РЕШЕНИЕ
№ 184
гр. Пловдив, 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Христо Г. Иванов
при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска
като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело №
20215330107153 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от ФИНАНСОВА КЪЩА *** ООД
срещу ответниците И. Н. Т. и А. Т. Т. която са предявени обективно и
субектвивно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 240, ал. 1
и ал. 2 ЗЗД, с които се претендира всяка от ответниците/ в качеството да
наследник, приели наследството на Т. Т./ да бъдат осъдени да заплати на
ищеца сума в общ размер от сумата в размер на 21 200лв, представляваща
половината от главница в размер на 40 000лв и уговорена възнаградителна
лихва размер на 2400лв, дължими по договор за заем от договор за заем №***
от *****г., както и сумата от 3600лв, представляваща половината от
уговорената в т. 8.2 от договор за заем №*** от *****г. лихва от 9% годишно
върху главницата от 42400лв, начиная от деня следващ датата на падежа -
*****г. до датата на депозиране на исковата молба в съда - *****г.
включително или за срока от 2 години - сумата в общ размер на 7200лв, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба в съда - *****г. до окончателното й заплащане.
Твърди се, че ФИНАНСОВА КЪЩА *** ООД с ЕИК:*********, е
кредитор на Т. Г. Т., ЕГН:********** , тъй като е сключен договор за заем
№*** от ****г., по силата на който ФИНАНСОВА КЪЩА *** ООД с
ЕИК:********* отпуска заем на Т. Г. Т., ЕГН:********** - заемополучател в
1
размер на 40 000лв със срок за погасяване - 12 месеца, считано от сключване
на заема, при 6% годишна договорна лихва върху главницата, при годишен
процент на разходите 6%. Съгласно чл.8.2 от Договора за заем страните са
уговорили, че при просрочие на плащането на главницата по кредита лихвата
по кредита се увеличава от 6% на 9% за всеки просрочен месец. Молителят
сочи, че заемът е усвоен от заемополучателя на *****г., като е преведена
сумата от 40 000лв по посочена от заемополучателя сметка в БАНКА ДСК
АД. Твърди се, че не е постъпвало плащане за погасяване на задължението.
Сочи, че до *****г. - крайния падеж на задължението не са постъпили суми
от заемополучателя за погасяване на задължението, с оглед което съгласно
предвидено в чл.8.2 от договора за заем е начислена лихва за забава. Така на
падежа *******г. е ищеца е следвало да получи плащане на сумата от
42400лв., които 40000лв - главница и 2400лв - договорна лихва при лихва от
6% годишно. След като не е получило плащане е започнало начисляване на
лихва по чл.8.2 от Договора за заем върху главницата, като за периода от
27.04.2019г. до 27.04.2021г. са изминали две години, през които е начислена
върху задължението проста лихва в размер на 9% годишно, т.е. 3600лв лихва
годишно, като за периода от 27.04.2019г. до 27.04.2021г. - две години се е
натрупала лихва в размер на 7200лв. На *****г. Т. Г. Т. ***** и оставя
наследници по закон И. Н. Т. ЕГН: **********, и А. Т. Т., ЕГН:**********.
Сочи, че ответниците И. Н. Т. ЕГН: ********** и А. Т. Т., ЕГН:********** са
приели наследството, оставено от общия им наследодател Т. Г. Т.,
ЕГН:**********, като всеки от наследниците придобива по 1/2 (една втора)
идеална част от наследството (активи и пасиви) по пътя на универсланото
правоприемство. Тъй като предмет на делото е парично притежание на
наследодателя, което е делимо, то ответниците в качеството им на
наследници, приели наследството притежават качество на длъжници за
връщане на заемната сума до размера на 1/2 (една втора) от полученото в
заем. Предвид това, предявяват се процесните искови претенции.
Претендират се и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, е депозиран писмен отговор от ответниците, в
който се оспорва техния наследодател да е получавал заем от ищеца. Твърди
се, че ако действително Т. Г. Т. действително е поучил процесната сума по
негова сметка, те не е била даван на заем, а връщане на такъв, тъй като
ищецът е длъжник на Т. Г. Т., по силата на запис на заповед, издаден на
******* г. В случай, че се установи валидно възникнало заемно
правоотношение се твърди, че е налице погасяването на задължението по
него с две плащания към ищеца за общо 40 000 лева.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, счита за установено следното от фактическа и правна
страна:
От цялата доказателствена съвкупност /включително приетатата като
компетентно изготвена и обективна съдебно-почеркова експертиза/ се
установява по категоричен начин, че ФИНАНСОВА КЪЩА **** ООД с
ЕИК:********* и Т. Г. Т., ЕГН:********** имат валидно сключен договор за
заем №**** от *****г., по силата на който Т. Г. Т. получил сума в размер на
40 000лева. Безспорно е и че И. Н. Т. и А. Т. Т. са приели наследството,
оставено от общия им наследодател Т. Г. Т..
От приетите писмени доказателства се установява / извлечение от
банкова сметка с титуляр Т. Г. Т./, че са извършени две плащания / всяко от
които в размер на 20 000 лв/ от сметката на наследодателя Т. Г. Т. към сметка
2
на ищцовото дружество, след сключване на договора, с които съдът приема,
че главницата от 40 000 лева е погасена.
По своята правна същност договорът за потребителски кредит
представлява формален (изискуемата форма за действителност е писмена –
арг. чл. 10, ал. 1 ЗПК); реален или консенсуален, в зависимост от това дали
той се сключва с предаването на паричните средства, предмет на кредита или
с постигането на съгласието за предоставяне на конкретна парична сума – арг.
чл. 9, ал. 1 ЗПК; едностранен или двустранен в зависимост от
обстоятелството, дали сключването на договора предпоставя предаване на
паричните средства или само постигане на съгласие по основните негови
уговорки; възмезден и комутативен, като за заемодателя възниква
притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в
същата валута и размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато при слключване на
договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен, като в тези случаи потребителят
връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи
по кредита – арг. чл. 23 ЗПК.
В случая, не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
/лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това
изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на
ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина
/бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и
разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които
ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В
3
конкретния случай е посочено, че ГПР е 6 %, а възнаградителната лихва– 0.5
%, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои
точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно
какво представлява разликата от повече от 5 % между размера на ГПР и
лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в положение
да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което
ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено
изискване на посоченото законово основание. Отделно - посочването само с
цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени
законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл.11, т.10 ЗПК е
на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация
за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да
направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.
Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен
процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но
изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът
ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на
кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от клаузите в договора
и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита,
невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11,
ал.1, т.10 ЗПК /в т см. - трайната практика на Окръжен съд Пловдив -
Решение № 242/18.02.2016 г. по гр. д. № 45/2016 г.; Решение №
1561/30.11.2016 г. по гр. д. № 2355/2016 г.; Решение № 656/ 26.05.2017 г. по
гр. д. № 499/2017 г.; Решение № 336/13.03.2018 г. по в. гр. д. № 3025/2017 г. и
др./. Липсата на разбираема и недвусмислена информация в договора по см.
на чл. 11, т. 10 ЗПК, е възможно да заблуди средния потребител относно
цената и икономическите последици от сключването му. Същевременно -
посочването на по - нисък от действителния ГПР, представлява невярна
информация относно общите разходи по кредита и следва да се окачестви
като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6,
параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Това от своя страна означава, че
клаузата за общия размер на сумата, която следва да плати потребителят, е
неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и
влече недействителност на договора в неговата цялост /Решение №
1510/13.12.2019 г. по в.гр.д № 2373/2019 г. на ПОС/. Следователно
4
процесният договор е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл.
26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи.
Поради гореизложеното предявените искове следва да бъдат отхърлени.
При този изход на правния спор и на основание чл. 78, ал. ГПК в полза
на ответника, следва се присъдят сторените от последния разноски в исковото
производство, които са в размер на 2606,9 лева.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ФИНАНСОВА КЪЩА **** ООД срещу
И. Н. Т., ЕГН ********** и А. Т. Т., ЕГН ********** искове с правно
основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, с които се претендира всяка от
ответниците/ в качеството на наследник, приела наследството на Т. Т./ да
бъде осъдена да заплати на ищецовото дружество сума в общ размер от
сумата в размер на 21 200лв, представляваща половината от главница в
размер на 40 000лв и уговорена възнаградителна лихва размер на 2400лв,
дължими по договор за заем от договор за заем №**** от *****г., както и
сумата от 3600лв, представляваща половината от уговорената в т. 8.2 от
договор за заем №*** от *****г. лихва от 9% годишно върху главницата от
42400лв, начиная от деня следващ датата на падежа - *****г. до датата на
депозиране на исковата молба в съда - *****г ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда - ****г. до
окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА ФИНАНСОВА КЪЩА *****ООД да заплати на И. Н. Т. и
А. Т. Т. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 2606,9 лева – разноски в
исковото производство по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, с въззивна жалба пред
Окръжен съд – Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5
6