РЕШЕНИЕ
№ 27
гр. Бяла , 15.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на двадесет и четвърти
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ъшъл Л. Ириева
като разгледа докладваното от Ъшъл Л. Ириева Административно
наказателно дело № 20214510200026 по описа за 2021 година
Административно-наказателното производство е по чл.59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба от П. Й. П., ЕГН **********, от с.Р., обл.В.Т.
ул.“П.“ №.., против НП № 38-0002428/23.12.2020г., издадено от Директора на
РД“АА“ Русе, с което за нарушения по чл.34, §.1, изр.3, пр.1 от Регламент
/ЕС/165/2014г. и по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, са му наложени съответно на
основание чл.93в, ал.10, пр.1, т.2 от ЗАвПр глоба в размер на 200лв. за
първото нарушение и на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП глоба в размер на
10лв. за второто нарушение.
В жалбата се твърди, че АУАН и НП са издадени от некомпетентни
органи и при допуснати съществени нарушения на процесуалния закон. На
посочените основания и по подробни съображения, поддържани и в с.з. от
жалбоподателя, е направено искане за отмяна на НП като неправилно и
незаконосъобразно. Алтернативно, в с.з. е отправено искане за намаляване
размера на глобата за първото нарушение.
Административно-наказващият орган, редовно призован, не изпраща
процесуален представител.
РРП, ТО-Бяла, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат
1
становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа страна следното:
На 25.11.2020г., около 11:55 часа, в гр. Б., обл.Р. на изхода на града,
посока гр.П.о, до мелница Алимет, св.Х.М.-на длъжност старши инспектор в
РД „АА“-Русе, спрял за проверка състав от ППС, състоящ се от влекач
Скания Р124ЛА 4x2 НА420 с peг. №******* от категория N3, с полуремарке с
peг. № ******* от категория О4. Автомобилът бил управляван от жалб.П.П. и
извършвал обществен превоз на товари със заверено копие № ********** към
лиценз на Общността, като превозвал царевица, с пътно-прехвърлителна
разписка от 25.11.2020 г. по маршрут от с. С. до гр. П.о, съгласно пътен лист
№ 273533 от 25.11.2020 г. МПС-то било оборудвано с аналогов тахограф
Siemens VDO 1318-26 със сериен номер 4250704. При извършената проверка
се установило, че водачът П. е използвал тахографския лист от 20.11.2020 г.
за период от време по-дълъг от този, за който е предназначен, като това не е
довело до загуба на данни. Констатирало се, че тахографският лист е ползван
от 12:15 часа на 20.11.2020 г. до 11:45 часа на 24.11.2020 г. - период от време
по-дълъг от 24 часа, за колкото е предназначен един тахографски лист. Освен
това жалбоподателят бил без контролен талон към свидетелство за
управление на МПС № *********, като при поискване от контролните
органи, не представил такъв.
Св.М. преценил, че жалб.П. е допуснал нарушения на чл.34, §.1, изр.3, пр.1
от Регламент/ЕС/ 165/2014г. и на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, за което на място
му съставил АУАН от 25.11.2020г., подписан от нарушителя без възражения.
Въз основа на акта, АНО, на 23.12.2020г., издал обжалваното НП, връчено
лично на жалбоподателя на 14.01.2020г.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на
св.М., АУАН, НП, 3бр.тахографски листи, пътен лист, оправомощителна
заповед, както и останалите материали по преписката.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от легитимирано
лице, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е
неоснователна.
При извършената служебна проверка съдът констатира, че Актът и
Наказателното постановление са съставени от компетентни органи и
съдържат изискуемите реквизити, визирани съответно в чл.42 и чл.57 от
ЗАНН. По отношение компетентността на АНО са ангажирани и писмени
доказателства от последния, а именно Заповед № РД-08-30/24.01.2020г. на
2
министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, от
която по несъмнен начин се обосновава компетентността на директора на
РД“АА“ да издаде процесното НП, в съответствие с нормата на чл.92, ал.2 от
ЗАвПр. От друга страна, безспорно, предвид изпълняваната от
актосъставителя длъжност - старши инспектор в РД „АА“-Русе, се явява
доказана и компетентността на последния да извършва проверки и да съставя
актове за констатирани нарушения, в качеството му на длъжностно лице и
съгласно разпоредбите на чл.92, ал.1 вр. чл.91 от ЗАвПр. Нарушенията са
описани ясно с всички съставомерни признаци, посочени са доказателствата,
които ги потвърждават. Правилно са посочени още нарушените и
санкционните норми, индивидуализирана е самоличността на нарушителя.
Неоснователно е възражението, че в АУАН и НП по т.1 липсва задължителен
реквизит при описание на нарушението, а именно каква е допустимата маса
на процесното ППС, за да бъде обосновано приложението на един от
регламентите. Видно от АУАН и НП, в тях се съдържа ясно и точно
конкретизиране на вида, марката и модела на състава от ППС, състоящ се от
влекач и полуремарке, като от тези индивидуализиращи белези несъмнено
може да се изведе в съответствие с нормите на ЗДвП, че допустимата маса на
ППС, надвишава 3,5тона. Фактическите констатации в АУАН по отношение
на тези обстоятелства се потвърждават и от показанията на св.М. в с.з., от
които се установява, че отразените в акта обстоятелства за ППС са изведени
от представените при проверката документи-свидетелство за регистрация,
част II, като в тези документи са отразени и съответните категории.
Жалбоподателят не е ангажирал доказателства, с които да обори посочените в
акта обстоятелства като неверни. На следващо място не е налице съществено
нарушение в АУАН и НП при посочване на приложимия регламент. Видно е
от АУАН и НП, че е посочен като Регламент/ЕС/ 165/2014г. Така посоченото
наименование на регламента е достатъчно индивидуализирано и не се създава
неяснота за кой точно регламент на ЕС се касае. Липсва друг регламент с
подобно име, което да доведе до невъзможност нарушителя да разбере
нормите на кой регламент е нарушил, а и жалб.П. не е направил подобни
възражения по време на съставяне на АУАН, поради което правото му на
защита не е било накърнено.
По пункт 1 от НП на жалбоподателя е вменено, че е използвал
тахографския лист от 20.11.2020г. за период от време по-дълъг от този, за
3
който е предназначен, като това не е довело до загуба на данни, което е
нарушение на правилата на чл. 34, §. 1, изр.3, пр.1 от Регламент (ЕС) №
165/2014 г. Според този текст от регламента, тахографският лист или картата
на водача не могат да бъдат използвани за по-дълъг период от време от този,
за който са предназначени. С оглед на това, нарушението правилно е било
квалифицирано от актосъставителя, който е установил, че на посочената в
АУАН и НП дата и място, при извършване на обществен превоз на товар,
жалб.П. е използвал тахографския лист за период от време по-дълъг от този,
за който е предназначен, като това не е довело до загуба на данни. От
обективна страна е налице използване на тахографския лист от 12:15 часа на
20.11.2020 г. до 11:45 часа на 24.11.2020 г. - период от време по-дълъг от 24
часа, за колкото е предназначен, което не е довело до загуба на данни.Тези
обстоятелства се установяват по безспорен начин от приложения тахографски
лист от 20.11.2020г., както и от показанията на св.М. в с.з., съобразно които в
тахографския лист е застъпена почивка върху управление, като тахографския
лист е престоял в тахографа на престой-почивка три дни до 11:45часа на
24.11.2020г. Фактическите обстоятелства на нарушението не се оспорват и от
страна на жалбоподателя в с.з. От субективна страна нарушението е
извършено при форма на вина непредпазливост, при нейна разновидност -
небрежност, тъй като жалбоподателят, с оглед изпълняваната длъжност, е бил
длъжен да знае задължението си по чл. 34, §. 1, изр.3, пр.1 от Регламент (ЕС)
№ 165/2014 г. и в случая е могъл да съобрази поведението си с посочената
разпоредба. Субективната страна на нарушението се обосновава и от
изявленията му в с.з., че е забравил тахографския лист в тахографа.
Съдът приема, че конкретния случай не може да бъде квалифициран
като маловажен, тъй като не са налице законовите предпоставки за това. Не
са налице обстоятелства, които да характеризират нарушението като такова с
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на нарушения от същия вид. Нарушението засяга норми въведени в
националното законодателство след присъединяване на страната към ЕС и
действащи в пределите на общността, и в частност установяващи
задълженията за използване на контролните уреди за регистриране на данните
за движението на автомобилите, с оглед съблюдаването и контрола върху
установените правила за почивка и предвижване приема, поради което
същото не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Извършеното от жалбоподателя нарушение е формално и е довършено с
осъществяването му, като наличието на вредни последици не е елемент от
състава му. Неправилно се твърди в жалбата, че тахографския лист не е
ползван, тъй като ППС не е било управлявано, а е било в покой през
почивните дни и тъй като няма загуба на данни, се касаело за по-ниска степен
на обществена опасност на деянието. На първо място разпоредба на чл.34, §1
от Регламент /ЕС/ 165/2014 вменява задължение на водачите да използват
тахографски лист за всеки ден, през който управляват превозното средство,
като максималният срок на използване на тахографския лист е 24- часов. На
4
следващо място в тахографския лист водачът е длъжен да отбележи датата и
мястото в началото и в края на използването на листа. От приложения
тахографски лист и саморъчното вписване в него от страна на жалбоподателя,
се установява, че последният сам е вписал началния и крайния момент на
използването на листа и тези обстоятелства напълно съответстват на
отразените в АУАН и НП фактически обстоятелства на нарушението.
Контролните органи и АНО са приели, че това използване на тахографския
лист за повече от 24 часа не е довело до загуба на данни и именно поради това
е била наложена по-леката санкция, предвидена в чл.93в, ал.10, пр.1, т.2 от
ЗАвПр. Наложеното наказание- глоба в размер на 200 лв. е в съответствие с
предвидения в закона фиксиран размер, поради което се явява справедливо и
съответно на извършеното. Ирелевантни са твърденията в с.з на
жалбоподателя за влошено материално положение и прекомерност на
глобата, тъй като не са налице основания за нейното отменяване или
изменение, а и съдът няма законова възможност да определи наказанието в
размер - под минималния такъв установен в закона.
По пункт 2 НП също е правилно и законосъобразно. Несъмнено се
установява от доказателствата по делото, че на посочената в АУАН дата и
място жалбоподателят е управлявал ППС без контролен талон към
свидетелство за управление на МПС № *********, като при поискване от
контролните органи, не представил такъв. Тези обстоятелства се доказват по
категоричен начин отново от показанията на св.М., който е заявил, че при
проверката жалбоподателят не е представил, след поискване, контролен талон
към СУМПС. Изрична е нормата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, която вменява
на водача на моторно превозно средство, че е длъжен да носи контролния
талон към СУМПС. Тъй като жалб.П. не е изпълнил това свое задължение
към момента на проверката, правилно е санкциониран на осн. чл.183 ал.1, т.1
от ЗДвП. Възражението на жалбоподателя, че е управлявал с АУАН, който по
силата на закона замества контролния талон, не намира опора в
доказателствата по делото, а жалбоподателят не е ангажирал доказателства в
подкрепа на твърденията си. От показанията на св.М. също не се установява
жалбоподателя да е заявявал такива обстоятелства, дори свидетелят е
пояснил, че е извършил справка в Автомобилна администрация и не е
установил да е бил съставян друг акт на нарушителя, а в случай, че такъв акт
е съставен от друга институция, водачът е следвало да го представи.
Неоснователни са възраженията за допуснати съществени процесуални
нарушения при описание на нарушението. Същото е описано в АУАН и НП
по идентичен начин-а именно, че жалбоподателят, на посочената при
проверката дата и място, като водач на ППС е без контролен талон към
СУМПС. Посочената като нарушена норма по чл.100, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП
вменява задължение на водача да носи контролния талон към СУМПС, а
нормата на чл.183, ал.1, т.1 ЗДвП предвижда санкция за неносене на
определени документи. В случая, макар и формално да е налице неточно
словесно описание на нарушението, то и при такова описание на
5
нарушението –а именно, че водачът е бил без КТ към СУМПС следва, че е
нямал контролен талон у себе си и поради това не го е представил на св.М..
Това поведение изцяло се субсумира под нормата чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и
обосновава ангажиране на административно-наказателната му отговорност по
чл.183, ал.1, т.1 ЗДвП. Допуснатото процесуално нарушение при описание на
това нарушение не е от категорията на съществените, което да нарушава
правото на защита на жалбоподателя и да е основание за отмяна на НП в тази
част, а освен това още към момента на съставяне на АУАН жалбоподателят е
разбрал за какво точно нарушение му се съставя акт и не е имал възражения.
Размерът на наложената глоба е фиксиран в закона в размер на 10лв. и
правилно този размер на глобата е наложен от АНО.
Предвид изложеното, НП се явява правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 38-0002428/23.12.2020г., издадено от Директора
на РД“АА“ Русе, с което на П. Й. П., ЕГН **********, от с.Р., обл.В.Т.,
ул.“П.“ №.., за нарушения по чл.34, §.1, изр.3, пр.1 от Регламент
/ЕС/165/2014г. и по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, са му наложени съответно на
основание чл.93в, ал.10, пр.1, т.2 от ЗАвПр глоба в размер на 200лв. за
първото нарушение и на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП глоба в размер на
10лв. за второто нарушение.
Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд-Русе.
Съдия при Районен съд – Бяла: ___/п/____________________
6