Р Е Ш Е
Н И Е
№ ................/ 04.11.2019г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I – ви състав, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и първи октомври през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВИН ШАКИРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СВЕТЛА ПЕНЕВА
КРАСИМИР
ВАСИЛЕВ
при секретар ЦВЕТЕЛИНА ЦВЕТАНОВА,
като разгледа докладваното от съдия Невин
Шакирова
въззивно
гражданско дело № 1710 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е
по повод въззивна жалба на Р.С.А. срещу Решение № 2424 от 03.06.2019г.
постановено по гр.д. № 844/2018г. по описа на ВРС, XLIX-ти състав, с което са отхвърлени предявените от въззивницата срещу Т.С.А.
с ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на своята майка и законен
представител С.С.К. с ЕГН ********** искове, както следва:
-
с правно
основание чл. 26, ал. 2, пр. II от ЗЗД за
прогласяване нищожността на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане,
обективиран в НА № 8/24.07.2017г., сключен между наследодателя й С.А.С.и Т.С.А.,
действаща лично и със съгласието на своята майка и законна представитЕ.С.С.К.,
поради липса на съгласие;
-
с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. IV от ЗЗД за прогласяване нищожността на същия договор, поради
липса на основание и
-
с правно основание чл. 33, ал. 1 от ЗЗД за
унищожаване на алеаторния договор, като сключен при крайна нужда и явно
неизгодни условия.
Въззивната
жалба е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното
решение, като постановено при съществени нарушения на процесуални правила.
Изложени са доводи, че влошеното здравословно състояние – мускулна слабост и
дихателна недостатъчност на прехвърлителя С.С.са установени по делото от
заключението на СМЕ, а от показанията на свидетелката Т., както и от останалите
гласни доказателства се установява, че прехвърлителят е бил с увреден разум към
момента на сключване на договора. Ето защо към момента на полагане на пръстов
отпечатък в пълномощно от 14.07.2017г. С.С.не е можел валидно да формира и
изразява воля, поради болестта си. Последното е основание за нищожност на
сделката поради липса на съгласие. Същевременно към момента на подписване на
пълномощното, прехвърлителят е страдал от заболяване, предполагащо и сочещо
скорошната му кончина, което е било известно на приобретателката и нейната
майка. Последната е съзнавала и необратимостта на заболяването на
прехвърлителя, както и предстоящия близък и непредотвратим негов физически
край. Последното е основание за нищожност на договора поради липса на
основание. В този смисъл е и съдебната практика обективирана в Решение №
420/11.01.2011г. по гр.д. № 99/2011г. на ВКС, III ГО и Решение № 569/08.03.2011г. по гр.д. № 76/2009г. на ВКС, IV ГО. Договаряйки с лице в подобно здравословно
състояние, те са уговорили клауза само за бъдещо, а не и за минало гледане.
Необоснован поради това е изводът на ВРС, че волята на страните по договора е
включвала полагани до момента на сключването грижи. С оглед състоянието си от
друга страна, прехвърлителят се е намирал в крайна нужда и зависимост –
физическа и финансова от лицето, с което е договарял. Ето защо е бил принуден
да прехвърли имота си, иначе на значителна стойност, срещу ограничени от към
времетраене грижи. Ето защо, евентуално договора е унищожаем на соченото
основание. Моли в тази връзка да се обезсили, респ. отмени обжалваното решение
и вместо него се постанови друго, с което предявените искове бъдат уважени с
извод за основателност.
В отговор на
жалбата Т.А., лично и със съгласието на законния си представител С.К. оспорва
доводите в нея и излага други, с които обосновава правилност и
законосъобразност на решението, което моли да се потвърди. Поддържа довод, че
настъпилата кратко време след сключване на сделката смърт на прехвърлителя не
означава непременно, че сделката е без основание. Обратното е равносилно на
отричане алеаторния характер на договора. В случая по делото не е установено
наличието на знание у ответницата за скорошната предстояща смърт на С., към момента
на осъществяване на разпоредителната сделка. По делото не е установено и
състоянието на крайна нужда на прехвърлителя, нито пряката причинна връзка
между това състояние на патримониума на прехвърлителя и прехвърлителната
сделка. В този смисъл исковете са недоказани по основание и правилно с
решението си ВРС е отхвърлил същите.
С оглед
констатирани нередовности на исковата молба пред въззивната инстанция, в
изпълнение на указанията по т. 4 от ТР № 1/17.07.2001г. на ОСГК на ВКС и т. 5
на ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, с Определение № 2701 от 13.09.2019г. същата е
оставена без движение с указания за отстраняване на същите. В уточняваща молба,
депозирана по делото на 01.10.2019г. ищцата Р.С.А. е уточнила твърденията си,
че с оглед състоянието на прехвърлителя към момента на сключване на
упълномощителната сделка, при което упълномощителят не е можел да формира
правновалидна воля, то твърди, че упълномощаването е недействително, а алеаторният
договор - сключен от лице без надлежна представителна власт. В тази връзка
отправеното искане е за прогласяване недействителността на сделката.
В хода
на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените
позиции по спора, като всяка претендира присъждане на разноски за въззивното
производство.
При проверка
валидността на обжалваното решение в пределите на въззивното производство,
съобразно нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност. По допустимостта на решението, ВОС съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по повод предявени
от Р.С.А. срещу Т.С.А., действаща лично и със съгласието на своята майка и
законен представител С.С.К. съединени в условията на първоначално обективно съединяване
на искове с правно основание чл. 44 вр. чл.
26, ал. 2, пр. II и
чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, както и евентуални искове с правно основание чл. 26, ал.
2, пр. IV
и чл. 33, ал. 1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на упълномощителна
сделка, поради порок на волята на овластителя и прогласяване недействителността
на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в НА №
8/24.07.2017г., сключен между наследодателя й С.А.С.и Т.С.А., действаща лично и
със съгласието на законен представител, като сключен от мним представител; евентуално за установяване нищожността на
договора поради липса на основание, както и за унищожаване на договора като
сключен при крайна нужда и явно неизгодни условия.
Фактическите твърдения, на които са били основани
исковете са следните: наследник по закон е на баща си С.А.С., п. на
07.12.2017г. наред с ответницата – нейна сестра. Приживе, на 24.07.2017г. наследодателят
й е сключил алеаторен договор, оформен с НА № 8/2017г., по силата на който
прехвърлил, чрез пълномощника си С.С.К. на ответницата /нейна сестра/,
представлявана от законен представител в лицето на пълномощника му, собствения
си недвижим имот, представляващ апартамент № **, в гр. В., ж.к. „В.В.“, бл. № ***,
с площ от 40.70 кв.м., с ид. 10135.4502.146.7.14, срещу задължението на
приобретателката да поеме издръжката и гледането му, чрез законния й
представител, докато е жив. Към момента на сключване на договора,
прехвърлителят е страдал от заболявания, диагностицирани след 28.09.2016г. като
„Амиотрофична латерална склероза“, състояние след прекаран „Исхемичен мозъчен
инсулт – тромботичен инфаркт. Десностранна централна хемипареза“ и др.,
предполагащи скорошната му и необратима кончина. С оглед тежкото му
здравословно състояние, към датата на упълномощаването от 14.07.2017г., както и
към момента на сключване на прехвърлителния договор, С.С.не е могъл да формира
валидна воля, нито да разбира свойството и значението на постъпките си, поради
което договорът е недействителен. Наред с това, доколкото към момента на
сключване на договора прехвърлителят се е намирал в крайна нужда и зависимост
от приобретателката и законния й представител, с които живеел в едно
домакинство, уговорил явно неизгодни за себе си условия – основание за
унищожаване на договора. Отправил искане в тази връзка за положително
произнасяне по предявените в условията на евентуалност искове за
недействителност.
В отговор на исковата молба Т.С. А., лично и със
съгласие на законен представител, оспорила исковете по основание. Навела възражения, че
упълномощителната сдЕ.от 14.07.2017г. е валидно сключена, а към момента на сключване
на договора няма доказателства за знание у нея за неизлечимостта на
заболяването и близкия физически край на прехвърлителя. Обстоятелството, че
прехвърлителят е починал в рамките на годината, в която е сключена сделката, не
лишава същата от основание. Доколкото към момента на упълномощаването, С.С.не е
бил неизлечимо болен и е разбирал свойството и значението на действията си, то
и договора е сключен при наличие на съгласие за сключването му. Не е налице и
хипотеза на унищожаемост поради крайна нужда. Заболяването „амиотрофична
латерална склероза“ е установено у прехвърлителя след сключване на сделката, на
11.08.2017г.
При тези фактически твърдения, в обжалваното решение ВРС
приел, че правната квалификация на предявените искове е чл. 26, ал. 2, пр. IV, чл. 26, ал. 2, пр. II и чл. 33, ал. 1 от ЗЗД, в която
поредност разгледал и отхвърлил исковете.
СЪДЪТ, след преценка на
становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно
убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от
фактическа страна:
С Пълномощно, подписът по което изпълнен с отпечатък от
палеца на дясната ръка на упълномощителя, положен поради болест и невъзможност
да държи пишещо средство съгласно забележка, е удостоверен с рег. № 2897 от
14.07.2017г. на Нотариус W.П., рег. № 205, а съдържанието на документа –
удостоверено с рег. № 2898/14.07.2017г. от същия нотариус, С.А.С.упълномощил С.С.К.
да го представлява пред нотариус, като от негово име и за негова сметка
продаде, собствените му имоти: Апартамент № ** и две дворни места в с. Г.К.,
подробно описани, при цена, каквато договори, в т.ч. и алеаторен договор за
прехвърляне на имотите.
С договор за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане
и издръжка, оформен с НА № 8/24.07.2017г. на Нотариус W.П., С.А.С., чрез
пълномощника му С.С.К. прехвърлил на Т.С.А., действаща със съгласието на
законен представител С.К. недвижим имот – апартамент № **, с ид.
10135.4502.146.7.14, находящ се в гр. В., ж.к. „В.В.“, бл. № *** срещу
задължението на приобретателката да
поеме издръжката и гледането на С.А.С., чрез майка си до навършване на
пълнолетие, а след това лично или чрез трето лице, като му осигури спокоен и
нормален живот, докато е жив.
От
Удостоверение за наследници изх. № 101 от 13.12.2017г., издадено от Община А.
се установява, че С.А.С.е починал на 07.12.2017г., като бил наследен от двете
си дъщери Р. и Т. А.и /страни по делото/.
Пред ВРС са събрани и гласни доказателства посредством
показанията на свидетелите Е.Т. /на
ищцата/ и М.Т./на ответницата/. От показанията на първата /съседка на покойния С./
се установява, че след м. юни 2017г. С.бил трудно подвижен, не можел да говори,
трудно вървял, не разбирал казаното и не разпознавал свидетелката.
В показанията си свидетелят М.Т./роднина по сватовство/
установява, че в началото на лятото С.се е консултирал с него и с жена му, как
да се разпореди с имотите си. Намеренията му били апартамента и къщата да
останат за С. и Т., а за голямата му дъщеря да останат земеделските земи и
джипа, който вече не можел да кара. С.бил в пълно съзнание, като засегнати били
единствено двигателните функции на крайниците му. Свидетелят завел С.пред
нотариуса за подписване на пълномощното, като нотариусът слязъл до колата.
В качеството на свидетел по делото е разпитан и нотариус
В.П., който в показанията си сочи, че не помни конкретния случай, не помни къде
и как се е случило нотариалното заверяване на упълномощаването.
От заключението на комплексната СМПЕ, прието пред ВРС се
установява, че от приетата по делото медицинска документация С.С.приживе е
боледувал от Хипертончна болест III
ст., умерено-висока ст., мозъчно-съдова форма; Дислипедимия; състояние след ИМИ
– тромботичен инфаркт в територията на ЛСМА с остатъчна десностранна
хемипареза; Латерална амиотрофична склероза. От началото на 2017г. състоянието
му постепенно се влошило, имал слабост в крайниците, нарушена походка, станал
плачлив и емоционално лабилен. След хоспитализация е изписан с диагноза:
„Увреждане на шийни коренчета. Придружаващи заболявания: ХБ, Обсъжда се ЛАС“.
След консултация с извънболничен невролог на 12.07.2017г. е установено, че симптомите
му се задълбочавали, описано в Етапна епикриза от същата дата. Установената
Латерална амиотрофична склероза е прогресивно неврологично заболяване, което се
характеризира с моторно-неврална дегенарация на мозъчния кортекс, мозъчния ствол
и гръбначния стълб. Като следствие от това пациентите развиват мускулна слабост
и дихателна недостатъчност. Последната е основната причина за малката
преживяемост. Установените заболявания и тяхната клинична картина, няма данни
да са нарушили когнитивната сфера до степен, че С.да не може да разбира
свойството и значението на постъпките си и да формира самостоятелна воля. След
прекарания през м. септември 2016г. ИМИ, С.е бил в състояние да формира воля и
разбира свойството и значението на постъпките си. За първи път се обсъжда
заболяването ЛАС при С.поради проявили се първи симптоми в Епикризата от
19.04.2017г. Към
14.07.2017г. С.С.е бил неизлечимо болен, а установяване на диагнозата ЛАС е
основание за лоша прогноза.
СЪДЪТ,
въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните правни изводи:
Решението на ВРС е недопустимо в частта, в която са
разгледани и решени искове за разликата над притежаваната от ищцата ½
ид.ч. от правото на собственост върху имота, предмет на атакуваната сделка,
като постановено по процесуално недопустими искове.
Съгласно чл. 124, ал. 1 от ГПК, всеки може да предяви
иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно
отношение или на едно право, когато има интерес от това, а съгласно чл. 26, ал.
2 от ГПК, освен в изрично предвидените от закона случаи никой не може да
предявява от свое име чужди права пред съда. Ищец предявил установителен иск за
прогласяване нищожност на договор за прехвърляне на недвижим имот, има правен
интерес и е процесуално легитимирана да предяви този иск, когато твърди и
представя доказателства, че е собственик на целия процесен имот, макар и да не
е страна по договора. В този случай ищецът брани правото си на собственост, тъй
като с предявения иск за нищожност се домогва до постановяване на положително за
него съдебно решение, с което със СПН да бъдат отречени правните последици на
атакувания договор – облигационното му действие между страните по договора, съответно
вещно прехвърлителният ефект на договора, имащ за предмет имота, собствен на
ищеца. Когато обаче самият ищец твърди, че не е собственик на целия, а само на
идеална част от имота, предмет на договора, предвид принципната процесуална
забрана по чл. 26, ал. 2 от ГПК да не се предявяват пред съда чужди права от
свое име /освен в изрично предвидените от закона случаи на процесуална субституция/,
този ищец е процесуално легитимиран и има правен интерес да води иска за
нищожност само до размера на своето право на собственост, чиято защита търси по
съдебен ред, т.е. той може да предяви иска за прогласяване нищожността на
договора само досежно идеалната част от процесния имот, която е негова
собственост. Процесуално легитимирани да предявят иск за нищожност на
останалата част от договора, и признат от закона правен интерес от това имат
единствено останалите съсобственици на имота. Поради това, когато ищцата, в
качеството й на съсобственик предяви иск за нищожност на целия договор, този
иск, като предявен в нарушение на императивната процесуална забрана по чл. 26,
ал. 2 от ГПК, а следователно - и поради липса на признат от закона правен
интерес, е недопустим в частта му, с която нищожността се претендира досежно
идеалните части на останалите съсобственици, които не са предявили иска като
обикновени другари в процеса на съсобственика си ищец. Образуваното исково
производство и постановените съдебни решения по така предявен, частично
недопустим иск за нищожност, съответно са също частично недопустими - в частта,
с която искът е разгледан по същество и е уважен или отхвърлен от съда досежно
идеалните части на съсобствениците на ищеца, които не са предявили иск.
Следователно ищцата, която изрично поддържа в процеса и
представя доказателства по делото, че е собственик само на 1/2 ид.ч. от
процесния имот, е предявила частично недопустими искове за недействителност на
договора, имащ за предмет целия имот, а именно - в частта му, с която се
претендира нищожност на процесния алеаторен договор за останалата 1/2 ид.ч. от
процесния имот, която не е собствена на ищцата. Като постановено по частично
недопустими искове, недопустимо в същите части е и постановеното
първоинстанционно решение по делото. С оглед на това и на основание чл. 270,
ал. 3, пр. I от ГПК в тази
част, решението на ВРС следва да бъде обезсилено, а производството по делото -
прекратено.
Решението на ВРС в останалата част е процесуално
недопустимо като постановено по непредявен иск.
Категорична е съдебната практика в разбирането си, че съдът
сам квалифицира исковете, с които е сезиран, като изхожда от правопораждащите
юридически факти, петитум и страни, посочени в исковата молба. Той не е
обвързан, както от сочената от страните правна норма, така и от употребените от
тях правни понятия, което е също част от правната квалификация. При констатирано
несъответствие между релевираните факти, водещи до недействителност на договора
от една страна и петитума – от друга, съдът е длъжен да остави исковата молба
без движение за отстраняване на нередовността й. Основанието на иска за
прогласяване недействителността на сдЕ.се извежда от фактическите твърдения,
заложени в обстоятелствената част на исковата молба, а петитума - от
отправеното искане за прогласяване на недействителността.
Въведените в исковата молба твърдения на ищцата в
конкретния случай обосноваващи предмета на делото, поддържани и във въззивното
производство са, че към момента на подписване на овластителната сдЕ.по
Пълномощно от 14.07.2017г., наследодателят й С.С.се е намирал в толкова влошено
здравословно състояние, че не е можел да формира валидна воля за упълномощаване
и да ръководи действията и постъпките си. На това основание договорът се явява
сключен от лице без надлежна представителна власт, поради което е
недействителен. Отделно, за сключване на сделката липсва основание, доколкото
състоянието на прехвърлителя е било предсказващо скорошната му кончина, а с
оглед състоянието си – прехвърлителят е действал при крайна нужда. Отправеното
искане е за прогласяване нищожността, недействителността и евентуално за
унищожаване на договора. Предявените искове са за нищожност на овластителната
сделка поради порок на волята на упълномощителя /липса на волеизявление/, който не се твърди да се дължи на
душевна болест или слабоумие, а на друго тежко здравословно състояние /чл. 44
вр. чл. 26, ал. 2, пр. II
от ЗЗД/ и обусловен от него иск за обявяване недействителността на алеаторния
договор, като сключен от мним представител /чл. 42, ал. 2 от ГПК/; евентуален
иск за нищожност на договора поради липса на основание /чл. 26, ал. 2, пр. IV от ЗЗД/ и евентуален иск за
унищожаване на договора, като сключен при крайна нужда и явно неизгодни условия
/чл. 33, ал. 1 от ЗЗД/.
В
решението си ВРС, въпреки констатацията, че не са наведени фактически твърдения
обосноваващи липса на съгласие на прехвърлителя, се е произнесъл по непредявен
иск за нищожност на договора поради липса на съгласие, както и по евентуалните
искове за недействителност на сделката, без да се е произнесъл по главните
искове за недействителност на упълномощителната сделка и обусловения от него
иск по чл. 42 от ЗЗД.
Разглеждането
на евентуалния иск зависи от сбъдването на поставено от самия ищец условие и то
е отхвърлянето на главната му претенция. Доколкото главният и обусловен от него
искове не са разгледани от ВРС, то произнасянето по евентуално съединените
искове по чл. 26, ал. 2, пр. IV
и чл. 33, ал. 1 от ЗЗД е недопустимо, доколкото вътрешнопроцесуалното
условие, под което те са били предявени не се е сбъднало. Произнасяното по иск,
по който съдът не е имал правото и задължението да даде исканата защита, е
процесуално недопустимо. На това основание, решението на ВРС за останалата ½
ид.ч. следва да бъде обезсилено, а делото върнато на същия съд за произнасяне
по предявените искове, доколкото ВОС не може за първи път да разгледа искове,
по които първата инстанция не е постановила решение относно материалноправния
спор.
При
новото разглеждане на делото районният съд следва да има предвид, че искът по
чл. 44 вр. чл. 26, ал. 2, пр. II
от ЗЗД е предявен ведно с иск по чл. 42 от ЗЗД. Ако
уважи първия, следва да се произнесе и по този по чл. 42 от ЗЗД. По останалите
искове следва да отчете, че исковете за недействителност на сделка,
претендирана на повече от едно основание, независимо от поредността и
съотношението, които е посочил ищецът, се считат предявени в условията на
евентуалност - ако сделката е нищожна на едно основание, то последващото прогласяване
на недействителност на друго основание е безпредметно. Съдът е длъжен да
разгледа основанията за нищожност според тежестта на порока, съобразно поредността
на уредбата в закона - от най-тежкия и ако отхвърли този иск да премине към
следващите по-леки пороци, а когато уважи иска на едно от основанията,
разгледани според естеството на порока не дължи произнасяне по останалите,
предявени при условията на евентуалност искове. Предявените при условията на
евентуално съединяване искове за недействителност на договор следва да се
разгледат по същество и то в посочената по-горе поредност, тъй като тя е
обусловена от тежестта на порока, от който се твърди да страда атакуваната
сделка, а не от начина на подреждане на претенциите в исковата молба. Когато съдът
прогласи нищожността на сделката на едно от сочените от ищеца основания,
разгледани в поредност според тежестта на порока, отпада вътрешнопроцесуалното условие
под което са предявени останалите евентуално съединени искове, основаващи се на
по-леки пороци. Съдът не може да се произнася в решението си по тези искове,
тъй като условието, под което те са предявени не се е сбъднало.
По разноските, сторени от страните по
делото по всички искове, включително тези, реализирани пред въззивната
инстанция, първата инстанция следва да се произнесе при произнасяне по делото
по същество по аргумент от чл. 81 от ГПК.
По изложените съображенията и на
основание чл. 270, ал. 3, пр. I
и пр. III
от ГПК, Варненски окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА
Решение № 2424 от
03.06.2019г. постановено по гр.д. № 844/2018г. по описа на ВРС, XLIX-ти състав, В ЧАСТТА МУ, с която
предявените от Р.С.А. с ЕГН ********** срещу Т.С.А. с ЕГН **********, действаща
лично и със съгласието на своята майка и законен представител С.С.К. с ЕГН **********
искове за прогласяване нищожността
на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в НА №
8/24.07.2017г., сключен между наследодателя й С.А.С.и Т.С.А., действаща лично и
със съгласието на своята майка и законна представитЕ.С.С.К., както и за
унищожаване на алеаторния договор, като сключен при крайна нужда и явно
неизгодни условия, са разгледан и отхвърлени досежно 1/2 идеална част от недвижимия имот, предмет на договора,
като ПРЕКРАТЯВА производството по
делото в тази част, като процесуално недопустимо.
ОБЕЗСИЛВА Решение № 2424 от 03.06.2019г.
постановено по гр.д. № 844/2018г. по описа на ВРС, XLIX-ти състав, В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ, с
която предявените от Р.С.А. с ЕГН ********** срещу Т.С.А. с ЕГН **********,
действаща лично и със съгласието на своята майка и законен представител С.С.К.
с ЕГН ********** искове за
прогласяване нищожността на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и
гледане, обективиран в НА № 8/24.07.2017г., сключен между наследодателя й С.А.С.и
Т.С.А., действаща лично и със съгласието на своята майка и законна
представиелка С.С.К., както и за унищожаване на алеаторния договор, като
сключен при крайна нужда и явно неизгодни условия, са отхвърлени досежно собствената на ищцата 1/2 идеална
част от недвижимия имот, предмет на договора.
ВРЪЩА
в тази част делото за ново разглеждане от друг
състав на ВРС за произнасяне по предявените искове.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване
пред Върховен касационен съд в едномесечен срок, който за страните започва да
тече от връчването му по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Препис от настоящето решение да се
връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на
основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.