№ 586
гр. София, 15.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно търговско дело №
20221001000228 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 294, във връзка с чл. 258 и сл. от ГПК.
Въззивното производство е образувано по въззивната жалба на А. Д. и К. М. - изпълняващи
заедно длъжността синдик на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.) - гр. София срещу
решение № 407 от 23.02.2018 г. по т.д. № 1505/ 2017 г. на Софийския градски съд, търговско
отделение, VІ - 20 състав, с което са отхвърлени като неоснователни предявените срещу
„ТЕЦ- Марица Изток 2“ ЕАД - с. Ковачево, община Раднево, област Стара Загора исковете с
правно основание, както следва : чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД, вр. чл. 59, ал. 2 от ЗБН- за
признаване за нищожни на изявленията за прихващане с вх. № 10058/ 29.10.2014 г. и с вх. №
10400/ 31.10.2014 г. поради неспазена форма; евентуалния иск по чл. 59, ал. 5 от ЗБН за
обявяването им за относително недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелния
длъжник поради извършването им след началната дата на неплатежоспособността ;
евентуалния иск по чл. 59, ал. 3 от ЗБН за обявяването им за относително недействителни
спрямо кредиторите на несъстоятелния длъжник поради знание за настъпила
неплатежоспособност към момента на придобиване на вземането и задължението, предмет
на прихващане.
С решение № 979 от 5.05.2020 г. по т.д. № 2098/ 2018 г. на Софийския апелативен съд,
търговско отделение, 3 състав първоинстанционното решение е отменено и вместо него е
постановено друго решение, с което : 1) по иска с правно основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН е
признато за установено по отношение на кредиторите на несъстоятелността на банката
1
„КТБ“ АД /н./, че отправените от „ТЕЦ- Марица Изток 2“ ЕАД изявление за прихващане с
вх. № 10 058/ 29.10.2014г. за вземане в размер на 445 000 лева, произтичащо от сключения
между страните договор за сметка със специално предназначение от 9.05.2008 г., срещу
задължението на „ТЕЦ - Марица Изток 2“ ЕАД към банката за погасяване на главница по
договор за банков кредит „овърдрафт“ № 11 954/ 22.11.2012 г. до размер на сумата 445 000
лева и изявление за прихващане с вх. № 10 400/ 31.10.2014 г. за вземане в размер на 21
069 035.15 лева, придобито от „Български Енергиен Холдинг“ ЕАД по договор за цесия №
93 - 2014/ 31.10.2014 г., срещу задълженията на „ТЕЦ - Марица Изток“ ЕАД към банката по
договор за банков кредит „овърдрафт“ № 11 954/ 22.11.2012 г. в размер на 8 790 000 лева -
главница и лихва към 25.10.2014 г. в размер на 94 274.14 лева ; по споразумение за покупко
- продажба на квоти за емисии парникови газове № 11 983/ 11.12.2012 г. в размер на 3
598 510.63 лева - остатък по фактура № 183455/ 15.04.2014 г. и гаранция за изпълнение в
размер на 586 749 лева и по договор за банков кредит № 12 660/ 10.12.2013 г. в размер
на 7 700 054.48 лева - главница, лихва към 27.10.2014 г. в размер на 169 372.07
лева , такси по акредитив за третото календарно тримесечие в размер на 5 024 009.03 йени и
4 642.47 евро с левова равностойност 70 992. 04 лева по централния курс на БНБ към
27.10.2014 г. ; оставени са без разглеждане искове с правно основание чл. 59, ал. 2 от ЗБН и
чл. 59, ал. 2 от ЗБН.
С решение № 60 133 от 3.02.2022 г. по т.д. № 1538/ 2020 г. на Върховния касационен съд, І
т.о. въззивното решение е отменено изцяло ; иска с правно основание чл.59, ал. 5 от ЗБН за
обявяване на прихващането за относително недействително по отношение на кредиторите
на масата на несъстоятелността на банката е отхвърлен като неоснователен ; делото е
върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд на евентуалните искове с
правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД, вр. чл. 59, ал. 2 от ЗБН и чл. 59, ал. 3 от ЗБН,
както и относно разноските по делото.
В изпълнение на правомощията по чл. 294 от ГПК Софийският апелативен съд, търговско
отделение, Шести състав приема следното.
Изложените в жалбата на А. Д. и К. М. - изпълняващи заедно длъжността синдик на
„Корпоративна търговска
- 3 -
банка“ АД (н.) - гр. София, оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания акт в частта,
в която съобразно указанията на касационната инстанция настоящият състав на въззивния
съд съдът дължи произнасяне, и доразвити в писмената защита, са основани на твърдението
за нарушение на материалния закон, изразяващо се в стеснителното тълкуване от
първоинстанционния съд на разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от ЗБН, тъй като посочвайки
фигурата на синдика тя не изключвала, а поглъщала периода на квестурата, който
2
предшествал производството по несъстоятелност и през който период на практика били
извършени по - голямата част от прихващанията.
По отношение на иска с правно основание чл. 59, ал. 3 от ЗБН съдът не обсъдил изтъкнатите
от ищеца съображения за наличието на знание за настъпилата неплатежоспособност на
банката и приел, че знание е налице единствено по отношение на опасността от
неплатежоспособност. Не били съобразени и доводите, че конкретните условия, уговорени в
договора за цесия от 31.10.2014 г. недвусмислено показвали наличието на знание за
неплатежоспособност към момента на сключването му, предвид обстоятелството, че
страните били свързани лица - цедентът „Български Енергиен Холдинг“ ЕАД бил
холдингово дружество с едноличен собственик на капитала българската държава, чрез
министъра на енергетиката, и едноличен собственик на капитала на цесионера „ТЕЦ -
Марица Изток 2“ ЕАД.
В настоящето въззивно производство въззивникът е въвел за първи път ново основание за
нищожност на двете прихващания, респ. на обуславящия ги договор за цесия - извършването
на сделките в нарушение на забраната, установена в чл. 119, ал. 4 и 5 от Закона за
кредитните институции.
Молбата към съда е да отмени решението в обжалваната част и да постанови съдебен акт,
с който да уважи исковите претенции.
Ответникът по въззивната жалба „ТЕЦ- Марица Изток 2“ ЕАД - с. Ковачево, община
Раднево, област Стара Загора в писмения отговор я оспорва като неоснователна.
Обосновано съдът съобразил, че разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от ЗБН е приложима
единствено спрямо изявленията за прихващане, отправени към синдика на банката, а в
конкретния случай тези изявления са били отправени към банката, тъй като към деня на
извършването им банката не е била обявена в несъстоятелност и не е имало назначен
синдик.
Правилно съдът приел, с оглед твърденията в молбата, че знанието относно опасност от
неплатежоспособност не осъществява фактическия състав на чл. 59, ал. 3 от ЗБН. В този
смисъл представените от ищеца прессъобщение на БНБ от 27.10.2017 г., придружено с
доклада й до народните представители в 43 - тото Народно събрание, не доказвали по
никакъв начин, че ответникът се е осведомил за настъпилата неплатежоспособност към деня
на сключването на договорите за цесия.
По отношение на заявеното за пръв път пред въззивната инстанция твърдение за нищожност
на прихващанията поради сключването на договорите за цесия в нарушение на забраната за
осъществяване на банкова дейност (предоставяне на платежни услуги), установена по
3
силата на решение № 73 от 20.06.2014 г. на Управителния съвет на Българската народна
банка, се изтъква, че е преклудирано, а и ирелевантно за настоящия спор.
Молбата към съда е решението да бъде потвърдено в обжалваната част.
Софийският апелативен съд, търговско отделение, Шести състав съобрази следното.
Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок от страна
в производството, която има интерес и право на обжалване на самостоятелна част от
валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол.
При обсъждането на нейната основателност приема за установено следното.
В исковата молба А. Н. Д. и К. Х. М., изпълняващи длъжността синдик на „Корпоративна
търговска банка“ АД (н.) - гр. София, твърдели, че с договор за банков кредит „овърдрафт“
от 22.11.2012 г. банката предоставила на „ТЕЦ Марица Изток 2“ АД кредитна линия за
оборотни средства с кредитен лимит от 15 000 000 лева и към 28.10.2014 г.
задълженията на ответника възлизали на 8 885 746.45 лева - главница и просрочени лихви.
По силата на споразумение за покупко - продажба на квоти за емисии парникови газове от
11.12.2012 г. банката продала на ответника европейски квоти за емисии на парникови газове
от вида EUA, по което задълженията на ответника възлизали на 4 185 259. 63 лева.
С договор за банков кредит от 10.12.2013 г. банката предоставила на ответника левовата
равностойност на 1 304 551 300 японски йени и 1 066 000 евро, като към 30.10.2014
г. задълженията на ответника възлизали на 7 942 029.53 лева.
- 5 -
С уведомление, получено на 29.10.2014 г. ответникът отправил към банката изявление за
прихващане с вземането си в размер на 445 000 лева, произтичащо от договор за сметка със
специално предназначение от 9.05.2008 г. срещу задължението си за погасяване на
главницата по договора за банков кредит „овърдрафт“ до размер на сумата 445 000 лева.
С уведомление, получено на 31.10.2014 г. „Български енергиен холдинг“ ЕАД уведомило
банката, че с договор за цесия от 31.10.2014 г. е прехвърлило на ответника вземането си в
размер на 21 069 035.15 лева, произтичащо от рамков договор за платежни услуги от
1.04.2014 г.
С уведомление, получено на 31.10.2014 г. ответникът отправил до банката изявление за
прихващане на придобитото по договора за цесия от 31.10.2014 г. вземане в размер на 21
069 935.15 лева срещу задълженията му към банката : по договора за банков кредит
„овърдрафт“ в общ размер 8 790 000 лева главница и лихва към 25.10.2014 г. в размер на
4
94 274.14 лева ; по споразумението за покупко - продажба на квоти за емисии парникови
газове в размер на 3 598 510.3 лева - остатък по фактура № 183455/15.04.2014 г. и гаранция
за изпълнение в размер на 586 749 лева ; по договора за банков кредит от 10.12.2013 г. в
размер на 7 700 054.48 лева главница и лихва към 27.10.2014 г. в размер на 169 372.07 лева,
такси по акредитив за третото календарно тримесечие в размер на 5 024 009.03 йени и
4 642.47 евро/ 80 992.04 лева.
Изявленията за прихващане не отговаряли на изискванията за форма, установени в чл. 59,
ал. 2 от ЗБН, тъй като били без нотариална заверка на подписа на представляващия
дружеството.
Изявленията за прихващане били недействителни по смисъла на чл. 59, ал.3 от ЗБН, тъй
като към деня на придобиването на вземането ответникът знаел за настъпилата
неплатежоспособност на банката, което било обществено известен факт предвид
оповестяването от Българската народна банка на 22.10.2014 г. на т.нар. Доклад за анализа и
оценката на активите на „КТБ“ АД - документ с наименование „Информация за основните
балансови позиции на „КТБ“ АД към 30.09.2014 г. и за резултатите от оценките на активите
н абанката, изготвеи от одиторските фирми „Ърнст енд Янг Одит“ ООД, „Делойт България“
ООД и „АФА“ ООД“, резултатите от който показвали, че банката е с отрицателен капитал,
т.е. неплатежоспособна.
Молбата към съда била да постанови решение, с което да обяви за недействителни по
отношение на кредиторите на несъстоятелността на въпросните прихващания на двете
заявени основания.
Ответникът „ТЕЦ- Марица Изток 2“ ЕАД в писмения отговор оспорил исковете като
неоснователни.
Изтъкнал, че разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от ЗБН е неприложима по отношение на двете
прихващания. Същата се отнасяла единствено спрямо изявленията за прихващане, отправени
към синдика на банката, а в конкретния случай тези изявления били отправени към банката,
тъй като към деня на извършването им банката не е била обявена в несъстоятелност и не е
имало назначен синдик.
Посочил, че договора за цесия бил сключен на 31.10.2014 г., а решението на управителния
съвет на БНБ било вписано в търговския регистър на 7.11.2014 г., поради което и
нормативно утвърденото в чл. 59, ал. 3 от ЗБН предположение за знание било неприложимо.
Молбата към съда била да отхвърли исковете като неоснователни.
От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка на
спора.
С решение № 73 от 20.06.2014 г. на Управителния съвет на Българската народна банка
„Корпоративна търговска банка“ АД е поставена под специален надзор за срок от три месеца
5
; за срок от три месеца е спряно изпълнението на всички задължения на банката ; дейността
на банката е ограничена, като й е забранено да извършва всички видове дейности съгласно
лиценза за извършване на банкова дейност ; отстранени са от длъжност членовете на
управителния съвет и на надзорния съвет на банката ; лишени са за срок от три месеца от
право на глас акционерите на банката, притежаващи повече от 10 % от акциите й.
С решение № 664 от 22.04.2015 г. по т.д. № 7549/ 2014 г. на Софийския градски съд,
търговско отделение, VІ - 4 състав е обявена неплатежоспособността на „Корпоративна
търговска банка“ АД, с начална дата 6.11.2014 г. ; открито е производство по
несъстоятелност ; банката е обявена в несъстоятелност ; прекратена е дейността на
предприятието ; прекратени са правомощията на органите на банката ; постановена е обща
забрана и запор върху имуществото й ; банката е лишена от правото да управлява и се
разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността ; постановено е
започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността
разпределение на осребреното имущество.
С решение № 1443 от 3.07.2015 г. по т.д. № 2216/ 2015 г. на Софийския апелативен съд,
търговско отделение, трети състав това решение е отменено в частта, с която за начална дата
на неплатежоспособността е посочена 6.11.2014 г. и за начална дата на
неплатежоспособността е определена 20.06.2014 г.
С договор за банков кредит „овърдрафт“ № 11954 от 22.11.2012 г. банката предоставила на
„ТЕЦ Марица Изток 2“ АД кредитна линия за
- 7 -
оборотни средства с кредитен лимит от 15 000 000 лева, с годишна лихва в размер на ОЛП +
6 % и срок на погасяване 36 месеца от датата на сключването на договора.
От приложените към молбата извлечения от счетоводните книги на банката се установява,
че към 28.10.2014 г. задълженията на кредитополучателя за главница и просрочени лихви са
в общ размер 8 885 746.45 лева.
Със споразумение за покупко - продажба на квоти за емисии парникови газове № 11 983 от
11.12.2012 г. банката продала на ответника европейски квоти за емисии на парникови газове
от вида EUA, валидни за изпълнение на задълженията на „ТЕЦ Марица Изток 2“ ЕАД към
компетентния орган по чл. 131к, ал. 2 от ЗООС, съгласно правилата и условията на това
Споразумение и Правилата на системата за търговия и приложимото законодателство с
количество в общ размер 10 000 000 тона, при цена 8.93 евро за квота.
От приложеното към молбата извлечение от сметката на купувача се установява, че към
31.10.2014 г. задълженията му са в общ размер 4 185 259. 63 лева.
С договор за банков кредит № 12 660 от 10.12.2013 г. банката предоставила на ответника
6
левовата равностойност на 1 304 551 300 японски йени и 1 066 000 евро, с годишна лихва в
размер на ОЛП + 6 % и краен срок на погасяване 20.12.2018 г.
От приложеното към молбата извлечение от счетоводните книги на банката се установява,
че към 30.10.2014 г. задълженията на кредитополучателя за главница и просрочени лихви са
в общ размер 7 942 029.53 лева.
С уведомление с изх. № 38 548/ 29.10.2014 г., получено на 29.10.2014г., ответникът отправил
към банката изявление за прихващане на задължението си за погасяване на част от
главницата по договора за банков кредит „овърдрафт“ № 11954 от 22.11.2012 г. до размер на
сумата 445 000 лева, която представлявала вземането му срещу банката по прекратения
договор за сметка със специално предназначение от 9.05.2008г.
С договор за цесия от 31.10.2014 г. „Български енергиен холдинг“ ЕАД продало на
„ТЕЦ Марица Изток 2“ АД вземания в размер на 21 069 935.15 лева - част от
вземанията си към „КТБ“ АД по разплащателна сметка *** с общ размер към 27.10.2014 г.
29 921 668.18 лева, открита по Рамков договор за платежни услуги, сключен на 1.04.2014 г.
при цена на сделката 21 069 935.15 лева,
платима в срок от един месец от датата на вземане на съответната счетоводна операция от
„КТБ“ АД.
С уведомление с изх. № 38 756/ 31.10.2014 г., получено на 31.10.2014г., „Български енергиен
холдинг“ ЕАД уведомило „КТБ“ АД за сключването на договора за цесия от 31.10.2014 г.
С уведомление с изх. № 02- 0926/ 31.10.2014 г., получено на 31.10.2014 г. ответникът
отправил до банката изявление за прихващане на придобитото по договора за цесия от
31.10.2014 г. вземане в размер на 21 069 035.15 лева срещу задълженията му към
банката : 1) по договора за банков кредит - „акредитив“ от 10.12.2013 г. в размер на 7
700 054.48 лева главница ; лихва към 27.10.2014 г. в размер на 169 372.07 лева ; такси по
акредитив за третото календарно тримесечие в размер на 5 024 009.03 йени и 4 642.47 евро,
с левова равностойност 80 992.04 лева ; 2) по споразумение за покупко - продажба на квоти
за емисии парникови газове № 11 983 от 11.12.2012 г. в размер на 3 598 510.63 лева - остатък
по фактура № 183455/15.04.2014 г. ; гаранция за изпълнение в размер на 586 749 лева ; 3) по
договор за банков кредит - „овърдрафт“ № 11954 от 22.11.2012 г. в размер на 8 790 000 лева
главница и лихва към 25.10.2014 г. в размер на 94 274.14 лева.
При тази фактическа обстановка на спора правните изводи са следните.
По иска с правно основание чл. 59, ал. 2 от ЗБН, във връзка с чл. 26, ал.2, пр. 3 от ЗЗД.
Разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от ЗБН постановява, че изявлението за прихващане се отправя
до синдика и трябва да бъде направено в писмена форма с нотариална заверка на подписа.
Систематичното й тълкуване във връзка с първата алинея и заглавието на раздела, в който е
7
уредена- „Попълване на масата на несъстоятелността“, обуславя извода, че изискването за
форма на прихващането - писмена, с нотариална заверка на подписа, е въведено спрямо
онези прихващания, които следва да бъдат извършвани в откритото производство по
несъстоятелност и не се отнася за прихващания, направени преди откриването на това
производство. Посочването на синдика, като единствения надлежен титуляр, който може да
приеме такова изявление, очевидно предпоставя наличието на открито производство по
несъстоятелност срещу банката.
Неспазването на установената форма за действителност на едностранното изявление на
кредитор за извършване на прихващане влече предвидените в чл. 26, ал. 2, предл. 3 от ЗЗД
правни последици - едностранното волеизявление е нищожно. Разпоредбите, въвеждащи
изисквания за квалифицирана форма на правните сделки, не могат да се тълкуват и прилагат
разширително. От това следва, че извършени
- 9 -
прихващания, адресирани до банката, на която към този момент синдик не е назначен, не
могат да се третират като нищожни, поради неспазване на предвидена форма за валидност.
(Определение № 131 от 10.03.2022 г. по т. д. № 684/ 2021 г. на ВКС, II т. о.)
Крайният извод от изложеното до тук е, че изявленията за прихващане, отправени преди
откриването на производство по несъстоятелност, са извън предметния обхват на
специалната норма, което означава, че тя е неприложима за настоящия случай, тъй като
изявленията са отправени от ответника на 29.10.201`4 г. и на 31.10.2014 г. По тази причина и
иска, предявен на посоченото основание, е неоснователен.
По иска с правно основание чл. 59, ал. 3 от ЗБН.
Цитираната разпоредба урежда потестативно право по съдебен ред да бъде обявена
относителната недействителност на прихващане, извършено от кредитор на банка, спрямо
която е открито производство по несъстоятелност. Целта на този иск е да бъде осуетена
възможността удовлетворения по силата на извършено прихващане кредитор да бъде
поставен в по - благоприятно положение в сравнение с положението, в което би бил при
разпределение на имуществото на длъжника по правилата на чл. 94 от ЗБН, в случай, че
това прихващане не беше осъществено.
Фактическият състав на правната норма включва следните елементи: валидно извършено
изявление за прихващане от кредитор към банка, спрямо която е открито производство по
несъстоятелност (без значение дали е извършено преди или след откриване на
производството) ; вземането или задължението на кредитора да е придобито преди датата на
откриване на производството по несъстоятелност ; към момента на придобиване на
вземането или на задължението кредиторът да е знаел, че е настъпила неплатежоспособност
8
или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност.
В конкретния случай първото изявление за прихващане е било отправено и получено от
банката на 29.10.2014 г., вземането по договора за цесия е било придобито на 31.10.2014 г.,
като изявлението за прихващане е било отправено до банката на същия ден.
Правнорелевантните факти са се осъществили преди датата на откриване на производството
по несъстоятелност - 22.04.2015 г., което обуславя наличието на два от елементите на
фактическия състав на чл. 59, ал. 3 от ЗБН.
Спорът между страните е съсредоточен върху въпроса дали е налице и третият елемент - към
момента на придобиване на вземането ответникът
да е знаел, че е настъпила неплатежоспособност или че е поискано откриване на
производство по несъстоятелност.
Искането за откриване на производство по несъстоятелност е било заявено по реда на чл. 9,
ал. 1 от ЗБН с молба, подадена от Българската народна банка на 7.11.2014 г., към която е
приложено Решение № 138 от 6.11.2014 г. на Управителния съвет на Българската народна
банка за отнемане на лиценза за извършване на банкова дейност на „Корпоративна
търговска банка“ АД. На същата дата молбата е била вписана в търговския регистър с
вписване № 20141107140740.
Следователно, по силата на фикцията в чл. 7, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ, ответникът е узнал за
отнемането на лиценза на банката за извършване на банкова дейност и искането за
откриване на производство по несъстоятелност на 7.11.2014 г. - след датите на
придобиването на въпросните вземания и на отправянето на изявленията за прихващане
до банката, което изключва наличието на знание в една от хипотезите на оборимата
презумпция в чл. 59, ал. 3 от ЗБН.
В конкретния случай не може да се приеме за доказано и знание за настъпила
неплатежоспособност на банката - другата хипотеза на правната норма. Следва да се държи
сметка за разграничението, което закона прави между неплатежоспособност на банката,
както е дефинирана в чл. 36, ал. 2 от Закона за кредитните институции и опасност от
неплатежоспособност в дефиницията на чл. 115 от същия закон. Важно е да се посочи, че
нито в Закона за банковата несъстоятелност, нито в Закона за кредитните институции е
установена презумпция за неплатежоспособност на банка, която да се прилага при
откриването на производство по несъстоятелност на банка, както и че прилагането по
аналогия на разпоредбата на чл. 608, ал. 2 от ТЗ е недопустимо. Нужно е да се изтъкне, че
смисъла, вложен в понятието „спиране на плащанията“ в чл. 608, ал. 2 от ТЗ не се
припокрива с този, вложен в същото понятие в разпоредбата на чл. 116, ал. 2 от ЗКИ. В
първия случай спирането на плащането е обективно състояние, което е обусловено от
обективна невъзможност за това - липсата на парични средства и краткотрайни бързо
ликвидни активи, а във втория - то не се дължи на такава невъзможност, а възниква по
силата на административен акт на централната банка като предпазна мярка, целяща
9
запазването на активите на банката в периода, в който предстои да бъде взето решение дали
спрямо нея ще бъдат приложени оздравителни мерки или ще бъдат предприети
прекратителни процедури.
Следователно при липсата на установена в специалния закон презумпция за
неплатежоспособност на банката, в нито един момент от периода, започващ от деня на
поставянето на банката под специален надзор и завършващ в деня на вписването в
търговския регистър на
- 11 -
решението за отнемане на лиценза за банкова дейност, не може нито да се твърди, нито да се
приеме за логично, че участниците в гражданския оборот са знаели, че е настъпила
неплатежоспособност на банката. В този смисъл на широката публика (или на
средностатистическия гражданин, според термина, употребен от въззивника) общоизвестен,
е станал единствено факта, че банката изпитва финансови затруднения, възникнали
по разгласените от средствата за масово осведомяване обективни и субективни причини, но
не и че е в състояние на неплатежоспособност.
В заключение следва да се изтъкне, че изложените съждения са формирани в съответствие с
непротиворечивата практика на касационната инстанция, съгласно която знание за
неплатежоспособност по смисъла на чл. 59, ал. 3 от ЗБН не може да се обоснове със знание
на решението на УС на БНБ за поставяне на съответната банка под специален надзор като
оздравителна принудителна административна мярка по чл. 115, ал. 1 от ЗКИ, включително
от спирането на плащанията по чл. 116, ал. 2, т. 2 от ЗКИ. В посочената хипотеза под
„знание за неплатежоспособност“ следва да се разбира узнаване на обективирано от БНБ, в
качеството й на компетентен за това надзорен орган, становище за неплатежоспособност на
банката по чл. 36, ал. 2 от ЗКИ (в редакцията преди изменението, обн. в ДВ, бр. 62/ 2015 г.),
преди то да бъде формализирано в акт за отнемане на лиценза за банкова дейност, като
именно недобросъвестното възползване от достъп до тази информация се санкционира от
закона. (Решение № 11 от 4.03.2021 г. по т. д. № 2387/2018 г. на ВКС, II т. о.).
В контекста на изложеното, конкретно във връзка с възражението на банката, основано на
приложения препис - извлечение от доклад на БНБ с информация на народните
представители от 43-то Народно събрание за състоянието на „КТБ“ АД, съдът съобразява
принципното становище в Решение № 143 от 12.02.2021 г. по т. д. № 2343/ 2019 г. на ВКС, II
т. о., според което за разлика от актовете на Българската народна банка, за които с изрични
законови разпоредби е предвидено вписване в Търговския регистър и от момента на
вписването обстоятелствата по тях се считат за известни на всички трети лица по силата на
чл. 7 ЗТРРЮЛНЦ (напр. решенията на УС на БНБ за поставяне на банка под специален
надзор и за отнемане на лиценза за извършване на банкова дейност), узнаването на
информацията, разпространена чрез официалната интернет - страница на БНБ, не се
10
презумира от факта на публичното й оповестяване. Макар тази информация да е
предназначена за неограничен кръг субекти, достъпът до нея зависи от свободната воля и от
инициативата на всеки отделен субект да се информира за публикуваните от БНБ актове,
съобщения, данни и др. Дори да се приеме, че публикуваните в периода
11.08.2014 г. - 27.10.2014 г. документи и съобщения съдържат категорично изразено
становище на Централната банка за окончателно установена неплатежоспособност на „КТБ“
АД и за предстоящо иницииране на производство по несъстоятелност на банката,
разгласяването на тази информация не е достатъчно за извода, че към датата на
придобиване на заявеното за прихващане вземане ответникът е знаел за настъпилата
неплатежоспособност на банката. Фактът, че преди придобиване на вземането
Централната банка е оповестила публично становището си за установено състояние на
неплатежоспособност на банката, би могъл да се преценява единствено като индиция за
знание по смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗБН, доколкото като кредитор и длъжник на поставената
под специален надзор банка ответникът е имал интерес да следи за предприетите по
отношение на нея действия от страна на компетентния орган - БНБ. Уважаването на иска по
чл. 59, ал. 3 ЗБН обаче е предпоставено от пълно и главно доказване на знанието, а не от
индиции и предположения, че към момента на придобиване на заявеното за прихващане
вземане ответникът е знаел или при проявена за това грижа е могъл да узнае за настъпилата
неплатежоспособност на банката.
При липса на категорични доказателства, че към релевантния за спора момент ответникът е
разполагал с информация за предстоящо отнемане на лиценза на банката, последвано от
иницииране на производство по несъстоятелност, и недобросъвестно се е възползвал от нея
при извършване на прихващането, няма основание да се приеме че прихващането е
извършено при наличие на знание, релевантно за уважаване на иска по чл. 59, ал. 3 от ЗБН.
В обобщение на изложеното до тук - предвиденият от законодателя субективен елемент от
фактическия състав на чл. 59, ал. 3 ЗБН подлежи на пълно и главно доказване от ищеца чрез
всички допустими доказателствени средства, а в конкретния случай такива доказателства -
преки или косвени, няма, затова и следва да се приеме, че предявения на това основание иск
е недоказан.
По заявеното за първи път в настоящето въззивно производство ново основание за
нищожност на двете прихващания, съдът съобрази следното.
Твърденията са, че една от изброените в чл.2, ал. 2, т. 1 от Закона за кредитните институции
дейности на банката като кредитна институция е извършването на платежни услуги по
смисъла на Закона за платежните услуги и платежните инструменти (ЗПУПС), във връзка с
която търговските банки разкриват на ползвателите на платежни услуги платежни сметки,
които се индивидуализират посредством уникален международен номер на банкова сметка.
11
- 13 -
В хипотезата на прехвърляне на вземане от кредитна институция от едно на друго лице това
можело да стане или чрез смяна на титуляра на платежната сметка или чрез извършването на
паричен превод (платежна услуга). В първия случай титуляр на вземането (на платежната
сметка) преставал да бъде цедентът и такъв ставал цесионера, за което обаче било
необходимо съдействието на кредитната институция за извършването на действията по
замяна на титуляра на съответната банкова сметка. Във втората хипотеза - прехвърляне на
част от вземането, какъвто е настоящия случай, цесията имала характера на платежна
операция, доколкото титулярът на банковата сметка оставал непроменен, а от друга страна
предмет на прехвърлянето било част от цялото вземане. В този случай уведомлението по чл.
99, ал. 3 от ЗЗД имало характера на платежно нареждане по смисъла на § 1, т. 33 от
ДРЗПУПС, доколкото било изявление до доставчика на платежни услуги - банката, с което
част от вземането по конкретната банкова сметка е било прехвърлено от нейния титуляр на
едно трето лице - получател.
Така описаната платежна операция попадала в забранителния режим, установен с Решение
№ 73/ 20.06.2014 г. на УС на БНБ за поставянето на „КТБ“ АД под специален надзор, с
което било забранено извършването на всички действия по банковата лицензия и
извършването на платежни операции в нарушение на забраната водело до тяхната
нищожност съгласно чл.119, ал.4 и 5 от ЗКИ.
На основание изложеното прихващането, извършено въз основа на сключения договор за
цесия било нищожно, евентуално не било породило своето действие поради незавършване
на предвидения в закона фактически състав.
Забраната за извършване на банкова дейност представлявала своеобразен мораториум върху
задълженията на банката, който спирал изискуемостта на влоговете, която до този момент
била неограничена и правото на титуляра на банковия влог чрез едностранно волеизявление
да иска изплащане на вложената сума не можело да бъде упражнено по време на специалния
надзор на банката.Това означавало, че в конкретния случай активното вземане на
прихващащият кредитор не е било изискуемо и поради това не бил изпълнен фактическия
състав на чл.103 от ЗЗД и прихващането не е породило правно действие и не бил постигнат
целеният с него погасителен ефект по отношение на задължението на кредитополучателя по
договора за банков кредит.
Освен това сключването на договор за цесия, респ. извършването на въз основа на него на
прихващане, нарушавало установения в чл. 94 от ЗБН ред за удовлетворяване на
кредиторите.
Въвеждането на ново основание за нищожност на прихващанията е обосновано с
разясненията в Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ВКС,
12
ОСГТК, съгласно които съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по
нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за
решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само
ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства.
В конкретния случай съдът няма задължение да се произнесе служебно по твърдяната от
въззивника нищожност, тъй като не се установяват пороци, произтичащи както пряко от
съдържанието и формата на прихващанията (респ. договора за цесия), така и от
общоизвестни или служебно известни на съда факти.
В молбата от 3.06.2022 г. за пръв път се излагат фактически твърдения, които съставляват
основанието на нов установителен иск по реда на чл. 124 от ГПК, във връзка с чл. 119, ал. 4
и 5 от ЗКИ иск, а на този етап от развитието на производството предявяването на нов иск е
недопустимо. Доколкото претенцията за установяване на нищожността на сделка не е
ограничена с преклузивен срок, въззивникът може да я предяви със самостоятелен иск.
Изложените до тук съждения водят до заключението, че развитите във въззивната жалба
оплаквания са неоснователни и поради съвпадането на крайните изводи на настоящия състав
на въззивната инстанция с тези на първостепенния съд обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
Предвид крайния изход от спора в настоящата инстанция относно задължението за
заплащане на разноските съдът съобрази следното.
На основание чл. 59, ал. 7 от ЗБН държавната такса, дължима за образуване на въззивното
производство, в размер на 420 372.88 лева следва да бъде събрана от масата на
несъстоятелността.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК масата на несъстоятелността следва да бъде осъдена да
заплати на ответника направените разноски в размер на 199 947.60 лева. Възражението на
въззивника за прекомерност на адвокатското възнаграждение следва да бъде преценявано
като неоснователно, тъй като този размер съответства адекватно на положения адвокатски
труд, съобразно разясненията в т. 3 на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. д.
№ 6/2012 г. на ВКС, ОСГTK и не надвишава установения в чл. 7, ал.2, т. 4 на Наредба № 1
от 9.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет минимален размер на възнаграждението.
За касационното производство масата на несъстоятелността следва да заплати на ответника
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК разноски в общ
- 15 -
размер 1 063 541.40 лева, от които 430 310.70 лева държавна такса и 633 230.70 лева
13
адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 407 от 23.02.2018 г. по т.д. № 1505/ 2017 г. на Софийския
градски съд, търговско отделение, VІ - 20 състав.
ОСЪЖДА масата на несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.) -
гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 10, с ЕИК ********* на основание чл. 59, ал. 7 от ЗБН
да заплати на Софийския апелативен съд - гр. София, бул. „Витоша“ № 2 сумата
420 372.88 (четиристотин двадесет хиляди триста седемдесет и два лева и осемдесет и осем
стотинки) лева.
ОСЪЖДА масата на несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.) -
гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 10, с ЕИК ********* на основание чл. 78, ал.3 от ГПК
да заплати на „ТЕЦ- Марица Изток 2“ ЕАД - с. Ковачево, община Раднево, област Стара
Загора, с ЕИК ********* сумите, както следва :
199 947.60 (сто деветдесет и девет хиляди деветстотин четиридесет и седем лева и
шестдесет стотинки) лева, представляваща разноски, направени във въззивното
производство ;
1 063 541.40 (един милион шестдесет и три хиляди петстотин четиридесет и един лева и
четиридесет стотинки) лева, представляваща разноски, направени в производството по т.д.
№ 1538/ 2020 г. на ВКС, І т.о.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Републиката в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14