Р Е Ш Е Н И Е
№ 921 16.07.2020г. град Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, наказателно отделение, XII-ти състав
На трети юли година 2020
В публично заседание в следния състав:
Председател: МАРИЕТА БУШАНДРОВА
Съдебни заседатели:
Секретар: К.Сл.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия
Бушандрова
НАХД № 1409 по описа на
съда за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е
образувано по жалба на “….” ЕООД, БУЛСТАТ20…., със седалище
и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „…..” №16 А, представлявано от Г. Г.М., ЕГН: **********
против НП № 1620- F510908/16.12.2019 г., издадено
от Заместник - директор на ТД на НАП Бургас, упълномощен със Заповед ЗМФ -610
от 03.07.2018 г на Министъра на финансите, с което за нарушение на чл. 38, ал. 1,
т. 1 от Закона за счетоводството, на осн. чл. 74, ал.1 от Закона за
счетоводството, на дружеството – жалбоподател е наложена имуществена санкция в
размер на 200 /двеста/ лв.
С жалбата се иска отмяна на НП, като неправилно и
незаконосъобразно.
В съдебно заседание, за дружеството – жалбоподател, не
се явява представител. Не изразяват становище. Не сочат доказателства. Не
правят искане за разноски.
В съдебно заседание, процесуалният представител на ТД
на НАП - Бургас оспорва жалбата и моли съда да потвърди наказателното
постановление, като правилно и законосъобразно. Прави искане за разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и
съобрази закона, в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
На 18.09.2019 г., при извършена проверка в ТД НАП
Бургас в програмен продукт „СУП“, по повод писмо № 12 - 00 - 316/05.09.2019 г.
на ЦУ на НАП, както и справка в Търговския регистър при Агенцията по
вписванията, проверяващите – служители на ТД НАП гр. Бургас установили, че „…..” ЕООД, в качеството си на задължено лице, съгласно
чл. 38, ал. 1 т. 1 от ЗСч, не е изпълнило задължението си да публикува годишния
финансов отчет за 2018 г. в Агенция по вписванията - Търговския регистър, в
законоустановения срок - до 01.07.2019г. Фирмата - жалбоподател е подало ГДД по
чл. 92 от ЗКПО за 2018 г. вх. №0200И0480791/22.03.2019 г. по
описа на ТД на НАП Бургас, съгласно която се установили, че за 2018 г. е
извършвало дейност и е отчело приходи от продажби, съгласно счетоводното
законодателство, в размер на 2343,93 лв.
Към момента на съставяне на акта за установяване на
административно нарушение, „…….” ЕООД не е
подало заявление за вписване и представяне за обявяване в Агенцията по
вписванията - Търговски регистър, изискващият се по ЗСч годишен финансов отчет,
по реда на чл. 38 ал.1 т.1 от ЗСч за 2018 г.
До дружеството била изпратена покана за образуване на
административно наказателно производство с изх № ИТ1 - 00 - 1240/18.09.2018 г. В
7 - дневния срок за явяване на представител на дружеството, такъв не се е явил,
поради което акта за установяване на административно нарушение бил съставен в
отсъствие на нарушителя, на основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН.
Въз основа на съставения акт, АНО издал обжалваното НП,
като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН и за извършеното
нарушение, на осн. чл. 74, ал.1 от Закона за счетоводството, наложил на
дружеството – жалбоподател, имуществена санкция, в размер на 200 лв.
Разпитан в хода на съдебното производство в качеството
на свидетел, актосъставителят потвърждава констатациите в акта за установяване
на административно нарушение. Съдът кредитира показанията на актосъставителя, тъй
като ги намери за обективни, последователни и непротиворечиви.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена,
въз основа на събраните по делото гласни доказателства и от приложените по
делото писмени доказателства, прочетени и приети от съда по реда на чл. 283 от НПК.
От правна страна:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице,
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок
от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.
Съдът при проверката на процедурата по констатирането
на нарушението и съставянето на АУАН, както и при издаването на НП, констатира
следното:
В обстоятелствената част на АУАН, присъстват всички
реквизити, предвидени в ЗАНН. НП е съставено в срока, предвиден в чл. 34 ЗАНН.
При проверката на АУАН и НП съдът установи, че не е
посочена датата на извършване на нарушението, а само крайния срок, в който
привлеченото към отговорност лице е следвало да изпълни задължението си по
Закона за счетоводството, тъй като фактическото описание на нарушението, според
АНО е извършено чрез бездействие. Съдът счита, че след като административното
нарушение се състои в неизвършване на дължимо действие до определен срок е
следвало АНО да посочи освен крайния срок, като дата, до който задълженото лице
е трябвало да изпълни задължението си, също и датата на извършване на
нарушението. Посочването на точната дата на нарушението е основен признак от
състава на твърдяното нарушение и видно от чл. 42 и чл. 57 ЗАНН е абсолютно
необходим задължителен реквизит на АУАН и НП. Особено важно е да се посочи
датата на нарушението, с оглед изчисляване на срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН,
като таза дата не следва да се определя от съда, посредством тълкуване от
крайната дата, до която жалбоподателят е следвало да изпълни задължението си.
Този пропуск е съществен и представлява формално основание за цялостна отмяна
на атакуваното НП, без спора да бъде разглеждан по същество.
На следващо място, като нарушена законова разпоредба е
посочена разпоредбата на чл. 38, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството: „На
независим финансов одит от регистрирани одитори, освен когато в закон е
предвидено друго, подлежат годишните финансови отчети на…акционерни дружества и
командитни дружества с акции; ”. Видно от административно наказателната
преписка, санкционираното дружество е ЕООД, т.е. не попада в хипотезата на т.
1, което се явява още едно основание за отмяна на НП.
Предвид всичко горепосочено, съдът намира, че жалбата
срещу наказателното постановление е основателна и следва да се уважи, а
наказателното постановление следва да се отмени, като процесуално
незаконосъобразно.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН предвижда, че в производството по обжалване на наказателното постановление
въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл.
143 от АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 от ГПК,
регламентиращи, че съдът дължи произнасяне по разноските, само ако съответната
страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай, няма искане
за присъждане на разноски,
от страна на жалбоподателя, поради което същите остават, както са направени от
страните.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НП
№ 1620- F510908/16.12.2019 г., издадено от Заместник -
директор на ТД на НАП Бургас, упълномощен със Заповед ЗМФ -610 от 03.07.2018 г
на Министъра на финансите против “….” ЕООД, БУЛСТАТ2…., със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „…..” №16 А, представлявано от Г. Г.М., ЕГН: **********, с което за нарушение на чл. 38, ал.
1, т. 1 от Закона за счетоводството, на осн. чл. 74, ал.1 от Закона за
счетоводството, на дружеството – жалбоподател е наложена имуществена санкция в
размер на 200 /двеста/ лв.
РЕШЕНИЕТО на настоящата инстанция подлежи на касационно
обжалване пред Бургаски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.
СЪДИЯ: М. БУШАНДРОВА
В.О.: К.СЛ.