№ 3046
гр. Варна, 15.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
мл. с. Ивелина Чавдарова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20223100501689 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 240, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молба на ПЛ. ХР. К., В. ИЛ. Д. и Т. АНД. СР., тримата от гр. Варна,
за отмяна на влязло в сила неприсъствено Решение № 1213/28.04.2022 год., постановено по
гр. дело № 16081/2021 год. по описа на РС-Варна, с което решение е уважен предявен от Т.
АНГ. Г. и Г. ИВ. Г., двамата от гр. Вълчи дол, против тримата молители ревандикционен иск
относно жилищна сграда, представляваща обект с идентификатор .............. по КККР на гр.
Варна, находяща се в гр. Варна, район Приморски, местност ........ № ..., със застроена площ
от 55 кв. м.
В молбата се твърди, че тримата молители – ответници по ревандикационния иск, не
са били уведомявани за воденото против тях дело, съответно не са участвали в
производството и не са могли да защитят правата си по предявения против тях
ревандикационен иск.
Отправено е искане за отмяна на неприсъственото решение и за връщане на делото на
РС-Варна с указания относно процесуалния стадий от който да започне, а именно – от
връчване на преписи от исковата молба на тримата ответници по иска – настоящи молители.
В писмен отговор, насрещните страни Т. АНГ. Г. и Г. ИВ. Г., двамата от гр. Вълчи
дол, оспорват молбата, считат, че е неоснователна и настояват да се остави без уважение.
В преписката по в. гр. дело № 1689/2022 год. по описа на ОС-Варна се съдържа и
частна жалба с вх. № 49204/19.07.2022 год. по рег. на РС-Варна, подадена от ПЛ. ХР. К.,
срещу Определение № 7746/15.07.2022 год., постановено по гр. дело № 16081/2021 год. по
описа на РС-Варна, с което е оставена без разглеждане, подадената от ПЛ. ХР. К. и Т. АНД.
СР., молба с вх. № 48687/15.07.2022 год. по рег. на РС-Варна за спиране на изпълнението на
влязлото в сила неприсъствено Решение № 1213/28.04.2022 год., постановено по гр. дело №
16081/2021 год. по описа на РС-Варна.
1
В частната жалба са наведени оплаквания, че определението е незаконосъобразно,
като се настоява за отмяната му.
В писмен отговор, насрещните страни Т. АНГ. Г. и Г. ИВ. Г., двамата от гр. Вълчи
дол, оспорват жалбата, считат, че е неоснователна и настояват да се остави без уважение.
Частната жалба е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт (определение с
преграждащ развитието на производството характер) и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:
С влязло в сила неприсъствено Решение № 1213/28.04.2022 год., постановено по гр.
дело № 16081/2021 год. по описа на РС-Варна, е уважен предявен от Т. АНГ. Г. и Г. ИВ. Г.,
двамата от гр. Вълчи дол, против ПЛ. ХР. К., В. ИЛ. Д. и Т. АНД. СР., тримата от гр. Варна,
ревандикционен иск относно жилищна сграда, представляваща обект с идентификатор
.............. по КККР на гр. Варна, находяща се в гр. Варна, район Приморски, местност ........ №
..., със застроена площ от 55 кв. м.
Решението е връчено на ответниците на 09.05.2022 год.
С молба от 27.05.2022 год. ПЛ. ХР. К., В. ИЛ. Д. и Т. АНД. СР., тримата от гр. Варна,
са поискали отмяна на влязлото в сила неприсъствено Решение № 1213/28.04.2022 год.,
постановено по гр. дело № 16081/2021 год. по описа на РС-Варна, поради това, че не са били
уведомявани за воденото против тях дело, съответно не са участвали в производството и не
са могли да защитят правата си по предявения против тях ревандикационен иск – основания
за отмяна по чл. 240, ал. 1, т. 1 ГПК.
