Присъда по дело №451/2021 на Районен съд - Търговище

Номер на акта: 3
Дата: 19 януари 2022 г. (в сила от 4 февруари 2022 г.)
Съдия: Зорница Донкова Павлова
Дело: 20213530200451
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 17 юни 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 3
гр. Търговище, 19.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Зорница Д. Павлова
СъдебниНуртен Хасанова Юмерова

заседатели:Петя Веселинова А.а
при участието на секретаря Стела Й. Й.а
и прокурора В. В. В.
като разгледа докладваното от Зорница Д. Павлова Наказателно дело от общ
характер № 20213530200451 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия КР. СТ. СЛ. , роден на 31.08.1987 г. в гр. Търговище,
адрес: гр. Търговище, ул. **** българско гражданство, основно образование, разведен,
неосъждан /реабилитиран/, ЕГН ********** ЗА ВИНОВЕН в това, че на 24.08.2020
г. в гр. Търговище е причинил средна телесна повреда на ЗДР. В. АТ. от гр. Търговище,
ЕГН **********, изразяваща се в избиване на зъби /горни два централни резеца/, без
които се затруднява дъвченето и говоренето, поради което и на основание чл. 129, ал. 1
във вр. с ал. 2 от НК му НАЛАГА наказание ОСЕМ МЕСЕЦА „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА”, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА за срок от
ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
ОСЪЖДА подсъдимия КР. СТ. СЛ. със снета по –горе самоличност да заплати
на ЗДР. В. АТ. от гр. Търговище, **** ЕГН **********, сумата от 1 600 /хиляда и
шестстотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени в резултат на
престъплението по чл. 129, ал. 1 във вр. с ал. 2 от НК неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от 24.08.2020 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска до пълния му размер от 5 000 /пет хиляди/ лева, като неоснователен.
1
ОСЪЖДА подсъдимия КР. СТ. СЛ. със снета по –горе самоличност да заплати
на ЗДР. В. АТ. от гр. Търговище, **** ЕГН: ********** сумата от 808,74 лева
/осемстотин и осем лева и седемдесет и четири стотинки/, представляваща
обезщетение за претърпени в резултат на престъплението по чл. 129, ал. 1 във вр. с ал.
2 от НК имуществени вреди, ведно със законната лихва от 24.08.2020 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА подсъдимия КР. СТ. СЛ. със снета по –горе самоличност да заплати
по сметка на ОД на МВР – Търговище сумата от 245,10 лв. /двеста четиридесет и пет
лева и десет стотинки/, представляваща разноски за експертизи, направени в
досъдебната фаза на процеса, а по сметка на РС – Търговище - сумата от 60.00
/шестдесет лева/, представляваща разноски за вещо лице, направени в съдебната фаза
на процеса, както и сумата от 96,35 /деветдесет и шест лева и тридесет и пет стотинки/,
представляваща държавна такса върху уважените размери на гражданските искове.
ВЕЩЕСТВЕНО ДОКАЗАТЕЛСТВО – оригинал на рентгенова снимка,
поставена в бяла картонена обвивка с надпис „ Самостоятелна медико- диагностична
лаборатория – Матеев Гама Квант М“ ЕООД Рентгенов кабинет“ след влизане на
присъдата в сила да се върне на ЗДР. В. АТ. от гр.Търговище, ЕГН **********.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в петнадесетдневен срок от
днес пред Окръжен съд -Търговище.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към присъда № 3, постановена на 19.01.2022г. по НОХД
№ 451/2021 г. по описа на Районен съд -Търговище.

Подсъдимият КР. СТ. СЛ., ЕГН ********** от гр. Търговище е
предаден на съд с обвинение по чл.129, ал.1 във вр. с ал.2 от НК за това, че на
24.08.2020г. в гр. Търговище причинил средна телесна повреда на ЗДР. В.
АТ. от с. гр., изразяваща се в избиване на зъби /горни два централни резеца/,
без които се затруднява дъвченето и говора.
В наказателното производство бе приет за съвместно разглеждане
граждански иск, предявен от пострадалия ЗДР. В. АТ. против подсъдимия
КР. СТ. СЛ. за сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени в резултат на престъплението неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от 24.08.2020 г. до окончателното й изплащане, както и
граждански иск, предявен от пострадалия ЗДР. В. АТ. против подсъдимия
КР. СТ. СЛ. за сумата от 808,74 лв., представляваща обезщетение за
претърпени в резултат на престъплението имуществени вреди, ведно със
законната лихва от 24.08.2020 г. до окончателното й изплащане.
Пострадалият бе конституиран като граждански ищец и частен
обвинител в процеса.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура поддържа
обвинението срещу подс. С. като безспорно доказано. Счита твърдението на
подсъдимия, че не е нанасял удар на пострадалия за негова защитна версия,
която се опровергава от останалите доказателства по делото и преди всичко
от заключението на вещото лице. Пледира за деянието по чл.129, ал.1 вр.
ал.2 от НК на подсъдимия да бъде наложено наказание “лишаване от
свобода” в размер на една година, чието изтърпяване да бъде отложено на
основание чл.66 от НК за срок от три години. Пледира за уважаване на
предявените граждански искове, както и подсъдимият да бъде осъден да
заплати направените по делото разноски.
Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител също намира
обвинението за доказано както от обективна, така и от субективна страна.
Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен, като по отношение на
следващото му се наказание поддържа становището на прокурора. Пледира
и за уважаване на гражданските искове в пълен размер, както и за
присъждане на направени по делото разноски.
Подсъдимият С. не се признава за виновен и моли за оправдателна
присъда. Отрича да е нанасял удар на пострадалия.
Защитникът на подсъдимия също пледира за оправдателна присъда,
считайки че обвинението не е доказано по безспорен и категоричен начин.
Пледира, при анализа на събраните по делото доказателства съдът да
кредитира обясненията на подсъдимия и да приеме, че същият е действал при
условията на неизбежна отбрана. Защитникът счита, че предявените
1
граждански искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Алтернативно пледира за налагане на справедливо наказание, при
съобразяване на обстоятелството, че подсъдимият е баща на три деца, в който
случай гражданските искове да не бъдат уважавани в пълен размер, поради
завишаването им.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
В междублоковото пространство на ул. „Трапезица“ и ул. „Брегалница“
в гр. Търговище функционирал хранителен магазин. Пред магазина имало
маси с пейки, на които вечер се събирали живущи в квартала.
На 24.08.2020 г. вечерта подс. С. седял на една от масите заедно със
свои познати, сред които и св. П.. На съседна маса се намирал пострадалият
А., който играел карти със свои познати. И подсъдимият и А. употребявали
алкохол. Около 21.30 ч. играта на карти приключила и А. се преместил на
масата на подсъдимия. Скоро след това между двамата възникнало
пререкание, повод за което било поведението на А. към св.П.. Подсъдимият
на висок тон казал на пострадалия, че достатъчно го е търпял, да се махне от
масата им, след което подс.С. се приближил към А. и го избутал в гърдите,
при което пострадалият паднал на земята от табуретката, на която седял.
Останалите се намесили и предотвратили конфликта между двамата. След
като се успокоили, седнали отново на масата. Няколко минути по-късно А.
тръгнал да си ходи, при което казал на С. да отиде с него, за да изяснят
отношенията си. Двамата се отдалечили малко от мястото, където седели
другите. А. попитал подсъдимия какво иска, при което С. му нанесъл удар с
юмрук по лицето в областта на устата. От удара били избити два зъба на
пострадалия – горните два централни резеца, както и леко разклатени долните
два централни резеца. А. получил и две дълбоки охлузвания по кожата на
горната устна с оток, кръвоизливи и разкъсвания на лигавицата на горната
устна в лявата й половина, оток с подлигавични кръвоизливи и разкъсвания
по лигавицата на долната устна в централната й част. След деянието
подсъдимият си тръгнал, а А. уведомил за станалото РУ-Търговище, които
изпратили дежурен полицейски екип.
Според изготвената по делото съдебно –медицинска експертиза,
избиването на горните два централни резеца е причинило на А. трайно
затрудняване на дъвченето и говора.
Съдът прие за установена описаната фактическа обстановка след
анализ на събрания по делото доказателствен материал – обясненията на подс.
К.С. и показанията на свидетелите З.А.,ИВ. ХР. ИВ., ИВ. СТ. ИВ., Д.Д.,
Д.Я., Д. Д.ов, Ц.В., К.К., Г.Г., С.П., дадени в хода на съдебното следствие,
както и показанията на последните четирима и на св. Б.И., дадени на
досъдебното производство, които също бяха приобщени към
доказателствения материал, заключенията на двете съдебно – медицински
експертизи, както и останалите писмени доказателства приложени към
2
делото.
Събраният доказателствен материал безспорно и без съществени
противоречия установява обстоятелството, че процесната вечер подсъдимият
и пострадалият се намирали на различни маси пред магазина, в
междублоковото пространство на ул. „Трапезица“ и ул. „Брегалница“ в гр.
Търговище. Безспорно установен е и факта, че както подсъдимият, така и
пострадалият употребявали алкохол, както и факта, че след като приключили
играта на карти, А. се преместил на масата, на която седял подсъдимият.
Доказано е и обстоятелството, че поведението на А. спрямо св. П. станало
повод за размяна на реплики между подсъдимия и пострадалия, а така също и
за последващото действие на подс.С., изразило се в избутването на А. от
табуретката, на която седял, при което последният паднал на земята.
Доказателственият материал по делото не съдържа противоречия и относно
обстоятелството, че след намесата на присъстващите, ситуацията се
успокоила, а след като пострадалият станал да си тръгва, той извикал
подсъдимия настрани за да изяснят отношенията си.
От заключението на съдебно – медицинската експертиза на ЗДР. В.
АТ., съдебно- медицинското удостоверение № 200/ 25.08.2020г. и гласните
доказателства безспорно и без противоречия се установява, че след
въпросното „изясняване“ А. бил с липсващи горни два централни резеца,
както и леко разклатени долни два централни резеца. Установява се също, че
е получил и две дълбоки охлузвания по кожата на горната устна с оток,
кръвоизливи и разкъсвания на лигавицата на горната устна в лявата й
половина, оток с подлигавични кръвоизливи и разкъсвания по лигавицата на
долната устна в централната й част. В съдебно-медицинското удостоверение
също е посочено, че описаните увреждания добре отговарят да са получени по
време, както е съобщил прегледаният, а той е съобщил, че ги е получил на
24.08.2020 г. около 22.00ч. Според заключението на съдебния лекар, лекото
разклащане на долните два централни резеца позволява стабилизирането им
и не води до трайно затрудняване на дъвченето и говора, като периодът за
възстановяването им е около 20 - 25 дни. Същевременно вещото лице е
посочило, че избиването на горните два централни резеца е причинило на
пострадалия трайно затрудняване на дъвченето и говора, като
възстановяването им изисква протезиране. Последното сочи, че в резултат на
процесния инцидент А. е получил средна телесна повреда по см. на чл.129,
ал.2 от НК.
От съдебно -медицинската експертиза на КР. СТ. СЛ. и съдебно -
медицинско удостоверение № 202/26.08.2020г. се установява, че подсъдимият
е получил петнисто охлузване по кожата на дясната длан по гръбната й
повърхност в областта на трета метакарпофалангеална става с оток по меките
тъкани около охлузването, затруднени движения на трети и четвърти пръсти
на дясната длан. От съдебно -медицинското удостоверение е видно, че при
прегледа подс.С. е съобщил, че посоченото увреждане, което му е причинило
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, му е било причинено
3
на 24.08.2020 г. около 22.00ч. Т.е. същото е било получено при процесния
случай.
Спорният момент по делото е механизма на получаване на
уврежданията от пострадалия и подсъдимия. Двамата предоставиха различни
данни в тази насока.
Според св. А., след като двамата се отдалечили в страни от магазина,
той седнал на пейка и се навел да извади камъче от дясната си джапанка. В
този момент подс.С. бил прав срещу него. От това положение последният му
нанесъл удар с юмрук с дясната си ръка, в резултат от което единият зъб на
пострадалия паднал, а след това и другият. Пострадалият твърди, че след
удара се подпрял с дясната си ръка на пейката, но не се е удрял в нея.
Подс. С. от своя страна обясни, че св.А. бил седнал на пейката, а
подсъдимият бил клекнал пред него. После двамата се изправили, след което
А. посегнал да ударил подс.С. в гърдите, а подсъдимият го бутнал, за да се
предпази. После двамата залитнали и паднали на земята до пейката. Подс. С.
твърди, че си ожулил ръката в стената.
Преценявайки достоверността на разказаното от двамата участници в
инцидента, съдът анализира останалите свидетелски показания по делото.
Установи, че единствено св. П. твърди, че е видяла случилото се между
двамата, тъй като ги последвала. Никой от останалите свидетели не е
възприел инцидента между С. и А. лично. Съдът обаче не кредитира
показанията на св.П., тъй като същите са противоречиви и непоследователни.
В показанията си дадени пред съда свидетелката първоначално заяви, че
видяла как А. посегнал към подс.С., който го отблъснал и двамата паднали.
Малко по-късно посочи, че А. паднал, а С. само залитнал и не е виждала той
да е падал. Съдът констатира съществени противоречията и с показанията й,
дадени на ДП, които също бяха приобщени към доказателствения материал.
Така например пред съда св.П. посочи, че както подсъдимият, така и
пострадалият били прави. Посочи също, че не е видяла нанасяне на удари
помежду им. Напротив, в хода на ДП е заявила, че А. бил седнал на пейката, а
подс.С. бил клекнал пред него, както и че пострадалият се пресегнал и ударил
подсъдимия по гърдите. Предвид така установите съществени противоречия в
твърденията на св.П., съдът не кредитира показанията й като надежден
източник на доказателства. Още повече, че самият С. посочи пред съда, че
св.П. и св.К. отишли на мястото на инцидента, когато той вече се бил
върнал пред магазина. Последното кореспондира и с показания на св.К., който
заяви, че видял единствено, че А. е на земята с кървава уста.
При тези данни, съдът прие, че обясненията на подс.С., които освен
доказателствено средство са и средство за защита в процеса, са изолирани и
не намират подкрепа в доказателствения материал. Както бе посочено,
показанията на св.П. са противоречиви и непоследователни, а от обясненията
на останалите свидетели се установи, че никой от тях не е възприел лично
инцидента и не разполага с преки впечатления относно механизма на
4
получаване на уврежданията от пострадалия. Същевременно съдът установи,
че заключенията на двете съдебно- медицински експертизи по делото, които
бяха приети от страните без възражения и които съдът изцяло кредитира като
обосновани и компетентно изготвени, не само не подкрепят, а опровергават
обясненията на подс. С., респ. обосновават достоверността на показанията,
дадени от св.А..
Според съдебния лекар, уврежданията, получени от пострадалия са
резултат от действието на твърд тъп предмет и добре отговарят да са
получени от нанесен удар с юмрук в областта на устата. В с.з. вещото лице
посочи, че е възможно ударът да е бил нанесен в посока отгоре надолу, което
изцяло подкрепя казаното от св.А.. С оглед обясненията на експерта в с.з.,
съдът изключи възможността уврежданията на А. да са били получени от
падане, включително върху пейка. Вещото лице обясни, че в случая се касае
за удар в областта на устата с предмет с ограничена повърхност, докато
пейката е с по-широка повърхност, поради което при удар в нея пострадалият
би следвало да е получил увреждания по изпъкналите части на лицето /нос,
брадичка, чело/, каквито в случая не са налице. Експертът бе категоричен, че
за него травмата е получена от нанесен удар с юмрук. Този извод
кореспондира и със заключението, дадено във връзка с увреждането по
гръбната повърхност на дясната длан, получено от подс.С.. Вещото лице, на
база специалните си познания, е заключило, че това увреждане е получено
по следния механизъм - при нанасяне на удар с юмрука, който е попаднал в
областта на горната челюст и предните два централни резеца, като от удара в
костите на горната челюст и горните два централни резеца са се получили
уврежданията по кожата и меките тъкани на дясната длан – гръбно, както и
затруднените движения на трети и четвърти пръсти. Това заключение
кореспондира и с показанията на св.Б.И., дадени на ДП, че след инцидента
пострадалият бил с разкървавена уста, а по ръката на подс.С. си личали
отпечатъците от зъбите на А..
Предвид изложените съображения съдът не даде вяра на подсъдимия, а
кредитира показанията на св.А., които не само че се подкрепят от
медицинските документи и съдебно- медицинските експертизи, но
кореспондират и с останалите гласни доказателства /с изключение тези – на
св.П., които по изложените вече причини съдът не възприе/. На тази база,
съдът прие, че обвинението е доказано по безспорен и категоричен начин от
обективна страна.
Съдът прие, че подс.С. е извършил процесното деяние умишлено, с пряк
умисъл като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е
общественоопасните му последици и целял настъпването им. За да достигне
до този извод съдът отчете начинът, по който е нанесен удара, неговата сила
и целенасоченост, както и областта, към която е бил насочен, а именно
лицево –челюстната. Предвид изложеното, съдът прие за безспорно доказано,
че с описаното поведение подс.С. е осъществил от обективна и субективна
страна престъпния състав на чл.129, ал.1 във вр. с ал.2 от НК. При преценка
5
съставомерността на деянието, съдът отчете и Пост. №3/79г. на Пленума на
ВС, съгласно което “Под избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето
и говоренето се разбира такова увреждане, което обхваща алтернативно
загуба на зъби, счупване до венеца или разклащането им, което неминуемо
води до отпадането им.”
Съдът не възприе тезата на защитата, че подс.С. е действал при
условията на неизбежна отбрана по см. на чл.12 от НК. За да е налице такава,
срещу подсъдимия следва да е било осъществено непосредствено
противоправно нападение, каквото в случая не се установи. Твърдения в тази
насока се съдържат единствено в обясненията на подс. С. и св. П., на които /с
оглед коментираните противоречия, включително със заключенията на
съдебно – медицинските експертизи/, съдът не даде вяра.
Предвид изложеното, съдът призна подс. С. за виновен в извършване на
престъпление по чл.129, ал.1 във вр. с ал.2 от НК. При определяне на
следващото му се наказание отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства семейното положение на подсъдимия, факта, че е баща на три
малолетни деца, за които следва да полага грижи, както и че е неосъждан
/реабилитиран/. Като отегчаващо отговорността обстоятелство взе предвид
причинените увреждания, извън тези, обуславящи квалификацията на
деянието по чл.129 от НК. Съобразявайки посочените обстоятелства, съдът
наложи на подсъдимия наказание “лишаване от свобода” за срок от осем
месеца. Счете, че за постигане целите визирани в чл.36 от НК не е
наложително реалното изтърпяване на така определеното наказание, поради
което и на основание чл.66, ал.1 от НК го отложи за срок от три години,
считано от влизане на присъдата в сила.
Тъй като призна подс. С. за виновен в извършване на престъплението
по чл.129, ал.1 във вр. с ал.2 от НК т.е. установи наличието на причинно -
следствена връзка между неговото противоправно и виновно поведение и
увреждането причинено на пострадалия, съдът уважи предявените
граждански искове. При преценяване размера на следващото се обезщетение
за неимуществени вреди, съдът взе предвид характера и степента на
уврежданията, причинени на пострадалия, както и факта, че загубата на
зъбите му е причинило освен физическа болка, и неудобство във връзка с
говора и с храненето, породено освен от загубата на избитите зъби и от
разклащането на долните два централни резеца. В тази насока съдът отчете и
преживяното от пострадалия неудобство във връзка с естетиката му,
преживяното унижение от факта, че случилото се е станало достояние на
множество хора и е наложило ползването на психологическа помощ, за което
свидетелстват не само показанията на св. А., но и приложените в тази връзка
писмени доказателства. На тази база съдът счете, че размерът на
обезщетението следващо се на пострадалия за претърпените в резултат на
престъплението по чл.129, ал.1 във вр. с ал.2 от НК неимуществени вреди
следва да е в размер на 1600лв. Предвид това уважи иска до посочения
размер, като присъди и законната лихва от датата на увреждането -24.08.2020
6
г. до окончателното изплащане на сумата. В останалата част и до пълния му
размер от 5000 лв., съдът отхвърли иска като неоснователен.
От представените с ПДП от 24.03.2021 г. по ДП писмени доказателства,
включително приложените на л.108 – л.111 от ДП фискални бонове и от
показанията на св.А. се установи, че във връзка с лечението на уврежданията
и травмите, причинени му от подс.С., пострадалият е направил разходи в
размер общо на 808,74 лв. Предвид това, подсъдимият бе осъден да заплати
на гражданския ищец обезщетение за причинените му в резултат на
престъплението имуществени вреди в посочения размер, ведно със законната
лихва от датата на увреждането -24.08.2020 г. до окончателното изплащане
на сумата.
На основание чл.189, ал.3 от НПК, подс.С. бе осъден да заплати по
сметка на ОДМВР –Търговище сумата от 245,10лв., представляваща разноски
за експертизи, направени в досъдебната фаза на процеса, а по сметка на РС –
Търговище – сумата от 60,00лв., представляваща разноски за вещо лице,
направени в съдебната фаза на процеса, както и сумата от 96,35лв.,
представляваща държавна такса върху уважените размери на гражданските
искове.
Доказателства за действително направени разноски по делото от страна
на гражданския ищец и частен обвинител не са налице, поради което и
такива не бяха присъдени.
Въз основа на изложените мотиви съдът постанови присъдата си.



ПРЕДСЕДАТЕЛ :
7
Съобщи за изтекли лични данни