РЕШЕНИЕ
№ ……………../23.07.2021 г.
гр. Велики Преслав
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ,II с-в, в открито заседание, проведено на двадесет и
трети юни през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Е. ГЕРЕНСКА
при участие на секретаря
Марияна Василева,
като разгледа докладваното от
съдията
гр. д. № 326 по описа за 2020 г. по описа
на съда,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е образувано по молба от Б.М.М.,
ЕГН ********** с адрес ***, чрез процесуалния й представител – адв. Р.М. срещу Ю.А.Р., ЕГН ********** с адрес ***,
с правно основание чл.127, ал.2 СК и
чл.143 от СК за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето М.Ю.А., ЕГН ********** на
майката, за определяне местоживеенето
на детето при майката, за определяне
режим на лични отношения на бащата с детето, както следва: всяка първа и
трета събота и неделя от месеца/без преспиване/ от 10 до 12 ч. в присъствието
на майката до навършване на 5-годишна възраст на детето; всяка първа и трета
събота и неделя от месеца/без преспиване/ от 10 до 18 часа до навършване на
8-годишна възраст на детето; всяка първа и трета събота и неделя от месеца от
10 ч- на първия ден до 18ч.на втория ден, с преспиване, както и половината от
Коледната и Великденската ваканция, като първата половина от тях- на четна
година, а втората половина от тях – на нечетна година, 15 дена през лятната
ваканция, когато майката не е в платен годишен отпуск, 2 часа на рождения ден
на детето – 30 март от 8 годишна възраст на детето до навършване на пълнолетие.
Иска се да бъде определена месечна издръжка за детето в размер на 250 лева ,
платима от бащата , чрез майката – по банков път от датата на подаване на
исковата молба и се предявява иск с
правно основание чл.149 СК за заплащане от бащата на издръжка в размер на
220 лева за минало време - от 01.04.2020 до датата на подаване на исковата
молба.
Твърди се в исковата
молба, че страните са родители на детето М.Ю.А., които не живеят заедно. Бащата
първоначално не припознал детето, като едва в началото на 2020 г. казал, че ще
стори това. След раздялата на родителите от лятото на 2018 г. ответникът не
виждал дъщеря си, не полагал грижи за нея, като същият живеел в Германия.
Грижите за детето били поети изцяло от майката, подпомагана от своите родители.
В срока по чл.131 ГПК
е депозиран писмен отговор на исковата
молба от ответника, в който се излага, че по време на фактическото
съжителство на страните в Германия, ищцата забременяла, като по нейно желание,
противно на това на бащата на детето се върнала да го роди в България.
Причината да не бъде припознато от него била, че му били казали, че като
самотна майка, тя ще взима повече пари и помощи за детето, като ответника дори завел
дело за припознаване. Сочи се, че ответникът който живеел с ново семейство в
Германия – жена с която имали дете, имал желание да вижда детето си, като
разговарял по този въпрос при посещенията си в България с ищцата, но
безуспешно. Твърди, че не се спазвал от майката и определения от съда режим по
привременните мерки.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът е предявил насрещен иск с правно основание чл.127, ал.2, иск с правно основание чл.143 СК за
предоставяне упражняването на родителските
права по отношение на детето на бащата, за определяне местоживеенето на детето при бащата – в гр.Шумен,
кв.Дивдядово, за определяне режим на
лични отношения на майката с детето – разширен такъв, за осъждане на ответника да заплаща в полза на детето
минимална издръжка, считано от датата на влизане в сила на решението, до настъпване
на законна причина за нейното изменение или прекратяване.
