде. На
следващия ден се срещнал с приятеля си свидетеля К.И.Ц. и го попитал дали има
познат, който се занимава с изкупуване на злато. Той го свързал със свидетеля Р.И.Р.,
който потвърдил, че ланецът бил златен. Дал му за него сумата от 500 лева и
двамата се разделили.
Свидетелят Р. продал ланеца на свидетеля П.Д.П., а
той го дал на бижутера свидетеля Д.Ц.П., който го претопил.
Златният ланец бил проба 585, съставен от тройно
преплетени елипсовидни халки с тегло 26,39 грама.
Видно от заключението на извършената съдебнооценъчна
експертиза, стойността на вещта, предмет на престъплението е 1319,86 лева.
Така установената фактическа обстановка не е предмет
на оспорване от страна на подсъдимия И.Д.. Същият призна фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да се не събират други
доказателства досежно тези факти.
Самопризнанието направено от подсъдимия И.Д.
се подкрепя изцяло от събраните по делото доказателства, които са в такава
взаимовръзка, че преценени поотделно и в тяхната съвкупност, налагат
категоричния и несъмнен извод, относно авторството на деянието и начина на
извършване.
При така установеното от фактическа страна от правна
страна настоящият състав на съда намира, че подсъдимия И.Д. е осъществил, както
от обективна, така и от субективна страна състава на престъплението по чл. 207
ал.1 от НК, като на 07.04.2018г. в гр. Габрово, в бар „Текила”, находящ се на
улица „Емануил Манолов” № 14, намерил чужда движима вещ – 1 брой златен ланец,
проба 585, съставен от тройно преплетени елипсовидни халки с тегло 26,39 грама,
на стойност 1319,86 лева, собственост на И.И. *** и в продължение на една
седмица не съобщил за нея на собственика или на властта.
От обективна страна деянието е осъществено, като
деецът е установил фактическа власт над вещта, предмет на престъплението, за
която собсвеникът не знае къде се намира.
Изпълнителното деяние е осъществено, чрез
бездействие, като подсъдимия не е
съобщил в продължение на седмица на собственика, нито на полицията за това, че
вещта е у него. В настоящият случай,
освен, че не е съобщил, подсъдимият се е и разпоредил с вещта, с цел материално
облагодетелстване.
От субективна страна деянието е осъществено от
подсъдимия Д. при форма на вина пряк умисъл – същият е съзнавал, че предметът
на престъплението е чужда вещ, че той я е намерил и че не съобщава комуто
трябва за нейното местонахождение, поради което е осъзнавал обществено опасния
характер на деянието си и е искал настъпването на неговите обществено опасни
последици.
При определяне вида и размера на наказанието съдът
обсъди смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, мотивите и подбудите
за извършване на деянието, степента на обществена опасност на деянието и дееца,
както и всички други обстоятелства имащи значение за определяне на наказанието
и наложи наказание ГЛОБА в размер на 200 лева.
Като смекчаващо вината обстоятелства
съдът отчете изразеното съжаление за стореното, изрядно процесуално поведение,
оказаното съдействие за разкриване на обективната истина, критичното отношение
към извършеното.
Самопризнанието не следва да се отчита като
смекчаващо обстоятелство отново, тъй като то е задължително за производството
по което бе разгледано делото, след изразеното от подсъдимия и неговия защитник
желание.
Отегчаващи вината обстоятелства – разпореждане с
вещта и причиняване на материална вреда.
Степента на обществена опасност на подсъдимия, като
деец е занижена.
За престъплението по чл. 207 ал.1 от НК
в извършването на което подсъдимия Д. бе
признат за виновен, се предвижда наказание глоба до сто до триста лева.
Предвид вида на предвидено от закона наказание за
това престъпление, чл. 58 а от НК в настоящия случай е неприложим.
Съобразно
изложеното относно съставомерността и правната квалификация на деянието, както и отчетените смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства, степента на обществена опасност на деянието и деецът,
съдът счете, че следва да бъде наложена глоба в среден размер, а именно 200 лв. / двеста лева/, които да бъдат
заплатени в полза на държавата.
Така наложеното по вид и размер наказание съдът
намира за съответно на извършеното престъпление съобразно разпоредата на чл. 35
ал.3 от НК, както и че с него ще се
постигнат целите на наказанието предвидени в чл. 36 от НК.
ОТНОСНО
ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
Приет за съвместно разглеждане е предявеният граждански
иск от И.И.А. против подсъдимия И.В.Д. за сумата от 1319,86 лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат противоправното му
деяние, ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното й
изплащане.
Непозволеното увреждане, проявна форма на което е
престъплението обосновава гражданскоправна претенция за репариране на причинени
имуществени и неимуществени вреди и процесуална възможност за реализация по
предвидения от закона ред и в регламентираните срокове.
Съдът, като прецени
доказателствата по делото и факта, че до приключване на съдебното следствие
имуществените вреди не бяха възстановени, прие че са налице предпоставки
обуславящи гражданската отговорност на
подсъдимия за причинени от деянието му
имуществени вреди на пострадалия И.А.
и счете, че предявеният граждански иск е доказан по основание и размер.
По изложените съображения
съдът осъжда подсъдимия И.В.Д., да
заплати на И.И. ***7, ЕГН **********, сума в размер на 1319,86 / хиляда триста
и деветнадесет лева и осемдесет и шест стотинки/, представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди в резултат противоправното деяние, ведно със
законната лихва от 07.04.2018г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА подсъдимия И.В.Д., да заплати на И.И. ***7, ЕГН **********,
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000
/хиляда/ лева, на основание чл. 189 ал.3 от НПК.
ОСЪЖДА подсъдимия И.В.Д., със снета
самоличност да заплати направените по делото разноски в размер на 70,38 лева /
седемдесет лева и тридесет и осем
стотинки/ по сметка на ОДМВР Габрово, на основание чл. 189 ал.3 от НПК.
В този смисъл съдът постанови съдебният си акт.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: