РЕШЕНИЕ
№ 1660
гр. Пловдив, 15.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Боян Д. Кюртов
при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска
като разгледа докладваното от Боян Д. Кюртов Административно
наказателно дело № 20225330202896 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е електронен фиш серия К № 5057292 издаден от ОДМВР -
гр.Пловдив, с който на М. Н. М., с ЕГН **********, с адрес гр.П., ул.“П.“ №*
е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 / сто / лв. за
нарушение по чл.21, ал.1, вр. с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли Съда да отмени наложената глоба, по
съображения подробно изложени в жалбата.
Въззиваемата страна- ОДМВР– Пловдив, не изпраща представител, но
взема становище в писмено такова по жалбата като я намира за
неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът след преценка на събраните и приложени по делото
доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от
фактическа и правна страна:
ЖАЛБАТА е допустима за разглеждане , а по същество същата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 08.07.2021г. около 11.37ч товарен автомобил с рег. № ******, марка
1
„Дачия Дъстър”, собственост на дружество представлявано от жалбоподателя,
се движел в гр.Пловдив на бул.“Кукленско шосе“. Срещу №3, посока на
движение север – юг, скоростта му била 73 км/ч, при ограничение за
движение в населено място от 50 км/ч. Горното било заснето с
автоматизирана система за видеоконтрол № CORDON – М“2 № MD1196. В
последствие бил разпечатан електронния фиш предмет на разглеждане в
настоящото дело и връчен на жалбоподателя като управител на дружеството
собственик на автомобила.
Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен
начин от писмените доказателства по делото- ел. фиш и фотоснимка към него,
удостоверение за одобрен тип на средство за измерване, протокол за
изпитване, протокол за употреба на АТСС, както и справка за регистрация на
МПС, които съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП се ползват с доказателствена сила
и които Съдът възприема и кредитира като обективни и непротиворечиви.
По фактите жалбоподателя не спори, навеждайки твърдение, че при
издаване на процесния фиш са допуснати редица нарушения на
процесуалните правила. На първо място следва да се посочи, че ако
жалбоподателя не е управлявал автомобила собственост на представлявано от
него дружество на посоченото време и място в ел. фиш, то той е могъл
спазвайки процедурата предвидена в закона да оспори фиша, посочвайки
лицето, което де факто е извършило нарушението. След като не е сторил това
то извода е, че той лично е управлявал посоченото МПС. В чл.188, ал.2 ЗДвП
законодателят изрично е уредил подобна хипотеза. Не е основателно
възражението, че фиша бил издаден в нарушение на ЗАНН. Такива
изисквания чл.189, ал.4 ЗДвП не поставя. Изисква се дата на нарушението и
посочване на структурата на МВР издала фиша. На следващо място не се
изисква липса на орган на МВР при установяване на нарушението , а пир
издаване на фиша. Ето защо и това възражение не е основателно. Всъщност
това не е и задължение към контролния орган, а е оправомощаване на да се
издаде ЕФ без да присъства контролен орган. Освен това закона сочи, че
образецът на фиша се утвърждава от Министъра на вътрешните работи, а в
случая това е сторено. Видно от справката за регистрация, то именно
дружество представлявано от жалбоподателя е собственик на отразеното на
снимката МПС. В процесния фиш са ясно посочени три имена и ЕГН на
жалбоподателя, с което той е инидивидуализиран. Действително като адрес е
2
посочен този на юридическото лице собственик на автомобила, но това от
една страна също е адрес по месторабота на жалбоподателя, а от друга
изискването за адрес би могло в определени случаи да е наложително за
индивидуализация на нарушителя. В порцесния казус обаче това не е
решаващо, а са налице достатъчно данни и без личния адрес на
жалбоподателя, така щото същия да бъде индивидуализиран като нарушител,
който е санкциониран с процесния ЕФ. На следващо място по делото са
приложени удостоверение за одобрен тип и протокол от изпитване на
техническото средство. Това сочи на извод, че нарушението е било
установено с годно техническо средство. Отчетен е и съответен толеранс при
измерването. В процесния казус ТР № 1/2014г. на ВАС не е относимо, тъй
като процесния казус е след тази дата, съответно приета е нова нормативна
уредба по въпросите предмет на разглеждане с него, а както бе посочено по-
горе в случая са спазени правилата за употреба на техническото средство,
което е видно от приложения протокол по чл.10 от Наредбата, съдържащ
всички съществени реквизити. В случая се касае за нарушение на общото
правило по чл.21, ал.1 ЗДвП за движение в населено място, поради което и
нормално не е посочено наличието на специален знак В-26, нито е била
налично стационарно средство за измерване, нито се твърди подобно нещо с
процесния ЕФ. Няма противоречие между Наредба 8121з-0532/12.05.2015г. и
ЗДвП, досежно възможността да се установи нарушение с техническо
средство, защото самия закон е предвидил тази възможност. Ето защо и това
възражение не е основателно.
Не на последно място следва да се посочи, че правилно е било
подведено констатираното нарушение под нормата на чл.182, ал.1, т.3 от
ЗДвП и е определена глоба от 100 лева за превишение от 23 км/ч. Следва да
се посочи, че съгласно фотоснимката от нарушението скоростта е била по-
висока – 76 км/ч и превишение 26 км/ч, но това с нищо не нарушава правата
на жалбоподателя.
С оглед потвърдителното решение на въззиваемата страна – ОДМВР
Пловдив следва да се присъди и юрисконсултско възнаграждение в размер на
80 лева на основание чл.63д, ал.4 ЗАНН. То е в тежест на жалбоподателя.
Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н. с.
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 5057292 издаден от ОДМВР
-гр.Пловдив, с който на М. Н. М., с ЕГН **********, с адрес гр.П., ул.“П.“
№* е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 / сто / лв.
за нарушение по чл.21, ал.1, вр. с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА жалбоподателят М. Н. М., с ЕГН **********, с адрес гр.П.,
ул.“П.“ №* да заплати на ОДМВР Пловдив сумата от 80 /осемдесет / лева
разноски по делото пред настоящата инстанция за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на
основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4