РЕШЕНИЕ
№ 1347
гр.
Пловдив,30.06.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ - ХХIV състав, в публично съдебно
заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА МАТЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
СВЕТЛАНА
МЕТОДИЕВА
при
секретаря К.Р.и с участието на прокурора Кичка Казакова, като разгледа КАНД № 1288 по описа на съда за 2021г., докладвано от съдия Вълчев, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производство по
Глава ХII от АПК вр.
чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на А.И. ***, подадена от процесуалния и представител адв.П.И.
против Решение №260415 от 29.03.2021 г., постановено по АНД №2628/2020г. по
описа на Районен съд-гр. Пловдив -ХХII н.с., с което е потвърдено Наказателно
постановление №16-1030-009801/02.12.2016г., издадено от Началник група в Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР –Пловдив, с което на касатора за осъществено
административно нарушение на чл.178 ал.1 т.8 от Закон за движението по пътищата
/съкр.ЗДвП/ му е наложено на основание чл.178
ал.1 т.8 от ЗДвП административно наказание „глоба в размер на 2000.00 /две
хиляди/ лева“.
Касационният
жалбоподател моли да се отмени атакуваният съдебен акт като постановен при
нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила и да се отмени
и атакувания административен акт. Навежда доводи, свързани с недоказаност на
вмененото административно нарушение, неговата малозначителност и погасяване на
административно - наказателната отговорност поради изтичане на предвидената по
закон давност. Сочи на съществени нарушения на проведения административно –
наказателен процес, свързан с невръчване на акта. В съдебно заседание се
представлява от процесуалния пълномощник адв. И., който поддържа жалбата, и
моли за произнасяне по изложените в нея обстоятелства. Претендира разноски за
две съдебни инстанции по представен списък.
Ответният
орган- ОД на МВР-Пловдив -Сектор „Пътна полиция“ не взима становище по
касационната жалба и не се представлява в съдебно заседание.
Контролиращата
страна- прокурор при Окръжна прокуратура - гр. Пловдив дава заключение, че жалбата
е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е правилно и
законосъобразно, поради което следва да се потвърди.
Касационната
съдебна инстанция, като провери законосъобразността на първоинстанционното
решение, във връзка с наведените от касатора оплаквания, и с оглед обхвата на
служебната проверка по чл.227, вр. чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63,
ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, намери следното:
Касационната
жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от
лице имащо правен интерес - страна в първоинстанционното производство, за която
решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, същата се явява основателна
поради следните съображения:
Районният
съд е разгледал образуваното пред него производство, свързано с обжалваното НП № 16-1030-009801,
издадено на 02.12.2016год. от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на
МВР – гр. Пловдив, издадено въз основа на АУАН бл.№547903/21.07.2016г.,
съставен от Г.Х., заемащ длъжността „младши автоконтрольор“ в Сектор „Пътна
полиция“ ОДМВР –Пловдив, с което касатора е привлечен към административно
наказателна отговорност за административно нарушение на чл.178 ал.1 т.8 от ЗДвП, изразило се в обстоятелства, че на 21.07.2016г. в гр.Пловдив на ул.“Неофит
Рилски“, пред №11, като продавач- консултант в ресторант „Зеления лимон“
променя въведеното ограничение на движението, като поставя 2 бр
светлоотразителни конуса на пътното платно без съгласуване с органите на МВР
или даминистрацията, стопанисваща пътя. АУАН е подписан от нарушителя с отбелязване,
че „повече няма да поставя конуси на пътното платно“. и му е предявен екземпляр
от него, като същият е посочил, че има възражение относно механизма на
установяване на нарушенията, като такива не са постъпили в срока по чл.44 ал.1
от ЗАНН. На основание така съставеният АУАН е било издадено и атакуваното НП, с
което за посоченото нарушение му е определена и наложена глоби в размер на 2000.00
лева на основание чл.178 ал.1 т.8 ЗДвП. НП не е връчено на административно –
наказаното лице, а е обявено по реда на чл.58 ал.2 ЗАНН. Едва с предприемане на
действия по принудително събиране на глобата той е установил, че е санкциониран
и е предприел действия по неговото обжалване. За да потвърди
НП първоинстанционният съдебен състав е приел, че от събраните по делото гласни и писмени доказателства
безспорно се установяват извършените нарушения, механизма на осъществяването
им, техният автор и неговото виновно поведение. Счел е, че липсват и съществени
нарушения на административно производствените правила. Пред първоинстанционното
производство е липсвало възражение за погасяване на административно –
наказателната отговорност поради изтичане на давността. Във връзка с
определените административни наказания е приел от приобщената справка за
нарушителя като водач на МПС, че законосъобразно са наложени в съответните
законови рамки, като съответни на вида и на тежестта на
нарушението.
Решението на съда е неправилно.
Действително съгласно нормата на чл.178 ал.1 т.8, от предвижда
наказание глоба от 2000 лв до 7000 лв за лице, което променя
въведената организация на движение без съгласуване с органите на Министерството
на вътрешните работи и администрацията, стопанисваща пътя. Безспорно поведението на жалбоподателят е
съставомерно по посочения състав, като към момента на извършената проверка е
налице противоправно поведение от негова страна да наруши посочените забрани. С
това му действие изцяло се припокриват
елементите от състава на вмененото му административно нарушение. Законосъобразно е прието, че се касае за негова виновна
отговорност по смисъла на чл.7 от ЗАНН. Правилна е и преценката,че наложеното
наказание в константен размер е съобразено и адекватно на обстоятелствата по
извършване на установеното неправомерно поведение. Отчетена е степента
на обществена опасност на деянието и на самия деец, наличието и на други
нарушения на правилата за безопасност на движението по пътищата, че същото е
със завишена обществена критичност, отчетено е имущественото състояние на
субекта на нарушението, както и всички други смекчаващи и отегчаващи
отговорността му обстоятелства. Законосъобразна е и преценката, че с оглед на доказателствата против нарушителя, не са налице
основанията да бъде приложена спрямо него разпоредбата на чл.28 б.а от ЗАНН за
маловажен случай.
В конкретния случай обаче, не са били налице основания да бъде
санкциониран жалбоподателят поради изтичането на предвидената от закона давност
за търсене на административно – наказателна отговорност от него. Съобразно
разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН, по въпросите на вината, вменяемостта,
обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие,
приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не
се предвижда друго. Съгласно нормата на чл. 80 ал.1 т.5 от НК наказателното
преследване се изключва по давност, когато не е възбудено в продължение на три
години. Давността за наказателно преследване тече от момента на извършване на
нарушението. В настоящият случай деянието е извършено на 21.07.2016г., като то попада
в хипотезите на чл.81 ал.2 от НК, която разпоредба сочи, че давността се
прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то
само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на
действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност. С издаването на НП на 02.12.2016г. е прекъсната течащата
давност, но след това е започнала да тече нова тригодишна давност. Същата не е
била прекъсвана с надлежно действие, предприето за преследване на нарушителя,
като въпросът за връчването на НП не е от категорията действия, които я
прекъсват съобразно нормата на чл.81 ал.2 от ЗАНН. Така след 02.12.2016г до
момента на произнасянето на съда с обжалваното решение, предмет на настоящото
касационно производство, е изтекъл срок, по – голям от три години / краен срок 02.12.2019година/,
с което е изтекла предвидената възможност да се търси административно –
наказателна отговорност от нарушителя. Първоинстанционният съд е бил задължен
служебно да следи за изтичането на давноста за извършеното от жалбоподателят
нарушение. След този период не налице невъзможност да се търси административно
- наказателна отговорност от А.И. поради изтичането на предвидената от закона
давност. В тази връзка с решението неправилно е преценено, че следва да се
търси административно наказателна отговорност от жалбоподателя, като с това е
допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е
основание за отмяна по смисъла на чл. 209 т.3 от АПК. В настоящото производство
съдът служебно следи за изтичането на давността съобразно изискванията на чл.84
от ЗАНН, вр.чл.289 ал.1, вр. чл.24 ал.1
т.3 от НПК. По изложените обстоятелства съдебното решение следва да бъде
отменено, както и обжалваното наказателно постановление.
С оглед заявеното от касационният жалбоподател искане за
присъждане на разноски, такива му се дължат за две съдебни инстанции в предвид
направените от него своевременни волеизявления за присъждането им. Представен е списък с разноски за изплатено
възнаграждение в размер на 400 лева за всяка една инстанция и 30 лева за
платена държавна такса. Пред първоинстанционният съд е представен и договор за правна защита и съдействие и за изплатено в
брой адвокатско възнаграждение. Липсва възражение от ответника за тяхната
прекомерност. Налице са основанията на чл.63 ал.3 от ЗАНН да бъде осъден
ответника да заплати направените от жалбоподателя разноски.
По
така изложеното и на основание чл.227 ал.1 от АПК, Съдът
РЕШИ :
ОТМЕНЯ Решение №2604
от 04.07.2018г. постановено по АНД № 975/2018г. по опис на Районен съд гр.Пловдив
ХХVI наказателен състав, като вместо него постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №16-1030-009801/02.12.2016г.,
издадено от Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР –Пловдив, с
което на А.И.И.,
ЕГН********** за осъществено административно
нарушение на чл.178 ал.1 т.8 от Закон за движението по пътищата му е наложено
административно наказание „глоба в размер на 2000.00 /две хиляди/ лева“.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР гр. Пловдив, ул.“Княз
Богориди“ №7 да заплати на А.И.И. ЕГН********** *** сумата от 830.00 лева /осемстотин и тридесет лева/ разноски
за адвокатско възнаграждение за две инстанции и платена ДТ по частна жалба.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.