С молба с вх. № 48689/15.07.2022 год. по рег. на РС-Варна, П.К. и Т.С. са поискали от
РС-Варна спиране на изпълнението на влязлото в сила неприсъствено решение, въз основа
на което е бил издаден и изпълнителен лист и е било образувано изпълнително дело №
1136/2022 год. по описа на ЧСИ Людмил Станев с район на действие района на ОС-Варна.
С обжалваното определение РС-Варна е приел, че не е компетентен да се произнесе по
молбата и я е оставил без разглеждане.
Определението е правилно.
В чл. 240 ГПК е уредена защитата срещу постановено неприсъствено решение. Чл.
240, ал. 1 ГПК предвижда защитата срещу неприсъственото решение на страната, срещу
която е постановено, да се осъществи чрез отмяната му от въззивния съд, който би бил
компетентен да се произнесе по жалба против първоинстанционното решение по реда на
инстанционния контрол, а ал. 2 – чрез иск за отричане на правото или за предявяване на
същото право.
Производството по чл. 240, ал. 1 ГПК е идентично с производството по отмяна на
влязло в сила решение по глава Двадесет и четвърта от ГПК. Двете производства имат за
цел отмяна на влязло в сила решение. Разликите между двете производства са в две насоки:
1) Производството по чл. 240, ал. 1 ГПК е с по – ограничен обхват (основанията покриват
единствено основанията по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК; 2) функционалната компетентност по
2
молбата по чл. 240, ал. 1 ГПК е на въззивния съд, а по молбата по глава Двадесет и четвърта
ГПК е на Върховния касационен съд на РБ. И при двете производства може да възникне
нужда от спиране на изпълнение на влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска. В
производството по глава Двадесет и четвърта от ГПК в чл. 309 ГПК е предвидена
възможност за спиране на изпълнението на влязлото в сила решение, както и условията, при
които то може да бъде спряно, а именно – при условията на чл. 282, ал. 2-6 ГПК.
Относно производството по отмяната на неприсъствени решения по чл. 240, ал. 1 ГПК
липсват норми, които да предвиждат спиране на изпълнението на влязлото в сила
неприсъствено решение. Както бе посочено и в производството по чл. 240, ал. 1 ГПК за
отмяна на влязлото в сила неприсъствено решение може да възникне нужда от спиране на
изпълнението на неприсъственото решение. От изложеното е видно, че е налице празнота в
закона, която следва да бъде преодоляна чрез правоприлагане по аналогия и по – конкретно
– чрез аналогия на закона, като в производството за отмяна на влязлото в сила
неприсъствено решение по чл. 240, ал. 1 ГПК се приложат по аналогия нормите на чл. 309
ГПК.
При това положение компетентен да се произнесе по молба за спиране на
изпълнението на влязлото в сила неприсъствено решение при подадена молба по чл. 240, ал.
1 ГПК за отмяната му, е въззивния съд, т. е., съдът, който е компетентен да разгледа и
молбата за отмяна по правилата, уреждащи функционалната компетентност – в случая
Окръжен съд – Варна.
Поради изложеното настоящият състав намира, че като е приел, че не е компетентен да
разгледа и да се произнесе по молбата за спиране на влязлото в сила неприсъствено решение
и я е оставил без разглеждане, РС – Варна е постановил правилно определение.
В обобщение частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба с вх. № 49204/19.07.2022 год. по рег. на РС-
Варна, подадена от ПЛ. ХР. К., срещу Определение № 7746/15.07.2022 год., постановено по
гр. дело № 16081/2021 год. по описа на РС-Варна, с което е оставена без разглеждане,
подадената от ПЛ. ХР. К. и Т. АНД. СР., молба с вх. № 48687/15.07.2022 год. по рег. на РС-
Варна за спиране на изпълнението на влязлото в сила неприсъствено Решение №
1213/28.04.2022 год., постановено по гр. дело № 16081/2021 год. по описа на РС-Варна.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4