МОТИВИ
към Решение № / 260000, постановено по АНД № 1/ 2021 г. по описа на Районен съд -
Ивайловград.
На осн. чл.3,
ал.1, б. „а“ от УБДХ в РС – Ивайловград
е внесен от РУ- Ивайловград при ОДМВР – Хасково, Акт за констатиране на дребно
хулиганство срещу лицата С.М.Ю. *** и Х. ***.
Нарушителите С.М.Ю. и Х.Ф.Х. се явяват лично. Заявяват, че
не желаят адвокатска защита. Дават
обяснения по същество. От обясненията на нарушителя С.М.Ю. става ясно, че
причина за инцидента между него и св. Б.М.Е. е инцидент в новогодишната нощ,
когато нарушителят Ю. изгонил брата на Б.Е., защото ударил жена си.
Съдът след
като прецени събраните по делото доказателства във връзка с обясненията на
нарушителите и свидетелските показания прие за установено следното:
На
02.01.2021 г., двамата нарушители били в гр. Крумовград. Прибрали се около
19.30 ч., когато нарушителят С.Ю. започнал пререкания по телефона със св. Б.Е..
Нарушителят Ю. се обадил на нарушителя Х.
и двамата, заедно с жената на Ю. – С. Б. М. около 20.30 ч. отишли в с.
Белополци, пред дома на М.Е.Е. ***, където живее и Б.Е. и започнали с ругатни и
псувни да подканят Б.Е. да излезе навън. Освен с ругатни и псувни, започнали да
удрят пътната врата и да хвърлят камъни по прозерците, вследствие на което
счупили един прозорец и решетки на входната врата.
Действията
били извършени пред свидетелите М.М.Е., Б.М.Е., М.Е.Е. и Д.Д.Х., живущи на адреса
В обясненията
си, дадени пред съда, нарушителите С.Ю. и Х.Х., като цяло не отричат
установената фактическа обстановка, но твърдят, че са били чакани с бухалка от
св. Б.Е., който е ударил нарушителя С. Ю.. Не отричат факта, че са счупили
решетките на входната врата, като всеки от тях счупил по една решетка, но
твръдят че придружаващата ги С. Б. М. е
счупила прозореца.
Фактическата
обстановка, се потвърждава от показанията на свидетелските показания, както и
от обясненията на нарушителите, поради което съдът кредитира тези гласни
доказателствени средства.
Така описаната
фактическа обстановка се установява и от показанията на разпитаните в хода на
съдебното следствие свидетели, писмените доказателства приложени към Акта за
установяване на дребно хулиганство от 03.01.2021 г.
Не се
потвърждават твърденията на двамата нарушители, че св. Б.Е. е ударил с бухалка
нарушителя, както и, че прозорецът е бил счупен от С. Б. М.
Нарушителят С.М.Ю. е
р. на *** в гр. Крумовград, Кърджалийска област, живущ ***, турски произход,
български гражданин, с основно образование, неженен, неосъждан, безработен, с
ЕГН **********, женен, осъждан - реабилитарен, безработен, с ЕГН **********
При така изяснената
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира, че С.М.Ю., следва да бъде признат за виновен за това, че :
На 02.01.2021 г. около 20.30 ч. в с. Белополци, общ. Ивайловград, Хасковска област на
публично място – на улицата, пред дома
на М.Е.Е.,*** извършил непристойна проява, изразена в ругатни, псувни и други
неприлични изрази пред лицата М.М.Е., Б.М.Е., М.Е.Е. и Д.Д.Х., с които действия
се нарушава общественият ред и спокойствие, но поради своята по-ниска степен на
обществена опасност не представлява престъпление по чл. 325 от Наказателния
кодекс.
Нарушителят Х.Ф.Х.
е р. *** г. в гр. Крумовград, Кърджалийска област, живущ ***, турски произход, български
гражданин, с основно образование, неженен, неосъждан, безработен, с ЕГН **********
При така
изяснената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира, че Х.Ф.Х.,
следва да бъде признат за виновен за
това, че :
На 02.01.2021 г. около 20.30 ч. в с. Белополци, общ. Ивайловград, Хасковска област на
публично място – на улицата, пред дома
на М.Е.Е.,*** извършил непристойна проява, изразена в ругатни, псувни и други
неприлични изрази пред лицата М.М.Е., Б.М.Е., М.Е.Е. и Д.Д.Х., с които действия
се нарушава общественият ред и спокойствие, но поради своята по-ниска степен на
обществена опасност не представлява престъпление по чл. 325 от Наказателния
кодекс.
Хулиганството
само по себе си е немаловажно деяние, нарушаващо общоприетите правила за
поведение в обществото, но в случая от установените по-горе обстоятелства, се
касае за проява с по-ниска степен на обществена опасност от тази на
престъплението „хулиганство” по смисъла на чл. 325 от НК. Съдът от правна
страна намира, че нарушителите с гореописаните деяния са нарушили обществения
ред и спокойствие на гражданите, но поради своята по-ниска степен на обществена
опасност, деянието не представлява
престъпление по чл. 325 от НК , а съдът го квалифицира като проява на дребно
хулиганство по смисъла на чл.1 ал.2 от УБДХ. Деянието е извършено виновно от
лицата, посочени в акта като нарушители.
При
индивидуализиране на административното наказание по вид и размер, съдът отчете
поведението на нарушителите в инцидента, а така също и степента на обществена опасност както на
деянието, така и на извършителя. Като смекчаващо вината и отговорността
обстоятелство следва да са посочи, че до извършването на деянието нарушителите не са били санкционирани за друга проява на дребно
хулиганство. Като отегчаващи вината и отговорността обстоятелства – незачитането
на установения в страната правов ред, както и липсата на самокритичност.
Практиката на
ВС и ВКС (вж. Решение № 521 от 02.12.2013 г. по н.д.№ 1796/2013 г., н.к. III н.о. на ВКС) не изключва,
че действията по нарушаване на обществения ред могат да произхождат и от „личен
мотив“, когато те са насочени към нарушаване на обществения ред и към явно
неуважение на обществото, а не към нарушаване на конкретни лични субективни
права на гражданите. В случая данните за лична неприязън между нарушителите С.М.Ю. и Х.Ф.Х. от една страна и свидетеля Б.М.Е.
от друга, които са предхождали и съпътствали действията на нарушителите, не
сочат за престъплание против личността, а за такова против обществения ред. От
данните по делото безспорно е установено, че непристойната проява е изразена по
начин, който грубо нарушава реда и общественото спокойствие, а не са отнася
конкретно и само до засягане на субективни права.
По отношение вида
и размера на административното наказание, съдът съобрази социалния статус на
нарушителите, тяхното процесуално поведение, както и степента на обществена
опасност, поради което намира, че с налагане на наказание „Глоба” в размер на минимално предвидения в Указа, ще
се реализират целите на индивидуалната и генералната превенция, а именно да се
подтикнат осъдените към промяна в техния мироглед така, че те да започнат да се
съобразяват с установените в обществото правила и добри нрави, както и да създаде у тях контрамотив към
извършването на ново престъпление. От друга страна ще се въздейства върху
интелекта и волята на останалите граждани да не вършат престъпления.
Съдът счита,
че в този си вид решението ще изиграе своята възпираща, превантивна и
възпитателна роля.
Воден от
горните съображения, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
:
(Живко
Янков)