Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Ловеч, 26.10.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично заседание на първи септември две хиляди и двадесета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ХРИСТОВ
при участието на
секретаря Наташа Богданова, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 588
по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното :
Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН, във връзка с
чл.189, ал.8 от ЗДвП.
С електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система серия К, № 3597017 на ОД на МВР Ловеч
е наложено на И.М.Г. ***, административно наказание на основание чл.182, ал.2,
т.6, във връзка с чл.189, ал.4 от ЗДвП – глоба в размер на 650 лева, за
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от електронния фиш останал жалбоподателят Г., който го е обжалвал.
В жалбата са наведени възражения за липсата на издател на фиша и дата на
издаването му. Твърди, че фиша не му е бил връчен. Развити са подробни доводи
обосноваващи тезата, че с електронен фиш могат да се налагат санкции само за
нарушения установени със стационарни технически средства, каквото в случая не е
било използвано. Счита, в този случай е следвало да бъде съставен АУАН и
съответно издадено наказателно постановление и след като не е била спазена тази
процедура по ЗАНН му е било съществено нарушено правото на защита.
По-нататък в жалбата са изтъкнати и доводи, че във фиша липсват данни за
марката и водела АТС и дали съответно е от одобрен тип за измерване, както и
дали е преминало технически преглед.
В съдебното заседание, редовно призован, жалбоподателят Г. не се явява.
Представил е писмено становище, в което пледира да бъде уважена жалбата и се
отмени издадения срещу него електронен фиш. Поддържа и доразвива наведените с
жалбата възражения касаещи допуснати съществени процесуални нарушения на
процедурата по санкциониране на нарушението, както и нарушения на материалния
закон.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител и не
изразяват становище по делото.
От събраните по делото писмени и веществени доказателства, както и от
изложеното в жалбата и в съдебно заседание, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка :
Службите за контрол на пътното движение при ОД на МВР Ловеч разполагали с
преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на
номера и комуникации тип ARH CAM S1, № 11743с0. Системата работела засичайки превишена за
съответния пътен участък скорост на участник в пътното движение, като го
заснемала и на видеоклип. След това, в полицейското управление се преглеждали
видеозаписите и се установявали марките на автомобилите и техните
регистрационни номера, след което се правела и справка за собствениците им с
оглед установяване и налагане на санкции на нарушителите.
На 25.04.2020 г. в 13:48:07 часа, системата за контрол на скоростта била
разположена на първокласен път І-4, при км 38+600, в землището на с.Голец,
област Ловеч, където засякла и заснела движещо се в посока гр.София със скорост
от 152 км/ч МПС – лек автомобил. Контролираният от системата участък от пътя не
бил регулиран с пътни знаци ограничаващи скоростта, поради което разрешената
такава била съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП - 90 км/час.
По-късно записите от системата за контрол на скоростта били прегледани от
служители на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Ловеч, които от видеоклип № 11743С0/0092243
/веществено доказателство – снимка на л.14 от делото/ установили, че засечената
в 13:48:07 часа на 25.04.2020 г. скорост от 152 км/час била от лек автомобил „**********” с рег.№ **********. След
като бил приспаднат толеранса от 3 %, представляващ допустима техническа грешка
при измерването на скоростта, наказуемата такава била определена на 147 км/час.
След справка в централната база данни на КАТ /л.18/, било установено, че собственик
на автомобила е И.М.Г. ***.
Въз основа на така констатираното нарушение, на 14.05.2020 г. /справка на
л.15 от делото/ бил издаден електронен фиш серия К, № 3597017 /л.13/ срещу И.М.Г.
***. Във фиша наказващият орган приел, че е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.1
от ЗДвП и за което му наложил санкция „глоба” по чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП, в
размер на 650 лева.
Според приложената по делото справка на л.15 от делото и разписката на л.16,
електронният фиш е бил връчен на И.Г. на 10.06.2020 година.
По делото липсват данни на основание чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП
жалбоподателят Г. да е представил писмена декларация за друго лице, което да е
управлявало автомобила в деня на нарушението.
Липсват данни и за представено писмено възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът
прие следното :
С оглед наличните по делото данни относно датата когато обжалваният ЕФ е
бил връчен на И.Г. и когато жалбата е била изпратена до началника на отдел
„Пътна полиция“ при СДВР /мокър печат с входящ номер на СДВР върху заглавната
страница на жалбата/, то съдът приема, че същата е подадена в срока по чл.189,
ал.8, изр.2-ро от ЗДвП. Подадена е също така от надлежна страна, доколкото
именно И.М.Г. е посоченото като нарушител в електронния фиш лице, поради което
съдът приема, че жалбата е допустима.
Атакуваният електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен
орган и съдържа всички предвидени в чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП задължителни
реквизити, поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които
да водят до отмяна на електронния фиш на формално основание.
Във връзка с това, съдът приема за неоснователно наведеното в жалбата
възражение касаещо липсата на трите имена и длъжността на лицето издало фиша,
както и на дата на издаването му.
На първо място, в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП липсват посочени
като задължителни такива реквизити на ЕФ. Ясно е посочено, че фишът е издаден
от ОД на МВР Ловеч, като компетентността на наказващия орган произтича по
силата на закона – териториалната структура на Министерство на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението - чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП.
Обстоятелството кога е бил издаден електронният фиш пък от своя страна
винаги може да бъде установено със съответните доказателствени средства и видно
от представената разпечатка от информационната система на Пътна полиция,
обжалвания ЕФ е бил издаден на 14.05.2020 г. /л.15/.
На следващо място – във връзка с така наведените възражения следва да се
има предвид, че легална дефиниция на понятието „електронен фиш” се съдържа в §
1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП и
съгласно които ЕФ е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или
друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа
на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
средства. От това следва, че електронния фиш е своеобразен властнически акт с
установителни и санкционни функции. В тази връзка, съгласно изложеното в
мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на
ВАС - Общо събрание на колегиите, ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП,
но само по отношение на правното му действие (чл.189, ал.11 от ЗДвП), но не и
по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че
изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП,
регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш.
От гледна точка на адресатите електронния фиш е акт със санкционно значение,
поради което като вид държавна принуда чрез него се възлагат неблагоприятни
последици на адресата от имуществен характер. Именно с оглед на тази своя
характеристика при издаването на електронния фиш намира проява общия принцип,
че административнонаказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез
разширително тълкуване или чрез тълкуване по аналогия - чл.46, ал.3 от ЗНО. Ето
защо и доводите на жалбоподателя относно липсата на дата на издаване и данни за
издателя на електронния фиш са неоснователни. Приложимостта на ЗАНН е посочена
единствено при обжалването на електронните фишове – аргумент от нормата на чл.189,
ал.8 от ЗДвП.
Поради тези съображения съдът приема, че атакувания електронен фиш за
налагане на глоба е издаден от компетентен орган и съдържа всички предвидени в
чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП задължителни реквизити, като не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш
на формално основание. Нарушителят е ясно индивидуализиран с трите му имена,
ЕГН и адрес. Конкретно и точно е посочената датата, когато нарушението е било
заснето от АТС, като и максимално изчерпателно, предвид, че нарушението е било
извършено извън населено място във фиша е било описано и мястото, където е
извършено. Повече от това наказващият орган е нямало какво да добави. Ясно е
посочено също така и че фиша е издаден от ОД на МВР Ловеч, като компетентността
на наказващия орган произтича по силата на закона – териториалната структура на
Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението
- чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП.
Конкретно в обжалвания ЕФ е посочено, че заснемането на автомобила и
измерването на скоростта е станало с АТС, като е посочен и модела на системата
- преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на
номера и комуникации тип ARH CAM S1, № 11743с0. Ето защо, възражението в този смисъл е
неоснователно. По делото са представени и изискуемите съгласно нормата на
чл.189, ал.8, изр.3-то от ЗДвП доказателства, че автоматизираното техническо
средство, с което е била засечена скоростта на автомобила е било сертифицирано,
поради което не може да бъде споделено като основателно оспорването от
жалбоподателя в този смисъл. Видно от удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017 г. на и.д.председателя на Български
институт по метрология /л.12/ и от протокол от проверка № 28-С-ИСИС/14.06.2019
г. /л.11/, системата за контрол на скоростта е имала валидно издадено
удостоверение за одобрен тип средство за измерване, а също и била преминала
първоначална и последваща проверка на годността, като е отговаряла на
съответните технически изисквания.
Неоснователно е и наведеното с жалбата възражение и доводите в тази насока
за неприложимост на процедурата за санкциониране на нарушението с ЕФ, когато то
е установено с мобилно АТС, както и позоваването на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по
т.д. № 1/2013 г. на ВАС - Общо събрание на колегиите. Следва да се има предвид,
че тълкувателното решение на ВАС и даденото с него разрешение, че в хипотезата
на чл.189, ал.4 от ЗДвП, установяването и заснемането на нарушения, могат да се
осъществяват само със стационарно техническо средство, е преди редакцията на
ЗДвП с ДВ, бр.19 от 2015 година. С нея, освен, че е допълнена легалната
дефиниция на понятието „електронен фиш” в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП е дадена и
такава на „Автоматизирани технически средства и системи” - §6, т.65 от ДР на
ЗДвП. Съгласно същата, АТСС могат да бъдат стационарни и мобилни, които
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на
контролен орган, като в частност за мобилните е посочено, че са прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя, като установяват
нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя началото и край на
работния процес, т.е. функциите на контролния орган са сведени до това да разположи
техническото средство на съответния пътен участък и да настрои и включи
мобилното АТСС в работен режим, съответно да го изключи при приключване на
работа. Но не е необходимо при заснето нарушение, контролния орган да е
задължен да спре нарушителя за проверка и му състави АУАН. На практика, с
промените в ЗДвП с ДВ, бр.19 от 2015 г. разрешението дадено с ТР № 1/2014 г. на
ВАС, поне относно крайния му извод, загуби своето значение. Съответно, към
момента на установяване на нарушението и издаването на ЕФ, няма позитивна
правна норма, която да сочи, че в такива случаи, вместо електронен фиш се
съставя АУАН и се издава наказателно
постановление.
Поради тези съображения настоящият състав не споделя възражението на
жалбоподателя, че административнонаказателната отговорност е следвало да бъде
реализирана със съставянето на АУАН и съответно с издаване на наказателно
постановление по реда на ЗАНН, а не с издаването на електронен фиш по реда на
чл.189, ал.4 и сл. от ЗДвП.
С разпоредбите на чл.189, ал.4–11 от ЗДвП законодателят е въвел възможност
за установяване на административни нарушения и ангажиране на
административнонаказателната отговорност на нарушителите по специална
процедура, която се основава на автоматизирани технически средства и системи и
се елиминира субективния елемент при установяване на нарушенията. Освен
гореизложените аргументи, прецизното граматическо тълкуване на разпоредбата на
чл.189, ал.4 от ЗДвП също налага извода, че израза „в отсъствието на контролен
орган и на нарушител” пояснява действието по издаването на електронния фиш, а
не действието по установяване и заснемане на нарушението. И систематическото
тълкуване на тази разпоредба подкрепя такъв извод. Самото издаване на
електронния фиш се случва в отсъствието на нарушител и на контролен орган, като
изключение от общото правило на чл.40, ал.1 от ЗАНН, който текст изисква да се
състави АУАН от определено лице – контролен орган, и то в присъствието на
нарушителя. С оглед мястото на нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП в системата от
правни норми, регулиращи тази материя, може да се направи извод, че се касае за
предвидено изключение от общото правило за ангажиране на
административнонаказателната отговорност. Така например, нормата на ал.1 от
чл.189 от ЗДвП предвижда правилото, че актовете, с които се установяват
нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за
контрол. Непосредствено след извеждането на правилото в чл.189, ал.1 от ЗДвП,
че актът се съставя от контролен орган, в ал.4 на същия текст е дадено
изключението от правилото, а именно : случаите, при които съответен писмен акт
се съставя, без да се изисква присъствието нито на нарушител, нито на контролен
орган, като са разписани и обстоятелствата, когато това е допустимо и
законосъобразно. Ето защо, тълкувана и систематически, разпоредбата на ал.4 от
чл.189 от ЗДвП налага извода, че израза „в отсъствието на контролен орган и на
нарушител” е израз, относим към издаването на електронния фиш, а не към самото
установяване на нарушението.
Фактите по делото съдът прие за установени изцяло въз основа на събраните
писмени доказателства, които кореспондират и с приложеното към делото
веществено доказателство – разпечатка от видеоклип № 11743С0/0092243 /л.14/,
заснет от системата за видеоконтрол на скоростния режим тип ARH CAM S1, № 11743с0. На него ясно се вижда автомобила собственост на жалбоподателя Г.,
регистрационният му номер, като фиксираната скорост е 152 км/час. Следва да се
отбележи, че техническото средство, с което е засечена скоростта – мобилната
система за видеоконтрол на скоростния режим тип ARH CAM S1 е конструирана така, че едновременно със засичането на
скоростта, заснема и автомобила от която е. Така, че ако автомобила не се е
движел с превишена скорост, то той е нямало да бъде заснет, още повече, че жалбоподателят
не ангажира доказателства, които убедително да оборват тези, които са
представени от административнонаказващия орган.
Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност именно на
жалбоподателя И.М.Г., тъй като, както се посочи по-горе, в качеството му на собственик
на автомобила, в срока по чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП не е заявил в
декларация за друго лице, което да е управлявало автомобила на тази дата и
съгласно нормата на чл.188, ал.1, изр.2-ро от ЗДвП, като собственик на
автомобила му се налага наказанието, предвидено за извършеното нарушение.
Законът е въвел презумпция относно авторството на нарушенията, които се
установяват с АТС и се санкционират с електронни фишове, която презумпция е
оборима, но доказателства за това не са ангажирани от жалбоподателя.
Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че законосъобразно наказващият
орган е преценил с оглед данните по преписката и събраните доказателства, че
именно жалбоподателят И.Г. е лицето, което следва да носи отговорност за описаното
в електронния фиш нарушение на разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Предвид
мястото на нарушението, което попада извън населено място, както и
обстоятелството, отразено в електронния фиш, че скоростта на движение не е била
ограничена с пътен знак, за да е различна от посочената в чл.21, ал.1 от ЗДвП.
В този смисъл нарушението е било правилно квалифицирано.
При издаването на електронния фиш, както се обсъди подробно и по-горе в
изложението, няма допуснати процесуални нарушения или такива касаещи
квалификацията на деянието, законовата разпоредба, която е нарушена, както и
административнонаказателната разпоредба, въз основа на която е наложена санкция
на жалбоподателя. Ясно е посочено, че електронния фиш се издава от ОД на МВР
Ловеч, а подпис на издателя му не се изисква, тъй като законът не предвижда
такъв реквизит с оглед и обстоятелството, че процедурата по чл.189, ал.4-11 от ЗДвП е облекчена за санкционирането на този вид нарушения, в сравнение с тази
по ЗАНН.
Предвид на изложеното съдът счита, че наказанието е законосъобразно
наложено и приема посочените във фиша фактически констатации за реално
отразяващи случилото се, поради което обжалваният електронен фиш следва да бъде
потвърден, като законосъобразно издаден.
Наложеното на жалбоподателя Г. наказание е съгласно предвиденото в
разпоредбата на чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП - глоба в размер на 650 лева, който
размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за
намаляването му.
Водим от горното и
на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за
налагане на глоба серия К, № 3597017 на ОД на МВР Ловеч, с който на И.М.Г. ***, ЕГН : **********, му е наложено административно
наказание - глоба в размер на 650 лева на основание чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП,
като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч
в 14 - дневен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :