РЕШЕНИЕ№260509

гр. Пловдив, 02.12.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV с-в, в закрито заседание на втори декември две хиляди двадесет и втора година, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИН ИВАНОВ

 

като разгледа докладваното гр. дело № 9386 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:         

Производството е по реда на чл. 250 ГПК.

Депозирана е молба с вх. № 272139/11.11.2022 г. по описа на съда, от ищцата Г.И.Ч., ЕГН **********, с искане за допълване на постановеното по настоящото дело Решение № 260487/01.11.2022 г. относно въпросите по заявената с исковата молба от ищцата претенция по сметки и искане за определяне на привременни мерки за ползването на делбените имоти по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК.

В молбата се твърди, че още с исковата молба ищцата била предявила иск по чл. 31 ЗС да и се заплати от ответниците обезщетение за това, че само те били ползвали имотите, но не и ищцата. Изтъква се, че съдът бил пропуснал да се произнесе по това искане с постановеното решение, което преграждало развитието на делото досежно иска по чл. 31 ЗС. Поддържа се, че не било налице произнасяне по искането за определяне на привременни мерки и в частност за размера на обезщетението, което ответниците следвало да заплащат на ищцата за ползването на процесните имоти и движими вещи.

В предоставения им едноседмичен срок ответниците са изразили становище за недопустимост, алтернативно за неоснователност на молбата. По същество поддържат, че всеки съделител може да ползва делбените вещи, а заявената претенция по чл. 31 ЗС полежи на разглеждане във втората фаза. Молят да не се уважава молбата за допълване.

Съдът като взе предвид депозираната молба и наличните по делото материали намира следното.

Молбата е допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна в законоустановения срок по чл. 250, ал. 1 ГПК.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, предвид следните съображения:

Настоящото производство е такова за делба, намиращо се понастоящем в първата му фаза по допускане на делбата. В тази смисъл е и постановеното Решение № 260487/01.11.2022 г. по гр.д. № 9386/2020 г. на ПРС, с което частично е уважен предявения иск и е допусната делба на няколко недвижими имота и част от процесните движими вещи.

С исковата си молба Г.И.Ч. е поискала с решението по допускане на делбата на основание чл. 344, ал. 2 ГПК съдът да й присъди сума за обезщетение, което ответниците да й заплащат до приключване на делбата за лишаването й от ползване на всички процесни движими и недвижими вещи. С решението по допускане на делба не е взето отношение по така направеното искане, поради което решението ще се допълни с произнасяне по това искане.

По същество обаче заявеното искане по чл. 344, ал. 2 ГПК е неоснователно. Съгласно текста на посочената разпоредба, в решението по допускане на делба или по-късно, ако всички наследници не използват наследствените имоти съобразно правата си, съдът по искане на някой от тях постановява кои от наследниците от кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат на другите срещу ползването. В случая предмет на делото за делба са два апартамента с три обекта, с предназначение – гараж, хангар, депо, и един с предназначение – друг вид самостоятелен обект в сграда, всичките находящи с в дворно място в гр. ***, както и жилищна сграда в с. ***. Т.е. допуснатите до делба имоти, вкл. и жилищни такива, надхвърлят броя на страните по делото. Противно на твърденията на ищцата пък, доколкото същата не е ангажирала доказателства в тази насока, не се установи Г.Ч. да е възпрепятствана да ползва който и да е от имотите. Допуснати са до делба и движими вещи, представляващи дърводелско оборудване ползвано от наследодателя на страните, но не и от съделителите. Не се установиха твърденията, че само ответниците ползват допуснатия до делба лек автомобил, пак по причина, че ищцата не е ангажирала доказателства в тази насока. За отбелязване е още, че съделителят с мажоритарен дял в съсобствеността на допуснатите до делба имоти и движими вещи е А.Ч., а не ищцата. Следователно не се установява една от предпоставките за уважаване на искането за определяне на привременни мерки - всички наследници да не използват наследствените имоти съобразно правата си.

Предвид изложеното искането по чл. 344, ал. 2 ГПК ще се остави без уважение.

Отново с исковата молба е предявена претенция по чл. 31 ЗС от ищцата Г.Ч. за осъждане на ответниците А.Ч. и В.Ч. да й заплащат обезщетение „в размер от 450 лв. месечно за недвижимите имоти на адрес гр. П., ул. „***“ № ***, в размер от 80 лв. месечно за недвижимия имот в с. *** и в размер от 100 лв. месечно за ползване на МПС, считано от датата на откриване на наследството – *** г., до приключване на делото за делба, ведно със законната лихва.“

Оставяйки настрана въпросът за редовността на така заявената претенция, следва да се посочи, че съдът дължи произнасяне по надлежно заявените във втората фаза на производството и приети за съвместно разглеждане претенции по сметки на страните едва с решението по извършване на делбата. Както се посочи по-горе, настоящото делбено дело е във фазата по допускане на делбата и Решение № 260487/01.11.2022 г., чието допълване се иска, е именно по въпросите между кои лица, за кои имоти и при какви квоти следва да допусне делбата. Съдът не дължи произнасяне с това решение на преждевременно заявени от страните претенции по сметки.

По изложените съображения ще се остави без уважение искането за допълване на решението с произнасяне на съда относно претенцията на ищцата за заплащане на обезщетение на основание чл. 31 ЗС.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И  :

 

          ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 272139/11.11.2022 г. по описа на съда, депозирана от ищцата Г.И.Ч., ЕГН **********, В ЧАСТТА, с която се иска допълване на Решение № 260487/01.11.2022 г., постановено по настоящото гр. дело № 9386/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, ІV гр.с., относно въпросите по заявената с исковата молба от ищцата претенция по сметки по чл. 31 ЗС.         

ДОПЪЛВА на основание чл. 250 ГПК Решение № 260487/01.11.2022 г., постановено по настоящото гр. дело № 9386/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, ІV гр.с., в следния смисъл:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 344, ал. 2 ГПК на Г.И.Ч., ЕГН **********, за определяне на привременни мерки за ползването на допуснатите до делба недвижими и движими вещи, като се осъдят ответниците А.А.Ч., ЕГН **********, и В.И.Ч., ЕГН **********, да заплаща на ищцата ежемесечно, до окончателното извършване на делбата, обезщетение за ползването от ответниците на допуснатите до делба недвижими и движими вещи.

          На основание чл. 250, ал. 3 ГПК решението подлежи на обжалване по общия ред - с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от получаване на преписи от него от страните.

          Препис от решенето да се връчи на страните.

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/К.Иванов

Вярно с оригинала.

М.К.