Постъпил е отговор на насрещния иск, в който се
оспорва предявеният насрещен иск като неоснователен. Оспорва се твърдението, че
Б.М. е забременяла в Германия, че не е искала детето да бъде припознато, като
дори не знаела за образуваното в тази връзка дело. Оспорва се твърдението че е
отговорен родител и че искал да види дъщеря си, като това станало веднъж пред
дома им, съгласно определения режим от съда, като детето понеже не го познавало
се отдръпнало от него, като повече на посочените в режима дни бащата не дошъл и
необяснимо защо образувал изпълнително дело. Сочи се, че извън режима
предоставила М. на баща й след Коледа на 2020 г., като същият искал да я вземе,
предвид и което се намесила полиция. Дошъл и на 2-ри януари със сестра си и с
майка си и пред детето я обиждал и нахлувайки в двора на къщата я нападнал, за
което подала сигнал на 112. Това сторил и на 6 януари 2021 при което детето им
се разплакало. Оспорва се искането за присъждането на родителските права над
детето им, което не го познавало и за което не е полагал
никога грижи и което да живее в Германия в семейството му
с новата му жена , детето им и друго малолетно нейно дете и където нямал
жилищни условия. Възразява се и относно искането за заплащане на издръжка.
В съдебно заседание предявените искове се
поддържат от страните, чрез техните процесуални представители и се моли за
уважаването им.
След съвкупна преценка на доказателствата по
делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, а и от представените
по делото удостоверения
за раждане от *** г и от 01.07.2020./дубликати/, изд. въз основа на акт за
раждане № 0341/31.03.2017 г. на Община Шумен се установява, че страните по делото са родители на детето М.Ю.А., родена на *** г., като
същите са във фактическа раздяла от месец
август 2020 година. Видно от писмо от Община Шумен, на 26.11.2019 г. е
постъпило заявление от Ю.Р. за припознаване на детето М. Билянова М..
От представения Трудов договор № 404/30.09.2019 г.,
изд. от „Йоми“ ЕООД – Велики Преслав; длъжностна характеристика от 01.10.2019
г.; допълнителни споразумения към трудов договор № 404/30.09.2019 г., изд. от
„Йоми“ ЕООД – Велики Преслав се установява че Б.М.М. работи като хигиенист с месечно трудово възнаграждение, в размер от 650.00 лева
Видно от служебна бележка, изд.
от ДГ „Червената шапчица“ с. Златар детето М.Ю.А. е записана в 1-ва група в
детското зеведние, което посещава редовно.
Видно от изискана справка от РУ – В.
Преслав във връзка с постъпили в полицията сигнали и жалби от ищцата Б.М.М. се
установяват образувани следните преписки по приети сигнали - на 29.11.2018 г. за това, че около 09.30 ч.
бащата Ю.Р. взел детето си М. ***, без нейното съгласие, като го върнал по-късно същия ден. В обяснение за стореното пред полицейските
служители посочил желанието си като баща да закупи дрехи и храна на детето си, на което майката се противопоставила. Същият
е предупреден на осн.чл.65, ал.1 от ЗМВР. Втората преписка била образувана
касателно постъпил на 17.07.2019 г. сигнал за опит от страна на Ю.Р. да вземе
дъщеря си, придружен със саморазправа от негова страна по отношение на Б.М.,
която заявила, че е била заедно с майка си удряна, противно на посоченото от Р.,
за което му бил съставен на 30.07.2019
г. и
Протокол за предупреждение на осн.чл.65, ал.1 и 2 от ЗМВР и съотв.АУАН. На 04.01.2021 г. в Полицията постъпил сигнал
от Б.М. за осъществен спрямо същата на 02.01.2021 г. психически и физически тормоз от Ю.Р. в двора
на къщата в която живеела, действия на които не били установени свидетели и
отречени от Р., заявил, че отишъл само за да види дъщеря си . На Р., Б.М., техните майки и сестрата на Р., предвид
възникнал между тях скандал били
съставени Протоколи за предупреждение на
осн.чл.65, ал.1 и 2 от ЗМВР, а на Р. и майка му АУАН.
Установи се по делото и че Ю.А.Р.
е баща и на родената на *** г.в гр.Берлин, Германия – Виктория Руменова.
Установи се и че е получен
превод, нареден от Ю.Р. през месец декември 2020 г. на сумата от 100 евро за
издръжка по сметка на Б.М..
Ангажирани са от
страна на ищеца гласни доказателства посредством разпита на двама свидетели – Наташа
М. и Стефка Стоянова. Св.М. – баба на детето по майчина линия заявява, че
дъщеря й и Ю.Р. живели известно време в Германия преди да се роди детето им,
като няколко месеца преди раждането му, Б. се прибрала сама в България и
заживяла при родителите си. След като родила отново с детето отишла в Германия, но след
около 1 година се върнала, заедно с М. и оттогава двете живеят при нея и
съпруга й. Твърди че при раждането на М., Ю. не бил вписан като нейн баща, а
това станало едва наскоро. Сочи, че няколкократно е била свидетел на агресивно поведение от
страна на Ю., който при малкото си посещения в дома им буйствал и се карал,
веднъж започнал да я души, а друг път – през м.януари посегнал на нея и дъщеря
й – пред очите на детето което се разплакало. Твърди че бащата не дава пари за
детето си, като му пращал няколко пъти чанти със сладки и веднъж дрехи, купил
му джип и 1-2 кукли. Твърди, че няколко
пъти е виждал и взимал М., като веднъж не я върнал когато трябвало.
Св.Стоянова-
съседка на Б.М. заявява, че М. не
познава баща си, когото свидетелката е виждала само веднъж – при инцидент на
поляна когато същият искал да вземе детето но то се отдръпнало от него и
разплакало, а междувременно възникнал скандал между него и Б..
Св.Ю. Маринов – братовчед
на Ю.Р. твърди, че след раждането на М., известно време родителите й живели в
Германия, където баща й работел във фитнеси и получавал добри доходи, като
живеели под наем при прекрасни битови условия. В един момент се разделили, като
Б. с дъщеря им се прибрала в България. Твърди, че знае Ю.Р. многократно да е
ходил в с.Златар за да си вижда детето, когато се прибирал от Германия, но
безуспешно. Заявява, че Ю. е много привързан към дъщеря си, че не е агресивен,
като към настоящия момент същия живеел с новото си семейство в гр.Шумен –
кв.Дивдядово, при родителите си, тъй като поради пандемията доколкото знаел не
работел в Германия.
Св.Орхан Хюсеинов
споделя за видяното от същия при едно от посещенията на Ю.Р. в с.Златар на
което го придружил, като тогава последния не успял да вземе детето си, а
свидетелят възприел словесни пререкания между него и майката на детето , която го
прибрала вътре в къщата и не му го дала. Твърди, че двамата са разделени от
около три години, след като известно време преди това живели в Германия, където
Ю. работи като чистач на фитнеси в Германия и се връща в България през лятото.
Заявява, че същият живеел при много
добри битови условия в кв.Дивдядово .
Дирекция „Социално подпомагане“ – Велики
Преслав и Дирекция „Социално подпомагане“ – Шумен са изготвили социални
доклади, според които детето М. се отглежда от майка си и нейните баба и дядо
при добри битови условия в с.Златар, социални контакти и спокойна семейна
среда. Сочи се, че детето е силно привързано към майка си, като не познава баща
си и роднините по бащина линия, като липсва родителско сътрудничество. Посочено
е, че Ю.Р. живее заедно с родителите и семейството си – съпругата си Милка и
дъщеря им Виктория в гр.Шумен, кв.Дивдядово,при родителите си, като същият е
посочил пред социалните служители, че получава обезщетение от Германия в размер
на 400 евро, като му предстояло да започне работа в сферата на строителството.
По делото е допусната
и назначена съдебно-психологична експертиза, заключението по която не е
оспорено от страните и е прието от съда, като пълно и компетентно дадено. В
обстойното заключение по експертизата вещото лице прави изводите, че в случая
се наблюдава категорично и безапелационно свързване на
детето с майката, възникнало като естествен компенсаторен процес, предизвикан
от раздялата на семейството по желание на майката, като и пребиваването на
бащата в друга държава с друг партньор в продължение на 3 години. Респективно -
наблюдава се отчуждаване и дистанциране -физическо и емоционално - в
отношенията с бащата, като същото не съответствало на диагностичните изисквания
на „Синдром на родителското отчуждаване", тъй като е вътрешно генериран
процес у детето и е възникнало в отговор семейни и житейски обстоятелства. В
този смисъл, „отчуждението"- е естествена реакция - производна
на редуцираните физически и емоционални контакти между детето и баща му. Според
вещото лице в проективните методики - тези които изследват несъзнаваното -
детето показва объркване и потребност на подсъзнателно ниво да има контакт с
бащата, а в полупроективните — в тези
които говори за себе си детето заема изцяло позиция на отрицание и демонстрира
и заявява нежелание за общуване с него. Експертът е напрали извод , че в
настоящата ситуация, при М. се наблюдава значителен естествен упадък на лични
персонални възприятия, свързани с отношението й с бащата и индуцирана
информация от страна на майката и нейното семейство, които формират нагласите,
настроенията и емоциите на детето.
В депозираната пред
съда искова молба, с която е образувано и настоящото дело е направено искане за
постановяване на привременни мерки, във
връзка с което съдът се е произнесъл с Определение от 10.08.2020 г., като на
осн.чл.127, ал.3 от СК съдът е определил като привременна мярка до приключване
на производството по настоящото дело детето, Мелса А. да живее при родителя си Б.М.,
като е предоставил и упражняването на родителските права на майката и е
определил режим на лични отношения с бащата Ю.Р..
Във връзка с постановения съдебен
акт, по молба на Ю.Р. е образувано и приложеното по делото ИД № 5/2021 г. по
описа на СИС при Районен съд – Велики Преслав.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
При определяне на родителя, на който да се
предостави упражняването на родителските права на детето, съобразно конкретните
обстоятелства по случая, съдът следва да се ръководи от съвкупната преценка на
правнозначимите критерии, посочени в Постановление № 1 от 12.11.1974 г. по гр.
д. № 3/1974 г. на ППВС на Р. България. В понятието „интереси на децата“ се
включват необходимостта от правилно отглеждане и възпитание, както и
материалните интереси на детето. Решаващо значение за интересите на детето има
цялата съвкупност от интереси в конкретния случай, а не отделни обстоятелства. При разрешаването на
спора в настоящото производство съдът е длъжен да се води от най-добрия интерес
на детето, като съобразно разпоредбата на пар.1 т.5 от Закона за закрила на
детето, в този смисъл съдът следва да извърши преценка на желанията и чувствата
на децата, физическите, психическите и емоционалните им потребности, възрастта,
пола, миналото и други характеристики, последиците, които ще настъпят за децата
при промяна на обстоятелствата, както и всички други такива които имат
отношение към всяко дете.
Въз основа на така установените по-горе
фактически обстоятелства съдът намира, че от събраните в хода на производството
доказателства безспорно се установи, че грижи по отглеждането и възпитанието на
детето М.А. от лятото на 2018 г. се полагат от майката, която е поела
цялостната му издръжка. Тези факти се установиха от свидетелските показания и
бяха потвърдени и от изготвените социални доклади по делото. Доколкото в
производството са събрани гласни доказателства от майката на Б.М. – св.М., и
св.Маринов – братовчед на Р., то съдът цени тези показания при условията на чл.
172 от ГПК, като възприема същите за достоверни, в частта им в която
кореспондират и с останалите събрани в хода на производството доказателства.
Доколкото съдът
намира за безспорно установено, че бащата не полага грижи и не е давал
финансова издръжка за детето си/извън преведената сумата от 100 евро/,
доколкото същият е оставил детето си изцяло на грижите на неговата майка ,
съдът намира, че упражняването на родителските права спрямо М.Ю.А., родена на *** г. следва да се предостави на нейната майка, като бъде определено
местоживеенето на детето при нея на посочения в исковата молба адрес с оглед предметните предели на правомощията на съда, визирани в
нормата на чл.127, ал.2 СК. От събраните в хода на производството доказателства се
установи, че Б.М.М. притежава необходимия родителски капацитет, същата се грижи
за детето, то е силно привързано към нея. Установи се в хода на производството, че майката
разполага с необходимите социално –битови и материални възможности за
отглеждането на детето. Същата се ползва
с помощта на своите родители, работи и успява да осигури и необходимите
финансови средства по отглеждането на детето си.Отделно от това детето е в
ниска възраст – на 30.03.2021 г. е навършило четири години и се нуждае от
грижите именно на майката.
Предвид изложеното и съдът намира, че в
най-добър интерес на детето е именно майката да упражнява родителските права,
поради което следва да бъде постановено решение в този смисъл.
Относно
режима на лични контакти, който следва да бъде определен на бащата с детето М.А.,
съдът съобрази следното:
Установи
се по делото от събраните гласни доказателства и изготвеното социално проучване
от една страна, че бащата от раздялата им през лятото на 2018 г. не е живял в
едно домакинство с майката, не е полагал непосредствени грижи за детето,
контактите му с него са били редки. Детето е в съвсем ниска възраст,
несамостоятелно и привикнало към почти постоянното присъствие на майка си.
Същевременно, са налице данни, че след раздялата между родителите контактите на
бащата с детето са спорадични и съпътствани с конфликтни ситуации което е
създало предпоставки за неоправдано отчуждение. В този смисъл, съдът намира, че
е в интерес на детето е да се развият отношенията и близостта и с втория
родител. При определяне на подходящ режим на лични отношения следва да се
съобрази твърде ниската възраст на детето и продължителната му раздяла с
бащата, при което е налице необходимост от плавен преходен период, в който да
се даде възможност на детето, ведно с израстването му, спокойно да се адаптира
към присъствието на баща си, в който период да не бъде откъсвано и от майката.
Междувременно, в този период бащата също ще постигне по-голяма зрялост и опит в
общуването с дъщеря си.
Поради горното, съдът намира, че
следва до навършване на петгодишна възраст от детето да се определи режим на
лични отношения, при който бащата да има право да вижда детето в присъствието
на майката всяка
първа и трета събота и неделя от месеца/без преспиване/ от 10 до 12 ч. След изтичане на този период и укрепване на връзката, следва да бъде
разширен режимът на лични контакти, като бащата има възможност да вижда и взема
детето без присъствието на майката всяка първа и трета събота и
неделя от месеца/без преспиване/ от 10 до 18 часа до навършване на 8-годишна
възраст на детето, а до навършването на пълнолетие - всяка първа и трета събота и неделя от месеца
от 10 ч- на първия ден до 18ч.на втория ден, с преспиване, както и половината
от Коледната и Великденската ваканция, като първата половина от тях- на четна
година, а втората половина от тях – на нечетна година, 15 дена през лятната
ваканция, когато майката не е в платен годишен отпуск, 2 часа на рождения ден
на детето – 30 март.
Определеният режим на лични отношения следва
да се съблюдава от родителите, особено в началните етапи от
провеждането му, предвид
и заключението на вещото лице, обективирано в изготвената от същото експертиза касателно емоционалната
връзка на детето с неговия баща и факторите относими към посочения от вещото
лице значителен естествен упадък на личните персонални възприятия на детето,
свързани с отношението й с бащата и обуславящите причини от значение за това, предвид
индуцираната информация от страна на майката и нейното семейство, които
формират нагласите, настроенията и емоциите на детето. В този смисъл и доколкото при
определянето на режима на лични отношения, водещ е интереса на детето, който
е да общува пълноценно и с двамата си родители, съдът намира, че режимът на лични отношения на бащата с
детето следва да се осъществява не само чрез личните свиждания, посочени
по-горе, но и чрез контакт с него по телефона или по-друг подходящ начин,
например чрез различни мобилни интернет приложения, които осигуряват както
текстова, така и гласова и видеоконферентна връзка с оглед развитите в днешно
време средства за комуникация. Това е напълно допустимо и е в съответствие
изцяло със задължителните насоки, дадени в т. 4 на Постановление № 1/12.11.1974
г., на ППВС, който намират актуално приложение в днешно време. Предвид горното,
възможността бащата да общува с детето си по телефона, е адекватна на днешните
обществени отношения, данните за пребиваване на бащата и в Германия и нещо
повече – то е в интерес на детето. По пози начин ще се осигури една пълноценна
връзка на М. с баща й. Комуникацията следва да се осъществява в удобен за
родителите и детето час чрез телефона на майката, всяка втора и четвърта събота
и неделя събота чрез "Скайп", "Вайбър",
"Месинджър" или друго средство за мобилна аудиовизуална комуникация
или телефонен разговор, като конкретното време да става по договорка между
родителите и да бъде съобразено с режима на спане, хранене от детето, както и
със служебните ангажименти на родителите, а при липса на постигнато съгласие –
през периода от 18: 00 часа до 19: 00 часа, като следва да се задължи Б.М. да
уведоми ответника за настоящия си телефонен номер и профили в платформите,
интернет сайтове и софтуерни продукти за интернет комуникация в 1 - седмичен
срок от влизане в сила на решението, както и да уведомява Ю.Р. за промяна в
телефонния си номер и профили в платформите, интернет сайтове и софтуерни
продукти за интернет комуникация в 1- седмичен срок от промяната им. Съдът
определя това задължение, тъй като намира, че то е изцяло в интерес на детето,
за който интерес съдът следи служебно.
Съгласно чл. 127, ал. 2
от СК съдът следва да определи дължимата издръжка за детето от бащата, който не упражнява родителските права. Според задължителната
съдебна практика на ВКС и в контекста на разпоредбите на чл. 142 СК и чл. 143,
ал. 1 и 2 СК, нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят
съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид
възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за
конкретния случай, а възможностите на лицата, които дължат издръжка се
определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация. Двамата
родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с
възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на
родителя, при когото се отглежда детето.
Основен
критерий за определяне на справедливото количествено измерение на задължението
за издръжка е закрепен в разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от СК,
съгласно която минималният размер на издръжката, дължима на ненавършили
пълнолетие деца, е 1/4 от минималната работна заплата. С Постановление № 331 на
МС от 26.11.2020 г. (обн., ДВ, бр. 103 от 4.12.2020 г., в сила от 1.01.2021 г.)
размерът на минималната месечна работна заплата за страната е определен на 650
лв., считано от 01.01.2021 г. Съответно, минималният актуален размер на месечната издръжка е 162, 50 лв. и
не може да бъде определен под тази граница. Посочената разпоредба определя, че конкретният размер на издръжката във всеки
отделен случай следва да се определя не само въз основа на нуждите на лицето,
което има право на такава, но и съобразно възможностите на лицето, което я
дължи. Това означава, че следва да се търси разумния и обективно възможен
баланс между нужди и възможности, като се отчитат характерните за всеки
конкретен случай релевантни обстоятелства. Насоки за преценка на последните са
дадени в т. 4 и 5 от ППВС № 5 от 16. XI. 1970 г.
При
прилагането им към настоящия казус, съдът взе предвид, че в
конкретния случай не са ангажирани доказателства за изключителни нужди и
потребности на детето по
смисъла на чл.
143, ал. 4 от СК. Поради това няма основание за присъждане на
издръжка в размер, надхвърлящ обичайния за дете на тази възраст.
За определяне конкретния размер на издръжката
на М.А., меродавни са потребностите на детето и
възрастта му – същото е на 4 години и посещава детска градина, което обуславя
нуждата от разходи за облекло, обувки, храна. С
оглед на факта, че майката е поела грижите за отглеждането и възпитанието на
детето, същата предоставя част от необходимата издръжка в натура. Ето защо
съдът като съобрази наличните данни за имущественото състояние на родителите -
че майката получава средномесечен доход от 650лв.; че бащата не се установи да
работи в България, но генерира доходи в Германия, както и обстоятелството, че
има друго семейство и родена на *** г., дъщеря, както и съобразявайки заявеното по
отношение сегашното му местоживеене -в дома на родителите му в България, предпоставящо липсата разходи за заплащане на наем за жилище, съдът
намира, че посоченото съотнесено
към паричния размер на нуждата от издръжка
съобразен и с критерия в чл.50, ал.3, т.2 от ППЗЗД, в случая около 320 лева, следва да бъдат разпределени в справедливо съотношение
между нейните
родители, съобразно възможности им, предвид и което от посочената сума , такава в размер
на 220 лева следва да плаща бащата. Останалата част следва да се поеме от майката, за
която се установява, че има доходи в минималния за страната размер. Искът за разликата до претендираната сума от 250лв. следва да се
отхвърли. Издръжката следва да бъде заплащана от бащата от датата на
завеждане на исковата молба в съда – 04.08.2020 г., като следва да се отчете
заплатената от същия през месец декември 2020 г. сума от 100 евро, равняващи се
на 195,58 лева.
