РЕШЕНИЕ
№ 76
гр. ХАСКОВО, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
ТОДОР ИЛК. ХАДЖИЕВ
при участието на секретаря П.Д. Д.-Ш.
като разгледа докладваното от ТОДОР ИЛК. ХАДЖИЕВ Въззивно
гражданско дело № 20215600500770 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на В. Р. Д. чрез назначения му особен
представител адв. В. З. против Решение № 260429/ 27.10.2021 г. по гр. д. №
2223/ 2020 г. на Районен съд – Хасково, с което са уважени предявените от
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД искове по чл. 415 ГПК за сумата от 8
106. 09 лв. – главница; 4816. 51 лв. - договорна лихва за периода 20.04.2018 г.
до 05.03.2020 г.; 2065. 33 лв. – лихва за забава за периода 21.04.2018 г. –
01.06.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, за които е
издадена Заповед № 390/ 05.06.2020 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 971/ 2020 г. на РС – Хасково.
В жалбата се прави оплаквания за незаконосъобразност на
постановеното решение, като се оспорва извода на районния съд, че
длъжникът В. Р. Д. е уведомен за извършената цесия. Поради това се иска да
се отмени обжалваното решение и се постанови ново, с което да се отхвърли
предявеният иск.
Въззиваемият „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД чрез
1
пълномощника си оспорва жалбата.
Хасковският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с доводите на страните, намира следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от
легитимирана страна и против съдебен акт, подлежащ на съдебен контрол,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е предявила против В.Д. Р.
при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно
основание 415, ал. 1, т. 1 вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД общо за сумата от 14 987.
93 лв., от които 8 106. 09 лв. – главница по Договор за потребителски кредит
№ ***г. с „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България“; 4 816. 51
лв. - договорна лихва за периода 20.04.2018 г. - 05.03.2020 г.; 2 065. 33 лв. –
обезщетение за забава за периода 21.04.2018 г. до датата на подаване на
заявлението.
По делото не е спорно, че на 06.01.2016 г. между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С. А., клон България“ и В.Д. Р. е сключен Договор за
потребителски кредит № *** г., по силата на дружеството е предоставило на
ответника паричен заем в размер на 10 000 лв. със срок на погасяване
05.02.2021 г.
С рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017
г. „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България“ е продало на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД вземания, подробно описани в
Приложение № 1, сред които и вземанията към ответника В.Д. Р.
Основното възражение в жалбата е съсредоточено върху въпроса дали
длъжникът е бил надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на
вземането. В разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е предвидено, че, за да
произведе действия по отношение на длъжника, цесията трябва да му бъде
съобщена от предишния кредитор /цедента/. Законът не поставя изисквания
за формата и начина, по които това уведомяване следва да се извърши. Целта
е длъжникът да бъде защитен при изпълнение на неговото задължение, като
плати на надлежно легитимирано лице, което е носител на вземането. В
практиката на Върховния касационен съд се приема, че е допустимо
предишният кредитор /цедентът/ да упълномощи новия кредитор /цесионера/
2
да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник.
На първо място следва да се отбележи, че в договора за кредит
съществува изрична клауза относно връчването на съобщения - чл. 9, според
който всички изявления на кредитора, отправени към кредитополучателя, се
считат узнати от кредитополучателя, ако бъдат доставени на адрес, съответно
изпратени по факс или до адрес на електронна поща, или съобщени по
телефон, посочени в договора. Поради това следва да се приеме, че с
изпращане на съобщението на посочения в договора административен адрес,
изявлението на кредитора се счита получено, независимо че
кредитополучателят фактически не е узнал за него. Цитираната клауза е
уговорена в интерес на кредитора и цели да защити интересите му при
невъзможност за реално уведомяване на длъжника при недобросъвестно
поведение на последния – поради отказ от получаване на съобщението или
напускане на посочения в договора адрес, без да уведоми за това кредитора. В
случая уведомителното писмо заедно с даденото на цесионера „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД пълномощно за уведомяване е изпратено на два
пъти с препоръчана пратка – на 24.10.2018 г. и 06.03.2020 г., на посочения в
договора адрес – гр. *** и двата пъти не е била потърсена от
кредитополучателя, с оглед на което следва да се приеме, че ответникът е бил
надлежно уведомен за извършената цесия. Отделно от това следва да се
отбележи, че длъжникът В.Д. Р. фактически е узнал за цесията с факта на
получаване на заповедта за изцпълнение от 05.06.2020 г. по ч. гр. д. № 971/
2020 г. на РС – Хасково, в която изрично е посочено, че материалната
легитимация на кредитора „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
произтича от договора за цесия от 27.07.2017 г. Макар и заповедта да е
получена от служител на работодателя на 29.07.2020 г., тя му е била
предадена, тъй като с възражение от 11.08.2020 г. длъжникът В.Д. Р. е
оспорил същата.
Правото на кредитора да иска заплащане на остатъка от непогасената
главница възниква в две хипотези – при предсрочна изискуемост на договора
за кредит, настъпила след изричното уведомяване на длъжника от кредитора,
или при изтичане на срока на договора. Предсрочната изискуемост на кредита
е последица от едностранното прекратяване на договора чрез изричното
уведомяване на длъжника (т. 18 от ТР № 4 по т. д. № 4/ 2013 г. на ВКС). В
3
случая уведомлението за предсрочната изискуемост на кредита е изпратено на
кредитополучателя с писмо с обратна разписка на 24.10.2018 г. и на
06.03.2020 г., поради което предвид изложените по – горе съображения
относно включената в договора уговорка за фингирано връчване на
съобщения следва да се приеме, че длъжникът е уведомен за предсрочната
изискуемост на кредита. За дата на предсрочната изискуемост следва да се
приеме по – ранната от двете дати – 24.10.2018 г., което е в интерес на
кредитополучателя с оглед по – краткия период на начисляване на договорни
и наказателни лихви.
С настъпване на предсрочната изискуемост на кредита
кредитополучателят е загубил преимуществата на уговорения в негова полза
срок, вследствие на което банката може да иска изпълнение на всички
задължения по кредита и преди изтичане на уговорения срок.
Видно от заключението на назначената от районния съд съдебно –
счетоводна експертиза след приспадане на платените вноски непогасената
част от главницата възлиза на 8 106. 09 лв., от които 7866. 09 лв. главница по
кредита и 240 лв. – застрахователна премия. Искът е основателен само за
главницата по кредита, тъй като макар и да се плащат заедно
застрахователната премия не е предмет на договора за кредит и „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С. А., клон България“ не е кредитор по това вземане.
Обжалваното решение следва да се отмени в частта, в която искът за
главницата е уважен над 7866. 09 лв., вместо което се постанови ново, с което
искът се отхвърли за разликата до 8 106. 09 лв.
Относно времето, през което кредитополучателят дължи уговорените
договорни лихви, следва да се има предвид, че договорът за кредит по
съществото си представлява договор за продължително изпълнение, а
обявяването на кредита за предсрочно изискуем има характера на разваляне
на договора с действие занапред (чл. 88, ал. 1 ЗЗД). Поради това правото на
банката на договорни лихви се разпрострира от датата на просрочието до
датата, на която кредитът е обявен за предсрочно изискуем. С предсрочната
изискуемост на главницата основанието за начисляване на договорни
(възнаградителни) лихви е отпаднало, като след тази дата банката има право
само на лихва за забава върху главницата по чл. 86 ЗЗД.
В случая предвид настъпилата на 24.10.2018 г. предсрочна изискуемост
4
на кредита банката има право само на начислените до тази дата договорни
лихви, които, видно от таблицата на вещото лице на л. 4 от заключението, за
периода от 05.05.2018 г. до 24.10.2018 г. възлизат на 1492 лв., до който размер
предявеният иск се явява основателен, а за разликата до 4161. 88 лв. следва да
се отхвърли.
Според чл. 5 от договора за кредит при забава на една или повече
погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в
размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка
забавена погасителна вноска. Посоченото вземане по съществото си
представлява неустойка по чл. 92 ЗЗД, която се дължи наред с договорните
лихви до обявяване на кредита за предсрочно изискуем (уведомяването на
кредитополочуталя). Този извод се извежда от ТР № 7 от 13.11.2014 г. на
ВКС по д. № 7/2013 г., според което не се дължи неустойка за забава по чл.
92, ал. 1 ЗЗД, когато двустранен договор, който не е за продължително или
периодично изпълнение, е развален поради виновно неизпълнение на
длъжника. Дължима в такава хипотеза е единствено неустойка за
обезщетяване на вреди от неизпълнението поради разваляне - неустойка за
разваляне, ако такава е била уговорена. В случая, като се има предвид, че
договорът за кредит по съществото си представлява договор за
продължително изпълнение, а обявяването на кредита за предсрочно
изискуем има характера на разваляне на договора с действие занапред,
неустойката се дължи от датата на просрочието до датата, на която кредитът е
обявен за предсрочно изискуем. След тази дата банката няма право на
неустойка, а само на лихва за забава по чл. 86 ЗЗД върху остатъчния размер
на главницата.
Лихвата за забава в качеството си на неустойка се дължи само върху
просрочената главница по вноските от 05.05.2018 г. до датата на предсрочната
изискуемост – 24.10.2018 г. и възлиза на 22. 89 лв., до който размер
предявеният иск е основателен, а за разликата до 2065. 33 лв. следва да се
отхвърли. Начисляването на лихва за забава върху просрочената договорна
лихва е недопустимо предвид забраната по чл. 10, ал. 2 ЗЗД за олихвяване на
изтекли лихви.
Иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху непогасената и предсрочно изискуема
главница за времето от предсрочната изискуемост до датата на подаване на
5
исковата молба не е предявен, поради което съдът не следва да присъжда
обезщетение за посочения период.
При това положение следва да се ревизират направените в заповедното
производство разноски, като се присъдят разноски само за уважената част от
предявените вземания, поради което ответникът В.Д.Р. следва да заплати на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД разноски за заповедното
производство в размер на 237. 62 лв. – 187. 62 лв. за ДТ и 50 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът В.Д.
Р. следва да заплати на ищеца направените за двете инстанции разноски за
ДТ, вещо лице, особен представител в размер на 1738. 30 лв. съобразно
уважената част на исковете, както и възнаграждение за юрисконсулт за двете
инстанции в размер на 200 лв.
На основание чл. 78, ал. 7 ГПК въззивникът В.Д.Р. следва да заплати по
сметка на ОС – Хасково ДТ за въззивно обжалване в размер на 212. 16 лв.
съобразно уважената част на иска.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260429/ 27.10.2021 г. по гр. д. № 2223/2020 г. на
Районен съд – Хасково в частта, в която е признато за установено по
отношение на В.Д. Р., че дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
сумата над 7866. 09 лв. – главница, сумата над 1492 лв. - договорна лихва за
периода от 20.04.2018 г. до 05.03.2020 г., сумата над 22. 89 лв. – лихва за
забава за периода 21.04.2018 г. до 01.06.2020 г., както и в частта на
разноските, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
против В.Д. Р. иск по чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата над 7866. 09
лв. до 8106. 09 лв., представляваща главница по Договор за потребителски
кредит № *** г., предявения иск по чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата
над 1492 лв. до 4816. 51 лв., представляваща договорна лихва за периода от
24.10.2018 г. до 05.03.2020 г., предявеният иск по чл. 415 ТГПК вр. чл. 92 ЗЗД
за сумата над сумата 22. 89 лв. до 2065. 33 лв. – лихва за забава за периода
6
24.10.2018 г. до 01.06.2020 г.
ОСЪЖДА В.Д. Р. да заплати на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД сумата от 237. 62 лв. – разноски по ч. гр. д. № 971/ 2020 г. на РС –
Хасково.
ОСЪЖДА В.Д. Р. да заплати на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД сумата от 1938. 30 лв. – разноски за двете инстанции.
ОСЪЖДА „В.Д. Р.да заплати по сметка на ОС – Хасково ДТ за
въззивно обжалване в размер на 212. 16 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7