№ 1489
гр. ***, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20214430105571 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по предявен от ** Ч. против „**** със
седалище и адрес на управление гр. *** № 4-6, иск с правно основание чл.439
от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че А.Ч. не
дължи на ответника сумата от 4215,16 лева главница, 1553,70 лева
просрочена наказателна лихва от 25.01.2007г. до 02.10.2008г. и законна лихва
върху главницата считано от 03.10.2008г. до изплащане на вземането, както и
разноски в размер на 120,38 лева, предмет на принудително изпълнение по
изп. дело № *** по описа на **** с рег.№ 815 и район на действие ***,
образувано въз основа на изпълнителен лист от 06.10.2008 г., издаден по ч. гр.
д. № 3734 по описа за 2008г. на ***. Моли за присъждане на разноски в
производството. Ищецът твърди, че въз основа на издаден изпълнителен лист
от 06.10.2008г. по гр.дело №3734/2008г. била осъдена да заплати на ***
сумата от 4215,16 лева главница, 1553,70 лева просрочена наказателна лихва
за периода 25.01.2007г. – 02.10.2008г. и законна лихва върху главницата
считано от 03.10.2008г. до изплащане на вземането. Въз основа на издадения
изпълнителен лист *** образувала изп.дело при *** по което получила ПДИ с
Изх.№7075/16.10.2008г. След образуване на изпълнителното дело, на
10.10.2008г. било направено искане за опис, оценка и публична продан на
движими вещи. Твърди, че по изпълнителното дело не са извършвани
действия по същинско принудително изпълнение, а само образуване на
изп.дело, изпращане и връчване на покана за доброволно изпълнение,
1
проучване на имущественото състояние на длъжника, извършване на справки,
набавяне на документи. На 21.11.2011г. била постъпила молба от взискателя,
която уведомява *** че с рамков договор за цесия, вземането било
прехвърлено на „***. На 06.01.2012г., *** конституирала новия взискател. С
молба от 30.01.2013г. новият взискател направил искане за извършване на
нови справки и действия по издирване на имущество. С молба от 31.03.2014г.
взискателят „*** поискал извършването на нови справки и действия по
издирване имущество на длъжника. Твърди, че не били извършвани действия,
които да прекъсват давността. Към момента на образуване на
изп.производство е било в сила ППВС 3/18.11.1980г. Молбата за образуване
на изп.дело 900/2008г. е подадена на 10.10.2008г. от първия взискател.
Впоследствие *** е заместен от **** което твърди, че е прекъснало
давността. След образуване на изп.дело при висящност на изп.процес,
прекъснатата давност се спира. Тъй като от 31.03.2014г. взискателят *** не е
поискал извършването на изпълнително действие в продължение на повече от
две години, то на основание чл.433 ал1 т.8 ГПК, изп.производство е
прекратено по силата на закона на 10.10.2010г.
Твърди, че последното същинско изпълнително действие по събиране
на вземанията е от 06.01.2012г. на основание молба на *** с основание чл.429
ГПК, когато по искане на първоначалния взискател по изп.дело е
конституиран новия взискател. Тъй като извършените справки и връчени
съобщения не представляват изпълнително действие, то следващото такова е
наложения запор върху трудовото възнаграждение на ищцата от 23.07.2020,
когато е изпратено запорно съобщение до работодателя и. Между двете
изпълнителни действия 06.01.2012г. и 23.07.2020г. е изтекъл срок повече от
пет години, поради което вземането е погасено по давност. В заключение
моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че не
дължи процесната сума на ответното дружество. Претендира разноски по
делото.
В едномесечния срок е постъпил писмен отговор от *** ***, в който
твърди, че искът е допустим, но неоснователен. Твърди, че изтеклата давност
не води до погасяване на самото вземане, а на възможността то да бъде
принудително изпълнено. Твърди, че вземането продължава да съществува,
но като естествено и длъжникът продължава да дължи, защото изтеклата
давност не води до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде
принудително изпълнено. Твърди, че вземането продължава да съществува,
но е станало естествено вземане.
Безспорно между страните е и се установява от приложеното в копие
изп.дело, че срещу ищцата е издаден изпълнителен лист от 06.10.2008г. по
ч.гр.д. № 3734 по описа за 2008г. на *** в полза на „*** *** за сумата от
4215,16 лева главница, 1553,70 лева – просрочена наказателна лихва от
25.01.2007. – 02.10.2008г., законна лихва върху главницата от 03.10.2008г. до
изплащане на вземането, както и 120,38 лева разноски по делото.
2
Не е спорно между страните, че въз основа на същия е образувано изп.
дело изп. дело № *** по описа на **** с рег.№ 815 и район на действие ***.
Установява се от делото, че последното изпълнително действие е предприето
на 28.09.2021г., на която дата е извършен превод на сумата от 189,69 лв. След
тази дата принудителното изпълнение е спряно.
От приложеното изпълнително производство се установява следното:
На 16.10.2008г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника. На 20.10.2018г. е наложен запор и върху лек автомобил,
собственост на длъжника, което се установява от приложеното писмо от
сектор ПП при КАТ ***.
По изпълнителното дело са приложени платежни нареждания , от които
се установява, че във връзка с наложения запор от трудовото възнаграждение
на длъжника, преводи на взискателя са правени на следните дати :
На 17.11.2008г. е преведена сумата от 80 лева
На 17.12.2008г. е преведена сумата от 80 лева
На 16.01.2009г. – сумата от 80 лева
На 17.02.2009г. – сумата от 80 лева
На 16.03.2009г. – сумата от 80 лева
На 15.04.2009г. – сумата от 80 лева.
От приложените преводни нареждания се установява, че сумите са
преведени на взискателя по изп.дело № 900/2008г. и същите погасявания са
отразени в изпълнителния лист.
След 15.04.2009г. следващото изпълнително действие е предприето от
взискателя на 14.09.2011г., когато е подал молба за налагане на запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника в ***. До работодателя е изпратено
запорно съобщение на 15.09.2011г.
Установява се от приложения договор за цесия и Приложение №1, че на
31.10.2011г. между „*** *** и „***“ ООД е сключен договор за цесия, по
силата на който вземането срещу *** Ч. е прехвърлено на цесионера и към
31.10.2011г. задължението възлиза в размер на 6243,73 лева.
На основание чл.429 ал.1 ГПК, *** е конституирал като взискател по
делото „***“ ООД, което се установява от представеното постановление по
изпълнителното дело.
Установява се от делото, че на 21.08.2013г. е изпратено запорно
съобщение до „*** *** гр.***, с което върху трудовото възнаграждение на
длъжника е наложен запор. На 29.08.2013г. работодателят на длъжника е
уведомил *** че длъжникът получава трудово възнаграждение в минимален
размер и е изпратил копие от трудов договор.
Установява се от делото, че на 13.05.2014г. е изпратено запорно
съобщение до „*** *** ***, с което върху трудовото възнаграждение на
длъжника е наложен запор.
3
Установява се от делото, че на 27.02.2015г. е изпратено ново запорно
съобщение до „*** *** ***, с което върху трудовото възнаграждение на
длъжника е наложен запор.
Установява се от представената молба по изпълнителното дело, че на
24.11.2016г. взискателят е направил искане за насрочване на дата за опис на
движимо имущество на длъжника. По молбата е насрочен опис на движими
вещи на 14.12.2016г.
На 13.12.2016г. е постъпила молба от длъжника за прекратяване на
делото поради настъпила перемпция. Молбата е оставена без уважение, тъй
като не са били налице условия за прекратяване на делото.
На 07.09.2018г. взискателят е подал молба по изпълнителното дело за
налагане на запор върху банковите сметки на длъжника в ***о подадената
молба *** е изпратил запорното съобщение до *** С писмо от 14.09.2018г.
***уведомил *** че разплащателната сметка е блокирана в изпълнение на
запорното съобщение, но в същата няма достатъчно средства за изпълнение
на запора.
На 23.07.2020г. *** наложил запор върху трудовото възнаграждение на
ищцата в Основно училище „***. По наложения запор, са извършвани
преводи, което се установява от приложените преводни нареждания за
периода от 04.09.2020г. до 28.09.2021г., когато производството по делото е
спряно с наложената обезпечителна заповед, издадена по настоящето дело.
Сумите, с които е погасявано ежемесечно задължението на ищцата са
отразени в изпълнителния лист.
За да докаже основателността на претенцията си, в тежест на ищцата
съдът е указал да посочи, че фактът на който се позовава е настъпил след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Да докаже, че изпълняемото право е отпаднало
поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване.
Ищцата твърди, че вземането е погасено по давност, като именно давността е
новонастъпилото обстоятелство, което погасява правото на взискателя.
Видно обаче от установеното от фактическа страна, от издаване на
изпълнителния лист и образуване на изпълнителното производство на
10.10.2008г. са извършвани същински изпълнителния действия през по-малко
от две години, поради което в нито един момент не са били налице условията
за прекратяване на производството по принудително изпълнение. Първото
такова действие е налагането на запор върху трудовото възнаграждение на
16.10.2008г., след което за периода 17.11.2008г. до 15.04.2009г. от трудовото
възнаграждение на длъжника са удържани суми, с които е погасявано
задължението и.
На 14.09.2011г., 21.08.2013г., 13.05.2014г., 27.02.2015г. са правени
искания за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.
Видно от делото е, че преди всяко запорно съобщение взискателят е заплащал
съответните такси за извършвани по делото справки и налагане на запорите.
4
Преди изготвяне на запорните съобщения, *** е правил справки за
установяване месторабота на длъжника, като впоследствие запорните
съобщения за изпращани до работодателя.
В практиката си ВКС приема, че „Налагането на запор или възбрана в
изпълнително производство, съгласно т.1 ТР № 2/2013, ВКС, ОСГТК
съставлява насочване на изпълнението върху отделен имуществен обект на
длъжника. То прекъсва давността, тъй като с него започва да се осъществява
принудата в изпълнителния процес – длъжникът започва да търпи
ограничение в правната си сфера – неговите актове на разпореждане стават
непротивопоставими на първоначалния и присъединените кредитори. В
тълкувателното решение е посочено, че в изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен
способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен
способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го
приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.“ (Р.
№37/24.02.2021г., по гр.д. № 1747/2020г, IV г.о.) В случая се установи, че не
само че взискателят е правил искания за налагане на запор, но и по всяко
искане, *** своевременно е налагал такъв.
Отново преди изтичане на две години от последното същинско действие
по изп.дело, а именно на 24.11.2016г., взискателят е направил искане за
насрочване на дата за опис на движимо имущество на длъжника и такъв бил
насрочен на 14.12.2016г.
На 07.09.2018г. взискателят е подал молба по изпълнителното дело за
налагане на запор върху банковите сметки на длъжника в ***и такъв е бил
наложен на 14.09.2018г., а на 23.07.2020г. бил наложен запор върху трудовото
възнаграждение на ищцата в Основно училище „***.
С връчване на запорните съобщения и насрочването на опис на
движимите вещи, давността се прекъсва и след всяко прекъсване започва да
тече нова давност. Взискателят е бил активен и тази негова активност е
продължила до спиране на принудителното изпълнение в изпълнителното
производство. В случая са налице винаги кумулативно две действия – искане
от страна на взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ и
извършване на конкретното действие в рамките на изпълнителния способ от
съдебния изпълнител. Двете действия имат самостоятелно правно
значение относно давността, но съществуват в тясна връзка помежду си и
едното не би могло да породи прекъсващо действие без наличие на
другото. По време на висящото изпълнително дело давността се прекъсва
многократно, което става с предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ независимо от това
дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
5
съгласно чл. 18, ал. 1 З***.
В случая се установи, че в нито един момент от изпълнителното
производство не е имало двугодишен период, в който да не са предприемани
същински изпълнителни действия и това да е довело да прекратяване на
изпълнителното производство по силата на закона. Поради това, съдът
приема, че претенцията на ищцата е неоснователна и следва да бъде оставена
без уважение.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.439 от ГПК, за
признаване на установено, че АНТ. АНТ. Ч. с *** от гр.*** ж.к.*** не дължи
на „**** със седалище и адрес на управление гр. *** № 4-6, сумата от 4215,16
лева главница, 1553,70 лева просрочена наказателна лихва от 25.01.2007г. до
02.10.2008г. и законна лихва върху главницата считано от 03.10.2008г. до
изплащане на вземането, както и разноски в размер на 120,38 лева, предмет на
принудително изпълнение по изп. дело № *** по описа на **** с рег.№ 815 и
район на действие ***, образувано въз основа на изпълнителен лист от
06.10.2008г., издаден по ч. гр. д. № 3734 по описа за 2008г. на ***, поради
изтекла погасителна давност на задължението, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението подлежи на обжалване пред ***ски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при ***: _______________________
6