По отношение на размера искът по чл. 149 от СК
за издръжката за минало време, съдът счита, че изложените по-горе правни съображения и доводи до голяма степен касаят и
този иск, доколкото фактическата обстановка и към двата искови периода е сходна
и не е налице съществена промяна в обстоятелствата. Промяна в обстоятелствата
има единствено по отношение на това, че М. е била по-малка,
пропорционалност отразена и на нуждите на същата, както и др.обстоятелство свързано с размерът на
минималното възнаграждение получаван от нейната майка.
В случая безспорно е по делото, че
ответникът е баща на малолетната М., като няма спор и по това, че родителите не
живеят заедно от август 2018 г. Възможността да се иска
издръжка "за минало време" обхваща периода, за който такава издръжка
не е определена, като законодателят е ограничил този период до една година
преди предявяване на иска за определяне на издръжка. В настоящият случай искът
за издръжка е предявен с искова молба депозирана по делото на 04.08.2020 г., което е крайната дата на периода, като началната такава от която се иска изплащането
й е 01.04.2020 г. – посочен за момент на припознаване на детето от страна на
неговия баща. По делото
е установено, че в този период основната грижа за детето, включително и
неговата материална издръжка е поета единствено от майката – ищца по делото.
От разпита на свидетелите
стана ясно, че бащата се е срещал с детето, като му е подарявал различни неща –
храна и играчки, превел е еднократно сумата от 100 евро през месец
декември 2020 г – като
доказателствата които се събраха за посоченото не кореспондират с конкретният период
и са ситуирани извън него и липсват такива че презэвизирания времеви диапазон на издръжка за минало
време, бащата да се е включвал в материалната издръжка на детето, като това обстоятелство следва да се отчете при
определянето на размера на издръжката
именно в такъв от 200 лева, съобразявайки
горепосочените критерии от
ППЗЗД и доколкото за детето през този период е полагала
грижи само майка му.
С оглед изхода на спора, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК на Б.М. следва да бъдат
присъдени направените по делото разноски, възлизащи на сумата от общо 925 лева за
адвокатско възнаграждение и държавна такса, съразмерно уважената част от
исковете, а именно – сумата от 816,45 лева, като в тази връзка следва да се
посочи, че съдът не споделя направеното възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение, тъй като същото е съобразно съгласно
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Не
без значение е и обстоятелството, че в рамките на настоящото производство се
разви и производство по привременни мерки, като беше предявен и насрещен иск.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК на Ю.Р.
следва да бъдат присъдени сторени в производството от същия разноски съразмерно с
отхвърлената част от предявените искове, а именно – в размер от 96,81
лева, съобразно направените такива от 825 лв. – за
държавна такса, адвокатски хонорар и платен депозит за изготвена експертиза,
На
основание чл. 78, ал.6 ГПК, Ю.Р. следва да бъде осъден да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен
съд – Велики Преслав държавна такса от 316,80 лева върху определеният размер на издръжката от
датата на подаване на исковата молба в съда до до настъпване на законно основание за нейното
изменение или прекратяване, както и държавна такса от 50,00 лева върху
определения размер на издръжка за минало време в общ размер от 819, 68
лв./200х4 + /800:122/х3/.
С
определение от открито съдебно заседание е определено окончателно
възнаграждение за изготвената експертиза в размер на 489лв, като Ю.Р.
не е довнесъл определените 289,00 лева Поради това, че е останал задължен за разноски в размер на посочената
сума, следва да бъде постановено принудителното им събиране на основание чл.77 ГПК.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето М.Ю.А., с ЕГН ********** на майката Б.М.М., ЕГН **********, като определя местоживеенето на детето да е при майката на адрес в с.Златар,
общ.В.Преслав, обл.Шумен, ул.“Преслав“ №1,
на осн.чл.127, ал.2 от СК.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Ю.А.Р., ЕГН ********** с М.Ю.А.,
с ЕГН **********, както
следва: всяка първа и трета
събота и неделя от месеца/без преспиване/ от 10 до 12 ч. в присъствието на
майката до навършване на 5-годишна възраст на детето; всяка първа и трета
събота и неделя от месеца/без преспиване/ от 10 до 18 часа до навършване на
8-годишна възраст на детето; всяка първа и трета събота и неделя от месеца от
10 ч. на първия ден до 18ч.на втория ден, с преспиване, както и половината от
Коледната и Великденската ваканция, като първата половина от тях- на четна
година, а втората половина от тях – на нечетна година, 15 дена през лятната
ваканция, когато майката не е в платен годишен отпуск, 2 часа на рождения ден на
детето – 30 март от 8 годишна възраст на детето до навършване на пълнолетие, както и да комуникира всяка в удобен
за родителите и детето час чрез телефона на майката, всяка четвърта неделя чрез "Скайп", "Вайбър",
"Месинджър" или друго средство за мобилна аудиовизуална комуникация
или телефонен разговор, като задължава Б.М.М.,
ЕГН ********** да уведоми Ю.А.Р. за
настоящия си телефонен номер и профили в платформите, интернет сайтове и
софтуерни продукти за интернет комуникация в 1- седмичен срок от влизане в сила
на решението, както и да уведомява ответника за промяна в телефонния си номер и
профили в платформите, интернет сайтове и софтуерни продукти за интернет
комуникация в 1- седмичен срок от промяната им, на основание чл.127, ал.2 от СК.
ОСЪЖДА Ю.А.Р., ЕГН **********
с адрес ***, ДА ЗАПЛАЩА в
полза на М.Ю.А., с ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Б.М.М., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 220,00 лв.
(двеста и двадесет лева), при съобразяване на извършено от бащата плащане в
размер на 195,58 лева /100 евро/ издръжка за месец декември 2020 г./, считано от датата на подаване на молбата в
съда – 04.08.2020 г. до настъпване на законно основание за нейното изменение
или прекратяване, с падеж на плащане пето число на месеца, за който се дължи
издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, платима
по банкова сметка *** ***, в
"Банка ДСК" ЕАД с титуляр Б.М.М., ЕГН **********, на осн.чл. 127, ал. 2 СК вр. чл. 143 СК, като като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата над присъдената сума от 220,00 лв., до претендираната сума
за месечна издръжка от 250,00 лева.
ОСЪЖДА Ю.А.Р., ЕГН **********
с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ,
в полза на М.Ю.А., с ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Б.М.М., ЕГН **********,
издръжка за минал
период от време, от 01.04.2020 г. до 03.08.2020 г., в размер на по 200. 00 лв.
за всеки месец от посочения период, или в общ размер на сумата от 819. 68 лв. /осемстотин
и деветнадесет и шестедет и осем лева /, ведно със законната лихва, считано от
влизане на решението в сила до окончателното изплащане на сумата
на осн.чл. 127, ал. 2 СК вр. чл. 149 СК като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
присъдената сума от 200,00 лв., до претендираната сума за месечна издръжка от 220,00
лева.
ОСЪЖДА Ю.А.Р.,
ЕГН ********** с адрес ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд – Велики Преслав държавна такса в размер на 366,80 лв. (триста шестдесет и шест
лева и осемдесет ст.), на осн. чл.78, ал.6 ГПК, вр. с чл.1 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, представляваща държавна такса за издръжката
за минало и бъдеще време.
ОСЪЖДА Ю.А.Р., ЕГН ********** с адрес *** да заплати по сметка на Районен
съд – Велики Преслав сумата от 289лв /двеста осемдесет и девет лева/, представляваща дължим
депозит за назначената по делото експертиза, на осн. чл.77 ГПК.
ОСЪЖДА Ю.А.Р., ЕГН **********
с адрес *** да заплати на Б.М.М.,
ЕГН **********, с адрес *** сумата 816.45 лв. /осемстотин и
шестнадесет лева 45 ст./, представляваща сторените в производството
съдебно-деловодни разноски, съразмерно с уважената част от предявените искове,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Б.М.М., ЕГН **********, с адрес
*** да заплати на Ю.А.Р., ЕГН ********** с адрес *** сумата 96.81 лв. /деветдесет
и шест лева 81 ст./, представляваща сторените в производството съдебно-деловодни разноски, съразмерно
с отхвърлената част от предявените искове, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
РЕШЕНИЕТО може да
бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд – Шумен в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: