РЕШЕНИЕ
№ 44
гр. Радомир, 25.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНТОН Р. ИГНАТОВ
при участието на секретаря ИЛ. ЕВТ. СТ.
като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Административно
наказателно дело № 20241730200055 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК, във връзка с чл.72 от
ЗМВР.
Делото е образувано по жалба на Г. И. П., ЕГН **********, с адрес: гр.Б., обл.К.,
ул.“Св. Ив. Р.“ № ., против заповед за задържане на лице рег. № ../03.02.2024 г., издадена от
Б. Б. – ст.полицай в РУ - Радомир към ОД на МВР- Перник, с която на основание чл.72, ал.1,
т.7 ЗМВР, жалбоподателят е задържан за срок от 24 часа в РУ - Радомир. Жалбоподателят
твърди, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, като издаден в нарушение
на административнопроизводствените правила и приложимите материалноправни норми.
Моли съда да отмени оспорената заповед.
В проведеното съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява,
представлява се от адв.Е. К. от САК, която поддържа жалбата и моли съда да отмени
оспорената заповед, като незаконосъобразна. Претендира присъждане на направените
съдебни разноски.
Ответникът Б. Б. – „ст. Полицай“ в РУ – Радомир не се явява, представлява се от
гл.юрисконсулт към ОДМВР Зв. Вл.. Същата моли съда да отхвърли жалбата, като
неоснователна и моли да бъдат присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Районна прокуратура – Перник, Териториално отделение – Радомир, редовно и
своевременно призована, не изпраща представител и не изразява становище.
1
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2
ГПК, във връзка с чл. 144 АПК приобщените по делото писмени доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
От фактическа страна.
В изпълнение на разпореждане от 19.02.2024 г. на настоящия съдебен състав по
делото е представено от административния орган заверено копие от цялата административна
преписка по издаването на заповед за задържане на лице УРИ 328зз-8/.2024 г., на РУ-
Радомир, видно от която Г. И. П. е задържан с.Червена могила, общ.Радомир, обл.Перник,
на 03.02.2024 г., в 18.40 ч., след което е извършен личен обиск, при който не са намерени и
иззети движими вещи от жалбоподателя. Същият е попълнил декларация за правата на
задържано лице. Освободен е на 04.02.2024 г., в 16.00 ч., като са му били върнати иззетите
вещи.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Бл.
К., който е полицейски служител в РУ – Радомир и от чиито показания се установява, че
03.02.2024 г. колегите Б. Б. и М. били в състава на автопатрул 442 и били изпратени по
сигнал за пребито животно от жалбоподателя. Заварили на място лицата, подали сигнала.
След около 5-10 минути пристигнал жалбоподателят, чието име не си спомня и който бил
във видимо нетрезво състояние. Миришел на алкохол. Държал се спрямо хората много
арогантно. Казал, че ще убие този, който му влезе в двора. Мястото било двор с две къщи.
Хората показали кой къде живее. Имало животно котка, който по техни данни той е ударил.
Лицето било задържано и отведено в РУ – Радомир. След това било настанено в ареста на I-
во РУ- Перник. Свидетелят не може да каже дали са извършвани процесуални действия
след това. По преценка на свидетеля се налагало задържането на лицето. Във въпросния
двор жалбоподателят гледал възрастен човек, от чиито обяснения това било установено.
При така установените факти, настоящият съдебен състав, като извърши по реда на
чл.168, ал.1 АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл.146 АПК, достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК, от надлежна страна, имаща правен
интерес да оспори заповедта, като неин адресат, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Видно от доказателствата по представената преписка УРИ 328зз-8/.2024 г., на РУ-
Радомир, към датата на издаване на заповедта за задържане Б. Б. е бил на длъжност
„ст.полицай“ в РУ - Радомир към ОД на МВР- Перник, като това не е оспорено от страна на
жалбоподателя. Ето защо съдът приема, че същият е притежавал качеството на полицейски
орган, по смисъла на чл.57, ал.1 от ЗМВР. В случая компетентността на полицейския орган
да задържа лица произтича пряко от нормата на чл.72, ал.1 от ЗМВР. Оспорената заповед е
издадена от компетентен орган.
Не са налице основания за отмяната й в условията на чл. 46, т. от АПК. Същата
2
притежава изискуемата форма за действителност.
Оспорената заповед изпълва съдържанието посочено в чл. 4, ал. от ЗМВР. В нея са
посочени името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, основанието за
задържането, данни, индивидуализиращи задържаното лице, датата и часът на задържането,
ограничаването на правата на лицето по чл.72 от ЗМВР, както и данни, че задържания е
уведомен за правото му на адвокатска защита от момента на задържането и за правото му да
обжалва пред съда законността на задържането. Посочено е в заповедта и правно основание
за задържането, това на чл.72, ал.1, т.7 от ЗМВР.
Относно фактическите основания и по силата на Тълкувателно решение 16/1975 г. на
ОСГК, оспорената заповед не страда от порок на формата, защото, мотивите на акта са
изложени в административната преписка. Предвид горното не се констатираха от съда
отменителни основания по чл.146, т.2 от АПК. При издаването на заповедта са спазени
процесуално правните разпоредби на ЗМВР.
Жалбоподателят към момента на задържането е бил пълнолетен и сам е могъл да
ръководи постъпките си, както и да разбира свойството и значението на извършеното. След
задържането на оспорващия от самия него е попълнена и подписана Декларация по чл.74,
ал.3 от ЗМВР и са му разяснени правата по чл.72, ал.5 и ал.6 от ЗМВР, съответно чл.74, ал.2,
т.6 от цитирания нормативен акт.
Оспорваната заповед е и материално законосъобразна. В разпоредбата на чл.72, ал.1
от Закона за Министерство на вътрешните работи са посочени основанията, при наличието
на които полицейските органи могат да задържат лице, едно измежду които е и когато има
данни, че лицето е извършило престъпление.
По правната си същност, мярката: "Задържане за срок от 24 часа", чиято уредба е
регламентирана в чл.72–75 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка-
административното разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната
сфера на адресата. Предпоставка за 24-часовото задържане е наличието на факти и
обстоятелства от които може да се направи обосновано предположение, че задържаното
лице е извършило или е съпричастно към процесно противоправно деяние- посегателство
върху животни. Целта на закона е задържането, като превантивна мярка да предотврати
възможността задържаното лице да продължи със своето неправомерно поведение, да се
укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително разследване при
необходимост. Следва да се приеме, че възможността на органите на МВР да приложат
принудителната административна мярка "Задържане за срок до 24 часа" е дейност, свързана
с разкриването на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова. Тази мярка се
предприема от полицейските органи в условията на оперативна самостоятелност. От
доказателствата по делото е видно, че са съществували данни, според които
жалбоподателяте съпричастен към извършване на конкретно престъпление, като е
поддържал агресивно поведение спрямо подалите сигнала, под очевидно въздействие на
3
алкохол.
Задържането е извършено на законово основание, предвидено в нормативен акт–
закон и в този смисъл не може да се приеме, че ограничаването на свободата на
жалбоподателя е необосновано и в нарушение на ЕКЗПЧОС.
Основната цел на задържането на лица по чл.72, ал.1, т.7 от ЗМВР, като
принудителна мярка е свързана с осигуряването на възможност за събиране на
доказателства, при предотвратяване на възможността съпричастните лица да укрият
доказателства, да се укрият, да осуетят разследването, да подпомогнат други лица да
избегнат наказателно преследване или да им въздействат с оглед укриване на доказателства
или лъжесвидетелстване, както и предотвратяване на неправомерното поведение.
Не са налице предпоставки за отмяна на заповедта в условията на чл.146, т.4 от АПК.
Заповедта е издадена и е в съответствие с целта на закона да се предотвратяват и разкриват
престъпления, като временно се ограничават правата на лица, за които има данни, че са
извършили престъпления, в това число и правото им свободно да се придвижват в
пространството. Мярката е приложена в съответствие с предвиденото в ЗМВР основание на
чл.72, ал.1, т.7 от ЗМВР и е спазена регламентираната процедура. Няма допуснато
нарушение на нормите на чл.5 от ЕКЗПЧОС. Съгласно чл.5, т.1 от последната, никой не
може да бъде лишен от свобода, освен в изброените случаи и в съответствие с процедурите,
предвидени от закона. В чл.5 §1 се изисква на първо място задържането да е
"законосъобразно", което включва условието да бъде спазен редът, предписан от
националния закон. Така, чрез изискването за законосъобразност, Европейската конвенция
препраща по същество към националното право. По тези причини издадената заповед
съответства и на целта на закона.
Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.2 от АПК административният акт и неговото
изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по- голяма степен от най-
необходимото за целта, за която актът се издава. В контекста на принципа по чл.6, ал.2 от
АПК прилагането на ПАМ по чл.72, ал.1, т.7 от ЗМВР, следва да е оправдано от гледна
точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на
законовата цел.
По разноските:
С оглед изхода на делото, искането на процесуалния представител на ответника за
присъждане на направените съдебни разноски следва да се уважи. В този смисъл съдът
намира, че следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.,
което да бъде заплатено от жалбоподателя по сметка на ОДМВР- Перник, предвид това, че
ответникът по жалбата е бил защитаван от юрисконсулт.
Предвид гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 пр. последно от АПК, съдът
РЕШИ:
4
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Г. И. П., ЕГН **********, с адрес: гр.Б.,
обл.К., ул.“Св. Ив. Р.“ № ., против заповед за задържане на лице рег. № ./03.02.2024 г.,
издадена от Б. Б. – „ст.полицай“ в РУ - Радомир към ОД на МВР- Перник, с която на
основание чл.72, ал.1, т.7 ЗМВР, жалбоподателят е задържан за срок от 24 часа в РУ -
Радомир.
ПОТВЪРЖДАВА заповед за задържане на лице рег. № ./03.02.2024 г., издадена от Б.
Б. – „ст.полицай“ в РУ - Радомир към ОД на МВР- Перник.
ОСЪЖДА Г. И. П., ЕГН **********, с адрес: гр.Б., обл.К., ул.“С. Ив. Р.“ № ., да
заплати на Областна дирекция на МВР - Перник, със седалище и адрес на управление
гр.Перник, ул.„Самоков“ № 1, сумата от 100 лв. (сто лева)- юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Административен съд - Перник в 14-дневен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
5