Р Е Ш Е Н
И Е
№….
гр. София, 27,07,2021г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І 14 състав, в открито заседание на двадесет
и осми юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Красимира
Георгиева, като разгледа докладваното от съдия М. Апостолова,
гр. дело №9365 по описа за 2020год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.235 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявен от В.В.Х. иск, с правна квалификация чл. 439,
ал.1 от ГПК, с който се иска установяване по отношение на „Е.М.“ ЕООД, че
ищецът не дължи следните суми: 28535,75лв.
– главница по договор за кредит от 26,09,2008год., 2564,14лв. – лихва за периода от 30,07,2011год. до 01,12,2011год. и
1382,99 лв. – разноски в заповедното
производство, за които е издаден изпълнителен лист от 16,12,2011год. по гр.д. №
53130/2011год. на СРС, 76 състав и е образувано изпълнително дело №20128380401912
по описа на ЧСИ М.Б., с район на действие СГС, рег. № 838 на КЧСИ.
Излагат се съображения, че в период 23,03,2012год. – 13,05,2014год. по
изпълнителното дело са извършвани изпълнителни действия, в резултат на които са
събрани суми в размер на 311,93лв., като последният превод на събрани суми в
размер на 30 лв. към ответника е настъпил на 28,11,2014год. На 21,05,2018год.
ответникът е поискал прекратяване на изпълнителното дело и връщане в оригинал
на изпълнителния лист, в резултат на което изпълнителното дело е прекратено и
са вдигнати всички обезпечителни мерки. Навеждат се доводи, че последното
прекъсване на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и на погасителната давност е
настъпило на 28,11,2014год. с извършване на последното плащане към взискателя.
Твърди се, че изпълнителното дело е прекратено по силата на закона на
28,11,2016год. Посочва се също така, че погасителната давност по отношение на
вземанията е изтекла към 28,11,2019год..
Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира
разноски.
Ответникът-„Е.м.“ЕООД в указания
законоустановен срок по чл. 131 от ГПК, излага становище за недопустимост и
неоснователност на предявения иск. Не оспорва сключването на договор за
прехвърляне на спорното вземане на „Е.М.“ ЕООД от 29,10,2018год. Поддържа да
липсва правен интерес от предявяване на иска, тъй като соченото от ищеца
изпълнително дело е прекратено по молба на „ОТП факторинг“ЕАД още преди договор
за цесия от 29,10,2018год., поради което исковата претенция е недопустима.
Поддържа да има задължение да подава информация за кредитна задлъжнялост на
своите длъжници до ЦКР към БНБ, съгласно чл.4, ал.1, т.2 от Наредба
№22/16,07,2009год. за централния кредитен регистър, без значение дали вземането
е погасено по давност, но това обстоятелства не сочи на правен интерес, тъй
като не е действие по принудително уреждане на
отношенията с длъжника. При условията на евентуалност при уважаване на
иска моли разноските по делото да бъдат възложени на ищеца на осн.чл.78, ал.2
от ГПК, тъй като „Е.м.“ ЕООД не е дало повод за завеждане на делото.
Съобразно изложеното е заявено становище за неоснователност на исковата
претенция. Заявено е възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за
разноските на ищеца.
При така
изложеното след като обсъди доказателствата по делото и на
осн.чл.235 от ГПК, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
От изпълнителен лист, издаден на 16,12,2011год. по
ч.гр.д. № 53130/2011год. на СРС, Г.О., 76 с-в., издаден въз основа на заповед за изпълнение от 16,12,2011год.
по същото дело, е видно, че ищецът В.В. Х.
е осъден да заплати на „Банка ДСК“ЕАД
следните суми: 28535,75лева-главница
по договор за кредит от 26,09,2008год., 2564,14лева-
лихва за периода от 30,07,2011год. до 01,12,2011год., ведно със законна лихва
върху главницата от 02,12,2011год. до изплащане на вземането, както и разноски
в размер на 1382,99лв.
Въз основа на издадения изпълнителен лист, „Банка ДСК“ЕАД е инициирала с молба от 09,03,2012год. изпълнително дело
№20128380401912 по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 на КЧСИ. Към молбата освен
посочения изпълнителен лист е приложена и заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 53130/2011год на СРС, Г.О., 76 с-в. Заповедта е издадена срещу същото лице, за суми,
идентични с тези по изпълнителния лист и с еднакво основание - Договор за банков кредит от 26,09,2008год.
От приложените в кориците на изпълнителното дело документи се
установява, че ЧСИ е оформил и изпратил на длъжника покана за доброволно
изпълнение, с отбелязване че е връчен, подлежащия на изпълнение акт /л. 12 от изп.дело/ на 05,04,2012год.
В периода от 26,03,2012год. до
06,04,2012год. са наложени запори на вземания на длъжника в множество банки в страната.
По
молба на О.ф.Б. ЕАД, правоприемник на О.ф.Б. ЕООД от 29,03,2013год. /л. 56 от
изп.дело/, въз основа на договор за
цесия от 12,07,2012год., на основание чл. 429, ал. 1 от ГПК лицето е
конституирано като взискател/стр.73 от делото/.
С
молба от 10,05,2013год. /л. 67 от изп.дело/, взискателят „О.ф.Б.“ЕООД е поискал
извършване на изпълнителни действия чрез налагане на запор върху трудовото възнаграждение на ищеца получавано от Юнион ивкони. Запорното съобщение е получено
на 16,05,2013год.
Ново
запорно съобщение е връчено на 14,05,2014год. /л. 68 от ИД/.
С
молба от 21,05,2018год. /л. 75 от изп.дело/, взискателят „О.ф.Б.“ЕАД е поискал прекратяване
на делото и връщане на оригинал на изпълнителен лист,
ведно с документите по чл.417 от ГПК и
препис от покана за доброволно изпълнение.
Въз
основа на постановление от
22,05,2018год. изпълнителното дело е прекратено на осн.чл.433, ал.1, т.3 от ГПК.
С
протокол от 22,06,2018год. са върнати изпълнителен лист и документи по чл.417
от ГПК на взискателя. Със съобщения от
26,06,2018год. са вдигнати наложените запори по вземания на длъжника от
търговски банки.
С
договор за цесия от 28,09,2018год. О.ф.Б. прехвърля на Е.м. ЕООД вземанията по
просрочени кредити в лева и евро, сред които и вземанията срещу ищеца./86стр./
При така изложената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен
е отрицателен установителен иск с пр.кв. чл.
439, ал.1 от ГПК за установяване недължимост на вземане, за което е издадена
заповед за незабавно
изпълнение по реда на чл.417 от ГПК.
Разпоредбата на чл.439 от ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Следователно
релевантните факти, обуславящи основателност на исковата претенция, са свързани
с установяване по безспорен начин от ищеца на възникнал след издаването на съдебния акт
/в случая заповед за изпълнение/ юридически факт, довел до погасяване на вземането по него. В тежест на
ответника е да установи спиране, съответно прекъсване на погасителната давност
относно вземането.
По основателността на иска:
Тъй като процесната хипотеза касае вземане, което не е установено с
влязло в сила решение, то приложимата материално-правна разпоредба, касаеща
давността съгласно чл.110 ЗЗД и чл.111, б.“в“ от ЗЗД е пет години относно
главницата и разноски и три години относно претенцията за договорна и мораторна
лихва. Неприложима е нормата на чл.117, ал.2 от ЗЗД, доколкото същата е
специална и касае влязло в сила решение, поради което не може да бъде
тълкувана разширително.
Съгласно т. 14 от ТР № 2/2013 на
ОСГТК на ВКС заявлението за издаване на заповед за изпълнение, доколкото не е
предявен иск по чл.
422 ГПК, не прекъсва давността за вземането на осн.чл.
116, б."б" от ЗЗД. Заповедното производство е уредено
като част от изпълнителния процес и затова заявлението за издаване на заповед
за изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска за
съществуване на вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК предявяването на този
иск има обратно действие, само ако е спазен срокът по чл. 415, ал. 1 ГПК. Ако
иск не е предявен или ако е предявен след изтичането на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, давността не се счита прекъсната със депозиране на заявлението.
Давността не се прекъсва и с влизане в сила на заповедта за изпълнение или и с изтичане на срока за
възражение по чл.414 от ГПК, предвид ограничителния характер на чл.116 от ЗЗД, сочещ на основанията за
прекъсване на давността, който не може да се тълкува разширително. Действително
признаването на вземането може да се
обоснове с конклудентни действия на длъжника, но бездействието да подаде
възражение не е равнозначно на признаване на
вземането.
Съгласно разясненията дадени с тълкувателно решение
№2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително
дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от
дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/ - насочването на
изпълнението, чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми
от проданта или на плащания от трети задължени лица.
Съгласно
разясненията дадени с т. 10 на ТР № 2/2015 ВКС и на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8
от ГПК, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години изпълнителното производство се прекратява по право
като новата погасителна давност за вземането започва да тече от датата на която
е поискано или предприето последното валидно изпълнително действие. Фактът на
прекратяване на изпълнителното производство има отношение за основателността на
предявения отрицателен установителен иск, доколкото това е крайният момент, до
който е дължима преценката относно предприемането на валидни изпълнителни
действия, прекъсващи давността за събиране на вземането. След прекратяване на
принудителното изпълнение съдебният изпълнител няма компетентност да извършва
изпълнителни действия и служебно следва да вдигне наложените запори и възбрани.
Относно погасяване
на вземането по давност, съдът изхожда от мотивите към т. 10 от ТР № 2/20158 г.
на ВКС, съгласно които при изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Искането да бъде приложен определен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, но давността се прекъсва с предприемането на
всяко действие за принудително изпълнение. В този смисъл преценката дали е
изтекла погасителната давност за процесните вземания се извършва като се
съобразят конкретните действия по принудително изпълнение, които се считат
приложени съобразно чл. 450 ГПК, получаване на съобщение съгласно чл. 450, ал.
2 от ГПК, връчване на съобщението до трето лице по смисъла на чл. 507 ГПК,
вписване на възбрана и др.
Изпълнителното дело
е образувано преди постановяването тълкувателно решение от
26,05,2015год. по тълк.дело с №2/2013год. на ОСГТК на ВКС, с което се обявяват
за изгубили действие постановките на ППВС № 3 от 18,11,1980год., съгласно които
по време на изпълнителното производство давност не тече. В този смисъл спорен е
въпросът кой от двата тълкувателни акта е приложим.
Съдът следва да съобрази постановеното по реда на
чл.290 от ГПК Решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г., Г. К.,
ІV Г. О. на ВКС. Съгласно установеното с цитираното решение последващи
тълкувателни решения нямат подобно на първоначалните такива обратно действие и
започват да се прилагат от момента, в който са постановени и обявени по
съответния ред. В този случай решението,
с което се постановява тълкувателният акт се състои от две части. С първата от
тях се дава новото тълкуване на правната норма, а с втората се обявява за
загубил сила предшестващи тълкувателен акт. Втората част поражда действие от
момента на постановяването на новото ТР, поради което и от този момент
предшестващият тълкувателен акт престава да се прилага. Затова установеното с
новото ТР тълкуване на правната норма ще може да бъде прилагано от съответните
органи, за които то е задължително, по случаите които са от тяхната
компетентност, когато въпросът е отнесен за разрешаване до тях, след приемането
на новото ТР или по такива, които са били заварени към този момент. В тези
случаи, ако преди постановяване на новото ТР са се осъществили факти, които за
от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили
правните си последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед на
тълкувателното ППВС или ТР, което е било действащо към момента на настъпването
на последиците.
В решението се посочва, че такъв е случаят, при който
съгласно даденото с ППВС № 3/18.11.1980 година тълкуване образуването на
изпълнителното производство прекъсва давността като по време на изпълнителното
производство давност не тече. С т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено
по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, обаче е дадено съвсем различно
разрешение като е прието, че в изпълнителното производство давността се
прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото
започва да тече нова давност, но давността не се спира и във връзка с това е
отменено цитираното ППВС.
Прието е извършената с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година,
постановена по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС №
3/18.11.1980 година да поражда действие от датата на обявяването на ТР, като
даденото с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013
година на ОСГТК на ВКС разрешение се прилага от тази дата и то само по
отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към
тези, които са приключили преди това.
Предвид горецитираната практика, в конкретния случай,
до постановяването на тълкувателното решение по тълк. дело № 2/2013 на ОСГТК на
ВКС на 26,06,2015 год., в отношенията между страните следва да бъдат приложени
постановките на ППВС № 3/18,11,1980год., съгласно което по време на образувано
изпълнително дело по отношение на вземането давност не тече.
Изпълнителното дело е образувано по молба на „Банка
ДСК“ЕАД от 09,03,2012год., към молбата е приложен изпълнителен лист по ч.гр.д. № 53130/2011год. на СРС, Г.О., 76 с-в. и
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 53130/2011г. на СРС, Г.О., 76 с-в.
От
значение за правата на длъжника и възможността му да се противопостави на
заявените срещу него права е връчването на заповедта за изпълнение, с
отбелязване за издадения изпълнителен лист /така чл. 418, ал. 5 от ГПК/. В случая
заповедта за изпълнение е връчена и същата е влязла в сила. Във всеки случай,
това би имало отношение към началото на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК и
влизането в сила на заповедта за изпълнение. Следва да се отбележи, че дори
заповедта да не е влязла в сила, това не би било пречка за предявяване на
установителен иск за несъществуването на процесните вземания – в този смисъл
Определение № 318 от 09.07.2019 г. по ч. гр. д. № 2108/2019 г., Г. К., ІV Г. О.
на ВКС.
С образуване на изпълнителното дело давността е прекъсната и след този
момент давността по отношение на процесните вземания е спряла да тече.
Спирането на давностния срок ще е налице обаче доколкото
изпълнителното дело е висящо и не е прекратено. В този смисъл, с оглед данните
по делото съдът намира взискателят да
е поддържал висящността на производството по смисъла на чл. 433, ал. 1,
т. 8 от ГПК. След образуване на делото на
09,03,2012год. са предприети действия по налагане на запор. В двугодишния
период след този момент, по делото се установява предприемането на действия от
взискателят. Доколкото давност относно вземането не тече, то извършването
на действия на взискателят, които
поддържат производството, съдът намира
да са релевантни за поддържане
висящността на изпълнението - искане за налагане на запор на 10,05,2013год. и 14,05,2014год.
Ето защо до 26,06,2015год. не е налице прекратяване на делото по смисъла на
чл.433, т.8 от ГПК, поради бездействие
от страна на кредитора.
С постановяването
на ТР № 2/2013 на ОСГТК на ВКС на 26,06,2015год. и обявяването на постановките на ППВС № 3/18.11.1980 година за изгубило сила, по отношение на процесните
вземания е започнал да тече нов давностен срок. В същото време перемпторният срок не е прекъснат по молба
на О.ф.Б. поради което на осн.чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнителното дело
е прекратено на 14,05,2016год.
След този момент, когато вече е в действия ТР №2/26,06,2015год. годно да
прекъсне давността изпълнително действие не е предприето.
Към датата на исковата молба 03,09,2020год. приложимата пет
годишна давност за главницата е изтекла.
Настоящият състав намира, че при изчисляването на
срока следва да се вземат предвид разпоредбите на чл.3 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020
г. и за преодоляване на последиците, както и
съответните изменения на цитираната разпоредба.
Поради обявяване на извънредно положение с решение
на Народното събрание от 13.03.2020г. със Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г. (обн. ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) и на осн. чл. 3, ал. 1, т. 2, спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват
права от частноправните субекти. Поради това, считано от 13.03.2020 г., срокът по чл.110 от ЗЗД е спрял да тече. Съгласно § 13, ал. 1 от ЗИД на Закона за изменение и допълнение на Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
народното събрание от 13 март 2020 г., сроковете по чл. 3, т. 2 относно
"други срокове" в досегашната редакция, спрени от обявяването на
извънредното положение до влизането в сила на този закон, продължават да текат
след изтичането на седем дни от обнародването му в " Държавен вестник ". Съдът намира, че §13, ал.1 досежно измененита на чл.3, т.2 от закона, касае
именно „други срокове“, но не и
давностните такива посочени в чл.3, т.2 от закона при ред ДВ, бр.28/2020год.
Ето защо за периода от 13,03,2020год. до 13,05,2020, когато е отменено
извънредното положение давност не тече /2месеца/. Ето защо срокът следва да се
счита продължен от 26,06,2020год., когато изтича пет годишната погасителна
давност с 2 месеца или следва да се счита изтекъл след 26,08,2020год. С оглед датата
на исковата молба депозирана на
03,09,2020год. се налага извод
погасителната давност за главница и разноски да е изтекла.
По отношение на вземането за законна лихва е приложим
тригодишен давностен срок по смисъла на
чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, с оглед което погасена по давност е лихвата преди 03,09,2017год. Видно от издадения ИЛ търсената лихва за е за
периода 30,07,2011год. до 01,12,2011год., поради което е погасена по давност.
Ето защо исковата претенция е основателна.
По разноските:
С оглед изхода на
спора, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца се дължат разноски, но по делото
няма данни да са извършени, поради което не се присъждат.
На
оосн.чл.38 от Задв. на адв. Д. И.Б. се
дължат разноски в размер от 1504,48лв., определен съгласно цената на исковата претенция по чл.7, ал.2 от НМРАВ и
данните за договорено адв.
възнаграждение по чл.38 от Задв. /Възражението на ответника за възлагане на
разноските на ищеца по реда на чл.78, ал.2 от ГПК, съдът намира за
неоснователно, тъй като ответникът не е признал иска, независимо от изложените
доводи да не е дал повод за завеждане на
делото, поради което не е налице хипотезата на чл.78, ал.2 от ГПК. Възражението
за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК е неоснователно, тъй като адв. възнаграждение
е определено по минимум съобразно НМРАВ/.
Мотивиран от горното СГС
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения
от В. В.
Х., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, кантора 106 иск с правна
квалификация чл. 439, ал. 1 от ГПК, за признаване за установено по
отношение на „Е.м.“ЕООД,
ЕИК ******, със седалище и адрес *** П.-К.№6Б, сграда Матрикс Тауър, че В.В. Х. не дължи сума в размер на 28535,75лв. – главница по договор
за кредит от 26,09,2008год., 2564,14лв.
– лихва за периода от 30,07,2011год. до 01,12,2011год. и 1382,99 лв. – разноски в заповедното
производство, за които е издаден изпълнителен лист от 16,12,2011год. по гр.д. №
53130/2011год. на СРС, 76 състав и е образувано изпълнително дело
№20128380401912 по описа на ЧСИ М.Б., с район на действие СГС, рег. № 838 на
КЧСИ поради погасено по давност право на принудително изпълнение.
ОСЪЖДА „Е.м.“ЕООД, ЕИК ******, със съд.адрес *** П.-К.№6Б, сграда
Матрикс Тауър да заплати на адв. Д. И.Б. на осн.чл.38, ал.2 от Задв. сума в размер на 1504,48лв.-адв.възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: