Решение по дело №9/2020 на Административен съд - Разград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 9 март 2020 г. (в сила от 9 март 2020 г.)
Съдия: Ива Станчева Ковалакова-Стоева
Дело: 20207190700009
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 януари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

      Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е        № 22

 

          Гр.Разград, 09 март 2020 год.

 

      В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

Разградският административен съд в публично заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и двадесета година в състав:

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА

                       ЧЛЕНОВЕ:  ИВА КОВАЛАКОВА- СТОЕВА

                                             МАРИН МАРИНОВ

                                                                   

При секретаря РАЛИЦА ВЪЛЧЕВА и в присъствието на прокурора ИВА РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от съдия ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА касационно дело №9 по описа за 2020г. за да се поизнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Р. М. С. от гр.Л. против Решение №469/15.11.2019г., постановено по АНД №564/2019г. по описа на Разградския  районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № НП – ПБЗН – РЗ1-7/09.07.2019 г. на Началника на РСПБЗН– Разград, с което за нарушение на чл. 140, т. 1 от ЗМВР във вр.  чл. 14, ал. 1, т. 3 и чл. 20, ал. 2 от Наредба № 8121з-968 от 10.12.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при извършване на дейности в земеделските земи (Наредба №8121з-968) на основание чл. 265, ал. 1 от ЗМВР му е наложено административно наказание „глоба“  в размер на 200, 00 лв..

Недоволно от така постановения съдебен акт е останало наказаното лице. В жалбата си и по същество, чрез своя процесуален представител,  твърди, че решението е неправилно и необосновано, като постановено в противоречие със събраните по делото доказателства и при превратно тълкуване на материалния закон. С оглед на това моли съда да го отмени и вместо него по същество на спора да постанови друго, с което отмени оспореното НП.

Ответникът по касационната жалба, чрез своя процесуален представител, твърди, че тя е неоснователна и недоказана и моли съда да остави в сила решението на районния съд. Претендира и за заплащане на деловодни разноски.

Прокурорът заключава, че жалбата е неоснователна и предлага на съда да потвърди атакуваното съдебно решение.

Разградският административен съд, след като прецени направените оплаквания, които съобрази с доводите  и становището на страните и анализира събраните в хода на производството доказателства, констатира следното: 

Жалбата е допустима, като подадена в срок от лице, което има право на жалба и срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество тя е неоснователна по следните фактически и правни съображения:

Събраните в хода на съдебното производство доказателства установяват, че жалбоподателят Р. С.  е назначен на длъжност механизатор в ЕТ „ММ-М. Й.“, гр.Р.. На 30.07.2019г. в землището на с. Б., обл. Р. той управлявал зърнокомбайн рег. № РР****, с който се извършвала жътва на пшеница. При проверка от служители на РСПБЗН е установено, че управляваната от него земеделска техника не е оборудвана с пожаротехнически средства съгласно т.1 от Приложение № 2 към чл.13, ал.1, т.7 от Наредба №8121-968. При тези данни е прието, че с противоправното си поведение той е осъществил състава на административно нарушение по чл.140, т.1 от ЗМВР във вр.  чл.14, ал.1, т.3 и чл.20, ал.2 от Наредба № 8121з-968 и срещу него е съставен АУАН № ПБЗН-РЗ1-6-4/03.07.2019г. Отразените в акта констатации са изцяло възприети от наказващия орган и с процесното НП на основание чл.265, ал.1 от ЗМВР на уличеното лице е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. С решението си Разградският районен  е потвърдил това НП като законосъобразно. Развитите от него доводи се споделят напълно и от настоящата инстанция.

АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в кръга на техните правомощия, при спазване на регламентираните в ЗАНН срокове и в съответствие с процесуалните правила и норми и изискванията за форма. В тях фактическото описание на административното нарушение е достатъчно ясно, точно и конкретно и съдържа всички индивидуализиращи го белези. Въз основа на него наказаното лице е могло да разбере в какво е обвинено и в пълен обем да реализира правата си по неговото оспорване. С оглед на това съдът намира, че не са налице съществени процесуални нарушения, които да са основание за отмяна на оспореното НП. Правилно са приложени и съответните законови разпоредби.

Анализът на събраните гласни и писмени доказателства установяват по категоричен начин, че касаторът от обективна и субективна страна е осъществил вмененото административно нарушение. Съгласно чл.14, ал.1, т.3 от Наредба №8121з-968 водачите на земеделска техника са длъжни да осъществяват дейност в земеделските земи с техника, която съответства на изискванията на раздел V (чл.20 - чл.27) от нея. С разпоредбата на чл.20, ал.2 от посочената наредба е въведено задължението ползваната земеделска техника да е осигурена с искрогасители и пожаротехнически средства за първоначално гасене съгласно Приложение №2. В казуса Р. С., в качеството му на водач на зърнокомбайн, е управлявал земеделска техника, която не е била оборудвана с предвидените по закон пожаротехнически средства. С оглед на това правилно и обосновано е прието от наказващия орган, че с противоправното си поведение той е извършил вмененото нарушение и на основание чл.265, ал.1 от ЗМВР му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв.  Наказанието е в минималния размер, предвиден от закона и с оглед забраната на чл.27, ал.5 от ЗАНН липсва правна възможност то да бъде намалено.

Тъй като настоящата инстанция не стигна до по-различни изводи от въззивния съд, то постановеното от него решение като валидно, правилно и обосновано следва да се остави в сила.

При този изход на делото основателно е и искането на ответника за присъждане на сторените в това съдебно производство разноски – възнаграждение за юрисконсулт. Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗАНН в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ (ЗПП).  С оглед на това съдът намира искането за основателно, като своевременно предявено и доказано в размер от 80 лв., определен на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, приета на основание чл.37, ал.1 от ЗПП.

Мотивиран така Разградският административен съд

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №469/15.11.2019г., постановено по АНД №564/2019г. по описа на Разградския  районен съд.

ОСЪЖДА  Р. М. С. от гр.Л, обл.Р. да заплати на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" сумата от 80 (осемдесет) лева- дължими деловодни разноски.

 Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:    1.

 

 

2.