№ 41248
гр. София, 06.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20251110105180 по описа за 2025 година
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 06.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на шести
октомври през две хиляди двадесет и пета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 5180/2025 г. по описа на
СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
С Протоколно определение от 25.09.2025 г., съдът на основание чл. 211 ГПК е приел
за съвместно разглеждане насрещна искова молба подадена от „Кауфланд България ЕООД
Енд Ко“ КД срещу К. К. У..
Ищецът по насрещният иск твърди, че страните са се намирали в трудово
правоотношение. Поддържа, че трудовото правоотношение е било прекратено на основание
наложено наказание „дисциплинарно уволнение“, поради което дължал и обезщетение на
работодателя, което било предвидено в правилото на чл. 221, ал. 2 КТ. Навежда доводи, че в
случая обезщетението било в размер на срока за предизвестието, който бил тримесечен,
поради което с оглед брутното трудово възнаграждение на ищцата се дължала сумата от
44016,00 лева. Излага съображения, че е издадена заповед за дължимото обезщетение. Прави
доказателствени искания за приемането на писмени доказателствени средства. Иска
ответницата по насрещния иск да бъде осъдена да заплати претендираните суми.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба по насрещния иск,
като сочи, че претенцията е неоснователна, а заповедта на работодателят за претендираното
обезщетение е незаконосъобразна. Развива подробни съображения, че дисциплинарното
наказание е наложено незаконосъобразно. Твърди, че с оглед незаконосъобразността на
дисциплинарното наказание не се дължало и претендираното обезщетение. Поддържа, че с
оглед представените по делото доказателства претенцията по насрещния иск била
недоказана и неоснователна. Излага съображения, че с оглед уговореното в споразумение от
1
05.01.2024 г., трудовото правоотношение било до 31.12.2024 г., поради което работодателят
можел да претендира единствено обезщетение за действителните вреди, но в случая такива
не били претърпени. Освен това функциите на служителя се изпълнявали от друго лице,
което било допълнителна индиция, че работодателят не е претърпял вреди, тъй като като на
работното място имало лице, което било поело функциите. Сочи, че в случая следвало да
намери приложение чл. 205 КТ, но по аналогия следвало да се приеме, че работодателят не
бил изпълнил процедурата по чл. 210 КТ. Обосновава, че само по себе си уволнението не
водело автоматично до възникване на задължение за заплащане на обезщетение по чл. 221,
ал. 2 КТ. Твърди, че претенцията не е доказана по размер. Прави доказателствени искания за
приемането на писмени доказателствени средства и за издаването на СУ, което да послужи
пред НАП за установяването на обстоятелства посочени в отговора на насрещната искова
молба – по отношение трудови правоотношения с трети лица за правния спор. Иска
отхвърляне на предявения иск.
С оглед твърденията в насрещната искова молба и отговора на насрещната искова
молба, съдът намира следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с последващо обективно съединен осъдителен иск с
правно основание чл. 221, ал. 2 КТ.
Спорното материално право се обуславя от проявлението в обективната
действителност на следните материални предпоставки (юридически факти) 1) страните да са
се намирали в трудово правоотношение; 2) трудовото правоотношение да е прекратено,
поради дисциплинарно уволнение, като заповедта за това следва да е влязла в сила.
Ищецът носи доказателствената тежест, т.е. процесуалното задължение да установи
пълно и главно посочените материални предпоставки, а ответника следва да установи, че е
заплати претендираното обезщетение.
По отношение на доказателствените искания направени в насрещната искова молба и
отговора на насрещната искова молба, съдът намира следното:
Съдът намира, че следва да приеме представените към исковата молба и писмени
доказателствени средства, тъй като последните са процесуално допустими, относими и
необходими.
Настоящият съдебен състав намира, че доказателственото искане на ответника по
насрещния иск за приемането на непреведени на български справки от LinkedIn е направено
своевременно, но въпреки това е процесуално недопустимо, тъй като представените извадки
от електронен сайт не съставляват писмено доказателствено средство, нито електронно
такова, доколкото същото не отговоря на изискването за документ. Независимо дали същият
е подписан или не същото следва да касае обективирана в писмена форма диспозитивно
и/или удостоверителни изявления, каквито в представените разпечатки липсват. Отделно от
това, съдът счита, че дори да счете, че искането, съответно доказателствените средства са
процесуално допустимо, то същите са неотносими към предмета на правния спор по
насрещния иск. Следователно искането на ответника трябва да бъде оставено без уважение.
На следващо място, съдът намира, че доказателственото искане на ответника по чл.
186 ГПК за издаването на СУ, което да послужи пред НАП за установяването на
обстоятелства посочени в отговора на насрещната искова молба – по отношение трудови
правоотношения с трети лица за правния спор е направено своевременно поради което е
процесуално допустимо. Но с оглед предмета на правния спор по насрещния иск същото се
явява неотносимо, поради което доказателственото искане трябва да бъде оставено без
2
уважение.
Съдът констатира, че страните са направили в хода на производството и следните
доказателствени искания по които съдът не се е произнесъл:
- ищецът е направил доказателствени искания за допускане събирането на гласни
доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели, при режим на довеждане, с които
да установи обстоятелства както следва – един за обстоятелства свързани с това, че
твърденията за факти на събитието от 07.11.2024 г. не отговарят на истината и един за факти
свързани, че без трудова книжка ищцата не е могла да започне работа, съответно е налице
отказ да бъде наета;
- ответникът е поискал допускане събирането на гласни доказателствени средства
чрез разпит на двама свидетели, при режим на довеждане и призоваване – един за
установяване поведението на ищцата на събитие от 07.11.2024 г. и един за установяване на
обстоятелства за проведени разговори и комуникация между ищцата и свидетеля;
- ищцата е направила искане за примането на писмени доказателствени средства
представени към молба с вх. № 302777/16.09.2025 г.
- в о. с. з. от 25.09.2025 г. ищцата е направила искане за приемане по делото на
доказателствени средства – представени в заседанието снимки от твърдяното събитие.
Ответникът е изразил становище с което е оспорил доказателственото искане.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да посочи ясно и точно на страните, че
доклада по делото, така както е предвиден в чл. 146, ал. 1 ГПК (като съдържание) е свързан с
концентрационното начало в процеса, респ. настъпването на преклузията за попълването на
делото с факти – арг. от граматическото, систематично и телеолгическото тълкуване с чл.
146, ал. 3 ГПК. При това положение, за да настъпи концентрационното начало, т.е. първата
доказателствена преклузия в гражданският процес е необходимо да е изпълнено
минималното съдържание на доклада по делото, а това са обстоятелствата на които ищецът
основава претенциите си, респ. ответника възраженията си – арг. чл. 146, ал. 1, т. 1 и т. 5
ГПК. Ако това съдържание на доклада е налице, то доказателствената на етапа докладване
на производството настъпва. Отделянето на спорното от безспорното – чл. 146, ал. 1, т. 3
ГПК, касае облекчаване на доказателствения процес и обсъждането на доказателствата от
съда, доколкото обявените за безспорни обстоятелства не се нуждаят от доказване. Това
обаче касае по-скоро работата на съда, поради което дори да са налице безспорно
обстоятелства, не е налице процесуално нарушение, ако съда не отдели спорното от
безспорното. Съвсем отделен е проблемът, че ГПК не предвижда процесуален способ по
който съда да задължи страна в процеса да посочи дали едно обстоятелство е спорно или
безспорно между страните. Това се извежда от твърденията им в исковата молба, респ.
отговора на исковата молба, съответно поведението им в първото о. с. з., когато настъпва
първата доказателствена преклузия в процеса, доколко именно в този момент едно
обстоятелство може да стане от безспорно, спорно и обратното. В случая доказателствените
искания са направени своевременно, като липсва произнасяне от съда, поради което следва
да е налице произнасяне от настоящият съдебен състав. Тоест, не е налице доказателствена
преклузия.
По отношение на доказателствените искания на страните за допускане събирането на
гласни доказателствени средства, съдът счита, че същите са процесуално допустими,
доколкото не попадат в някоя от абсолютните или относителните забрани по чл. 164, ал. 1, т.
1-6 ГПК. В случая относими и необходими, поради което следва и да се уважат
3
доказателствените искания на ищеца и на ответника в частта по отношение свидетеля за
установяване поведението на ищцата на събитие от 07.11.2024 г., а другият свидетел не
касае обстоятелства, които са относими към предмета на правния спор, доколкото
комуникацията между страна и свидетел без ясно посочени обстоятелства е ирелевантна.
Съвсем отделен е въпросът с оглед извършена от съда служебно справка по реда на чл. 23,
ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ, доколко свидетелят Джем може изобщо да има такова качество.
Следователно в тази част искането на ответника следва да бъде оставено без уважение.
Досежно доказателственото искане на ищцата в молба с вх. № 302777/16.09.2025 г.,
съдът намира, че следва да приеме представените към него писмени доказателствени
средства, тъй като искането е направено своевременно, поради което е процесуално
допустимо. По отношение на представените с тази молба писмени доказателствени средства
– тяхната относимост и допустимост, съдът намира, че следва да вземе становище с акта си
по същество.
Съдът намира, че искането на ищцата за приемането на представените снимки в о. с.
з. от 25.09.2025 г. не отговаря на изискванията на процесуалният закон, тъй като така както е
формулирано, то същото не отговаря на процесуалния способ необходим за събирането на
снимките, които са веществени, а не писмени доказателствени средства. Отделен е въпросът
дали изобщо последните са относими и необходими към предмета на доказване в
настоящото производство. Следователно искането трябва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА проекто-доклад по насрещната искова молба, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ДА СЕ връчи на ищеца по насрещния иск, препис от отговора на насрещната искова
молба, като съдът им указва на страните най-късно до първото по делото заседание да
вземат становище във връзка с доклада по делото, като предприемат съответните
процесуални действия в тази връзка.
ДОПУСКА на основание чл. 146, ал. 4 ГПК всички приложени към насрещната
исковата молба и молбата с вх. № 302777/16.09.2025 г. от първоначалния ищеца писмени
доказателствени средства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ответника по насрещния
иск за приемане на писмените доказателствени средства към отговора на насрещната искова
молба.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства на страна на ищеца, чрез
разпит на двама свидетели, при режим на довеждане, с които да установи обстоятелства
както следва – един за обстоятелства свързани с това, че твърденията за факти на събитието
от 07.11.2024 г. не отговарят на истината и един за факти свързани, че без трудова книжка
ищцата не е могла да започне работа, съответно е налице отказ да бъде наета.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства на страна на ответника,
чрез разпит на един свидетел, при режим на довеждане за за установяване поведението на
ищцата на събитие от 07.11.2024 г., като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
4
ответника, за допускане събирането на гласни доказателствени средства, чрез разпит на
свидетел, при режим на призоваване, за установяване на обстоятелства за проведени
разговори и комуникация между ищцата и свидетеля.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателтвеното искане на ответника по чл. 186 ГПК за
издаването на СУ, което да послужи пред НАП за установяването на обстоятелства посочени
в отговора на насрещната искова молба – по отношение трудови правоотношения с трети
лица за правния спор.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата за приемането на представените
снимки в о. с. з. от 25.09.2025 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5