Определение по дело №1245/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по чл. 157, ал. 2, вр. с ал.3 от ДОПК.

Постъпила е молба с вх. № 188 от 08.01.2024г., от пълномощник на оспорващия С.Д.С. ***, с която на основание чл. 157, ал. 2 от ДОПК, прави искане за спиране изпълнението на ревизионния акт. Първоначално молбата е депозирана по електронна поща на съда, неподписана с валиден електронен подпис. С молба вх.№ 268/10.01.2024г. е представена по поща и в надлежно подписан вид.

В молбата се навеждат доводи, че в хода на ревизионното производство по отношение оспорващия са наложени обезпечителни мерки – възбрана върху два недвижими имота собственост на жалбоподателя и находящи се в гр.Пловдив. Твърди се, че постановлението за налагане на обезпечителни мерки не е било обжалвано от жалбоподателя, а възбраненото имущество покрива изцяло размера на евентуално очаквания от ревизиращия орган резултат, за размера на публичните задължения и за размера на начислените върху тях лихви за забава.

С тези доводи оспорващата страна моли съда да постанови определение, с което да бъде спряно изпълнението на цитирания ревизионен акт. Към молбата се представят удостоверения за данъчна оценка на имоти находящи се в гр.Пловдив.

Ответникът, в предоставения му срок, е ангажирал становище представено с вх.№ 540 от 19.01.2024г., с което е представил доказателства за наложени спрямо оспорващия обезпечителни мерки, доказателства за собственост върху недвижими имоти и становище на публичния изпълнител, че направеното до момента обезпечение покрива към 17.01.2024г. изцяло задълженията по ревизионен акт.

Настоящия съдебен състав, като обсъди доводите на жалбоподателя, прецени събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Спрямо С.Д.С. *** на 14.07.2023г. е бил издаден Ревизионен акт № Р-16002623000468-091-001 от С.П.П. на длъжност Началник сектор – възложил ревизията и М.Г.Г. – главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията. Ревизионният акт е оспорен по административен ред пред Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“, гр. Пловдив, който с Решение № 372 от 09.10.2023г. е потвърдил ревизионния акт, в частта на допълнително установените задължения за : годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за ЕТ за 2017г., 2018г., 2019г., 2020г. и 2021г., вноски за ДОО за 2017г., 2018г. и 2021г., вноски за ЗО за 2017г., 2018г. и 2021г., вноски за ДЗПО –УПФ за 2017г., 2018г. и 2021г. и ДДС - общо в размер на 60 523.83 лева главница и 22 120.07 лева лихви за тях и е изменил оспорения ревизионен акт, в частта на установените задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2019г., вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО-УПФ за 2020г. и ДДС за м.03.2020г., м.07.2021г. и м.11.2021г. като е намалил размера на главницата общо в размер на 9595.91 лева на 4855.08 лева и размера на лихвата от 2709.64 лева на 1176.28 лева.

Ревизионният акт в потвърдената и изменената му част е оспорен пред съда и е предмет на разглеждане в настоящото съдебно производство.

С Постановление изх.№ С230026-023-0001072 от 25.04.2023г. на Главен публичен изпълнител при ТД на НАП, офис Хасково(л.1439 от преписката) спрямо имущество на жалбоподателя са наложени предварителни обезпечителни мерки на основание чл.121, ал.1 от ДОПК, както следва:

-Възбрана върху ½ идеална част от апартамент с площ 75.48 кв.м., ведно със съответните 4,380% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху ПИ, ведно с 3.767% идеални части от ПИ с идентификатор № 56784.522.2113, с площ 75.38 кв.м. находящ се в гр.П., ул.“Х.“ № ***, бл. ***, вх.***, ет.***, ап.***, придобит с Нотариален акт № 122, том IV, рег. № 3460, д. № 683 от 06.10.2022г. – (приложен към молба вх.№ 374 от 15.01.2024г. на ответника) с посочена в постановлението данъчна оценка 44924.00 лева за съответната част и

-Възбрана върху ½ идеална част от апартамент с площ 74.46 кв.м. ведно с прилежащите 2.488% идеални части от общите части на сградата, заедно с избено помещение № 42, с площ 2.70 кв.м., заедно с прилежащите към избеното помещение 0.088% ид.части от сградата и заедно с 0.552% идеални части от правото на собственост върху поземления имот с идентификатор № 56784.522.477, с площ 76.46 кв.м., находящ се в гр.П., бул.“Л.“ № ***, вх.***, ет.***, ап.***, придобит с нотариален акт № 077, том II, рег.№ 15649, дело 248 от 23.11.2021г.(л.1356 от преписката) с посочена в постановлението данъчна оценка 71 765.00 лв. за съответната част.

Видно от приложените към молба вх.№ 540/19.01.2024г. доказателства, процесното постановление е вписано в служба по вписванията гр.П. под акт № 29, том 4, вх.№ 12547 от 27.04.2023г., а действието на наложените с него обезпечителните мерки е продължено с постановление изх. № С230026-139-001522 от 24.07.2023г., на Главен публичен изпълнител при ТД на НАП, офис Хасково, вписано в Служба по вписванията гр.П. под акт № 45, том 6, вх. № 23496 от 26.07.2023г.

Видно е от представените от ответника с молба вх.№ 374/15.01.2024г. справки от агенция по вписвания и нотариални актове, единия от които приложен и към преписката, че процесните имоти върху които са наложени обезпечителни мерки са собственост на С.Д.С..

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:

Съгласно чл. 157, ал. 2 от ДОПК съдът може да спре изпълнението на ревизионния акт въз основа на искане на правния субект, по отношение на който същия е издаден, само в частта, която е предмет на съдебно обжалване.

В конкретния случай искането на С.Д.С. е допустимо, доколкото се иска спиране на РА, който е обжалван по съдебен ред в потвърдената и изменената му част. Разгледано по същество искането е основателно по следните съображения :

Редът и условията за допускане спиране изпълнението на РА са регламентирани в чл. 157, ал. 2-4 от ДОПК, като посредством препращане към нормите на чл. 153, ал. 3-5 от ДОПК, са установени материално-правните предпоставки, при наличието на които административният съд може да постанови спиране на изпълнението на обжалван пред съда ревизионен акт. Съгласно посочената нормативна уредба съдът спира изпълнението на оспорен ревизионен акт в обжалваната му част, в случаите когато е предоставено обезпечение в пари, безусловна и неотменима банкова гаранция или държавни ценни книжа и същото е в размера по чл.153, ал.3 от ДОПК, т.е. в размера на установеното задължение за главница и лихви посочени в РА. В останалите случи съдът може да спре изпълнението на ревизионният акт при преценката дали предложеното, респ. наложеното обезпечение е достатъчно да покрие задължението в пълен размер – главница и лихви, към датата на депозиране на искането.

В конкретния случай няма представено обезпечение от страна на жалбоподателя, но са представени безспорни доказателства за наложени към настоящия момент обезпечителни мерки – възбрана върху 1/2 идеални части от два недвижими имоти собственост на жалбоподателя. Действително, както е видно от становището на главния публичен изпълнител издал постановлението по чл.121, ал.6 от ДОПК, не са налице данни за получаване на последното от жалбоподателя, но съгласно чл.197, ал.6 от ДОПК постановлението за налагане на обезпечителни мерки има предварително изпълнение, което не може да бъде спряно поради обжалването му.

Ревизионният акт в потвърдената му и изменена част установява допълнителни задължения на жалбоподателя общо в размер на 88 675.26 лева. Видно от постановленията по чл.121, ал.1 и ал.6 от ДОПК данъчните оценки на имотите, върху които е наложено обезпечение, за частта на жалбоподателя, е в размер на 116 689 лева и съобразно представеното становище от главен публичен изпълнител изх. № С240026-180-0000104 от 18.01.2024г. приложено към молба вх.№ 540/19.01.2024г. на процесуален представител на ответника, обезпечението покрива напълно задължението по ревизионния акт към 17.01.2024г. в обжалваната му пред съда част. Иначе казано, налице е признание от приходната администрация, че са наложени обезпечителни мерки - възбрана, върху недвижими имоти на жалбоподателя, които обезпечават изцяло размера на вземането, произтичащо от ревизионният акт в потвърдената и изменената му част, и дори надхвърлят същия размер. Следователно публичното вземане по ревизионния акт в обжалваната му пред съда част е обезпечено.

Предвид изложеното по-горе, съдът намира, че са налице предпоставките за спиране предварителното изпълнение на ревизионния акт в потвърдената и изменената му част, тъй като общият размер на обезпечението е достатъчно да покрие размера на дължимите публични вземания.

По изложените съображения и на основание чл. 157, ал. 4 от ДОПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА изпълнението на Ревизионен акт № Р-16002623000468-091-001 от 14.07.2023г. от С.П.П. на длъжност Началник сектор – възложил ревизията и М.Г.Г. – главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, в потвърдената и изменената му част с Решение № 372 от 09.10.2023г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“, гр. Пловдив, до приключване на съдебното производство с влязло в сила решение.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

Определението да се съобщи на страните.

Съдия: