Р Е Ш Е Н И
Е
№ 260014
гр.
Севлиево, 05.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЕВЛИЕВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на единадесети януари, две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОЯН КОСЕВ
при секретаря
ИВЕЛИНА ЦОНЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 760 по
описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е по искова
молба на Т.Г.И. с която срещу Ц.Й.Г., е предявен иск с правна квалификация чл. 42,
б. „б“ ЗН за обявяване за нищожно на извършено от Г.В.Г. завещателно
разпореждане от 24.04.2003 г.. В искова си молба Т.Г.И. твърди, че е наследник
по закон на баща си Г.В.Г., починал на 06.07.2007 г.. Излага, че след смъртта
на баща й, ответникът Ц.Й.Г., се легитимирала като наследник по завещание на Г.В.Г.,
с предмет посочените недвижими имоти, негова собственост. Твърди, че
саморъчното завещание не е написано, датирано и подписано от наследодателя на
ищцата и ответницата - Г.В.Г.. Поради това моли съда да обяви за нищожно на извършено от Г.В.Г. завещателно
разпореждане от 24.04.2003 г..
Ответникът Ц.Й.Г.
оспорва иска с възражението, че завещанието е редовно, точно отразява волята на
завещателя Г.В.Г. и е подписано от него.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:
Не е спорно между
страните и се установява от представеното удостоверение за наследници №
001768/17.10.2007 г., издадено от Община
Севлиево, че Г.В.Г., ЕГН ********** е починал на 06.09.2007 г. и е оставил като наследници по
закон ищецът Т.Г.И., ЕГН ********** – дъщеря и ответникът Ц.Й.Г.,
ЕГН ********** – съпруга.
По делото е представено
заверено копие от саморъчно завещание, изготвено на 24.04.2003 г., с което Г.В.Г.
завещава на съпругата си Ц.Й.Г. посочените недвижими имоти, негова собственост.
Видно от протокол за
обявяване на саморъчно завещание оставено за съхранение вън от нотариалната
кантора на Н.К.-нотариус с район на действие PC Севлиево, вписана в Регистъра на
нотариалната камара под № 298, по искане на ответника Ц.Й.Г. на 18.11.2019 г. е
обявено саморъчно завещание от 24.04.2003 г. на починалия Г.В.Г., б.ж. на гр.
Севлиево, ЕГН **********. Завещанието е вписано в Агенция по вписванията,
Служба по вписванията - Севлиево на 20.11.2019 г., вх.р. № 4050 от 20.11.2019
г..
От първоначалното и
допълнително заключение на
съдебно-почеркова експертиза, които
съдът цени като компетентно изготвени, се установява, че подписът
положен за "завещател:" в саморъчно завещание на Г.В.Г., б.ж. на гр.
Севлиево, ЕГН ********** от 24.04.2003 г. вероятно не е изпълнен от Г.В.Г.. Ръкописният
и цифров текст, с който е написано саморъчното завещание е писан
от Ц.Й.Г., ЕГН **********. Подписът положен за
"завещател:" в саморъчно завещание на Г.В.Г., б.ж. на гр. Севлиево,
ЕГН ********** от 24.04.2003 г. е изпълнен от
Ц.Й.Г., ЕГН **********, полагайки подпис от името на Г.В.Г..
Относно предявения иск, с правна квалификация чл. 42, б. „б“ ЗН
Съгласно чл. 25, ал.1 ЗН саморъчното завещание
трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа
означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него, като
подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания, а
неспазването на изискванията на чл. 25, ал.1 ЗН води до нищожност на
завещателното разпореждане – чл. 42, буква "б" ЗН.
Съобразно чл. 193, ал.3, изр.2 ГПК в тежест на
ползващия се от едно завещание е да установи неговата автентичност по безспорен
и несъмнен начин – в този смисъл решение № 493/9.07.2003 г. по гр. д. №
106/2003 г., решение № 202/24.07.2001 г. по гр. д. № 583/2000 г., решение №
802/23.06.1992 г. по гр. д. № 417/1992 г., решение № 1050/21.10.1991 г. по гр.
д. № 853/1991 г. на ВКС, I г. о. и др. В конкретния казус в тежест на ответника е било да докаже при условията
на пълно и главно доказване автентичността на процесното завещание, от което
черпи права.
Ответната страна не само
не установи това обстоятелство, а напротив- от приетото по делото основно и
допълнително заключение на съдебно-почеркова експертиза, които съдът кредитира
като компетентни изготвени и обосновани, се установи че процесното саморъчно
завещание не е написано и не е подписано от завещателя Г.В.Г., а от ответника
Ц.Й.Г..
Ето защо, съдът приема,
че саморъчното завещание от 24.04.2003 г. е нищожно на основание чл. 42, б.
"б", пр. 2 ЗН във вр. чл. 25, ал. 1 ЗН поради неспазване на
изискуемата от чл. 25, ал. 1 ЗН форма, именно – да е написано изцяло
ръкописно от завещателя и да е подписано от него, и не е породило правно
действие.
Предвид горното предявеният иск следва да бъде
уважен и нищожността на завещанието – прогласена.
При този изход на спора в полза на ищеца, по
аргумент от чл. 78, ал.1 ГПК, се поражда правото да му бъдат присъдени
сторените разноски в размер на 1134.51 лева, за което представя списък по чл.
80 ГПК (200 лева – внесена държавна такса, 34.51 лева – такса за вписване на исковата молба, 300 лева - възнаграждение
за вещо лице по допълнителна съдебно – почеркова експертиза и 600 лева –
адвокатско възнаграждение).
При
тези мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по иска по чл. 42, б."б", пр.ІІ вр. чл. 25, ал.1 ЗН на Т.Г.И., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Ц.Й.Г., ЕГН **********,
с адрес: ***, че саморъчното завещание от 24.04.2003 г. на Г.В.Г., ЕГН **********, починал
на 06.09.2007 г., в полза на Ц.Й.Г., ЕГН **********, обявено с протокол от 18.11.2019 г. на нотариус с рег. № 298 - Н.К. и вписано в Агенция по вписванията – Служба
по вписванията гр. Севлиево на 20.11.2019 г., вх.р. № 4050 от 20.11.2019 г.., е нищожно на основание чл. 25,
ал.1 ЗН поради това, че не е написано и подписано от завещателя.
ОСЪЖДА Ц.Й.Г., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на Т.Г.И., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 1134.51 /хиляда сто тридесет и четири лева
и петдесет и една стотинки/ лева – разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва пред Габровския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: