№ 84
гр. Дупница, 12.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Иван Б. Димитров
при участието на секретаря МИЛЕНА М. КЬОСЕВА
като разгледа докладваното от Иван Б. Димитров Гражданско дело №
20241510100818 по описа за 2024 година
К. А. А., ЕГН ********** с постоянен адрес: с. ***, чрез адв. Е. Б. с адрес за
призоваване: гр. ***, е предявил срещу Б. В. Ш., ЕГН ********** адрес за призоваване: гр.
***, иск с правно основание чл.45 от ЗЗД. Искането е да бъде осъден ответникът да заплати
на ищеца сумата 7000 лева, представляващи обезщетение за причинените му неимуществени
вреди от престъплението, за които е осъден по АНД № 763/2023 г. по описа на ДнРС,
изразяващи се в претърпени физически болки и психически страдания, ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането - 03.03.2023 г., до окончателното изплащане на
сумата. Претендират се и направените по делото разноски.
Ищецът сочи, че с одобрено от съда споразумение по АНД № 763/2023 г. по описа на
ДнРС ответникът е признат за виновен в това, че на 03.03.2023 г., около 18:30 часа в гр. ***“,
района на бл. 67, чрез нанасяне на удари с ръце и крака е причинил на К. А. А. леки телесни
повреди, изразяващи се в: фрактура на носни кости (без съществено разместване и
деформации на носната пирамида, без съществено стесняване на носните ходове); фрактура
на латералната стена на левия максиларен синус на горната челюст с кръвоизлив в синуса;
мекотъканни контузии на главата (контузни рани в лява слепоочна област на челото и в
основата на носа, кръвонасядане по дясна ушна мида, кръвонасядания по и около клепачите
на ляво око, кръвоизлив по конюктивата на ляво око) и мозъчно сътресение, протекло с
краткотрайно степенно разстройство на съзнанието, като всяка поотделно и в съвкупност са
причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е
извършено по хулигански подбуди (деянието е извършено без каквато и да е причина и
поведение от страна на пострадалия, демонстрирайки сила, изразявайки по този начин
пренебрежение и явно неуважение към обществото и в частност към човешката личност) -
престъпление по чл.131, ал.1, т.12, пр. I-во, във вр. с чл. 130, ал. 1 от НК.
Вследствие на извършеното престъпление ищецът претърпял вреди от изпитаните
болки и страдания, изпитвал страх от следене, станал неспокоен, тревожен, няколко дни не
излизал от дома си. На 28.03.2023 г. посетил Психиатричното отделение към МБАЛ „Св.
1
Иван Рилски“ ЕООД гр. Дупница, където бил хоспитализиран за лечение с антидепресанти и
психостимуланти за периода 28.03.2023 г. - 05.04.2023 г. с диагноза „смесено тревожно-
депресивно разстройство. Лечението с антидепресанти продължава и към момента. След
нанесения побой и към настоящия момент носът на ищеца е постоянно запушен и е със
затруднено дишане.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответникът не e подал писмен отговор. В
съдебното заседание се е явил лично и с упълномощен процесуален представител, чрез който
е оспорил размера на претендираното обезщетение и е направил възражение за наличие на
съпричиняване.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, както и доводите
на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
От приложеното АНД № 763/2023 г. по описа на ДнРС се установява, че с одобрено
от съда споразумение ответникът по настоящото производство е признат за виновен в
извършването на описаното в исковата молба престъпление по чл.131, ал.1, т.12, пр. I-во, във
вр. с чл.130, ал.1 от НК.
Във връзка с твърдените вреди от деянието на ответника към исковата молба е
приложена епикриза за проведено лечение в Психиатричното отделение към МБАЛ „Св.
Иван Рилски“ ЕООД гр. Дупница в периода 28.03.2023 г. - 05.04.2023 г. с диагноза „смесено
тревожно-депресивно разстройство“.
От показанията на свидетелката В. А.а /майка на ищеца/ се установява, че след
инцидента се наложило ищецът да провежда лечение повече от месец, имал затруднено
дишане заради счупването на носа, приемал болкоуспокояващи, изпитвал тревожност,
наложила преглед от психиатър и прием на антидепресанти. Оплаквал се от световъртеж,
сърцебиене, изпитвал страх да излиза.
Вещото лице по назначената и приета от съда по настоящото производство съдебно –
медицинска експертиза /л.56/ д-р Л. Т. посочва, че при инцидента ищецът е получил
разкъсно-контузна рана в областта на основата на носа, хематом в областта на ляво око,
хематом в областта на лява склера, разкъсно-контузна рана в лява темпорална област, рана
на дясна вежда, хематом около дясно ухо, фрактура на носната кост. Вследствие на тези
увреждания пострадалият е претърпял сериозни болки и страдания.
В съдебното заседание вещото лице е уточнило, че с последващо изследване
/компютърна томография/ е установено и счупване на максиларния синус над горната
челюст вляво, което е засилило оплакванията на пострадалия. Според вещото лице няма
достатъчно медицински данни за сътресение на мозъка /комоцио/, което би могло да се
установи от невролог. Периодът на възстановяване при констатираните травми е около 30
дни.
Вещото лице по назначената и приета от съда по настоящото производство съдебно –
психиатрична експертиза /л.49-54/ д-р А. П. сочи, че реакцията на пострадалия след
инцидента е продиктувана от състояние на стрес и разстройство в адаптацията, преминало в
посттравматична стресова ситуация и в смесено-тревожно депресивно разстройство. Това е
състояние на субективен дистрес, което нарушава социалното функциониране, болният не е
в състояние да се справи с опредЕ. ситуация, да планира, да контролира поведението си,
като симптомите не са достатъчно тежки, за да е налице психоза. Това състояние в
зависимост от особеностите на индивида преминава за период от 3 до 6 месеца, като
излекуването е пълно. При извършените прегледи за изготвянето на експертизата вещото
лице е установило, че понастоящем ищецът е психично здрав и не се нуждае от лечение.
Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
2
В чл.45 от ЗЗД е въведено задължение за поправяне на вредите, причинени от
физическите лица чрез техни виновни действия или бездействия. Отговорността за
непозволено увреждане по чл.45 ЗЗД се поражда при наличие на причинна връзка между
противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Причинната връзка
трябва да бъде доказана във всеки конкретен случай; вината се предполага до доказване на
противното.
Влязлата в сила присъда на наказателния съд относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, е задължителна за гражданския
съд, който разглежда иска за обезщетяване на вредите от същото деяние.
Към доказателствата е приложено АНД № 763/2023 г. по описа на ДнРС, от което се
установява, че с влязла в сила присъда подсъдимият Б. В. Ш. е признат за виновен в това, че
на 03.03.2023 г., около 18:30 часа в гр. ***“, района на бл. 67, чрез нанасяне на удари с ръце
и крака е причинил на К. А. А. леки телесни повреди, изразяващи се в: фрактура на носни
кости (без съществено разместване и деформации на носната пирамида, без съществено
стесняване на носните ходове); фрактура на латералната стена на левия максиларен синус на
горната челюст с кръвоизлив в синуса; мекотъканни контузии на главата (контузни рани в
лява слепоочна област на челото и в основата на носа, кръвонасядане по дясна ушна мида,
кръвонасядания по и около клепачите на ляво око, кръвоизлив по конюктивата на ляво око)
и мозъчно сътресение, протекло с краткотрайно степенно разстройство на съзнанието, като
всяка поотделно и в съвкупност са причинили временно разстройство на здравето, неопасно
за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди (деянието е извършено без
каквато и да е причина и поведение от страна на пострадалия, демонстрирайки сила,
изразявайки по този начин пренебрежение и явно неуважение към обществото и в частност
към човешката личност) - престъпление по чл.131, ал.1, т.12, пр. I-во, във вр. с чл. 130, ал. 1
от НК.
Силата на пресъдено нещо във връзка с гражданския процес се изразява в
установителното действие на влезлите в сила присъди и обхваща всички признаци на
престъпния състав и правната квалификация на деянието – в случая причиняване на лека
телесна повреда по хулигански подбуди. Поради това съдът приема за доказано, че
поведението на ответника се характеризира с посочените белези и се явява противоправно,
деянието е извършено виновно, поради което на ответника е наложено наказание. По
отношение на тези елементи от фактическия състав на чл.45 ЗЗД настоящият състав на съда
не може да установи нещо различно от възприетото по АНД № 763/2023 г. по описа на
ДнРС.
Неоснователно е възражението за съпричиняване, направено от ответника, респ. – за
противоправно поведение от страна на ищеца, който при инцидента имал предизвикателно
поведение. Съпричиняване на вредите по чл.51, ал.2 от ЗЗД може да има тогава, когато
самият пострадал със своето неправомерно поведение е допринесъл за настъпването на
същите. По делото не бяха ангажирани доказателства в подкрепа на тези твърдения на
ответника.
На следващо място, при наличие на такова съпричиняване квалификацията на
деянието на подсъдимия би била не по чл.131 НК, а по чл.132, ал.1 НК /за телесна повреда,
причинена другиму в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия/ или
по чл.132, ал.2 НК /случаите на причиняване телесна повреда при превишаване пределите на
неизбежната отбрана/. Липсата на съпричиняване се установява и от описанието на
деянието, за което е осъден ответникът – изрично е посочено, че деянието е извършено без
каквато и да е причина и поведение от страна на пострадалия.
Налице са всички елементи на състава, пораждащ права за увредения срещу прекия
причинител на неимуществено увреждане - ответникът Б. В. Ш.. Съгласно разпоредбата на
чл.51, ал.1, изр.1 ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
3
непосредствена последица от увреждането. Съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. При
определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът следва да съобрази
вида на страданията и болките, които ищецът е преживял, както и обстоятелството, дали
същите ще се задълбочават за в бъдеще.
От доказателствата по делото се установи, че за период от около един месец след
деянието пострадалият е търпял болки и страдания със значителен интензитет, свързани с
причинените му травматични увреждания, най-вече счупването на носа и на максиларния
синус. Към края на този период се е проявило и психическо заболяване /причинено от
нанесения побой, съгласно заключението на вещото лице по психиатричната експертиза/ -
смесено тревожно-депресивно разстройство, наложило постъпване за лечение в болнично
заведение. Заболяването обичайно преминава за период между 3 и 6 месеца, като при
изготвянето на психиатричната експертиза /около година и девет месеца след проявата на
заболяването/ пострадалият е бил психично здрав.
В подкрепа на изводите на вещите лица са и показанията на свидетелката В. А.а за
продължителността на провежданото лечение от ищеца и изпитваните от него болки,
дискомфорт от затруднено дишане заради счупването на носа, изпитвана тревожност и страх
да излиза.
Предвид естеството на причинените неимуществени вреди, по свое вътрешно
убеждение и с оглед на всички обстоятелства от значение за случая съдът счита, че искът за
неимуществени вреди следва да бъде уважен в пълния му претендиран размер - за сумата 7
000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца болки и страдания вследствие
на упражненото спрямо него насилие, осъществяващо състава на престъпление по чл.131,
ал.1, т.12 от НК, ведно със законната лихва от датата на причиняване на увреждането -
03.03.2023 г., до окончателно изплащане на сумата.
С оглед изхода на делото на основание чл.78, ал.6, вр. ал.1 и чл.83, ал.1, т.4 от ГПК
ответникът следва да заплати държавна такса съразмерно с уважения размер на иска по
сметка на РС – Дупница в размер на 280 лв.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноски по
делото за адвокатско възнаграждение /1000 лв./ и за възнаграждение за вещи лица /920 лв./ в
размер общо на 1920 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б. В. Ш., ЕГН **********, да заплати на К. А. А., ЕГН **********,
сумата 7 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от
престъплението, за които е осъден по АНД № 763/2023 г. по описа на ДнРС, изразяващи се в
претърпени физически болки и психически страдания, ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането - 03.03.2023 г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Б. В. Ш., ЕГН **********, да заплати по сметка на Районен съд – гр.
Дупница държавна такса в размер на 280 лв.
ОСЪЖДА Б. В. Ш., ЕГН **********, да заплати на К. А. А., ЕГН **********,
разноски по делото в размер общо на 1920 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен
срок от връчването му на страните.
4
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5